Р Е Ш Е Н И Е

№363

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 09.10.2018 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 468 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на М.С.Г.,*** против решение № 264 от 06.07.2018г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 6 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1797170, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - Перник срещу М.С.Г. на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Недоволна от решението на Районен съд - Перник, М.Г. го обжалва с доводи за незаконосъобразност. Излага доводи свързани с издаване на ЕФ в нарушение на процесуалния и материален закон, както, че районният съд не е произнесъл с решението си по възраженията, направени в т. 4 и 5 на жалбата й – за неустановеност на авторството на процесното нарушение и за ненадлежно връчване на процесния ЕФ. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество като отмени процесния електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като основателна.

Ответникът по жалбата, ОД на МВР - Перник, за представител изпраща ю.к. З. В. Възразява срещу доводите в жалбата и пледира атакуваното решение да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия К № 1797170, издаден от ОД на МВР-Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП на М.С.Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на 27.10.2017г. в гр. Перник, в кв. Бела вода, до бензиностанция Дилас, на път I-6, км 74+600, с посока на движение към гр. София, собственият й лек автомобил „***“ с рег. № КН **** ВН, е управляван със скорост от 74 км/ч (изчислена след отчетен толеранс от -3 км/ч) при ограничение 50 км/ч, валидно за населено място, обозначено с ПЗ Д11. Деянието е квалифицирано правно като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 6 по описа на съда за 2018г., като електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, е приел същото за валидно и проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, с автомобила, собствен на М.С.Г., е осъществен състав на процесното нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано, с наложено следващото му се по вид наказание и в абсолютния законов размер и на собственика на процесния автомобил.

Решението е правилно.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението на районния съд и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на съдебния акт.

Неоснователно е твърдението, че решението на районният съд е постановено при съществени процесуални нарушения, що се отнася до процеса по анализ и оценка на доказателствата, събрани по делото. Решаващият първоинстанционен състав е основал изводите си в достатъчен и относим към процесното производство доказателствен материал, събран и приобщен по надлежния процесуален ред. След извършената проверка настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина при съблюдаване процесуалния ред, включително разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, изяснил е делото от фактическа страна, като не е допуснато ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Без основание е и твърдението за приложимост на общия ред на ЗАНН, съответно съставяне на акт и издаване на НП. Със Закона за изменение и допълнение на ЗДвП (ЗИДЗДвП) (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.), чрез добавяне в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 на ЗДвП на термина „автоматизирано“ към „техническо средство“, а също и на „система“, законът вече регламентира използването на „автоматизирано техническо средство или система“. Понятието АТСС на свой ред е дефинирано в §6, т. 65 на ДР на ЗИДЗДвП (ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.). Следователно, при използването на мобилните системи за контрол контролният орган, независимо че „присъства“, не се намесва в работата на средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на контрола го демонтира. Към дата на извършване на процесното нарушение са в сила и разпоредбите на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП във връзка с предвидената в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП възможност и „съкратената“ процедура за реализиране на административнонаказателна отговорност, регламентирана в чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. С тези законодателни изменения са съобразени изцяло мотивите на цитирания от касатора тълкувателен акт-ТР №1 от 26.02.2014 г. по ТД №1/2013 г. на ВАС относно използването на мобилни технически средства за установяване на нарушенията, свързани с превишаване от страна на водачите на ППС на ограниченията на скоростта на движение. Правилни са изводите на районния съд, че основано в приложимия процесуален закон процесното административнонаказателно производство е водено по реда на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Законодателят е предвидил специален процесуален ред спрямо общото производство по ЗАНН що се отнася до нарушения на ЗДвП, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система.

Без основание са и останалите оплаквания в жалбата свързани с липса на приложена към ЕФ декларация за обстоятелствата по управление на процесното МПС; липса на данни относно нарушителя. Изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, съответно за безспорна установеност на нарушението и неговият автор, като основани в доказателствата, се споделят от касационния състав. Прилагането на декларация „за обстоятелствата по управление на МПС“ (вероятно касаторът има предвид декларацията по чл. 185, ал. 5 от ЗДвП) не е процесуално изискване. Същевременно на собственика на автомобила в ЕФ ясно е указано правото да подаде такава декларация, но такава не се твърди да е депозирана при него.

Съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №8121з-532/2015г. се отнася до използваната за установяване на съответно нарушение на ЗДвП-АТС, а не до конкретното нарушение. Протоколът има изискваното съгласно Приложението съдържание, вкл. място на позициониране, относимо към мястото на извършване на процесното нарушение, начало и край на работа на АТС, относимо към часа на извършване на процесното нарушение, посочено е действащо на мястото на контрол ограничение на скоростта, относимо към процесното нарушение и конкретно установеното превишаване на това ограничение. На свой ред обстоятелствата по извършване на конкретно нарушение на ЗДвП и посочването на неговият автор са задължителна част от съдържанието на ЕФ. Такова съдържание, кореспондиращо с доказателствата, събрани посредством използването на АТС, процесният ЕФ безспорно има, включително вписани са час и място на извършване на нарушението, като е посочен и собственикът на МПС, наказуем на основание чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП.

Правилни са и изводите на районния съд за установеност както на нарушението, така и за правилно насочване на производството към собственика на процесния автомобил, чиято скорост на движение е регистрирана от доказано технически изправната и от одобрен тип АТС.

Несъстоятелни са и доводите в жалбата за неправилно наложена санкция на собственика на автомобила, съответно неустановен нарушител. С оглед презумптивното законодателно предвиждане на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП липсата на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е основание за реализиране на административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила. Г. не е оборила предположението, залегнало в закона. При липса на конкретни данни за водача на конкретен автомобил, с което е извършено нарушение на ЗДвП, се предвижда ангажиране на отговорността на собственика на това МПС. В тази връзка при факт на собственост върху повече от едно МПС от едно и също лице, отговорност за нарушение на ЗДвП ще носи именно техният собственик дори в хипотези на извършени нарушения независимо от същия вид или не, в един и същи час и на различно място, ако собственикът не декларира кой действително е управлявал съответното МПС.

Въз основа на изложеното и при служебно извършената проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 2 във вр. с ал. 1 на АПК настоящият състав не установи и несъответствие на атакуваното решение с материалния закон. По делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на процесната дата, към посочения час и при вписаните обстоятелства, лекият автомобил, собствен на Г., е управляван в населено място със скорост от 74 км/ч, с което е нарушена забраната при избиране на скоростта на движение в населено място да надвишава стойност от 50 км/ч. Деянието правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като за същото е наложено следващото се по вид, в абсолютен размер административно наказание и то на собственика на МПС, с което нарушението е извършено.

Предвид изложеното решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд–Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 264 от 06.07.2018г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 6 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/