Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 361

 

гр. Перник, 02. 10. 2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Перник, касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ***

 

при секретар ***и с участието на прокурора Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия *** КАН дело № 462/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети, Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д.А.В., в качеството му на управител на „***“ ООД, чрез пълномощника си адв. С.Д. ***, срещу решение № 319/22.06.2018г., постановено по административнонаказателно дело № 765 по описа за 2018 г. на Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Иска отмяна на съдебния акт и по същество да се отмени наказателното постановление. При условията на евентуалност иска делото да се върне за разглеждане от друг състав на районния съд. В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Не сочи нови доказателства и не претендира разноски.

Ответникът по касация – Регионална здравна инспекция (РЗИ) – гр.Перник, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание. Чрез процесуалния си представител директор ***представя писмени бележки по съществото на спора, с които оспорва жалбата, като неоснователна. Развива доводи за законосъобразност на оспореното решение. Не сочи доказателства.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е потвърдил наказателно постановление (НП) № 661 от 19.03.2018 г., изд. от директора на РЗИ – Перник, с което на Д.А.В., на основание чл.212 ал.1 от Закона за здравето и чл.53 от ЗАНН е наложена глоба в размер 300 лв. за нарушение на чл.44 от Закона за здравето, във връзка с чл.5, приложение 2, табл.1, т.2 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

При постановяване на решението си първостепенният съд не е констатирал допуснати съществени нарушения на административнонаказателната процедура, опорочаващи законосъобразността на обжалвания административен акт и обосноваващи отмяната му. Приел е за доказано също, че с оглед измерените при проверката на 16.02.2018г. еквивалентни нива на шум в жилището, че даденото предписание на държавен здравен инспектор при РЗИ - Перник, с постоянен срок на изпълнение, е било нарушено, което предписание е било задължително за изпълнение от адресата му - Д.А.В., съгласно нормата на чл. 44 от Закона за здравето. Приел е, че разглежданият случай не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Районният съд е изложили подробни мотиви защо не приема защитната теза на жалбоподателя, а наложената глоба в размер на 300 лева съответства на тежестта на нарушението и адекватно би съдействал за постигане целите на административното наказване. По изложените съображения е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

При извършената проверка на основателността на изложените в касационната жалба съображения и служебната проверка за правилно приложение на закона настоящият касационен състав установи порок на НП, неотстраним нито в производство пред наказващия орган, нито в производството по неговото съдебно обжалване.

С оспореното пред първостепенния съд НП е наложено административно наказание „глоба“ на Д.А.В., в качеството му на управител на „***“ ООД, а конкретното административно нарушение се изразява в неизпълнение на Предписание №536/22.12.2016г., дадено от държавен здравен инспектор при РЗИ – Перник на основание правомощията му по чл.19, ал.2 от Закона за здравето. С това предписание е указано да се спазват граничните стойности на нивата на шум, а именно за дневен и вечерен период 35 dB/A, и 30 dB/A - за нощния период. Определен е постоянен срок на изпълнение, а отговорността за неговото изпълнение е възложена на касатора Д.А.В., в качеството му на управител на „***“ ООД, което дружество стопанисва търговския обект, където е установено нарушението – кафе-аперитив „***“ и негов собственик.

Настоящият касационен състав приема, че съставеният акт за установяавне на административно нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него НП са постановени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до тяхната незаконосъобразност, изразяващи се в нарушаване на императивните изисквания от ЗАНН, тъй като неправилно е ангажирана отговорността на касатора в настоящото производство. В конкретния казус, НП за установяване на административно нарушение не отговаря на установените от ЗАНН реквизити. Неправилно е посочен извършителя на нарушението. Същественото при административнонаказателното производство е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено за извършител и дали е извършено от него виновно. Не по-малко важно е извършеното деяние да бъде описано пълно и обективно в АУАН и НП, както и да бъде правилно квалифицирано, така че да се осигури възможност на виновното лице да разбере в извършването на кое конкретно нарушение е обвинено, за да може да организира пълноценно защита си. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.

