Р Е Ш Е Н И Е
№
359
Гр.
Перник, 02.10.2018 година.
В И М Е
Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при съдебния
секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 454
по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Агенция
„Пътна инфраструктура“ (АПИ), представлявана от главен юрисконсулт ***, срещу
съдебно решение № 109 от 27.06.2018 година, постановено по АНД № 152 по описа
за 2018 година на Районен съд Радомир, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № 5068 от 17.04.2018 година, издадено от началника на отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ (ОКРПМ), Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ (ДАРОК) към АПИ, с което на И.М.И. с ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и
петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а“ от Закона за пътищата (ЗП), във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства (по – нататък Наредба № 11/03.07.2001 година), във връзка
с чл. 53, ал. 1, т. 2 от
ЗП.
Касаторът, без да сочи касационни
основания по чл. 348, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, твърди, че решението на районния съд е
незаконосъобразно. Излага доводи срещу изводите на районния съд за недоказаност
на процесното нарушение. Твърди, че представената на контролните органи
квитанция за платена такса на ГКПП – Кулата не отразява констатираните по време
на проверката превишения на допустимите норми, тъй като установените габаритни
размери на ППС са различни от отразеното в квитанцията. Пледира, че измерването
от контролните орган на габаритните размери на ППС е извършено надлежно. Касаторът
моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по
същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание
касаторът, Агенция „Пътна инфраструктура“ редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба, И.М.И., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура
Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебният
акт на районния съд да бъде оставен в сила.
Административен съд – Перник, касационен
състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните,
прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
С НП № 5068 от 17.04.2018 година
началника на ОКРПМ, ДАРОК към АПИ, е наложил на И.М.И. с ЕГН ********** ***, ул. „Банско“ № 2 административно
наказание „Глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, за
това, че на 27.03.2018 година, в 15:30 часа, на път АМ „Струма“, км. 37, на 50
м. след пътен възел Радомир – Долна Диканя в посока Кулата – София е управлявал
ППС с размери: височина 4.50 м при допустима
максимална 4.00 м, т. е. извънгабаритно по смисъла на §1, т. 1 от ДР, във връзка
с чл. 2 от Наредба № 11/03.07.2011 година, с параметри, надвишаващи описаните в
представената квитанция за платени пътни такси с рег. №18BG005731V27177787/27.03.2018
година,
издадена по реда на раздел ІV от Наредба № 11/03.07.2001 година, с което е
извършил административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от ЗП, във
връзка с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 година, във връзка с
чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП.
Със съдебно решение № 109 от 27.06.2018
година, постановено по АНД № 152 по
описа за 2018 година на Районен съд Радомир, наказателно постановление е отменено.
За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав е
възприел фактическата обстановка от данните, внесени в процеса чрез приобщените
по повод спора писмени и гласни доказателства. На база същите е направил извод
за безспорно установено по делото, че на посочените в НП дата, час и място са
се осъществили вписаните в НП обстоятелства, а именно, че И.М.И. е управлявал
извънгабаритно ППС с размери над описаните в документ (квитанция) за платена
такса, издадена му от Агенция „Митници“. Настоящият съдебен състав намира изводите
по фактите на районния съд за кореспондиращи с приобщените по делото
доказателства.
След извършена проверка относно спазване
на процесуалните правила при водене на процесното производство и приложението
на материалния закон решаващият първоинстанционен съд е приел, че НП е издадено
съобразно изискванията на ЗАНН, без допуснати съществени процесуални нарушения,
но при неправилно приложен материален закон, както поради несъставомерност на
деянието на водача предвид наличие на документ за платена такса за движение на
управляваното от същия извънгабаритно ППС, така и поради недоказано виновно
извършване на нарушението от страна на И.М.И..
След извършена касационна проверка в
пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящия касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
След извършването на проверка съгласно
разпоредбите на чл. 218, ал. 1 и ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, според които касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, като за съответствието на решението с материалния закон
следи служебно, настоящият касационен състав намира следното:
Решението е правилно, макар касационният
съд да не споделя в цялост мотивите за отмяна на НП.
Основателно е оплакването на касатора
срещу изводите на районния съд в частта им относно недоказаност на нарушението
поради представена на контролните органи квитанция за платена такса за движение
на извънгабаритно ППС.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2,
т. 1, б. „а“, предл. първо от ЗП за
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява
движението на извънгабаритни ППС.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗП,
специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или
на администрацията, управляващ пътя, след заплащане на такси (ал. 2), извършва се
по условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет (ал. 3), като
съгласно §2 от ПЗР на Наредбата за специалното ползване на пътищата (приета на
основание чл. 18, ал. 5 от ЗП)
специалното ползване на пътищата чрез превозване на тежки и извънгабаритни
товари се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 139 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) (Наредба №11/03.07.2011 година).
Според чл. 8, ал. 1 от Наредба №
11/03.07.2011 година движението на извънгабаритни ППС (такива по чл. 2, във връзка
с чл. 5 от Наредбата или в случая със стойности по – големи от: широчина – 2.55
м, височина – 4.00 м, дължина – 18.55 м) се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата и след разрешение, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при МВР (ал. 2), което се издава след заплатени пътни такси при условията
и по реда чл. 18, ал. 3 от ЗП (ал. 4). Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредба №
11/03.07.2011 година на извънгабаритни ППС в случаите по чл. 14, ал. 3 (ППС с
широчина - до 3.30 м, височина - до 4.30 м и дължина - до 22 м) се разрешава да
се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално
допустимите норми по раздел ІІ. Съгласно чл. 15, ал. 6 от Наредба
№11/03.07.2011 година документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 се
издава от АПИ, а на граничните контролно – пропускателни пунктове от Агенция „Митници“.
Отнесено към обстоятелствата по
процесното нарушение, според чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/03.07.2011 година
съответните служби за контрол при АПИ спират и проверяват навлезли в обхвата на
пътя и ограничителната линия извънгабаритни ППС, като съставят АУАН на водача, когато
при проверката се установи, че габаритните размери на ППС са по – големи от
описаните в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Нормата на чл. 53, ал. 1 от ЗП предвижда
налагане на административно наказание глоба в размер от 1 000 до 5 000 лева на
физическите лица, нарушили разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗП или които
извършат или наредят извършването на няколко вида дейности, конкретно изброени.
Цитираните нормативни разпоредби регламентират
реда за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата при движение
на, извънгабаритни ППС, съответно административнонаказателната отговорност за
несъобразяване с изискванията на тези разпоредби.
По делото е безспорно от фактическа страна,
че на посочените в НП дата, час и място И.М.И. е управлявал извънгабаритно ППС с
размери – височина от 4.50 м, което е над описаната в документ (квитанция) за
платена такса, издадена му от Агенция „Митници“, височина на ППС от 4.20 м. При
тези безспорни факти неправилен е изводът, че нарушението е недоказано.
Съдържанието на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/03.07.2011 година
има хипотеза именно движението на извънгабаритно ППС с размери над описаните в
документа за платена такса, издаден в случая от Агенция „Митници“.
На следващо място настоящият касационен
състав споделя мотивите на районния съд, че в процесния случай е недоказана
вината на водача при извършване на административно нарушение по смисъла на чл.
6, във връзка с чл. 7, ал. 1 от
ЗАНН, във връзка с чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно
цитираните разпоредби едно деяние съставлява административно нарушение само в
случай, че е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Всички тези
предпоставки следва да са налице. При безспорния факт на осъществен контрол от
страна на митническите органи относно габаритите на процесното ППС, на установени
конкретни стойности на тези габарити – такива попадащи именно в приложното поле
на чл. 14, ал. 3 от ППС и издаден документ за платена такса за движение на
извънгабаритното ППС, на водача не може да се вмени виновно поведение, в
неговите две форми – умишлено или непредпазливо. За последния, таксуван по
надлежния законов ред като управляващ извънгабаритно ППС по смисъла на чл. 14, ал. 3 на Наредбата, не е било налице
нито основание, нито законово вменено му задължение, да провери достоверни ли
са или не измерванията, извършени от съответен орган, компетентен и да издаде
документ за платена такса за движение на извънгабаритното ППС, съответно издал този
документ. Водачът, безспорно движил се по указания в документа за платена такса
маршрут, и без установена промяната на този маршрут, съответно промяна на височината
на товара, нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди, че извършените от
органите на Агенция „Митници“ контролни и удостоверителни действия са
ненадлежни, че габаритите на управляваното от него ППС, установени на ГКПП
„Кулата“ са некоректно установени, предвид установената при процесната проверка
на служителите на АПИ височина на ППС.
На основание гореизложеното настоящият
касационен състав след извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия
материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
съдебно решение № 109 от 27.06.2018 година, постановено по АНД № 152 по описа
за 2018 година на Районен съд Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: