О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 192

гр. Перник, 03.10.2018 г.

Административен съд-Перник, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

съдия: Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 491 по описа за 2018 г. на Административен съд-Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба В.Л.М., с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Гешева против обективиран в писмо изх. № АО-94-00-486 /1/ от 05.07.2018г. отказ на Кмета на община Радомир да признае бракоразводно решение № 71/2002г. на Околийския съд в Навплион, Република Гърция за постановяване на развод по искане № 443/ЕМ64/14.02.2002г. и № 908/ЕМ90/06.02.2001г. и да бъде вписано в регистрите по гражданското състояние.

В жалбата се сочи, че незаконосъобразно е отказано признаването на съдебното решение за прекратяване на брака между жалбоподателката и бившият й съпруг П. Е. М., който на 14.10.2014г. е починал. С оглед на това иска този отказ да бъде отменен, а кметът да бъде задължен да впише съдебното решение в регистрите на ГРАО.

Административният орган е депозирал административната преписка. Изразил е становище по подадената жалба.

Административен съд-Перник, като се запозна с изложеното в жалбата и съобрази представените от ответника доказателства, приема, че жалбата е процесуално недопустима. Доводите в тази връзка са следните:

Със заявление с вх. № АО-94-00-486 от 28.06.2018г. жалбоподателката е поискала да бъде признато съдебно решение № 71/2002г. на Околийския съд в Навплион, Република Гърция за постановяване на развод между нея и П. Е. М.. Към заявлението са представени заверен препис, от съдебно решение; удостоверение за влизането му в сила, декларация по чл. 117, т. 3 и т. 4 от КМЧП.

С писмо с изх. № АО-94-00-486/1 от 05.07.2018г., наименовано отказ, административния орган е посочил, че не може да признае бракоразводното решение, защото е констатирал несъответствия в него, свързани с неправилно посочване на място на сключен брак, друг акт за граждански брак и друго име на брачния партньор. Посочил е още, че след отстраняване на тези несъответствия услугата ще бъде извършена.

Писмото е получено на 11.09.2018г. и на 18.09.2018г. е депозирана жалба срещу него.

Въз основа на изложената фактическа обстановка настоящия състав приема следното:

Органът е сезиран с искане да признае чуждестранно съдебно решение. За признаването на съдебни решения по брачни дела се прилага Регламент /ЕО/ № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност в сила от 01.08.2004г. Според чл. 21, т. 1 решение, постановено в една държава-членка, се признава в друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия. В т. 2 е разписано, че не се изискват специални процесуални действия за актуализиране на регистрите за гражданското състояние в държавата-членка на основание на решение за развод, постановено в друга държава-членка и неподлежащо на обжалване в по-горен съд, съгласно законодателството на тази държава- членка. В т. 3 е посочено, че всяко заинтересовано лице може в съответствие с процедурите, предвидени в раздел 2, да подаде искане решението да бъде или да не бъде признато. В регламента също така са изброени документите, който следва да бъдат представени от страната, както и са разписани основанията свързани с непризнаване на решенията, постановени по искове за развод, видно от чл. 22.

В Кодекса за международното частно право е изцяло уредена процедурата за признаване на чуждестранни съдебни решения и други актове, свързани с гражданското състояние и гражданската регистрация и вписване в регистрите на населението на променените обстоятелства в съответствие с регламента. Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КМЧП признаването на чуждестранното решение се извършва от органа, пред който то се предявява и който е компетентен да извърши проверката на чуждестранния съдебен акт и на неговото вписване в регистрите. Когато този орган прецени, че са спазени условията на чл. 117 от КМЧП, той се произнася с изричен вътрешен акт, с който нарежда на съответното длъжностно лице по гражданското състояние да впише настъпилата промяна в регистрите на населението и в регистрите по гражданското състояние. При спор относно условията за признаване на решението, органът следва да изготви отказ, въз основа на който молителят, на основание чл. 118, ал. 2 от КМЧП може да предяви установителен иск пред Софийския градски съд.

За да възникне право на обжалване на процесния отказ следва да се провери дали искането е свързано с издаване на индивидуален административен акт. Искането за признаване на чуждестранно съдебно решение не представлява искане за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което не може да се приеме, че отказът е годен индивидуален административен акт върху който да се осъществи съдебен контрол.

КМЧП не предвижда процедурата по признаване на чуждестранно съдебно решение да е по реда на АПК и не препраща към него. С оспореното писмо се релевират съображения свързани с непризнаване на съдебното решение. Поради това актът, обективиращ преценката досежно съществуването на предпоставките по чл. 117 КМЧП за признаване на чуждестранния акт по чл. 118, ал. 1 от КМЧП не подлежи на съдебно обжалване по реда на АПК. При спор относно условията за признаване на решението, органът следва да изготви отказ, въз основа на който молителят, на основание чл. 118, ал. 2 от ЗМЧП може да предяви установителен иск пред Софийския градски съд. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КМЧП определя само органът, пред който се предявява искането за признаване на чуждестранното съдебно решение, но не и реда, по който следва същия да процедира. И доколкото в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че при спор относно условията за признаване на чуждестранното решение, може да се предяви установителен иск пред СГС, се налага извода, че отказът на съответния орган да признае съдебното решение било то мълчалив или изричен, не подлежи на обжалване, още по-малко по АПК, а е основание за завеждане на установителен иск. Осъществяването на контрол за законосъобразност от административния съд би означавало изземване на компетентността на гражданския съд /СГС/, който съгласно чл. 120, ал. 1 от КМЧП е единствено компетентен да прецени дали са налице условията за признаване на съдебното решение. В тази връзка са Определение № 12169 от 24.09.2013г. на ВАС по АД № 12583/2013г., Определение № 15679 от 27.11.2013г. на ВАС по АД № 15483/2013г., Определение № 6415 от 14.05.2014г. на ВАС по АД № 6055/2014г..

Настоящият състав не е обвързан от определение № 25127 от 16.12.2015г., постановено по ГД № 15342 по описа за 2015г. на Софийски градски съд.

С оглед на изложеното жалбата е процесуално недопустима, тъй като не е налице годен индивидуален административен акт, върху който да се осъществи съдебен контрол. Налице са предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК, поради което жалбата ще се остави без разглеждане, а образуваното производство ще се прекрати.

Водим от изложеното, и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Л.М. против обективиран в писмо изх. № АО-94-00-486 /1/ от 05.07.2018г. отказ на Кмета на община Радомир да признае бракоразводно решение № 71/2002г. на Околийския съд в Навплион, Република Гърция.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 491 по описа за 2018г. на Административен съд-Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

съдия: /п/