Р Е Ш Е Н И Е

№356

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 11.10.2018 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 451 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Пауър Туенти Туенти“ ООД, ЕИК 201575988, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Илиенско шосе“ № 8, представлявано от Айнур Гошкелов-управител, против решение № 118 от 05.07.2018г. на Районен съд – Радомир, постановено по АНД № 22 по описа на съда за 2018г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № ПО-02-80/22.12.2017г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район (БДЗБР), с което на „Пауър Туенти Туенти“ ООД, гр. София, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите (ЗВ), за неизпълнение на предписание, издадено на дружеството на основание чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ от директора на БДЗБР, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Излага доводи срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на процесното наказателно постановление като счита, че няма дата на извършване на нарушението. По същество излага доводи, че дейността на дружеството през посочения в НП период от време – 01.05.2017г. до 15.06.2017г., не е незаконосъобразна, тъй като заповед №РД-09-360/13.04.2017г. на Министъра на земеделието и храните е неотносима към случая, защото има утвърден месечен график за използване на водите на значимите и комплексни язовири през месец май и месец юни 2017г., който позволява да се черпят определени водни количества. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. Ивайло Дръжков, от АК-Варна. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, като се отмени съдебното решение и се отмени наказателното постановление.

Ответникът по жалбата–Басейнова дирекция „Западнобеломорски район, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище се възразява срещу касационната жалба и се иска решението на районен съд–Радомир да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

За установяване на касационните основание страните не представят писмени доказателства.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № ПО-02-80/22.12.2017г. директорът на БДЗБР, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ, е наложил на „Пауър Туенти Туенти“ ООД, гр. София имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда) лева, за това, че към 28.06.2017г. дружеството, притежаващо разрешително №01440017/04.01.2012г. за водовземане от повърхностен воден обект–яз. Пчелина с цел на водовземането–производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Пчелина“, издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено с решение № 216/27.10.2016г., продължено с решение № 9/20.01.2017г., не е изпълнило дадено му задължително предписание по чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ на директора на БДЗБР, обективирано в писмо изх. №КД-03-237/18.05.2017г. на директора на БДЗБР, получено от „Пауър Туенти Туенти“ ООД на 22.05.2017г. с известие за доставяне №PS 2700 010WNV 5. С даденото предписание на дружеството е разпоредено незабавно да бъде преустановена работата на ВЕЦ „Пчелина“ до достигане на обем от 53.500 млн. куб. см. и изтичане срока на забраната, вписана в заповед №РД-09-360/13.04.2017г. на Министъра на земеделието и храните.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Радомир. Спорът е разгледан в производството по АНД № 22 по описа на съда за 2018г., като наказателното постановление потвърдено. За да постанови този резултат районният съд, след събиране, анализ и оценка на доказателствата, приобщени по повод спора, е приел за установено от фактическа страна, че на 28.06.2017г., при извършена от контролни органи на БДЗБР във ВЕЦ „Пчелина“ (собственост на Пауър Туенти Туенти“ ООД, изграден на десния бряг на р. Струма, в землището на с. Лобош, община Радомир) извънредна проверка по спазване на графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през месец юни 2017г., утвърден от министъра на околната среда и водите, и по спазване на условията на издаденото на „Пауър Туенти Туенти“ ООД разрешително №01440017/04.01.2012г. за водовземане от повърхностен воден обект–яз. Пчелина с цел на водовземането–производство на електроенергия посредством ВЕЦ „Пчелина“, издадено от Министъра на околната среда и водите, изменено с решение № 216/27.10.2016г., продължено с решение № 9/20.01.2017г., след проверка на дневник за ежедневен отчет на ползваните водни количества за работата на ВЕЦ „Пчелина“ и от сведения от „Напоителни системи“ ЕАД, клон „Струма – Места“ било установено, че през периода 01.05.2017г. до 15.06.2017г. ВЕЦ „Пчелина“ е работил. С тези си действия не е изпълнил дадено му предписание да спре работа, обективирано в писмо изх. №КД-03-237/18.05.2017г. на директора на БДЗБР. Съставен бил акт за административно нарушение, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

От правна страна съдът, след извършена служебно цялостна проверка за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, е приел същото за водено от компетентни органи, съобразно процесуалните правила и правилно приложен към безспорно установеното по фактите материален закон, включително в частта, отнасяща се до наложената имуществена санкция и нейния размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).

