Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№354

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

гр. Перник, 09.10.2018 г.

 

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на  двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.

                                                                                                             ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                                                             

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 433 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.В.В.,***, чрез адв. В.К.,***, против решение № 402 от 05.07.2018г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД №794 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К №1594474, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Перник срещу В.В.В. на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Недоволен от решението на Районен съд - Перник, В.В. го обжалва с доводи за незаконосъобразност. В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.  Излагат се доводи, че ЕФ е издаден след изтичане на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и на ЕФ.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, ОД на МВР - Перник, редовно уведомен за касационната жалба за представител изпраща ю.к. Звездалина Василева. Възразява срещу доводите в жалбата, пледира атакуваното решение да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия К №1594474, издаден от ОД на МВР - Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на В.В.В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на 12.05.2017г. в гр. Перник, в кв. Бела вода, 50 м след гостилница „Осояка“, на път I-6, км 76+500, с посока на движение към гр. Радомир, собственият му лек автомобил „***“ с рег. № РК **** ВМ е управляван със скорост от 74 км/ч (изчислена след отчетен толеранс от -3 км/ч), при ограничение от 50 км/ч, валидно за населено място, обозначено с ПЗ Д11 и при наличието на ПЗ Е24. Деянието е квалифицирано правно като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 794 по описа на съда за 2018г., като електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за валидно и проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, с автомобила, собствен на В.В. е осъществен състав на процесното нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано, с наложено  на собственика на процесния автомобил следващото се по вид наказание и в абсолютния законов размер.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението на районния съд и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Изложените в касационната жалба възражения за отмяна на съдебното решение са неоснователни. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на издадения електронен фиш като намира, че са спазени всички предпоставки касаещи неговото издаване.

След извършената проверка настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина при съблюдаване процесуалния ред, включително разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, изяснил е делото от фактическа страна, като не е допуснато ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Районният съд при постановяване на решението си не е допуснал и абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4 от НПК.

Без основание е и оплакването на касатора касателно сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Правилно е решението на районния съд да отхвърли това възражение на наказаното лице. Разпоредбите на  чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентират възможност за установяване на административни нарушения на ЗДвП и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, съгласно легалната дефиниция, съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН). Нормата на чл. 189, ал. 4. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред чл. 189, ал. 14 е относим само към съставяните актове, НП и фишове за нарушения на ЗДвП, но не и към електронните фишове. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява  влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. Т.е. що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими (в този смисъл и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по ТД № 1/2013 г.) Не на последно място съгласно чл. 85а от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) „доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. Поради това към процесното производство, що се отнася до сроковете за ангажиране на административнонаказателна отговорност, приложими, но на основание чл. 11 от ЗАНН, са единствено институтът на погасителната, съответно на абсолютната погасителна давност, за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК респ. чл. 81, ал. 3 от НК. ЕФ е издаден в рамките на 3-годишния срок от извършване на нарушението като към  момента на постановяване на настоящото решение не е  е изтекъл абсолютният давностен срок.   

Оплакването в жалбата, свързано с „нелегитимност“ на използваната за установяване на процесното нарушение АТС поради невписването й в регистъра на одобрените типове средства за измерване е неоснователно.  Районният съд мотивирано е отхвърлил този довод, като изводът му се споделя изцяло. От справка в публичния регистър на одобрените типове средства за измерване се установява /стр. 37/, че е вписана  мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с номер от регистъра Р-4835 за тип TFR1-M, със срок на валидност на удостоверението за одобрен тип до 24.02.2020г. От друга страна по делото са събрани доказателства, че използваната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, т. нар. АТС, е средство за измерване от одобрен тип, преминал първоначална проверка и последваща проверка за съответствие с одобрения тип /стр. 10 и 11/. Следователно към момента на регистриране на скоростта на движение на автомобила на касатора системата е преминала изискваната от ЗИ периодична последваща проверка и съответства на одобрения тип.

По отношение на обозначаване мястото на осъществявания контрол и оповествяване  в средствата за масово осведомяване, каквото е било законовото изискване към момента на извършване на нарушението районният съд е извел изводи, които са относими и се споделят изцяло от настоящата инстанция. Доказано е поставяне на ПЗ Е24, а на интернет страницата на ОД на МВР–Перник, в сектор „пътен контрол“ – архив (стр. 29) е налице информация за процесния час относно място на контрол на 12.05.2017г.–път I-6, кв. Бела вода.

Въз основа на изложеното  се приема, че по надлежния законов ред и с допустими доказателствени способи е безспорно доказано, че на 12.05.2017г., към посочения час и при вписаните обстоятелства, лекият автомобил, собствен на касатора, е управляван в населено място със скорост от 74 км/ч, с което е нарушена забраната при избиране на скоростта на движение в населено място да се надвишава стойност от 50 км/ч. Деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като за същото е наложено следващото се по вид, в абсолютен размер административно наказание и то на собственика на МПС. Санкционната норма е правилно приложена като наложеното наказание е  във фиксирания размер от 100 лв. 

Възприемайки горното и като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

  Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 402 от 05.07.2018г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 794 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:    /п/

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                  

                                                                                         2./п/