Р Е Ш Е Н И Е

№ 375

гр. Перник, 29.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Г.

при секретар-протоколист Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 416/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Е.К.И.,*** против Заповед за задържане на лице, с рег. № 114 от 19.07.2018г., издадена от ст. полицай мл. инспектор Н. С. А. при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за задържане при РУ-Радомир.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения. Прави се искане за отмяната й и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. С.И.,***. Поддържа жалбата на изложените в нея основания. В хода на устните състезания пледира за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски и представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата–Н. С. А., в качеството си на полицейски орган - старши полицай в група „Охранителна полиция“ при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник за представител изпраща гл. юк. З. В.. Оспорва жалбата. Пледира, че атакуваната в настоящето производство заповед е правилна и законосъобразна, поради което прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна. Не претендира присъждане на разноски.

По допустимостта:

В заповедта предмет на съдебен контрол не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. С оглед на това и съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК се приема, че жалбата е постъпила в законоустановения срок. Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Административен съд-Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото.

По фактите:

От данните по делото се установява, че на 19.07.2018г. е проведена специализирана полицейска операция на територията обслужвана от РУ-Радомир с цел противодействие на държането и разпространението на високорискови наркотични вещества.

С докладна записка № УРИ: 328р-7556 от 19.07.2018г. по описа на РУ-Радомир, инспектор Кирил Ковачки е уведомил началника на РУ-Радомир за проведена на същата дата специализирана полицейска операция в гр. Радомир. При акцията е установено и задържано лицето З. М. С. у когото при извършен личен обиск били открити един брой електронна везна, един брой мобилен телефон „Нокиа, модел „100“, както и сумата от 384 лв. Провели се последващи оперативно издирвателни мероприятия и оглед на местопроизшествие, извършени в непосредствена близост до входа на блока, в който е задържан С.. На земята под тротоарна плочка са намерени и иззети намотани в прозрачни полиетиленови пликове обекти реагиращи при извършените им полеви наркотестове, както следва: канабис с общо нетно тегло 15.82 грама и метаамфетамин с общо нетно тегло от 25.94 грама. В условията на неотложност е извършено претърсване на имота, в който живее С. и от където се иззели преносим компютър марка „Сони Вайо“, собственост на задържаното лице.

До окръжна прокуратура-Перник от РУ-Радомир е изпратено уведомление за започнато досъдебно производство ДП № 181 от 19.07.2018г. по описа на РУ–Радомир, за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. От него се установява, че досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител, за това, че за периода от неустановена дата до 13.50ч. на 19.07.2018г., в гр. Радомир, под тротоарна плочка пред вх. „Г“ на ул. „******“ № **, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества, които са включени в списък І от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата, като наркотични, която е издадена съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Закона за контрол на наркотични вещества и прекурсорите, а именно: коноп (марихуана) с общо нетно тегло 15.82 грама и метаамфетамини с общо нетно тегло от 25.94 грама - престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. Производството е започнало с първото действие по разследването-оглед на местопроизшествие.

Във връзка със случая и по оперативна информация за закупуване на наркотици от задържаното лице и за контакти с него са задържани няколко лица, между които е и жалбоподателят Е.И..

Жалбоподателят е задържан на 19.07.2018г. в 15.20ч. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане, видно от книга на задържаните лица в РУ Радомир. Същият е вписан под № 114, а като основание за задържането е посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и ДП № 181/2018г. по описа на РУ-Радомир.

По отношение на Е.И. е издадена Заповед за задържане на лице, с рег. № 114 от 19.07.2018г., издадена от полицейски орган Н. А.. Подписана е декларация и е съставен протокол за личен обиск на задържаното лице.

Е.И. е разпитан в качеството му на свидетел по ДП № 181/2018г., видно от протокол за разпит. От показанията му се установява, че двамата със задържания З. С. се познават отдавна. На 18.07.2018г. около 20.30ч. разпитания се е обадил по телефона на З. да дойде в игрите, който се намират на пазара в града, където са били той, С. по прякор „Булката“ и други хора. З., който отишъл в заведението. Пили по бира и си поприказвали. След това З. си тръгнал. Свидетелят е заявил, че е чул от различни хора в града, че З. се занимава с продажба на наркотици, но тъй като свидетелят не ползва наркотици е заявил, че не е купувал от него.