Неоснователно е оплакването на касатора срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на воденото административнонаказателно производство. Без съмнение в акта и НП е посочен само период, в който дружеството е водовземало от яз. Пчелина при факт на дадено задължително предписание от директора на БДЗБР да бъде преустановена работата на ВЕЦ „Пчелина“. Това обаче, с оглед спецификата на конкретния казус и данните, съдържащи се в доказателствата по делото, не се преценява като съществен процесуален порок на производството. Датата на извършване на нарушението е от определящо значение при проверката за съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както определя и приложимия към съответното нарушение процесуален и материален закон. По делото е безспорно, че с предписание на директора на БДЗБР, обективирано в писмо изх. №КД-03-237/18.05.2017г. на директора на БДЗБР, с адресат „Пауър Туенти Туенти“ ООД, ясно е разпоредено работата на ВЕЦ „Пчелина“ да бъде незабавно преустановена. Предписанието е получено от дружеството на 22.05.2017г. и от следващата дата е било длъжно на основание чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ да изпълни предписанието от контролиращия орган. Видно е от данните в дневник за ежедневен отчет на ползваните водни количества за работата на ВЕЦ „Пчелина“ водоползване е извършвано както на посочените в предписанието дни, така и след получаване на предписанието, а също и през целия период на забраната, въведена със заповед №РД-09-360/13.04.2017г. на министъра на земеделието и храните, в която вкл. е основано даденото предписание. На посочените в предписанието дни обемът на язовира е бил и под 53.500млн. куб. м.. Следователно след получаване на предписанието, дружеството не е изпълнило същото – да спре незабавно работата на централата до достигане на обем от 53.500млн. куб.м. и изтичане срока на забраната, вписана в заповед №РД-09-360/13.04.2017г. на Министъра на земеделието и храните. От това следва, че нарушението е извършено към датата и след момента на получаване на предписанието. Посочването в акта и НП на период от 01.05.2017г. до 15.06.2017г. е част от обстоятелствата по извършване на нарушението, от които изводима е именно и датата на извършване на процесното нарушение. Поради това, непосочването изрично в случая на датата на извършване на нарушението, изводима безспорно от доказателствата по делото, не препятства нито проверката относно приложимия материален закон, нито рефлектира върху проверката относно спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Без основание е оплакването на касатора за материална незаконосъобразност на НП, респективно неправилно приложен от районния съд материален закон. Не се възприема тезата, че заповедта на министъра на земеделието и храните е неотносима към казуса, тъй като има утвърден месечен график за използване на водите на значимите и комплексни язовири през месец май и месец юни 2017г.. Това са доводи по същество на даденото му задължително предписание, което не е предмет на проверката за законосъобразност в настоящото производство. По делото е безспорно, че на 22.05.2018г. на „Пауър Туенти Туенти“ ООД е връчено задължително предписание, което, като влязло в сила, е стабилен административен акт. С това предписание на дружеството е наредено незабавно да преустанови работата на ВЕЦ „Пчелина“ до достигане на обем от 53.500 млн. куб. см. и до изтичане срока на забраната, вписана в заповед №РД-09-360/13.04.2017г. на Министъра на земеделието и храните. Това безспорно е неизпълнение на даденото предписание, тъй като както на 23.05.2017г., а така и на всички следващи дати до 15.06.2017г., периодът посочен в заповедта на министъра на земеделието и храните все още не е изтекъл, а централата е работила. А именно периодът, определен в заповедта на министъра на земеделието и храните, се явява и срок на действие на даденото предписание във втората му част, извън достигането на обем от 53.500 млн. куб. см. В тази връзка доводите във връзка с предмета на заповед №РД-09-360/13.04.2017г. на министъра на земеделието и храните, отнасяща се до забрана за риболов, са несъстоятелни. Разрешителното за водовземане условие І.3 от решение № 216/27.10.2016г. (раздел „Разрешен режим на водовземане“) респективно предписанието, основано е това разрешително, ясно препраща единствено към периода (не и към предмета) на заповедта по чл. 32 от ЗРА, в който период именно е установеното изключение от разрешеното целогодишно водовземане. С други думи на дружеството е предписано НЕ да не осъществява улов на риба, а да Не водовзема в периода до 15.06.2018г., и то независимо дали в язовира е достигнат обем от 53.500 млн. куб. см..

По делото е безспорно, че касаторът е водоползвател - титуляр на разрешително за водоползване, издадено по реда на Закона за водите. По силата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ същият е задължен да изпълнява условията на издаденото му по реда на ЗВ разрешителни, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 13 от ЗВ е длъжен да изпълнява дадените предписания от контролиращия орган. В чл. 155, ал. 1, т. 22 от ЗВ е предвидено, че директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по този закон. Съгласно чл. 188, т. 4 от ЗВ директорът на басейновата дирекция или оправомощени от него длъжностни лица контролират, изпълнението на условията на издадените разрешителни по ЗВ. Съобразно така посочената правна рамка и въз основа на събраните по делото доказателства в случая е безспорно установено и доказано, че настоящия касатор не е изпълнил предписание на контролен орган, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран на основание чл. 200, ал.1, т. 31 от ЗВ. Наложената имуществена санкция за неизпълнение на предписанието на контролния орган е в минимален размер.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на на решението на районния съд. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените  в касационната жалба доводи. Съдебното решение, валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 118 от 05.07.2018г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 22 по описа на съда за 2018..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/