Р Е Ш Е Н И Е

№ 367

Гр. Перник, 11.10.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 399 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К.Т.Р. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0328-000136 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 17.06.2018 година, издадена от младши автоконтрольор ***при РУ *** към ОДМВР Перник, с която временно е отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен, необоснован и издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материално правните разпоредби, поради което моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка.

В проведеното съдебно заседание на 08.10.2018 година жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. С молба вх. № 2522 от 05.10.2018 година процесуалния представител на жалбоподателя адвокат И.И. *** излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и моли съда да го отмени.

В проведеното съдебно заседание на 08.10.2018 година ответникът по жалбата младши автоконтрольор ***при РУ *** към ОДМВР Перник, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт Звездалина Василева, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени доводи.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2018 година, в 18:45 часа в община ***, по път III-623 с посока на движението към с. Лобош, на около 200 м. от изхода на с. *** управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, като извършава ПТП с материални щети /счупено странично огледало/. При извършената проверка е установено, че К.Т.Р. – настоящ жалбоподател управлява МПС след употреба на алкохол, като пробата е извършена с техническо средство алкотест „Дрегер“ модел 7510, № ARBB-0098 и отчетен положителен резултат от 2.20 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0037274 от 17.06.2018 година за ФЦМС ***. Перник. Младшият автоконтрольор ***в присъствието на свидетеля *** е съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 406086 на К.Т.Р. – настоящ жалбоподател. Със съставения АУАН е установено, че водача /настоящ жалбоподател/ е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При съставянето на АУАН са иззети: СУМПС № ***, СРМПС № *** и 2 броя рег. табели с № ***. Полицейските служители съставили Протокол за ПТП № 971711 от същата дата, в който е описан начина на реализираното ПТП от настоящия жалбоподател.

Съставеният АУАН е подписан от нарушителя без възражения.

Видно от представеното Удостоверение УРИ № 313з-10834 от 25.09.2018 година от ОДМВР Перник, се установява, че ***– ответник по жалбата към датата на съставяне на оспорената заповед – 17.06.20018 година е изпълнявал длъжността „Младши автоконтрольор I степен“, „Охранителна полиция“ към РУ *** при ОДМВР Перник.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОДМВР Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР Перник от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж т. 1.8.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0328-000136 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 17.06.2018 година, младши автоконтрольор ***при РУ *** към ОДМВР Перник на основание чл. 22 от ЗАНН е наложил принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решав6ане на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Приетите по делото останали писмени доказателства като неотносими не следва да се вземат предвид при постановяване на акта по същество от настоящия съдебен състав.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля ***, воден от страна на жалбоподателя, от чиито показания се установява, че на 17.06.2018 година К. /настоящ жалбоподател/ и един негов приятел отишли на вилата на свидетеля. Около обяд свидетеля заедно с баща си отишли при тях, след което тръгнали за риба на язовира. Свидетелят забелязал, че останалите били пийнали и решил той да управлява колата на К. /настоящ жалбоподател/. След като тръгнали установили, че нямат цигари и се върнали в с. *** да купят. На връщане свидетеля заявява, че направил обратен завой и предизвикал ПТП с насрещно идващото МПС, като му счупил страничното огледало. Свидетелят се уплашил да не му вземат СУМПС и помолил К. /настоящ жалбоподател/ да седне на шофьорското място, тьй като упражнявал таксиметрова дейност. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като са житейски нелогични с оглед на обстоятелството, че свидетеля – водач не е употребил алкохол, както твърди, а от друга страна счупеното огледало на насрещно движещото се МПС не би могло да породи основателен страх от лишаване от право да управлява МПС – такси, от която дейност се препитава, както твърди свидетеля. На следващо място така дадените показания категорично са създадени единствено с цел защитната теза на жалбоподателя, която теза се опровергава от приетите по делото писмени доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в редакцията към ДВ бр. 97 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 година.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на ОД на МВР Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП при РУ към ОДМВР Перник да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т.1.8. Ето защо в случая оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, поради което направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя е напълно неоснователно.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК относно наименованието на органа – издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване, подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите основания са пълни и без противоречия. Правните основания съответстват на приложимата материална норма за извършеното административно нарушение и приложимата хипотеза на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране. Възраженията на жалбоподателя за обратното са неоснователни.

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно употребата на алкохол. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено че лицето /жалбоподателя/ управлява МПС след употреба на алкохол, установена след проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а именно 2.20 промила. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства.

За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен АУАН. Неприложими са останалите правнорегламентирани в ЗАНН процедури за издаване на НП, включително възможността за писмени обяснения по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Правото на защита на дееца е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН, което не е сторено и да оспори заповедта за ПАМ, което в случая е сторено.

Настоящият съдебен състав намира за доказана фактическата обстановка, установена с Акт за установяване на административно нарушение № 406086 от 17.06.2018 година. Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност при действията на административния орган са неоснователни, тъй като оспорения административен акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на основанията на закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от законодателя срок за прилагане административна принуда, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, като в нормата на т. 1 е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух до решаване въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Нарушението представлява управление на МПС след установена с техническо средство употреба на алкохол – 2.20 промила, което е самостоятелно основание за реализиране на наказателната отговорност и за прилагане на ПАМ.

Заповедта отговаря на материалния закон.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в оспорената заповед е хипотезата на чл.171, т. 1, б. „б” от ЗДвП е свързана с управление на МПС след употреба на алкохол. Хипотезата осъществява състава на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нарушението е констатирано със съставения АУАН от компетентно длъжностно лице. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в АУАН не бяха оборени в настоящото съдебно производство от жалбоподателя.

Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя в подадената жалба.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.Р. с ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0328-000136 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 17.06.2018 година, издадена от младши автоконтрольор ***при РУ *** към ОДМВР Перник, с която временно е отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: