Р Е Ш Е Н И Е

№358

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 11.10.2018 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 453 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите“ (ТД на НАП) – София против решение № 128 от 13.07.2018г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 104 по описа на съда за 2018г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 320487-0118006 от 22.02.2018г. на началник Сектор „Оперативни дейности“ (СОД) в Централно управление (ЦУ) на ТД на НАП–София, с което на „***“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление с. Бобораци, община Радомир, област Перник, с управител и едноличен собственик на капитала Й. З. И. на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (по-нататък Наредба №Н-18/13.12.2006г.), издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Изразява аргументи, че съставения АУАН и НП са връчени по съответния ред и в тази връзка не са налице съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Възразява се и срещу изводите на районния съд за недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на решението на районния съд и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща гл. ю.к. М. К. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата–„***“ ЕООД, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, за представител изпраща адв. С. И., от АК-Перник. Оспорва касационната жалба и пледира решението на районен съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

За установяване на касационните основания не са представени писмени доказателства.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № 320487-0118006 от 22.02.2018г. началник СОД в ЦУ при ТД на НАП – София, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложил на „***“ ЕООД имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за това, че на 22.11.2017г. в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ПР на ЗДДС – магазин за търговия с месо, находящ се в гр. Радомир, област Перник, стопанисван от „***“ ЕООД, към момента на проверка, извършвана от контролни органи на НАП, в касата на фискалното устройство (ФУ), монтирано в обекта, притежаващо функциите „служебно въведени суми“ и „служебно изведени суми“, е установена фактическа наличност от 97.64 лв. (съгласно опис на парите в касата към ПИП №0068248/22.11.2017г., л. 24 от делото) при разчетена касова наличност в размер на 290.62 лв., съставляваща дневен оборот за 22.11.2017г.,  установена от отпечатан дневен финансов „Х“ отчет за дата 22.11.2017г. (л. 26 от делото).  Така установената разлика между касова и фактическа наличност, съставляваща промяна в касовата наличност на ФУ в размер на 192.98 лв. посредством извеждане на пари от касата, без това да е отразено в момента на извършването му във ФУ с точност до минута, е квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., във вр. с  чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Радомир. Спорът е разгледан в производството по АНД № 104 по описа на съда за 2018г., като наказателното постановление е отменено. За да постанови този резултат районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на посочената дата длъжностни лица при касатора извършили проверка на търговския обект, стопанисван от настоящия ответник, при която било установено, че дневният оборот е в размер на 290.62 лв., а фактическата наличност в касата на ФУ е в размер на 97.64 лв. От правна страна съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при връчване на процесното НП поради връчването му на лице без представителна власт, в нарушение на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Приел е още, че процесното нарушение е и недоказано, защото в проверявания обект се пазарува освен с пари, също и с ваучери, чиято стойност не била взета предвид от проверяващите при описването на парите в касата, а този факт не бил подложен на допълнителна проверка в хода на производството. С тези доводи наказателното постановление е отменено.  

 Решението е правилно, макар касационния състав да не споделя изцяло мотивите на първата съдебна инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).

Неправилен е изводът на решаващия състав за процесуален порок на производството, състоящ се според районния съд във връчване на НП на лице без представителна власт по отношение на наказаното дружество. Без съмнение, с оглед правилото на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН препис от НП следва да бъде връчен на нарушителя или негов надлежен представител (арг. от чл. 83, ал. 1 от ЗАНН). Процесното НП е връчено на Д. Д. Съгласно представеното по делото пълномощно (л. 50 от делото) това лице е упълномощено от законовия представител на дружеството да представлява същото вкл. пред съответните държавни, административни, данъчни органи и други органи. Връчването на препис от издадено НП има за цел да доведе до знанието на наказаното лице – негов адресат, факта на издаване на акт на административнонаказателно правораздаване срещу това лице, приетото от наказващия орган за извършено и от това лице административно нарушение, наложените с НП наказания/санкции, срок и ред за изпълнение или срок и ред за съдебното му обжалване. Това е функцията на връчването на препис от НП. В процесния случай, с оглед съдържанието на пълномощното, съдът приема, че действието по приемане на препис от НП от името на наказаното дружество не е надхвърлило учредената с това пълномощно представителна власт. Но дори действието да беше извършено от лице без представителна власт, при факт на обжалване на НП, от наказаното лице, в срок и пред съответния съд, е достатъчно да бъде обоснован извод, че издаването на НП, респективно неговото съдържание, е доведено до знанието на неговия адресат, като гарантираното му право да знае, за да изпълни или да се защити, не е било ограничено в никаква степен.

Във връзка с правилното приложение на материалния закон:

Касационният съд споделя изцяло  изводите на районния съд за недоказаност на нарушението поради невземане под внимание към момента на проверката на налични в обекта ваучери за храна, които следвало да бъдат включени към изчисляване на касовата наличност и поради това  намира, че решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо от това дали е поискан и друг данъчен документ.

Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалният бон е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга  в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ВАУЧЕР, с банкова кредитна или дебитна карта или с други, заместващи парите платежни средства.

Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Според разпоредбата на ал. 2 на с. чл. за ФУ, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност в момента на извършването й с точност до минута.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС  на лице, което извърши нарушение на нормативен акт по прилагане на ЗДДС (какъвто акт е Наредбата, издадена на основание чл. 118, ал. 4 от ЗДДС) се налага административно наказание „глоба“ – на ФЛ в размери от 300 до 1 000 лв. или имуществена санкция – на ЕТ и ЮЛ в размери от 3 000 лв. до 10 000 лв.  В случай, че нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 – глоба от 100 до 500 лв. за ФЛ или имуществена санкция от 500 до 2 000 лв. за ЮЛ и ЕТ.  

Съдържанието на цитираните нормативни текстове води до следните изводи:

За да е осъществено нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, наказуемо на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 на ЗДДС, следва да е осъществен следният фактически състав: Нерегистрирана посредством операциите на ФУ (въвеждане и извеждане на пари във и от касата) промяна в касовата наличност на ФУ, която промяна не се дължи на осъществена продажба, и което нерегистриране не е довело до неотразяване на приходи. Доводите на районния съд за недоказаност на нарушението от една страна са основани в приложените по делото копия на ваучери, за които наказаното лице твърди да са получени срещу осъществени в обекта продажби. Правилни са изводите в решението, че проверяващите не са взели предвид този факт при изчисляване на точната разлика между фактическа и касова наличност. Ще се посочи също, че тези ваучери са представени с възражението по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и същите не са обсъдени от органа преди произнасянето му. Проверката и установяването на този твърдян от наказаното лице факт, неотречен от свидетелите (проверяващите лица) по делото е от съществено значение за извода има ли разлика между фактическа и касова наличност, а ако има - каква конкретно е нейната стойност. Установяването на този факт е във връзка с гарантираното право на наказаното лице да разбере фактите, срещу които да организира своята защита. Този пропуск в доказателствената дейност на наказващия орган е основал несъответно на фактите (неточно и непълно) административнонаказателното обвинение, което е съществен процесуален порок, тъй като, освен че препятства правото на защита на наказаното лице, прави фактите некореспондиращи в пълнота с правната квалификация на нарушението. Установяването на конкретната сума, явяваща се разлика в касовата наличност, която разлика се дължи на неотразяване на промяна в наличността посредством функциите служебно въведени/изведени суми, е от значение и за правилното приложение на материалния закон, вкл. при извършване на преценка за маловажност на деянието.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на решението на районния съд. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените  в касационната жалба доводи.

Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 13.07.2018г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 104 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/