Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№371

 

гр. Перник, 19. 10. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: Любомир Луканов

 

при секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 415/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С.П.А., с адрес: ***2, чрез представителя си по пълномощие адв. С. И. от АК – гр. Перник, против заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-112 от 19.07.2018г., издадена от старши полицай Н. С. А. – полицейски орган на длъжност младши инспектор в Районно управление (РУ) Радомир при Областна дирекция (ОД) на МВР-Перник. Със заповедта е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за задържане при ОД на МВР-Перник. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 146, ал. 2, т. 5 от АПК и чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Излага подробни съображения. Иска отмяна на заповедта.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, лично и чрез представителя си по пълномощие поддържа жалбата на изложените в нея основания. В хода на устните състезания пледира за отмяна на заповедта. Претендира разноски и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – Н. С. А., в качеството на полицейски орган - старши полицай при РУ Радомир към ОД на МВР-Перник, чрез представителя си по пълномощие – юрк. З.В. В. (пълномощно по лист 24 от делото), оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на атакуваната заповед. В хода по същество пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Не претендира разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

От представената административната преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че с докладна записка № УРИ: 328р-7556 от 19.07.2018г. (лист 36-38 от делото) по описа на РУ Радомир, инспектор К. К. е уведомил началника на РУ Радомир за проведена на същата дата специализирана полицейска операция в гр. Радомир при която е било установено и задържано лицето З. М. С., а при извършения му личен обиск били открити един брой електронна везна, един брой мобилен телефон „***“, модел „100“, както и сумата от 384 лв. Установява се също, че при проведените последващи оперативно издирвателни мероприятия и оглед на местопроизшествие, извършени в непосредствена близост до входа на блока в който е задържан С., на земята под тротоарна плочка са намерени и иззети намотани в прозрачни полиетиленови пликове обекти реагиращи при извършените им полеви наркотестове, както следва: канабис с общо нетно тегло 15.82 грама и метаамфетамин с общо нетно тегло от 25.94 грама. От докладната се установява, че в условията на неотложност е извършено и претърсване на постоянния адрес на лицето в гр. Радомир, където бил иззет и преносим компютър марка „***“, собственост на задържаното лице. По случая е образувано ДП № 181/19.07.2018г. по описа на РУ – Радомир, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. Изброени са задържаните лица, които са разпитани в качеството на свидетели, между които е и С.П.А., за които е посочено, че са закупували наркотици от Здравко Михайлов Станимиров.

Видно от протокол за разпит, на 19.07.2018г. С.П.А. е разпитван в качеството му на свидетел по ДП № 181/2018г. по описа на РУ Радомир (лист 18 от делото). От показанията му се установява, че на 30.06.2018г. разпитания се е свързал по телефона с чичо си Здравко, който отишъл в заведението да се срещне с човека, който го търси. Свидетелят е заявил, че знае, че З. се занимава с наркотици и се е случвало когато З. не си вдига телефона, търсещите го да поискат от С.П.А. да му се обади и да говорят с него, защото му е роднина. А. е заявил още, че знае, че не трябва да звъни на З., но когато някой поиска да му се обади го прави, когато е употребил алкохол. Отрича да е виждал лично Здравко да е продавал наркотици.

От писмо на РУ Радомир с рег. № 328-000-3642 от 19.07.2018г. до Окръжна прокуратура Перник се установява, че досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител, за това, че за периода от неустановена дата до 13.50 часа на 19.07.2018г., в гр. Радомир, под тротоарна плочка пред вх. „Г“ на ул. „***“ № ***, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, които са включени в списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични, която е издадена съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Закона за контрол на наркотични вещества и прекурсорите, а именно: коноп (марихуана) с общо нетно тегло 15.82 грама и метаамфетамини с общо нетно тегло от 25.94 грама - престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. Производството е започнало с действие по разследването – оглед на местопроизшествие (лист 17 от делото).

С.П.А. е задържан на 19.07.2018г. в 14.15 часа за срок от 24 часа в помещение за временно задържане, видно от книга на задържаните лица в РУ Радомир, където е вписан под № 112, а като основание за задържането е посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и образуваното ДП № 181/2018г. по описа на РУ Радомир (лист 26-27 от делото).

По отношение на С.П.А. е издадена процесната заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-112 от 19.07.2018г. (лист 12 от делото), от полицейски орган Н. С. А., на длъжност мл. инспектор при РУ – Радомир към ОД на МВР-Перник. Видно от разписката към тази заповед, задържаният А. е получил екземпляр от заповедта при освобождаването му в 16.20 часа на 19.07.2018г. Подписана е декларация и е съставен протокол за личен обиск на задържаното лице (лист 13-14 от делото).

По искане на оспорващия в открито съдебно заседание са разпитани свидетелите Р. Р. В. и Е. К. И. – приятели на жалбоподателя. От показанията и на двамата свидетели се установява, че С.П.А. е задържан от органите на МВР на 19.07.2018г. около 14:00 часа, когато се е намирал в залата за електронни игри където работи в гр. Радомир, а е бил освободен на същата дата към 16.00 часа. Съдът кредитира показанията на свидетелите в тази им част, тъй като кореспондират с неоспорените писмени доказателства. В останалата част свидетелските показания са неотносими към предмета на спора, тъй като фактическите действия на полицейските служители, извършени към момента на задържането на С.П.А., не влияят на преценката за законосъобразност на оспорения административен акт. Наличието на данни за евентуално превишаване правомощията на служителите на реда, би могло да бъде предмет на обсъждане в административно (дисциплинарно) или друго съдебно производство, но не и в разглеждания съдебен спор.

Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, Административен съд Перник, извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и прави следните правни изводи:

 

І. По допустимостта на жалбата.

Заповедта за задържане на лице с рег. № 328зз-112 от 19.07.2018г., предмет на съдебния контрол, не съдържа указания пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. С оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК следва, че срокът за обжалване се удължава на два месеца. Съдът приема, че оспорващият е получил заповедта на 19.07.2018г., когато е бил освободен, а жалбата срещу заповедта е с дата 26.07.2018г., което е видно от входящия регистър на съда. Следва, че жалбата е постъпила в съда в законоустановения срок. Жалбата е подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, а доколкото съдържа и предвидените в закона форма и реквизити, то същата е допустима.

 

ІІ. По основателността на жалбата.

Жалбата е неоснователна.

За да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, е необходимо да са установени в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Наличието на някое от основанията, визирани в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административния акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен.

Съгласно чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съдът счита заповедта за издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Между страните не се спори, а и видно от удостоверение № УРИ 313р-9056/03.08.2018 година на началник отдел „Административен“ при ОД на МВР – Перник (лист 16 от делото), издателят на заповедта към 19.07.2018г. заема длъжност „старши полицай“ в група „Охранителна полиция“ към Районно управление – Радомир при ОД на МВР Перник, поради което следва, че заповедта е издадена от материално, териториално и времево компетентен административен орган.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена при спазване на установената форма, като не установи да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и противоречие с материалноправните разпоредби, нито несъответствие с целта на закона, т.е. не се установи отменително основание по чл. 146, т. 2-5 от АПК.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но конкретните фактически обстоятелства като основание за задържането на лицето. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

Правото на свобода и сигурност е регламентирано както в чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията на Република България (Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.), така и в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Конвенцията е ратифицирана със закон, обн. в ДВ, бр. 66 от 1992 година, и е в сила за Република България от 07.09.1992 година, като правото на свобода и сигурност е регламентирано непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на ЕКПЧ се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 от ЕКПЧ – да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в ЕКПЧ. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, ЕКПЧ препраща по същество към националното право.

По правната си същност, мярката „задържане за срок от 24 часа“, чиято уредба е в чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата.

Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като принудителна административна мярка (ПАМ), се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото се установи, че са съществували данни, според които жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно престъпление за което е било образувано досъдебно производство (ДП) № 181/2018г. по описа на РУ – Радомир при ОД на МВР – Перник. Последният извод на съда кореспондира със събраните доказателства относно воденото ДП № 181 по описа на РУ Радомир за 2018 година По делото не се установи С.П.А., нито да е държал наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, нито да е разпространявал наркотични вещества или техни аналози. Същевременно е имало данни, че жалбоподателят е поддържал връзка с друго лице, което е осъществявало такава дейност, когато е задържан от органите на МВР. Последното се установява от представения и неоспорен протокол за разпит в качеството му на свидетел по ДП № 181/2018г. по описа на РУ Радомир. Следователно, към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление, което е основание за прилагането на ПАМ по смисъла на чл. 72 от ЗМВР. Съдът изрично държи да посочи, че за прилагане на процесната ПАМ не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават жалбоподателя в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК.

Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване по отношение на вече извършено престъпление. Задържането предоставя възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия (в тази връзка е проведен разпит на жалбоподателя и други лица), чрез които да бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към извършването на престъпление. В случая се установи, че в периода на задържането са снети обясненията на С.П.А. и му е извършен личен обиск. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган. Съдът приема, че обосноваността и необходимостта от задържането е подкрепено със събраните по делото доказателства. Установи се, че след извършване на оперативните действия за събиране на допълнителни данни е образувано досъдебно производство № 181 по описа за 2018 година на РУ Радомир, по което жалбоподателя е разпитван. Следва да се направи разграничение между изискванията на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 207 от НПК (относно необходимите условия за образуване на наказателно производство).

За прилагането на наложената с процесната заповед ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението (без значение в коя форма на съучастие по смисъла на чл. 20 от НК), което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да е изпълнено условието за точна квалификация на деянието, а още по – малко се изисква престъплението да е безспорно и окончателно установено. В настоящия случай процесната заповед изрично препраща към ДП № 181/2018г. по описа на РУ Радомир, което е образувано за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно престъпно деяние по НК и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя с конкретното престъпление не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – ЗМВР и в този смисъл не може да се приеме, че е довело до незаконосъобразно ограничаване свободата на С.П.А.. В тази връзка съдът приема за неоснователно възражението на жалбоподателя, че заповедта е немотивирана, т.е. без да са посочени фактическите обстоятелства. Към административната преписка има неоспорени доказателства обосноваващи извод за наличие на данни, от които може да се направи предположение, че С.П.А. може да е извършил или да е в съучастие (напр. да е помагач по смисъла на чл. 20, ал. 4 от НК) с извършителя на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. Този извод на съда се подкрепя от депозираната докладна записка № УРИ 328р-7556/19.07.2018 година от страна на полицейски орган при РУ Радомир, от която се установи, че за определени лица, между които и С.П.А., има оперативни данни, че употребяват наркотични вещества и поддържат контакт с лице за което има информация, че разпространява такива. Установените факти са довели до съмнения, че жалбоподателят е съпричастен към предмета на досъдебното производство за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. Следва да се посочи, че доколкото наказателната отговорност е лична (арг. от чл. 35, ал. 1 от НК), то за да е изпълнен закона (в случая чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВМР), данните за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК следва да са налични към момента на задържането - 14.15 часа на 19.07.2018г. и то по отношение на жалбоподателя. Ето защо, дори по отношение на някое/и от останалите лице/а, разпитани в образуваното ДП № 181/2018 година по описа на РУ Радомир, да не са били изпълнени предпоставките по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВМР, то този факт не се отразява на извода за законосъобразност на процесната заповед.

При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си. След задържането на оспорващия са му разяснени правата по чл. 72, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР. Декларирал е, че е запознат с правата си, като не е поискал адвокатска защита (с нарочна декларация – лист 13 от делото). С оглед на изложеното следва да се приеме, че административнопроизводствените правила са спазени и не са изпълнени предпоставките за отмяна на оспорения индивидуален административен акт на това основание.

Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона – да се предотврати и разкрие престъпление, като временно се ограничават правата на лице, за което има данни, че е извършило престъпления, в това число и правото му свободно да се придвижват в пространството. Следва, че не е допуснато нарушение на приложимите правни норми на вътрешното и наднационалното законодателство, вкл. и на нормите на чл. 5 от ЕКПЧ. В този смисъл съдът приема, че издадената заповед съответства и на целта на закона, който извод кореспондира изцяло и с константната съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, напр. с решение № 6138 от 20.05.2016 година, постановено по административно дело № 13194 по описа за 2015 година на ВАС, V отделение и др.

С оглед на изложеното съдът счита за правилен и законосъобразен извода на административния орган, въз основа на който е издал заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-112 от 19.07.2018 година, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с ДП № 181/2018г. по описа на РУ Радомир, е наредено задържането на С.П.А. за срок от 24 часа, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

По разноските.

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски. Ответната страна не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Перник

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***2, срещу заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-112 от 19.07.2018г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи от старши полицай Николай Страшимиров Александров на длъжност младши инспектор към Районно управление Радомир при Областна дирекция на МВР-Перник, като неоснователна.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ:/п/