Е.И., видно от книга на задържаните лица е освободен на 19.07.2018г. в 16.45ч..

По искане на защитата в хода на съдебното следствие се разпитаха свидетелите Р. Р. В., приятелка на жалбоподателя и С. П. А., също приятел. От показанията на свидетелката се установява времето и мястото задържане на жалбоподателя, като състава констатира, че спор в тази връзка няма. Поради това показанията й в тази част се ценят и въз основа и на тях се приема, че жалбоподателят е задържан около 15.00ч. от органите на МВР. Показанията й свързани с начин на задържане, с нелегитимация на служителите са ирелевантни за изхода на спора, поради което не се ценят. Показанията на свидетеля А. се приемат за напълно ирелевантни към предмета на спора, тъй като те са свързани с действия на полицейските служители след задържането, които не са предмет на спора. Това какво е възприел свидетеля докато и двамата са били задържани не обвързва състава и не оказва никакво значение върху законосъобразността на оспорения административен акт. Евентуално превишаване на правомощията на служителите на реда, би могло да бъде предмет на друго производство, но не и в разглеждания съдебен спор.

Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото административна преписка, приета като годно доказателство. Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

По правото:

Със Заповед с рег. № 114 от 19.07.2018г., полицейски орган Н. С. А. при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържал жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане при РУ-Радомир. От удостоверение УРИ № 313р-9056 от 03.08.2018г. се установява, че издателят на заповедта, към дата на издаването й заема длъжност младши инспектор, старши полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ-Радомир и същият има качество на полицейски орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. В случая компетентността на полицейския орган да задържа лица произтича пряко от нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Въз основа на това следва, че заповедта е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорвания акт е в изискуемата форма за действителност. Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Оспорената заповед има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, както и данни, че задържания е уведомен за правото му на адвокатска защита от момента на задържането и за правото му да обжалва пред съда законността на задържането. Посочено е в заповедта и правно основание за задържането–чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Аргументите в жалбата, че заповедта е издадена без да са посочени фактическите обстоятелства се приемат за неоснователни. Относно фактическите основания и по силата на тълкувателно решение 16/1975г. на ОСГК оспорената заповед не страда от порок на формата, защото, мотивите на акта са изложени в административната преписка. В настоящия случай такива се съдържат най-вече в докладната записка от 19.09.2018г. и в уведомлението за образувано досъдебно производство № 181/2018г. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. Контактите на жалбоподателя с лице, за което има данни, че се занимава с наркотични вещества и у което са намерени приспособления за размерването им е довело до съмнение, че жалбоподателя е съпричастен към предмета на досъдебно производство. С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

При издаването на заповедта са спазени процесуално правните разпоредби на ЗМВР. Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си. След задържането на оспорващия, от самия него е попълнена и подписана декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му разяснени правата по чл. 72, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР и чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР.  Същата като неоспорена се цени в цялост и въз основа на нея се приема, че съшият е запознат с правата си, не е поискал преглед от лекар, посочил е, че не желае да се уведоми член от семейството му за задържането, не е поискал адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ, както и не е пожелал адвокатска защита по негов избор и за негова сметка. По делото липсват каквито и да е доказателства, че жалбоподателя е поискал адвокатска помощ и такава му е отказана. Липсват доказателства, че същият е поискал медицинска помощ и такава му е отказана, както и липсват доказателства, че не му е позволено телефонно обаждане. С оглед на изложеното възраженията изложени в жалбата, че при прилагане на мярката са допуснати нарушения, които представляват основания за отмяната й се приемат за неоснователни. Административно производствените правила са спазени и не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Оспорваната заповед е и материално законосъобразна. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР са посочени основанията, при наличието на които полицейските органи могат да задържат лице, едно измежду които е и когато има данни, че лицето е извършило престъпление. По правната си същност, мярката „задържане за срок от 24 часа“, чиято уредба е в чл. 72 – чл. 75 от ЗМВР, представлява принудителна административна мярка–административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние, което законодателят определя като престъпление. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Следва да се приеме, че възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова.

