Решение по Наказателно дело 421/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№379

гр. Перник, 26. 10. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретар А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 421/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение № 720/30.11.2017 г., постановено по административнонаказателно дело № 1973 по описа за 2017 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. В подкрепа на твърденията си сочи доказателства. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени електронния фиш, а при условията на евентуалност, след като съда отмени решението на първата инстанция, да върне делото за разглеждане от друг състав с указание за назначаване на съдебна експертиза. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, поддържа касационната си жалба на изложените в нея основания. Представя писмени бележки в които развива доводите си за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение. Не претендира разноски.

Ответникът по касация – Главна дирекция „Национална полиция“, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание. В писмено становище, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Т. Е. Н., оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Не сочи доказателства. Не претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия „К“, № 1142154 на Главна дирекция „Национална полиция”, гр.София, с който на И.И.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

За да постанови решението си районният съд е приел, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, не е приложима, тъй като чл. 189, ал.4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Приел е също, че пътният участък е бил обхванат от стационарното техническо средство ЗМ „Система за измерване на средна скорост”, с № 388, а мястото е било предварително обозначено, с оглед чл. 165, ал.2, т.7 от ЗДвП, посредством указателна табела Т17 „RADAR”. Отразил е, че в ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка за позициониран знак В26, разрешаващ скорост до 80 км/ч., преди обхвата на стационарното техническо средство за измерване. Счел е, че осъщественото от жалбоподателя деяние е санкционирано на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП (ред. Дв. № бр.10/2011 г.), която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 300 лева, каквато е била и наложена на И.И.Д.. Приел е, че посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27 ал.2 от ЗАНН. Обсъдил е доводите на жалбоподателя и ги е приел за неоснователни. При така изложените съображения районният съд е потвърдил електронния фиш.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Нарушението, за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издаден процесният електронен фиш касае превишаване на разрешената скорост, която е установена за движение извън населено място.

От фактическа страна е установено, че на 05.07.2015 г. по АМ „Люлин“, в посока от гр. София към гр. Перник, пътувал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СМ 5813 АК. Около 14:33 часа, в района на тунел „Голямо Бучино”, намиращ се на територията на общ. Перник, описаното МПС преминало през обсега на монтираното автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за измерване на средна скорост”, с № 388, извършващо контрол на скоростта на движещите се превозни средства, което фиксирало стойност на движение 132 км/ч, при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26. След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на И.И.Д.. Съобразявайки разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш, серия „К“, № 1142154, с който на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП, му била наложена глоба 300 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора И.И.Д. се споделят и от настоящия касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, се установи съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, собственост на И.И.Д., е заснет от автоматизирано техническо средство при движение със скорост над разрешената. От представената и неоспорена от страните схема на организацията на движението на АМ „Люлин“ в участъка от км 14+206 до км 15+237, дясно платно за движение посока „София-Кулата“ (лист 53 от административнонаказателно дело № 1973 по описа за 2017 година на Районен съд Перник), в който участък попада и км 15+233, тунел Голямо Бучино – където е заснета превишената скорост на управлявания автомобил от И.И.Д., се установи, че е въведена схема на движение, посредством монтирани в посока София – Кулата три пътни знака В26, указващи намаляващи стойности на разрешената максимална скорост на движение на ППС съответно до 120 км/ч, до 100 км/ч и до 80 км/ч и под пътен знак В26, указващ максимална скорост на движение от 100 км/ч., е поставена допълнителна табела Т17 „ТЕКСТ“ (Правилник за прилагане на ЗДвП, чл. 59, ал. 2 (ред. ДВ, бр. 25 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.), с която участниците в движението са уведомени за поставен RADAR. Следва, че и водачът И.И.Д. е имал възможността да възприеме, че на този пътен участък от АМ „Люлин“ е монтирана система за измерване на скоростта на движение. По изложените съображения касационна инстанция приема, че към датата на извършване и установяване на процесното нарушение пътният участък, обхванат от използваната за контрол по спазване на правилата за движение „ЗМ Система за измерване на средна скорост“, е бил надлежно и предварително обозначен посредством пътен знак, съгласно изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП. По същите съображения, касаторът е имал възможност да възприеме и пътните знаци, указващи намаляване на стойностите за разрешената максимална скорост на движение на ППС преди навлизане в процесния участък (км 15+233).

Обжалваният пред районния съд електронен фиш е редовен от външна страна, тъй като носи лимитативно установеното съдържание в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съответства на утвърдения със заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ, тъй като се издава по съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Не може да се прави съпоставка с общите правила на ЗАНН относно образуването и развитието на административнонаказателното производство, основана на приравняването на електронния фиш на наказателно постановление съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП, тъй като соченото приравняване се свежда единствено до правните последици произтичащи от влизането в сила на двата акта, но не и до пренасянето на процедурни изисквания свързани с издаването им и очертаването на съдържанието им. Следователно липсата на дата на издаване, посочване на длъжностното лице, което е попълнило данните в ЕФ и полагането на подпис от негова страна, както и подробно описание на нарушението, доколкото не са сред задължителните реквизити в чл.189, ал.4, изр. 2 от ЗДВП, не представлява нарушения на процесуалните изисквания към формата и съдържанието на обжалвания ЕФ.

Електронният фиш е издаден на основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП (в приложимата редакция съгласно изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г.), с оглед на което касационният съдебен състав приема, че напълно законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора на соченото основание, а районният съд е приложил правилно закона.

За пълнота на мотивите настоящият съдебен състав следва да добави, че към периода на разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция посочените документи, официални по своята правна характеристика, са съществували и са приети като доказателства по делото. Те не са оспорени и тяхната доказателствена сила не е оборена от страните. Съдът е длъжен да формира правните си изводи, като съобрази всички събрани по делото доказателства, включително и схемата на организацията на движението на АМ „Люлин“ в участъка от км 14+206 до км 15+237, дясно платно за движение посока „София-Кулата“, което районният съд своевременно е направил. В този смисъл касационният състав приема, че като е оставил без уважения доказателствените искания на жалбоподателя в проведеното открито съдебно заседание, първостепенният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като при формиране на правните изводи в съдебното си решение е съобразил относимите към спора доказателства.

Настоящата касационна инстанция не приема защитната теза на касатора, че: „като не е съобразил, че приложените доказателства сочат на обстоятелства относно незаконно до малоумна степен разположение на пътните знаци, въззивният съд не е отчел, че в участъка са налице незаконни ограничения на скоростта…“. Правилно районният съд не е коментирал дали пътните знаци, които въвеждат ограничението на скоростта в участъка от пътя, където е заснето нарушението, са поставени в съответствие с нормативните изисквания, тъй като това не е предмет на изследване в проведеното съдебно производство. След като е установен нарушителят, който е извършил деянието виновно, а няма основание за прилагането на чл. 28 и 29 от ЗАНН (по арг. от чл. 53, ал. 1 от ЗАНН), то правилно на касатора е наложеното административното наказание, предвидено в нормата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП (в приложимата редакция към датата на нарушението).

Неоснователно е и възражението на касатора, развито в писмените бележки по съществото на спора, че: „категорично не приемам и инсинуациите за мое противоправно поведение преди навлизането в участъка.“ След като техническото средство е отчело скорост на движение от 132 км/ч, при разрешена скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В26, то единственият законосъобразен правен извод е, че водачът на съответното МПС (касатор по настоящото съдебно производство) е допуснал противоправно поведение, което законодателят определя като административно нарушение по ЗДвП.

Несъобразяването с пътните знаци и установените с тях ограничения на скоростта е една от основните причини за настъпването на тежки пътнотранспортни произшествия в страната. Т.е. неспазването на установите правила възпрепятства постигането целта на ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства (съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗДвП). Възрастта, техническите параметри и възможности на управлявания от касатора автомобил също не могат да изключат отговорността на водача за допуснатото административно нарушение. След като с нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП законодателят императивно е въвел изискване водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, то във всички случаи субективната преценка относно избора на скоростта на движението в посочените в ЕФ участък от пътя и време, при установеното административно нарушение, е на касатора.

Неоснователно е и възражението, че нарушението е извършено при „крайна необходимост“. За наличието на „крайна необходимост“ касаторът се мотивира с разположението на пътните знаци, които ако бъдат спазени, биха довели до непосредствена опасност за участниците в пътното движение.

Съгласно нормата на чл.13, ал.1 от НК не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

Възражението на касатора е неотносимо към разглежданото съдебно производство, тъй като от деянието на касатора не са настъпили вреди (съответно да бъдат съпоставени с тези, които не са настъпили), но за яснота съдът следва да изложи мотивите си.

Настоящият касационен състав приема, че от начина на разположението на пътните знаци на пътното платно, не би могло да се обоснове извод за „крайна необходимост“ по смисъла на чл.13, ал.1 от НК. По аргумент от нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗДвП предназначението на пътните знаци е да организира движението по пътищата. Те се поставят само след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3. Приложимата наредба по чл. 3, ал. 3 от ЗДвП е Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 13 от 10.02.2001 г.). Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба от цитираната наредба „Стопанин на пътя“ е собственикът или администрацията, която управлява пътя. Т.е. разположението на пътните знаци, които указват допустимата максимална скорост на движение, вкл. и за пътния участък, в който е заснето нарушението на касатора, не се определя от административнонаказващия орган. Последният дължи осъществяване на контрол по спазването на създадената организация за движението по пътищата, вкл. и за организацията, която е създадена с поставените пътни знаци от собственикът или администрацията, която управлява пътя. Единствено от разположението на пътните знаци на пътното платно не е възможно да възникне непосредствена опасност, която деецът (в случая касаторът) не е могъл да избегне по друг начин (по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК), тъй като задължение на всеки водач при избиране скоростта на движението е да съобрази не само поставените пътни знаци, които регулират движението по пътищата, но и атмосферните условия (мъгла, дъжд, сняг, вятър и т.н.), релефа на местността (вкл. има ли наклон, завой, тунел и т.н.), състоянието на пътя (неговите неравности, заледяване и т.н.), на превозното средство (техническите възможности на управлявания автомобил, вкл. възможността да намали скоростта при конкретните пътни условия), превозвания товар (ако ППС е натоварено, то спирачният път би бил с различна дължина), характера и интензивността на движението (на каква дистанция е движещото се пред него, до него и след него ППС), както и конкретните условия на видимост – арг. от чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. В случай, че касаторът е съобразил тези императивни изисквания, които са въведени със ЗДвП, то е могъл да избегне употребата на спирачките на управлявания от него автомобил, респ. не би възникнала непосредствена опасност за него или другите участници в движението при навлизане в пътния участък, където е заснето извършеното административно нарушение. При така изложените съображения следва, че не намира приложение нормата на чл.8, предл. 2 от ЗАНН.

След извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите правни норми, същото следва да се остави в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният съд Перник, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 720 от 30. 11. 2017 година, постановено по административнонаказателно дело № 1973 по описа за 2017 година на Районен съд Перник.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/