Касационният съдебен състав приема, че след като в обстоятелствената част на Предписание №536/22.12.2016г. изрично е посочено, че завишените нива на шум са от музикалната уредба на кафе-аперитив „***“, а не е спорно между страните, че последното се стопанисва от „***“ ООД, то отговорността за изпълнението му е на Д.А.В., но в качеството му на управител и представляващ това дружество. Т.е. задължението да изпълни даденото предписание е в тежест на „***“ ООД, което се представлява от неговия управител Д.А.В.. Макар именно управителят да е бил длъжен да създаде необходимата организация по използване на музикалната уредба на кафе-аперитив „***“ съгласно задължителното предписание, то не той е отговорният субект, тъй като обективно (физически) няма възможността постоянно да присъства в хронологичните рамки при осъществяване дейността на търговския обект, стопанисван от дружеството. Действително в Предписание №536/22.12.2016г. административният орган не е бил достатъчно прецизен и не е посочил, че В. е отговорен като управляващ „***“ ООД, но последното се съдържа имплицитно в посочването на „длъжността“, т.е. на качеството му – собственик на кафе-аперитив „***“. Следва, че неправилно в съставения АУАН и оспореното пред районния съд НП като административен нарушител се сочи физическото лице Д.А.В.. След като нарушението е извършено при осъществяване дейността на кафе-аперитив „***“ (доколкото превишението на нивата на шум са предизвикани от ползваната в този обект музикална уредба), то е следвало да бъде ангажирана отговорността на „***“ ООД – стопанина на търговския обект, а не на физическото лице, което го управлява, тъй като именно търговското дружество е имало перманентното задължение да спазва даденото му предписание. Този извод изцяло кореспондира и с приложената от административния орган правна норма на чл. 44 от Закона за здравето, която изчерпателно посочва като задължени субекти както физическите, така и юридическите лица - да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол. Неправилно е посочена и санкционната норма от административнонаказващия орган. В чл. 212, ал. 3 от Закона за здравето законодателят изрично е регламентирал, че когато неизпълнението на предписание на органите на държавния здравен контрол е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 5000 лв. Следва, че в процесния случай неправилно е посочен касатора като извършител на административното нарушение, а от тук следва и извод за недоказаност на нарушението.

Предвид установеното противоречие касаторът няма как да бъде санкциониран на валидно законово основание. Тази нередовност на НП не може да бъде отстранена, дори и деянието да е безспорно установено и да няма съмнение относно самоличността и качеството на физическото лице, което е управител на дружеството - нарушител. Това е така, тъй като при налагане на административното наказание, т.е. при осъществяването на репресивната функция на държавата спрямо задължените лица, административнонаказващият орган следва да е изяснил фактите и след като ги е изложил в мотивите, да посочи точно и ясно конкретният нарушител – адресат на санкцията на закона, в диспозитива на НП. В противен случай би се създала порочната практика да се санират издадени при неспазване на процесуалните правила правораздавателни актове, от какъвто тип безспорно е и наказателното постановление, като акт на административнонаказателно правораздаване. Установеният съществен формален порок на наказателното постановление е пречка да бъде извършена и съдебната проверка за законосъобразност на производството, тъй като при установеното противоречие неясна остава волята на наказващия орган, а е недопустимо тази воля да се извлича от съда посредством тълкуване.

Недоказването по надлежния ред на факта на осъществяване на административното нарушение от твърдения извършител обуславя незаконосъобразност на НП и съответно неговата отмяна, което не е направено от районния съд.

По изложените съображения и несъгласие с изводите на първостепенния съд за валидност и процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, решението следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се отмени изцяло процесното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд Перник, касационен състав

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ съдебно решение № 319 от 22.06.2018 година, постановено по административнонаказателно дело № 765 по описа за 2018 година на Районен съд Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 661 от 19.03.2018 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция – гр.Перник, с което на Д.А.В., ЕГН **********, в качеството му на управител на „***“ ООД, на основание чл.212, ал.1 от Закона за здравето и чл.53 от ЗАНН е наложена глоба в размер 300 (триста) лева за нарушение на чл.44 от Закона за здравето, във връзка с чл.5, приложение 2, табл.1, т.2 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                  2.