Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 364

 

Гр. ***, 16.10.2018 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – ***, в публично съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

        Съдия: Ивайло ***

 

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло *** административно дело № 409 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Г.К.Р. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000556 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 23.06.2018 година, издадена от младши автоконтрольор ***сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР ***, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 /една/ година. Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е неправилен, необоснован и издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материално правните разпоредби, както и е нищожен, поради което моли съда да отмени заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.

В проведеното съдебно заседание на 08.10.2018 година жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на жалбоподателя развива подробни съображения в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 08.10.2018 година ответникът по жалбата, редовно призован не се явява, представлява се от главен юрисконсулт ***, която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна по подробно изложени доводи.

Административен съд – ***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.06.2018 година, около 17:59 часа в с. ***, на                                        ул. „***“, настоящия жалбоподател като водач на собственото си МПС – „***“ с рег. № ***, пред *** отказва да бъде изпробван с техническо средство – Алкотест „Дрегер“, модел 7410+, № ARSJ-0156. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0019189. При извършената проверка е установено, че водача е сам в автомобила, както и че има нестабилна стойка, силен мирис на алкохол и завален говор. Наред с това е установено, че водача не представя СУМПС и контролен талон към него, СРМПС част втора, талон за ГТП и не представя знак за „ГО“. При извършената проверка от младши автоконтрольор ***, в присъствието на свидетелите ***и ***е съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 529866 на Г.К.Р. с ЕГН ********** ***,                                ул. „***“ ***/настоящ жалбоподател/. Със съставения АУАН е установено, че водача /настоящ жалбоподател/ е извършил нарушение на  чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,                 чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 6, предложение второ от ЗДвП. При съставянето на АУАН са иззети 2 броя рег. табели с № ***.

Съставеният АУАН е отказан да бъде подписан от нарушителя.

От представения Талон за изследване № 0019189 от 23.06.2018 година се установява, че настоящия жалбоподател е отказал да приеме талона.

Видно от представеното Удостоверение УРИ № 313з-10833 от 25.09.2018 година на ОДМВР ***, се установява, че *** – ответник по жалбата към датата на съставяне на оспорената заповед – 23.06.20018 година е изпълнявал длъжността „Младши автоконтрольор I степен“, в група „КПДГПА“ на сектор „Пътна полиция“, към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР ***.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година на директора на ОДМВР ***, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и               чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР *** от съответните длъжностни лица /конкретно посочени/ – виж т. 1.8.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка              № 18-1158-000556 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 23.06.2018 година на младши автоконтрольор ***сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР *** е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 /една/ година, тъй като настоящия жалбоподател е отказал да бъде извършена проба за наличието на алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер“, модел 7410+, № ARSJ-0156 и не изпълнява предписание за медицинско изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, съставляващо нарушение на чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП. Оспорената заповед е връчена при отказ, който е удостоверен с подписа на полицейския служител ***.

По делото е представена справка картон на водач, от която се установява, че настоящия жалбоподател има множество нарушения на ЗДвП.

Приетите по делото останали писмени доказателства като неотносими не следва да се вземат предвид при постановяване на акта по същество от настоящия съдебен състав. Същите биха имали значение в друго съдебно производство.

Пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите ***и ***, водени от страна на жалбоподателя. Свидетелят *** заявява, че живее в с. *** и жалбоподателя му донесъл багаж, след което го закарал до неговата къща, тьй като живеели през три парцела, на 50 метра разстояние. По – късно видял, че дошла полицията, но не се върнал да каже, че той е карал колата.

От показанията на свидетеля *** се установява, че живее срещу дома на жалбоподателя и на този ден бил на гаража си, за да го ремонтира. Станало му интересно и видял, че слязъл човек от колата на *** настоящия жалбоподател/, но не разбрал кой е. *** слязъл от дясната страна на автомобила, а по – късно дошла полицейска кола.  

Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира, тьй като са житейски нелогични и взаимно противоречиви, с оглед на обстоятелството, че жалбоподателя живее само на 50 метра от дома на свидетеля ***, който след като е получил багажа, решил без посочена причина да го закара до неговия дом от една страна, а от друга при появата на полицейските служители не е заявил, че той е бил водач на лекия автомобил, а не *** /настоящия жалбоподател/. Показанията на свидетеля *** на свой ред са също така противоречиви и непоследователни, тьй като при проявения интерес от негова страна не е видял конкретното лице което е слязло от шофьорското място на лекия автомобил на ***, при факта, че това е неговия съсед – свидетеля ***, а видял че от другото място слязъл ***. Настоящият съдебен състав приема на следващо място, че така дадените свидетелски показания категорично са създадени единствено с цел защитната теза на жалбоподателя, която теза се опровергава от приетите по делото писмени доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – *** като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на, в редакцията към ДВ бр. 2 от 2018 година, в сила от 03.01.2018 година.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017 година директора на ОД на МВР *** е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП при РУ към ОДМВР *** да прилага с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т.1.8. Ето защо в случая оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, поради което направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя е напълно неоснователно.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно – производствените правила.

Заповедта е издадена при спазване на материалния закон и при съобразяване с целта на закона, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, като в нормата на т. 2а, б. „б“ на посочената разпоредба е предвидено прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство при концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до 1 година. В конкретния случай жалбоподателя е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба алкохол.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно отказа да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и въз основа на издадения талон медицинско изследване. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено, че лицето /жалбоподателя/ има нестабилна стойка, силен мирис на алкохол и завален говор, както че отказва проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта. Съгласно чл. 189,     ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателят не опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства.

За да се наложи ПАМ е достатъчно да има съставен АУАН. Неприложими са останалите правнорегламентирани в ЗАНН процедури за издаване на НП, включително възможността за писмени обяснения по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Правото на защита на дееца е гарантирано с възможността да впише възражения в съдържанието на АУАН, което не е сторено и да оспори заповедта за ПАМ, което в случая е сторено.

Безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Доводите на жалбоподателя за нарушение на принципа на съразмерност при действията на административния орган са неоснователни, тъй като оспорения административен акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принудата и съобразена с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. Оспореният административен акт съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК е издаден за целите и на основанията на закона. Заповедта е съобразена изцяло с предвидения от законодателя срок за прилагане административна принуда, като е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 /една/ година.

Материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ в оспорената заповед е хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, свързана с отказ на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство. Хипотезата осъществява състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП. Нарушението е констатирано със съставения АУАН от компетентно длъжностно лице. На основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН се ползва с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в АУАН не бяха оборени в настоящото съдебно производство от жалбоподателя. От друга страна, в съдържанието на АУАН е записано, че водачът е имал нестабилна стойка, мирис на алкохол и завален говор. Следователно, отказът му е израз на стремежа да избегне извършване на пробата, а не за невъзможност да даде такава. Потвърждение за това е липсата на извършено медицинско изследване от водача, въз основа на издадения талон. По смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 година, в сила от 29.09.2017 година/ неизпълнението на задължението на водача да изпълни разпоредените указания на контролните органи, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ да бъде извършена такава. Наредбата е относима към казуса, т.к. е издадена по законова делегация от чл.174, ал. 4 от ЗДвП.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172,             ал. 1 от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. Оспорената заповед е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение.

Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я наложи. В тази връзка са напълно неоснователни изложените доводи от процесуалния представител на жалбоподателя в подадената жалба.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност заложен в чл. 6, ал. 1от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл. 6, ал. 5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП за нарушение на                       чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

Мярката по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината. Чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален ред. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение                № 3466 от 30.03.2006 година, постановено по адм. дело № 10163/2015 година на V отделение, Решение № 12333 от 8.10.2012 година, постановено по адм. дело № 2711/2012 година, VII отделение и Решение № 15040 от 14.11.2013 година, постановено по адм. дело № 5245/2013 година, VII отделение.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – ***

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.К.Р. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Г.Б. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1158-000556 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 23.06.2018 година, издадена от младши автоконтрольор ***сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР ***, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 1 /една/ година, като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия: