Р Е Ш Е Н И Е

№362

гр. Перник, 11.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 467 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“, ул. „***“ № 14 против решение № 312 от 21.06.2018г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 654 по описа на съда за 2018г..

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №140000538/12.03.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, с което на „***“ ЕООД, гр. Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на задължението по т. 27 от Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 от Наредба №10 от 07.12.2004г. за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при работа с електрокари и мотокари (Наредба №10/07.12.2004г.), е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин лева).

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е постановено в нарушение на закона, а наложената имуществена санкция е явно несправедлива. Излагат се доводи за неправилно приложен от районния съд материален закон поради неприлагането на разпоредбата на чл. 415в от КТ. Излагат се доводи и срещу размера на наложената имуществена санкция, като се сочи същият да не съответства на обществената опасност на процесното нарушение. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща ю.к. Н. В. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, ДИТ - Перник, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, се представлява от ст. ю.к. А. М. Възразява срещу доводите в жалбата и пледира атакуваното решение да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП №140000538/12.03.2018 г. ДИТ – Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложил на „Оушънфендърс“ ЕООД, гр. Перник имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин лева), за това, че на 06.02.2018 г. дружеството – работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, не е осигурило с пожарогасител кара, работещ в склада на дружеството, находящ се във „фабрика за производство на корабно спасително оборудване – фендери и спасителни палатки“, стопанисвана и експлоатирана от „***“ ЕООД, гр. Перник. Установеното е квалифицирано като неизпълнение на задължението по т. 27 от Приложение №2 към чл. 7, т. 2 от Наредба №10/07.12.2004 г.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 654 по описа на съда за 2018г., като НП е потвърдено. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за валидно и проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочената в НП дата и в проверения от контролни органи на ДИТ – Перник обект, стопанисван от „***“ ЕООД, дружеството е осъществило обективният състав на описаното в акта и НП нарушение, съответно правно квалифицирано, с наложена следващата се имуществена санкция и в минимален законов размер. Районният съд мотивирано е отказал да приложи чл. 415в, ал. 1 от КТ, като се е основал в липсата на безспорни и убедителни доказателства за отстраняване на нарушението.

Решението е правилно. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението на районния съд и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно приложен от районния съд материален закон във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ. Районният съд мотивирано е приел, че с процесното наказателно постановление материалният закон е приложен правилно, вкл. що се отнася до неприлагането на чл. 415в, ал. 1 от КТ от наказващия орган. Съответно мотивиран в решението е и отказът на районният съд да измени НП на основание разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Страните по делото не спорят относно извършването на процесното нарушение. Спорът по делото е относно това, маловажно ли е същото в смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ „за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.“ Фактическият състав на маловажно нарушение на КТ включва две кумулативни предпоставки: 1. отстраняване на нарушението веднага след неговото установяване по предвидения за това ред в КТ и 2. липса на произтекли от нарушението вредни последици за работниците или служителите.

В конкретния случай извършеното административно нарушение не е било отстранено веднага след установяването му, поради което не може да се приложи специалната разпоредба на чл. 415в, ал.1 от КТ. След извършената проверка настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина при съблюдаване процесуалния ред, включително разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, изяснил е делото от фактическа страна, като не е допуснато ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Касационният състав споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд свързани с представените от страна на наказаното дружество доказателства. Извадката от техническия паспорт за електрокар, непредставена на контролните органи нито към момента на проверката, нито и след установяване на нарушението, нито дори към момента на предявяване на протокола и съставяне на акта за процесното нарушение, не съдържа достоверна дата. Фактура с №0000012685/13.02.2018г. на свой ред не доказва закупуването на пожарогасител. От приемо-предавателен протокол № 38 от 02.04.2018г. се установява, че е извършено техническо обсужване на пожарогасител. Дори посочените доказателства хипотетично да се приемат за достоверно датирани, същите не установяват отстраняване на нарушението веднага след неговото установяване, каквото именно е изискването на чл. 415в, ал. 1, предл. 1 от КТ. Нарушението е извършено на 06.02.2018г., а твърденията за отстраняване на нарушението са към дата 13.02.2018г. Липсата на една от кумулативно разписаните предпоставки прави невъзможно прилагането на привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

И при служебно извършената проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 2 във вр. с ал. 1 на АПК настоящият състав не установи и несъответствие на атакуваното решение с материалния закон извън преценката за маловажност на нарушението.

По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на процесната дата, и при вписаните обстоятелства, „***“ ЕООД, Перник, работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, като не е осигурило с пожарогасител кара, работещ в склада на дружеството, находящ се във „фабрика за производство на корабно спасително оборудване – фендери и спасителни палатки“, стопанисвана и експлоатирана от „***“ ЕООД, гр. Перник, не е изпълнило задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и конкретно вмененото с разпоредбата на чл. 7, т. 2 във вр. с т. 27 по Приложение №2 от Наредба №10/07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари. Деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 413, ал. 2 от КТ във вр. с т. 27 от Приложение №2 към чл. 7, т. 2 от Наредба №10/07.12.2004г., като за същото е наложена следващата се имуществена санкция и в минималния законов размер от 1 500 (хиляда и петстотин лева), съобразно правилата по чл. 27 от ЗАНН, съответно на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Предвид изложеното решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 312 от 21.06.2018г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 654 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/