Р Е Ш E Н И Е
№ 368
Гр. ***, 15.10.2018 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – ***, в публично
съдебно заседание проведено на осми октомври през две хиляди и осемнадесета
година,
в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар
Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 434 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83,
ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на К.В.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Л.Р. ***
срещу Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие рег. ***от 29.06.2018 година на началника на Районно
управление *** към Областна дирекция на МВР ***, с което на основание чл. 58,
ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите /ЗОБВВПИ/ е отказал издаването на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, както и е отнел притежаваното от
жалбоподателя огнестрелно оръжие – пистолет „***“, калибър 9х18 мм., ***и
боеприпасите към него. Жалбоподателят твърди, че оспорения административен акт
е незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административно
производствените правила и в противоречие с материално – правните разпоредби.
Заявява, че съществува основателна причина за получаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, а именно за самоотбрана. Моли
съда да отмени изцяло оспорения отказ за издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие като незаконосъобразен.
В проведеното съдебно заседание на 08.10.2018
година, настоящият жалбоподател редовно призован не се явява, представлява се
от адвокат Л.Р. ***, който моли съда да отмени оспорения административен акт,
като незаконосъобразен по изложените в жалбата доводи. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на
08.10.2018 година ответникът по жалбата Началника на Районно управление *** при
ОД на МВР ***, редовно призован не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт Звездалина Василева, която моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна по подробно изложени съображения.
Административен
съд – ***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 328000-2613 от 30.05.2018
година, депозирано в Районно управление *** на ОД на МВР ***, К.В.К. с ЕГН ********** *** /настоящ жалбоподател/ е
поискал да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие – пистолет „***“, калибър 9х18 мм., № ВЕ241380, което
му е необходимо за охрана и самоохрана на служебните му задължения. Към
заявлението са приложени задължителните за редовността на същото документи, съгласно
чл. 76, ал. 4, чл. 61, ал. 4, във връзка
с чл. 76, ал. 7 и чл. 58, ал. 1, т. 9 от ЗОБВВПИ, а именно: карта за извършен
предварителен медицински преглед; служебна бележка от Окръжна прокуратура ***,
удостоверяваща, че срещу заявителя няма обвинения по неприключили наказателни производства;
свидетелство за съдимост; вносна бележка за платена такса; удостоверение за годност
и качество на огнестрелно оръжие и декларация за създадени условия за
съхранение на огнестрелно оръжие.
Въз основа на подаденото заявление и
приложените към него документи е извършена служебна проверка от младши
полицейски инспектор „КОС“ група при РУ *** към ОД на МВР ***, обективирана в
докладна записка рег. № 328р-6703 от 26.06.2018 година, с която е предложено на
Началника на РУ *** при ОД на МВР *** да не издава разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради липса на безсъмнено
доказано наличие на основания по чл. 6, ал. 3 и наличие на основателна причина
за самоотбрана на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
С Отказ за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие рег. ***от 29.06.2018 година, началника на Районно управление *** към
Областна дирекция на МВР ***, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 153, т. 6
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
/ЗОБВВПИ/ е отказал издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба
на късо огнестрелно оръжие, както и е отнел притежаваното от жалбоподателя
огнестрелно оръжие – пистолет „***“, калибър 9х18 мм., ***и боеприпасите към
него.
Отказът е съобщен
на жалбоподателя на 25.07.2018 година, като жалбата е подадена на 06.08.2018 година,
т.е. в предвидения 14-дневен срок.
Към жалбата е представено Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 27.01.2016 година на Районна
прокуратура *** по подадено заявление от настоящия жалбоподател, тьй като не е
налице извършено престъпление от общ характер.
Жалбоподателят е представил и
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 06.10.2016
година на Районна прокуратура *** по подадено заявление от ***– трето
неучастващо по делото лице, тьй като не са налице данни за извършено
престъпление от общ характер.
В изпълнение на разпределената
доказателствена тежест между страните указана в Определение от 13.09.2018
година на настоящия съдебен състав, жалбоподателят в открито съдебно заседание,
проведено на 08.10.2018 година заявява, че доказателствата, с които е
разполагал към момента на подаване на заявлението е представил на
административния орган и същите са приложени към административната преписка. Въпреки
дадените указания, заявява, че няма да представя допълнителни писмени
доказателства.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд – ***, като
извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Отказът за издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и отнемането на огнестрелното
оръжие и боеприпасите към него е издаден от материално и териториално
компетентния орган, в случая Началника на РУ *** при ОД на МВР *** по постоянен
адрес на заявителя и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл.
