О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 195

гр. Перник, 08. 10. 2018г.

Административен съд Перник, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 339 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Д.Н.В., с адрес: ***, чрез адвокат Я.С. *** срещу Митница Столична, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Веслец“ № 84, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с цена на иска 600 лева. С исковата молба се претендира обезщетение на имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018г. – датата на подаване на исковата молба в съда.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от Митница Столична, чрез гл. юрк. Б.С., с който оспорва предявения иск по основание. Ответникът не сочи доказателства и не претендира разноски.

Административен съд Перник, след като се запозна с исковата молба, както и с отговора на исковата молба приема, че предявеният иск срещу Митница Столична е недопустим по следните съображения:

При предявяване на иск по чл. 1 от ЗОДОВ установяването на незаконосъобразност или нищожност на административния акт, съответно незаконосъобразност на действието или бездействието съставлява преюдициален въпрос при решаване на правния спор по иска за обезщетение. Необходима предпоставка за допустимостта на иска за вреди от административен акт е неговата незаконосъобразност да е установена в специално производство. За незаконосъобразните действия или бездействия преценката се извършва от съда, сезиран с иска за обезщетение на вреди, настъпили от тях.

Според разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да търсят обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. С разпоредбата на чл. 204 от АПК е въведено изискване за допустимост на исковата претенция, която може да се предяви след отмяната на административния акт. Следва, че разпоредбата на чл. 204 от АПК обуславя допустимостта на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ от предхождаща отмяна по съответния ред на акта, действието или бездействието, посочена като причина за твърдените вреди, или предявяването им в условията на евентуалност спрямо образувано вече съдебно производство по оспорване законосъобразността на акта, действието или бездействието. Под дейност на администрацията следва да се разбира такова действие, бездействие или акт, които имат властнически характер и са насочени към възникване на административно отношение между административен орган и гражданин. За да е налице незаконосъобразно действие, при или по повод осъществяване на административна дейност, трябва да е съществувало задължение за нормативно предвидено действие на органа, упражняващ административна дейност. Когато вредите са причинени от незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или негови длъжностни лица, тази незаконосъобразност се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или бездействия на административен орган или негово длъжностно лице при и по повод извършване на административна дейност. Изложеното следва да е съобразено с изискването на закона относно надлежния ответник в производството по предявен иск по ЗОДОВ.

Пасивно легитимирани да отговарят по иска за обезщетение на вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са органите, от чиито незаконни действия са причинили вредите. Съдът е обвързан от посочените като ответник по иска и не може да напътства страните срещу кого да насочат иска си. Производството по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ по правните си характеристики е исково производство, макар и разглеждано от административен съд, поради което съдът не дължи указания към ищеца по посочване на надлежен ответник по предявения иск.

Процесуалната легитимация на страните в процеса се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. Съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който индивидуализира спорното право. От съдържанието на исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е видно, че се поддържа твърдение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен акт на служител на Митница Столична.

Съгласно чл. 205 от АПК искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Към датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2018г. ответникът Митница Столична не е юридическо лице, което да е надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК.

Исковата претенция не е предявена срещу Агенция Митници, която именно е юридическото лице, в чиято структура се намира и митница Столична, респ. и органът, издал отмененото НП № 350/28.08.2017г. Към датата на предявяване на исковата молба - 14.06.2018г., в актуалната редакция на чл. 7, ал.1 от Закона за митниците (ЗМ), Агенция Митници е юридическо лице. Предвид на изложеното исковата претенция не е насочена срещу надлежен ответник по смисъла на чл. 205 от АПК.

Следва, че искът срещу Митница Столична е недопустим. Съдът няма правомощия да указва на ищеца срещу кого да насочи претенцията си. Не е изпълнена и хипотезата на чл. 227, предложение второ от ГПК.

Доколкото съдът приема, че предявеният иск е недопустим, то исковата молба срещу Митница Столична следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

По изложените съображения съдът отменя определението от 24.07.2018г., с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ответникът не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определението от 24.07.2018г., с което е насрочено открито съдебно заседание по административно дело № 339/2018г. на Административен съд Перник;

ВРЪЩА искова молба вх. № 1604 от 14.06.2018 г. по описа на Административен съд Перник, на Д.Н.В., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адвокат Я.С. ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди срещу Митница Столична, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Веслец“ № 84 за заплащане на обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 600 (шестстотин) лева, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2018г., като недопустима и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 339 по описа на Административен съд Перник за 2018 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в седемдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/п/