Р Е Ш Е Н И Е
№360
гр. Перник, 01. 10. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА
ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при
секретар А. М. и с участието на прокурора Галина Антова, като разгледа
докладваното от съдия Луканов КАН дело № 461/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети,
Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Б.А.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез представителя си по пълномощие адв. Д.И.К. от АК – гр. Видин срещу
решение № 34/24.07.2018 г., постановено по административнонаказателно дело № 21
по описа за 2018 г. на Районен съд Брезник. Касаторът счита решението за неправилно
и излага съображения. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348,
ал. 1, т. 2 от НПК - постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални
правила. Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени наказателното постановление.
При условията на евентуалност иска съдът да върне делото на районния съд с
указания. В подкрепа на твърденията от касатора не са представени нови доказателства.
В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален
представител. Не сочи нови доказателства и не претендира разноски.
Ответникът по касация – Районно управление (РУ) –
гр. Брезник към Областна дирекция (ОД) на МВР - гр. Перник, редовно призован, чрез
представителя си по пълномощие - главен юрисконсулт З. В. оспорва жалбата в открито
съдебно заседание. Сочи нови писмени доказателства и не претендира разноски.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната
жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право
и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е потвърдил наказателно
постановление (НП) № 17-0249-000622 от 19.12.2017 г. на началника на РУ гр.
Брезник, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховане (КЗ) на
Б.А.Ч. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за това,
че като лице, което не е собственик, управлява моторно превозно средство, във връзка
с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За да постанови решението си районният съд е приел,
че съставеният акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и
издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Изложени са мотиви, че нарушението е описано ясно, с посочване
в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия състав, поради което
не е нарушено изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и правото на защита на Ч.
не е ограничено. Приел е също, че намаляване на наказанието под
законоустановения размер е недопустимо. При така изложените съображения е потвърдил
наказателното постановление.
От фактическа страна е установено, че на 26.11.2017
г., в 13.20 часа в гр. Брезник, на ул. „***”, пред № *** управляваният от
касатора лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДК № С **** ВХ собственост на
В. Н.Г. от гр. София, бил спрян за проверка от служители на РУ гр. Брезник, в
рамките на която било установено, че за това МПС няма сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За установеното
нарушение бил съставен АУАН, в който е прието, че Ч. е осъществил нарушение по
чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като управлява посоченият автомобил –собственост на В.
Н. Г., без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното пред
районния съд НП.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка относно приложението
на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния
съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
По същество, както в жалбата пред районния съд, така
и в касационната жалба, наказаният Б.А.Ч. не оспорва установената фактическа
обстановка и осъщественото от него административно нарушение.
Съгласно нормата на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането
(обн. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) лице, което не е собственик
и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Именно прилагайки
тази действала към момента на извършване на нарушението норма, административнонаказващият
орган е определил на водача Б.А.Ч. глоба в размер на 400 лева.
Настоящият касационен състав приема, че в АУАН и в наказателното
постановление фактите са описани ясно и недвусмислено. От тях може да се направи
единствено извода, че отговорността на касатора е ангажирана в качеството му на
лице, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен
и действащ договор за ЗЗ „Гражданска отговорност“, а не в качеството му на собственик
на автомобила. В този смисъл следва, че правилно е определен субект на нарушението.
При описанието на фактите няма такива, които да водят до объркване – посочена е
датата, часа и мястото на извършване на нарушението, марката и модела на лекия автомобил,
регистрационния му номер, чия собственост е автомобила (от където се установява,
че водача не е собственик, а ползвател на МПС-то), както и обстоятелството, че за
този автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
въпреки, че автомобила е регистриран на територията на РБ и не е спрян от движение.
Последното се установява и от представеното пред касационната съдебна нистанция
ново писмено доказателство – разпечатка от информационния масив на Гаранционния
фонд, където е отразено, че на релевантната дата - 26.11.2017 г. управляваното
от касатора МПС с ДКН С 8443 ВХ няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.
Неоснователно е възражението на касатора относно
липсата на доказателства за компетентността на наказващия орган. В разпоредбата
на чл. 647,
ал.1 от КЗ са посочени длъжностните лица от службите за
контрол по Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), които са компетентни да
съставят АУАН по констатирани нарушения по чл. 638, ал.3
от
КЗ. Длъжността „младши автоконтрольор“ при ОД на МВР – Перник, РУ – гр.
Брезник, заемана от актосъставителя М. Р. З., принадлежи именно към службите за
контрол по ЗДвП. Следователно за същият е налице нормативно овластявяване за
съставяне на АУАН, което следва от изричната разпоредба на КЗ. Съгласно чл. 647,
ал. 2 от КЗ наказателните постановления за нарушения по чл. чл. 638, ал.3
от КЗ се издават от директора на областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено
от него длъжностно лице. Последният със заповед № 313з-281 от 09.02.2016 г. (приета
като неоспорено писмено доказателство – лист 17 от административнонаказателно дело
№ 21 по описа за 2018 г. на Районен съд Брезник) е упълномощил съответните
длъжностни лица, между които и началниците на Районни управления при ОД на МВР
– Перник, които да издават наказателни постановления по чл. 638,
ал.1 - ал.3 и
ал. 5 от Кодекса за застраховането. Именно такава длъжност
заема административнонаказващия орган и същият притежава оперативна материална
компетентност да издава санкционните актове, свързани с посочените разпоредби
от КЗ, тъй като е определен със заповед на ръководителя на ведомството да
извършва тази дейност.
При извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост
или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите
правни норми, същото следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният
съд Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 24. 07. 2018 година, постановено
по административнонаказателно дело № 21/2018г. по описа на Районен съд Брезник.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/