Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№361

 

гр. Перник, 15.10.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

     Съдия: Слава Георгиева

 

при съдебния секретар В. Х., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 398 по описа на съда за 2018 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С.И.В., с адрес ***  против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000036/04.06.2018г. на мл. автоконтрольор при РУ-Трън към ОД на МВР-Перник. Със заповедта е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. Жалбоподателят излага съображения, че няма вина за това, че ППС е управлявано от неправоспособен водач, като излага подробни доводи в тази насока. Изтъква още, че в заповедта не е посочен срок за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство.  Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.

В проведеното съдебно заседание на 28.09.2018г. жалбоподателят редовно призован не се явява. Постъпили са писмени бележки от адв. Р. К., от АК-Перник, в които се излагат доводи по съществото на спора. Иска са оспорваната заповед да се отмени. Не се претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор Т. Л. Д., при  РУ-Трън, с адрес гр. Трън към ОД на МВР–Перник, редовно призован се явява лично. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.06.2018г., около 19.10ч. младши автоконтрольор Т. Л. Д. при РУ Трън към ОД на МВР–Перник в присъствието на свидетеля Р. А. Б. е съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Т, № 811759 на А. Н. Б., за това, че в община Трън на път Перник-Мещица-Брезник-Трън-Стрезимировци, в посока гр. Перник  управлява лек автомобил АУДИ А7, с рег. № СВ4494ВР, без да притежава СУМПС, с което е нарушил разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Въз основа на съставения АУАН са иззети като доказателства: 2 броя регистрационни табели и свидетелството за регистрация на моторното превозно средство.  

Съставеният АУАН е предявен на нарушителя, като последният е отказал да го получи. Отказът е оформен с подпис на свидетел.

От свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се установява, че лек автомобил АУДИ А7, с рег. № СВ4494ВР е собственост на настоящия жалбоподател-С.И.В..

От справка картон на водача-А. А. е видно, че СУМПС му е отнето със заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 14-1158-000295 от 13.03.2014г. на началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник, поради отнемане на всички контролни точки.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж                 т. 1.8.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000036/04.06.2018г., издадена от мл. автоконтрольор Т. Д., при РУ-Трън към ОД на МВР Перник, на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, тъй като личното ППС на настоящия жалбоподател е било предоставено за управление на лице, което не притежава свидетелство за управление на МПС, нарушение на чл. 150 от ЗМВР.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. директора на ОД на МВР-Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП и звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР Перник да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на глава шеста от ЗДвП. Издателят на заповедта, видно от удостоверение № 313р-8790 от 30.07.2018г., към дата на издаване на заповедта заема длъжността мл. автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към СПП. С оглед на това оспорената ЗППАМ в настоящото съдебно производство е издадена от компетентен орган и не страда от отменително основание посочено в чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа всички необходими реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Мотивирана е, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно–производствените правила. С оглед на това не се констатират основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, които да доведат до отмяната й.

Заповедта е издадена при допуснато нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН, административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 171, т. 2а от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на притежавания от жалбоподателя лек автомобил за срок от 6 месеца до 1 година, за това, че е предоставен за управление от лице, без да притежава СУМПС. Към дата на издаване на оспорваната заповед  със законодателна промяна обн. в ДВ бр.  2 от 2018г. нормата на чл. 171, т. 2а е вече с две букви съответно б. „а“- без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година; б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

За принудителните административни мерки /ПАМ/ има уредба в нормата на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Според нея за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Според чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. В конкретния случай, видно от фактическото описание на административното нарушение в оспорената заповед, административният орган е приел, че е налице управление на МПС, което е предоставено на водач, който не притежава свидетелство за управление, като нарушението е квалифицирано по чл. 150 от ЗМВР. Фактите са правилно възприети и съответно са доказани в настоящето производство, но същите са неправилно подведени под правната норма, действаща към момента на постановяване на заповедта. Настоящия състав приема, че в производство по налагане на принудителни мерки е недопустимо да се прави тълкуване на волята на органа и по пътя на тълкуването да се извежда волята на органа и да се квалифицира деянието, за което е наложена ПАМ. Допуснато нарушение на материалния закон води до отмяна на заповедта като незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

В подкрепа на този извод е и следващото нарушение на материално правните разпоредби. В конкретния случай, спорът не е по фактите, установени по делото. Спорният по делото въпрос е досежно срока посочен /наложен/ с оспорената ЗПАМ. Законодателят в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, и по конкретно б. „а“ от ЗДвП, която е следвало да се приложи е определил срок за налагане на ПАМ, който срок е в рамките от 6 месеца до 1 година. В така определения законов срок административния орган следва да наложи ПАМ, като вземе предвид всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при установеното нарушение. В тази връзка административния орган следва при установено нарушение на ЗДвП да определи конкретен срок на действие на ПАМ в рамките на определения законов срок, а именно от 6 месеца до 1 година. В случая административният орган не е определил срока на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС, а е посочил срока определен в разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП /от 6 месеца до 1 година/, т.е. срока е останал неопределен, въпреки установеното нарушение на ЗДвП. Досежно срока на мярката в хипотеза на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП органът действа при условията на оперативна самостоятелност. ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока /6 месеца до една година/. В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок, съразмерен на тежестта на нарушението. В случая няма срок и така неопределения срок безспорно създава правна несигурност, както за жалбоподателя, така и за административния орган, тьй като страните са поставени в положение на тълкуване и прилагане на срока в рамките от 6 месеца до 1 година. Неопределеният срок е неясен и като такъв може да породи спорове относно изтичането му, поради което посоченият в заповедта срок на действие на заповедта е незаконосъобразен.  В тази връзка Решение № 9096 от 4.07.2018г. на ВАС по АД № 13837/2017г.

В допълнение ЗАНН разпорежда, че принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, като компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени /по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ без определен конкретен срок на действие. В тази връзка Решение № 8414 от 21.06.2018 г. на ВАС по АД № 7854/2017г..

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка така както е посочена по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, към момента на прилагането въобще не съществува като самостоятелна правна норма, а отделно от това не би постигнала и нито една от целите на административната принуда, но и също така ограничава правата на жалбоподателя в по–голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява притежаваното от него ППС в рамките на неопределен срок-от шест месеца до една година. С оглед на това последиците от издадената заповед са несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в противоречие с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав приема, че така наложената принудителна административна мярка за нарушение на чл. 150, ал. 1 от ЗДвП си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната принуда.

По изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000036 от 04.06.2018г. по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, издадена от младши автоконтрольор Т. Д. при РУ-Трън към ОД на МВР-Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, следва да бъде отменена като незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

При този изход на спора оспорващия има право на разноски. До приключване на съдебното дирене не е поискано присъждане на разноски, поради което и не се дължи произнасяне.  

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С.И.В.  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0361-000036/04.06.2018г. издадена от  мл. автоконтрольор Т. Л. Д. при РУ-Трън към ОД на МВР-Перник, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                                       Съдия:/п/