Р Е Ш Е Н И Е

№365

гр. Перник, 11.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Г. КАНД № 476 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Митница Столична против решение № 428 от 17.07.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1012 по описа на съда за 2018г. В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно постановление № 450/2017 от 08.01.2018г. на заместник-началник на Митница Столична, В ЧАСТТА, с която на И.П.Г. от гр. Перник, за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Излага несъгласие с изводите в решението за допуснати в производството по налагане на административно наказание съществени процесуални нарушения. Иска решението на районния съд в обжалваната част да се отмени и да се потвърди наказателното постановление в тази му част.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован за представител изпраща гл. ю. к. Б. С. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата–И.П.Г., редовно уведомена за касационната жалба и редовно призована, не се явява. В съдебно заседание се представлява от адв. Р.З.,***. Оспорва касационната жалба и пледира решението на районен съд – Перник в обжалваната му част да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт като правилен да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № 450/2017 от 08.01.2018г. заместник-началник на Митница Столична, е наложил на И.П.Г. от гр. Перник административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за това, че на 10.07.2017г. в 12:40 часа, държи в обитавания от същата апартамент, находящ се в гр. Перник, ул. „***“, акцизни стоки – 20 кутии, съдържащи по 19 къса цигари, марка LD, без бандерол за платен акциз в Република България - състав на административно нарушение по чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС. Със същото НП стоките, предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗАДС.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1012 по описа на съда за 2018г., като наказателното постановление отменено в частта му, отнасяща се до нарушението по чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС. За да постанови този резултат районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на посочената дата в жилище в гр. Перник, обитавано от И.Г., е извършена проверка от служители на сектор „ПИП“ при ОД на МВР–Перник, при която в присъствието на Г., в шкаф в едно от помещенията на апартамента, полицейските служители открили 20 броя кутии цигари, всяка съдържаща 19 къса, марка „LD“, без бандерол за платен акциз в Република България. Стоката била предадена от Г. с протокол за доброволно предаване. Съставен бил акт за административно нарушение, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.

От правна страна съдът е приел, че в хода на производството по налагане на административно наказание, в частта, отнасяща се до реализиране на административнонаказателна отговорност за нарушение по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочили законосъобразността на НП, съставляващи основание за неговата отмяна в съответната част. Приел, че при съставяне на акта за установяване на нарушението (АУАН) и издаване на НП са нарушени изискванията на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН поради неточно и непълно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и неточно посочване на нарушените законови разпоредби, както и приел, че непредоставянето на възможност на наказаното лице да възрази срещу съставения му акт за административно нарушение преди неговото подписване съществено е ограничило правото на защита на нарушителя. Въз основа на това районният съд е отменил процесното наказателно постановление в частта, отнасяща се до нарушението по чл. 123, ал. 1 във вр. с чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС на процесуално основание, без да се произнесе по съществото на спора и приложения материален закон.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).

Възраженията на касатора срещу изводите на районния съд за непълно предявено с АУАН административнонаказателно обвинение са напълно неоснователни. Непосочването в АУАН при описанието на процесното нарушение на конкретното изпълнително деяние по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС, съставляващо обективен елемент от състава на нарушението, е съществен процесуален порок, както поради несъобразяването на изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, така и поради рефлектирането му върху правото на защита на нарушителя, препятствайки го да разбере фактите, срещу които да организира защитата си. Такъв порок на АУАН е непреодолим по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Недопустимо е за първи път с НП на нарушителя да се предявяват нови факти, срещу които до издаване на НП същият е бил лишен от възможността да се защити. От друга страна с процесния АУАН не е вменено извършването на каквото и да било административно нарушение, което следва да включва и конкретно деяние (действие или бездействие, арг. от чл. 6 на ЗАНН), чийто автор освен това е И.Г.. Откриването на акцизни стоки без бандерол в помещение е действие, извършено от полицейските органи и само по себе си не е административно нарушение. А именно това е съдържанието на описанието на нарушението в акта.

За да е извършено административно нарушение следва да бъде установено извършването на конкретно деяние (действие или бездействие), което да бъде съответно вменено и то на конкретно лице. Така „внасянето“ на факта на „държане“ едва в НП, съставлява освен съществено изменение на описанието на нарушението, извършено в акта, също и формулиране за първи път в НП на състав на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Доводите на касатора свързани с обяснението на И.Г. не почиват на материално правни разпоредби. Обясненията не могат да заместят императивното задължение за актосъставителя при съставяне на АУАН да формулира и предяви административнонаказателно обвинение за извършването на конкретно административно нарушение (действие или бездействие), с всички негови елементи от обективна и субективна страна. Срещу тези именно конкретни факти адресатът на акта има гарантираното процесуално право да организира защитата си.

Изводите в решението за нарушаване при съставянето на процесния АУАН на разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, също се споделят от касационния съд. Нарушените законови разпоредби без съмнение са императивно изискван реквизит на АУАН, който следва да е във връзка с описанието на нарушението. Но такъв порок на акта не е изначално съществен. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН дава възможност при безспорно установени с акта нарушение, нарушител и неговата вина, да бъде издадено НП, независимо от допусната нередовност в акта. Настоящият случай обаче не е такъв. Изведената в акта правна квалификация на нарушението – неопределено по чл. 123, без посочена форма на изпълнителното деяние, но също и по чл. 126 от ЗАДС, с предмет на нарушение държане, или предлагане, или продажба, или превозване на акцизни стоки, но без данъчен документ и пр., удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, с предвидени и по-високи минимални размери на наказанията, задълбочава съществената непълнота и неяснота на предявеното по фактите. Това препятства допълнително нарушителя да разбере какво административно нарушение му се вменява да е извършил, срещу което „обвинение“ да се защити. Изменението правилно е преценено като съществено процесуално нарушение.

Правилен е и изводът на решаващия първоинстанционен съд за следващ порок на производството що се отнася до препятстване на адресата на съставения АУАН да възрази още при неговото предявяване и преди да го подпише. Без съмнение пропускът не съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП, предвид указаната в акта възможност за наказаното лице да възрази срещу АУАН в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Но преценен ведно с допуснатите съществени процесуални нарушения по съставянето на акта и издаване на НП, обсъдени по-горе, този пропуск допълнително рефлектира върху процесуалната законосъобразност на производството.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на обжалваната част на решението на районния съд. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените  в касационната жалба доводи. Съдебното решение, валидно, допустимо и постановено в атакуваната му част при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 428 от 17.07.2018г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 1012 по описа на съда за 2018г. В ЧАСТТА, с която е отменено наказателно постановление № 450/2017 от 08.01.2018г. на заместник-началник на Митница Столична, В ЧАСТТА, с която на И.П.Г. от гр. Перник, за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/