83, ал. 5, предложение второ и четвърто, във връзка с чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Отказът за издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и отнемането на огнестрелното
оръжие и боеприпасите към него е в писмена форма, като е мотивиран съгласно
изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ след преценка на всички факти и обстоятелства
от значение за случая и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 59 от АПК. Административният
орган е приел, че по реда на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
фактите са недоказани, относно наличието на основателна причина и необходимост на
заявителя от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие като физическо лице за самоотбрана, поради което е
постановил отказа и е отнел огнестрелното оръжие и боеприпасите към него.
В производството по издаване на постановения
отказ не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Преценен за съответствие с приложимия
материален закон, отказът е законосъобразен.
Контролът върху
дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите, условията и редът за издаване
на разрешения за упражняването им е уреден със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия. Съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 3, във връзка с ал. 2 от
посочения нормативен акт, български граждани могат да придобиват огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство
след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на
МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР
по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на
физическото лице.
Производството по издаване на разрешение
за придобиване на огнестрелно оръжие е регламентирано в Глава Пета на ЗОБВВПИ.
Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е законосъобразността
на отказ, постановен на посочените основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ,
мотивиран с липсата на нужда от самоотбрана на заявителя.
Настоящият съдебен
състав намира оспорвания отказ за материално законосъобразен.
Жалбоподателят твърди
в жалбата, че необходимостта от издаването на разрешение за придобиване на късо
огнестрелно оръжие е с цел самоотбрана. Физическите лица могат да придобиват
огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са
посочени в чл. 6, ал. 3 от ЗОБВВПИ.
Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ
/самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради
това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на
огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване
на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да
обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от
конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е
налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Съгласно
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ
разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически
изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели,
колекциониране. Видно от текста на цитираната правна норма административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на
обстоятелства, посочени в цитираната разпоредба са предпоставка да бъде
отказано издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.
Спорният въпрос в настоящото дело се свежда до това дали по отношение на
жалбоподателя са налице основателни причини, т.е. сочената от него нужда от
самоотбрана, които да задължава административният орган да разреши придобиването
на оръжие или такива обстоятелства не са били налице. Както се посочи по – горе
снабдяването с огнестрелно оръжие за самоотбрана е крайна мярка за опазване на
обществено значими блага, поради което в законодателството е установен
разрешителен режим. Съдебната практика по приложението на ЗОБВВПИ
безпротиворечиво приема, че е в тежест на иницииралото производството лице да
докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на
огнестрелно оръжие, като видно от приетите по делото писмени доказателства се
налага еднозначния извод, че не са налице материалноправните предпоставки за
постановяване на позитивен /благоприятстващ/ административен акт по искането на
К.В.К. – настоящ жалбоподател. В оспорения административен акт органът е
изложил мотиви, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона –
отсъстват данни и доказателства, които да водят до еднозначен извод за наличие
на реална заплаха за живота и здравето му, които да обосноват необходимост от
придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на
жалбоподателя. Приемането на противното би означавало, че за всеки български
гражданин е налице потенциална заплаха за живота, здравето и имуществото на
него или неговото семейство, която да обоснове издаването на разрешение по реда
на ЗОБВВПИ.
В
оспорения административен акт, като последица на отказа да се издаде исканото
разрешение органът е приложил принудителна административна мярка – изземване на
притежаваното от жалбоподателя късо огнестрелно оръжие – пистолет „***” к. 9х18
***и боеприпаси за него. След като е отказано издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, то се обуславя приложимостта на
тази принудителна мярка. В чл. 153, т. 6 от ЗОБВВПИ е дадено правомощие на
органите на МВР да осъществяват контрол върху дейности с взривни вещества, с
оръжия, с боеприпаси и с пиротехнически изделия чрез отнемане на издадено разрешение
по реда на този закон и изземване на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и
пиротехнически изделия. В случая с постановения отказ е отнето и късото
огнестрелно оръжие на лицето, спрямо което е постановен отказа. С оглед на това
разпоредителната част на акта, кореспондира с посоченото от органа правно
основание и в тази си част отказът на органа се явява законосъобразно и
съответно на материално правните норми.
С оглед на
гореизложените мотиви, настоящия съдебен състав намира за правилен и законосъобразен
извода на административния орган, с който е отказано издаването на разрешение
за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и отнемане същото и
боеприпасите към него, тьй като не е налице необходимост от самоотбрана, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се
остави без уважение искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящият съдебен състав
на Административен съд – ***
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Л.Р. ***
срещу Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо
огнестрелно оръжие рег. ***от 29.06.2018 година на началника на Районно
управление *** към Областна дирекция на МВР ***, с което на основание чл. 58,
ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите /ЗОБВВПИ/ е отказал издаването на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, както и е отнел притежаваното от
жалбоподателя огнестрелно оръжие – пистолет „***“, калибър 9х18 мм., ***и
боеприпасите към него, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: