Р Е Ш Е Н И Е

№333

гр. Перник, 01.10.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар А. М. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 407 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „***“ № ***, представлявано от управителя В. М. И. срещу съдебно решение № 231 от 23.05.2018 година, постановено по АНД № 319 по описа за 2018 година на Районен съд Перник, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № К-14526 от 01.12.2017 година, издадено от директора на Регионална дирекция (РД) за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към Главна дирекция „Контрол на пазара“ (ГДКП) при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на „***“ ООД, гр. Хасково, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 от ЗПК.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, без да сочи конкретни основания за обжалване по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излага доводи, с които възразява срещу изводите на районния съд за съобразяване в производството по издаване на НП на принципа, залегнал в чл. 18 на ЗАНН, като и пред касационния съд пледира неправилно да е наложена една санкция за установени в НП две нарушения. Жалбата съдържа още доводи за липса на мотиви в НП за наличие или не на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като не се сочи в каква посока именно във връзка с решението на районния съд, което е предмет на контрол от страна на касационния съд е това оплакване в жалбата. Излагат се доводи и за недоказаност на нарушението. Касаторът моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като отмени издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, „***“ ООД, гр. Хасково, редовно призован не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, Комисия за защита на потребителите редовно призован не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № К-14526 от 01.12.2017 година директорът на РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГДКП при КЗП, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗПК е наложил на „***“ ООД, гр. *** – кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за това, че на 17.05.2017 година в офис на кредитора, находящ се в гр. Перник, на ул. „***“ № 34, при поискана информация относно предоставяне на кредит в размер на 1 400 лева за 12 месеца, кредит в размер на 1 000 лева по продукт „***“ и кредит в размер на 1 000 лева по продукт „***“, предоставя на потребителите преддоговорна информация на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК единствено относно кредити в размер на 3 000 лева, 2 000 лева и 1 500 лева, без информацията да е съобразно изразените от потребителя конкретни предпочитания и във основа на предлаганите от кредитора условия на договора, с което нарушава изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗПК.

Със съдебно решение № 231 от 23.05.2018 година, постановено по АНД № 319 по описа за 2018 година на Районен съд Перник, наказателно постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е възприел фактическата обстановка от данните, внесени в процеса чрез приобщените по повод спора писмени и гласни доказателства. На база същите е направил извод за безспорно установено по делото, че на посочената в НП дата и в обект на наказаното лице са се осъществили именно вписаните в НП обстоятелства. Настоящият съдебен състав намира изводите по фактите на районния съд за кореспондиращи с приобщената по делото доказателствена съвкупност.

След извършена проверка относно спазване на процесуалните правила при водене на процесното производство и приложението на материалния закон решаващият първоинстанционен съд е приел, че НП е издадено съобразно изискванията на ЗАНН, без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Като неоснователни са отхвърлени възраженията на наказаното лице за некомпетентност на актосъставителя, както и за нарушаване на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за посочване в НП на доказателствата, потвърждаващи нарушението. За неоснователно е възприето и оплакването на жалбоподателя относно неизлагане в НП на мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. С решението като неоснователно е отхвърлено и възражението на касатора за нарушаване чл. 18 от ЗАНН при издаване на НП.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящия касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

След извършването на проверка съгласно разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон следи служебно, настоящият касационен състав намира следното:

Решението е правилно.

Без основание е оплакването на касатора срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Касационният съд споделя изцяло мотивите на решаващия първоинстанционен състав, с които възраженията на наказаното лице за несъобразяване в производството по издаване на НП на разпоредбата чл. 18 ЗАНН са отхвърлени като неоснователни. Независимо, че НП (в т. 2 на неговата обстоятелствена част) съдържа описание и изводи за друго нарушение на ЗПК, с диспозитива на НП е наложено административно наказание за нарушението, описано обстоятелствено в т. 1 на НП и конкретно за нарушение по чл. 5, ал. 1 от ЗПК. Предвид това, съобразен е принципа, залегнал в чл. 18 на ЗАНН, тъй като е наложено наказание за нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗПК с процесното НП. Безспорно немотивираното и ненужно описание в НП и на друго установено от наказващия орган нарушение на ЗПК, за което наказание не е наложено, като формален порок на НП не съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

Неоснователно е и оплакването в жалбата във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН. В жалбата се излагат доводи единствено за липса на мотиви в НП относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. В обжалваното решение това възражение на наказаното лице мотивирано е отхвърлено. Съображенията на районния съд се споделят изцяло от касационния състав, като за наказващия орган не съществува задължение да мотивира неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. Същият е задължен единствено да приложи правилно закона, като при наличие на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН не наложи наказание с предупреждение. Както отбелязва в решението си и районният съд преценката на наказващия орган да не приложи института на маловажността, каквото без съмнение съставлява издаването на НП, подлежи на съдебен контрол. В тази връзка и след служебно извършената касационна проверка на решението на районния съд в частта му относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, се споделя изводът, че нарушението не е маловажно.

Без основание са и доводите на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради липса на вписване в НП на доказателствата, които потвърждават нарушението. Решаващият първоинстанционен състав мотивирано е отхвърлил това оплакване на касатора. Правилно е решението и в тази негова част. Именно вписаният в НП констативен протокол, обективирал проверката, съдържа данните обосновали образуването на процесното административнонаказателно производство. Отразеното в протокола е личното възприятие на проверяващия при извършената на място в обекта проверка, установил непредоставяне, при поискване, на информация относно кредити в размер на 1 400 лева за 12 месеца, кредит в размер на 1 000 лева по продукт „***“ и кредит в размер на 1 000 лева. по продукт „***“ и съответно установил предоставяне единствено на информация на стандартен европейски формуляр (СЕФ) съгласно Приложение № 2 от ЗПК относно кредити в размер на 3 000 лева, 2 000 лева и 1 500 лева, без информацията в тези формуляри да е съобразена с изразените от потребителя конкретни предпочитания и да е във основа на предлаганите от кредитора условия на договора. Предоставените СЕФ във време на проверката са отразени и описани в протокола. По делото няма данни за представени на контролните органи други документи, във връзка с проверката и конкретното изискване на ЗПК. По делото са приобщени въпросните форми на СЕФ, данните от които се припокриват с отразеното в КП.

По приложението на материалния закон:

При извършената служебно проверка на решението в частта му, относно изводите по приложимия материален закон, касационният съдебен състав не установява наличие на основание за касиране на съдебния акт. Споделят се изводите на решаващия първоинстанционен състав, че по делото е безспорно установено, че на 17.05.2017 година в офис на кредитора, находящ се в гр. Перник, на ул. „***“ № *** при поискана информация относно предоставяне на кредит в размер на 1 400 лева за 12 месеца, кредит в размер на 1 000 лева. по продукт „***“ и кредит в размер на 1 000 лева по продукт „***“, касаторът – кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК е предоставил преддоговорна информация на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК единствено относно кредити в размер на 3 000 лева, 2 000 лева и 1 500 лева. Предоставянето на информацията с такова съдържание не е съобразено с изразените от потребителя конкретни предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора. С това е нарушено изискването на чл. 5, ал. 1 от ЗПК, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на кредитора на основание чл. 45, ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Следва да се допълни, че изискването на ЗПК в ал. 2 на чл. 5 е информацията – със съдържанието по ал. 1, а именно да се предоставя единствено в писмен вид във формата на СЕФ, съгласно приложение № 2, поради което и всякакви твърдения за устна форма на предоставяне на тази информация се тълкуват от съда единствено като защитна теза, която не се основава в изискванията на приложимия материален закон и не подлежи на проверка за достоверност. По отношение вида и размера на наказанието, както правилно е констатирал решаващият състав на Районен съд Перник, наложената имуществена санкция е в минималния, предвиден в санкционната норма, размер, а наказанието е съответно по вид, поради което касационният съд намира изводите в решението за правилни по реда на чл. 27 от ЗАНН.

На основание гореизложеното настоящият касационен състав след извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия, включително материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 231 от 23.05.2018 година, постановено по АНД № 319 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/