Задържането с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като принудителна административна мярка (ПАМ), се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. От доказателствата по делото е видно, че са съществували данни, според които жалбоподателят е съпричастен към извършване на конкретно престъпление, за което е било образувано досъдебно производство № 181/2018г. по описа на РУ–Радомир при ОД на МВР – Перник. Това се подкрепя от събраните доказателства относно воденото ДП № 181 по описа на РУ-Радомир за 2018г. По делото не се установи жалбоподателят да е държал наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, нито да е разпространявал наркотични вещества или техни аналози. По оперативната информация обаче е имало данни, че жалбоподателят е поддържал връзка с друго лице, което е осъществявало такава дейност, когато е задържан от органите на МВР. Тази оперативна информация се е подкрепила, видно от протокола за разпит. От приетия по делото и неоспорен протокол за разпит в качеството му на свидетел по ДП № 181/2018г. по описа на РУ-Радомир се приема, че двамата са познати и предишната вечер са се видели и са разговаряли. С оглед на това, към момента на издаване на оспорваната заповед са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК за което е образувано ДП № 181/2018г. във връзка, с което и с оглед изясняване на евентуална съпричастност на лицето, към това престъпление е приложена оспорената в настоящето производство принудителна административна мярка, по смисъла на чл. 72 от ЗМВР. ЗМВР говори за задържано лице, по отношение, на което има данни, а не доказателства за извършено от него престъпление. Поради тази причина дори това досъдебно производство да бъде прекратено, респ. да не се стигне до повдигане на обвинение, то тези факти са ирелевантни за настоящето производство. Към дата на издаване на заповедта за задържане са били налице материално правните предпоставки за издаване на заповед с такова съдържание. За прилагане на процесната ПАМ не е необходимо тези данни да са пълни или категорично да уличават жалбоподателя в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Задържането е извършено на законово основание, предвидено в нормативен акт – закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателя е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека.

Основната цел на задържането на лица по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР като принудителна мярка е свързана с осигуряването на възможност за събиране на доказателства, при предотвратяване на възможността съпричастните лица да укрият доказателства, да се укрият, да осуетят разследването, да подпомогнат други лица да избегнат наказателно преследване или да им въздействат с оглед укриване на доказателства или лъжесвидетелстване. Лицето е освободено в рамките на предвидения в ЗМВР максимален период- 24 часа-задържан е в 15.20 часа на 19.07.2018г. и е освободен на 19.07.2018г. в 16.45 часа, т.е. освободен е след около 1ч. и 30мин., след като органът е извършил необходимите процесуални действия във връзка ДП № 181/2018г. за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 от НК. С оглед на това, съвсем законосъобразно, ответникът по оспорването е издал оспорената заповед. Не са налице предпоставки за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Заповедта е издадена и е в съответствие с целта на закона-да се предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото им свободно да се придвижват в пространството. Мярката е приложена в съответствие с предвиденото в ЗМВР основание на чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР и е спазена регламентираната процедура. Няма допуснато нарушение на нормите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС. Съгласно чл. 5, т.1 от ЕКЗПЧОС, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изброените случаи и в съответствие с процедури, предвидени от закона. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е „законосъобразно“, което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Европейската конвенция препраща по същество към националното право. По тези причини издадената заповед съответства и на целта на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за разкриване на извършители на престъпления, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, сочат, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Доколкото разпространението и употребата на наркотични вещества е сериозен проблем на днешното общество, то издадената мярка се явява постановена и в защита на обществения интерес. В тази връзка е съдебната практика обективирана в дела на ВАС, напр. решение № 6138 от 20.05.2016г., постановено по АД № 13194/2015г. на ВАС, решение № 8909 от 07.07.2017г. по АД № 5864/2016г. на ВАС, решение № 2317 от 23.02.2017г. по АД № 14275/2015г. на ВАС.

С оглед на изложеното състава приема, че оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и при точно позоваване на материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона се явява правилен и законосъобразен акт. Жалбата е неоснователна и като такава ще бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски. Ответната страна не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.К.И.,*** против Заповед за задържане на лице, с рег. № 114 от 19.07.2018г., издадена от полицейски орган Н. С. А. при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му.

СЪДИЯ: /п/