Р Е Ш Е Н И Е

№364

гр. Перник, 11.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 469 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Дивотино, община Перник, област Перник, с управител и едноличен собственик на капитала И. Е. К. против решение № 763 от 12.07.2018г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1894 по описа на съда за 2017г.

С обжалвания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № 14-0000466 от 21.08.2017г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, с което на „***“ ЕООД, работодател по смисъла на §1, т. 1 на Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, за неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 303, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като за същото нарушение имуществената санкция е намалена на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Изразява несъгласие с изводите в решението за процесуална законосъобразност на проведеното производство като излага аргументи с нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Счита, че не е доказано нарушението поради което е приложен неправилно материалния закон. Доводите на касатора, се преценяват от касационния съд като основания за обжалване по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление. За установяване на касационните основания не са представени писмени доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. Г.Б.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, като се отмени атакуваното решение и се отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата–Дирекция „Инспекция по труда“–Перник, редовно уведомен за касационната жалба и редовно призован, за представител изпраща ст. ю. к. А.М. Възразява срещу касационната жалба и пледира решението на районен съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба. За установяване на касационните основания страните не представят писмени доказателства.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № 14-0000466 от 21.08.2017г. директорът на ДИТ–Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложил на „***“ ЕООД, с. Дивотино, работодател по смисъла на §1, т. 1 на КТ, имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за това, че на 15.06.2017г. в обект на контрол: кафе- аперитив „***“, находящ се в гр. Перник, стопанисван от „***“ ЕООД, не е уредил като трудови правоотношения по предоставяне на работна сила, като не е сключил писмен трудов договор, с непълнолетното лице Г. Б.М., заварена при проверка от контролни органи на ДИТ – Перник да работи като „сервитьор“ в обекта. Нарушението е квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 303, ал. 3 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1894 по описа на съда за 2017г., като наказателното постановление е изменено. За да постанови този резултат районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на посочената дата длъжностни лица при касатора извършили проверка на обекта, стопанисван от настоящия касатор, при която било установено, че в обекта като сервитьор работи лицето Г. М., с определено работно време, почивни дни и уговорено трудово възнаграждение, за което между същата и „***“ ЕООД не е сключен писмен трудов договор. От правна страна съдът е приел, че производството по налагане на имуществена санкция е водено от компетентни органи и е проведено съобразно процесуалните правила. Съставянето на АУАН в условието на чл. 40, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН в отсъствие на представител на дружеството са преценени от районния съд за процесуално законосъобразни действия поради безспорно установено наличие на предпоставки за това. По същество и след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, решаващият съд е приел, че по делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на посочените в НП дата и място, „***“ ЕООД, като не е сключил писмен трудов договор със завареното да престира в труд като сервитьор в стопанисвания от дружеството обект лице, не е изпълнил задължението именно по чл. 62, ал. 1 от КТ – да уреди правоотношенията по предоставяне на работа сила като трудови, посредством сключването на писмен трудов договор. Извършената от районния съд проверка относно вида и размера на наложеното наказание е обосновала извод за съответно по вид, но немотивирано завишено по размер наказание, без съобразяване на правилата по чл. 27 от ЗАНН и без наличие на доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наказателното постановление е изменено, като имуществената санкция е намалена в размер на предвиждания за същото нарушение минимум.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).

Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство. Районният съд е мотивирал защо не приема възражението на наказаното лице за порок на процедурата по съставяне на АУАН. Мотивите на първата съдебна инстанция се споделят, тъй като са налице предпоставки за приложение на чл. 40, ал. 2, предл. второ от ЗАНН. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице. Противно на доводите в жалбата ще се посочи, че актът не е връчен на пълномощник на дружеството. Актът е съставен в условието на чл. 40, ал. 2, предл. 2 от ЗАНН и е връчен по специалния ред на чл. 416, ал. 3 във вр. с ал. 4 на КТ. Доводи срещу така проведената по реда на КТ процедура в жалбата обаче не се съдържат, поради което и касационният съд не дължи произнасяне относно законосъобразността на същата, с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. последно от АПК.

По доводите за недоказаност на нарушението, съответно правилното приложение на материалния закон, за което касационният съд следи служебно:

Неоснователно е твърдението на касатора за недоказаност на процесното нарушение в производството пред районния съд. Решаващия първоинстанционен състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно производство, основано в проведено в пълнота и относимо съдебно следствие, в което събрани са всички необходими за изясняване на обективната истина доказателства. На тази база съдът е изложил своите съображения по относимостта и достоверността на приобщените по делото доказателствени източници. Приетото за установено от решаващия първоинстанционен състав фактическо положение е изведено в резултат на задълбочен анализ и се подкрепя от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. В съдебната фаза на производството са събрани и обсъдени в съвкупност и взаимна връзка писмените и гласни доказателствени средства, които обуславят и правилния извод на районния съд за доказаност на административното нарушение и за потвърждаване на наказателното постановление. При спазване на процесуалните правила за формиране на вътрешното му убеждение районният съд е дал мотивиран и законосъобразен отговор на наведените от наказаното дружество възражения за липса на правоотношения по предоставяне на работна сила със завареното да работи в обекта лице, като е приел същите за неоснователни, а административнонаказателното обвинение – за предоставяне на работна сила – правоотношение, което следва да бъде уредено като трудово посредством сключването на писмен трудов договор, за доказано. Решаващият първоинстанционен състав е оценил доказателствените материали по делото при съобразяване с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Предвид това не са налице пороци в доказателствената дейност на съда, които да доведат до съмнение в изводите в решението, че събраните по делото доказателства водят до извод, който почива на правния принцип, установен в чл. 303, ал. 2 от НПК, приложим в административнонаказателното производство на основание разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН. Административнонаказателното обвинение е доказано по несъмнен начин, тъй като са безспорно установени елементите на правоотношение по предоставяне на работна сила – повтаряемост на престацията, работно време, почивки, трудово възнаграждение, трудова дисциплина, което следва да е уредено като трудово единствено посредством сключването на писмен договор. Правилен е и извода на районния съд, че към момента на проверката санкционираното дружество е било в трудови правоотношения с лицето Г. Михова, тъй като и актосъставителя и свидетеля по акта са възприели, че лицето извършва определена дейност на обекта, характеризираща се като трудова. В този смисъл неоснователно е и възражението на касатора, че обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби.

Материалният закон е приложен правилно. Несключването на писмен трудов договор за безспорно установеното по делото наличие на трудово правоотношение между касатора и завареното да работи в обекта към момента на проверката лице, съставлява неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, обвързано със санкция, налагана на основание чл. 413, ал. 3 от КТ. В тази връзка правилно е и решението на районния съд да измени НП в частта му, относно размера на санкцията. Липсата на мотиви относно налагането на имуществена санкция в размер над минимума, липсата на доказателства по делото за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и фактът на първо нарушение от същия вид за дружеството, обосновават извод за несъобразяване правилата на чл. 27 от ЗАНН.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на решението на районния съд. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените  в касационната жалба доводи.

Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 763 от 12.07.2018г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1894 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/п/