Р Е Ш Е Н И Е

№366

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 09.10.2018 г.

Административен съд-Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря Анна Манчева и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 477 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на П.В.Н.,***, срещу решение № 422 от 12.07.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1129 по описа на съда за 2018г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия: К № 1212600, издаден от Главна Дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на П.В.Н., в качеството му на собственик на лек автомобил „Мазда 3“ с рег. ВР 3868 АТ, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Недоволен от решението на Районен съд – Перник П.Н. обжалва съдебния акт с доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди, без да сочи основания за касиране на решението по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. от ЗАНН, че неправилно с решението е възприето, че производството по издаване на ЕФ е законосъобразно, тъй като ЕФ е издаден 8 (осем) месеца след установяване на нарушението и нарушителя, с което според касатора не са съобразени сроковете по чл. 34 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 14 от ЗДвП. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като отмени процесния електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован за представител изпраща адв. Н.П.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не изпраща представител. С възражение, депозирано в срока по чл. 348, ал. 4 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, гл. ю. к. Тома Найденчовски, моли да бъде даден ход на делото в отсъствие на процесуален представител, като възразява срещу касационната жалба. Излага аргументи решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съставът намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С електронен фиш серия: К № 1212600, издаден от ГДНП на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на П.В.Н., собственик на лек автомобил „Мазда 3“ с рег. ВР 3868 АТ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева за това, че на 19.09.2015 г. в 07:25 часа в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“, с посока на движение от гр. София към гр. Перник, на територията на ОД на МВР – Перник, и при наличие на ПЗ Е24, собственият му лек автомобил е управляван със скорост от 117 км/ч при въведено посредством пътен знак В26 ограничение за движение в тунела със скорост до 80 км/ч. Установеното е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1129 по описа на съда за 2018г. Електронният фиш е потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на производството по издаване на спорния ЕФ, е приел същото за водено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съобразно специалните процесуални правила, включително и по отношение форма и съдържание на фиша, както и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено и доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, автомобилът, собствен на П.Н. е управляван в тунел „Големо Бучино“ на АМ „Люлин“ със скорост от 117 км/ч, с което е осъществен състав на административно нарушение именно по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, с наложено за същото и на собственика на автомобила, непосочил да е предоставял към този момент автомобила на друго лице, административно наказание, съответно по вид и в абсолютен законов размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Без основание е оплакването на касатора срещу мотивите на районния съд, с които е отхвърлен доводът на наказаното лице за несъобразени в производството по издаване на процесния ЕФ срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касационният съд споделя изцяло правните доводи на решаващия първоинстанционен състав. Разпоредбите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП регламентират възможност за установяване на административни нарушения на ЗДвП и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Електронният фиш съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи (легална дефиниция в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН). Нормата на чл. 189, ал. 4. изр. първо на ЗДвП препраща към ЗАНН единствено що се отнася до реда за обжалване на ЕФ. На свой ред чл. 189, ал. 14 е относима разпоредба само към съставяни актове, издавани НП и фишове за нарушения на ЗДвП, но не и към издаването на електронните фишове. Разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. Т.е. що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на ЕФ, нормите на ЗАНН са неприложими (в този смисъл и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по ТД № 1/2013 г.) Не на последно място съгласно чл. 85а от ЗАНН „доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на ЗДвП.“ Особени правила относно производството по издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. Правилен е и изводът на районния съд, че към процесното производство касателно сроковете за ангажиране на административнонаказателна отговорност приложими, но на основание чл. 11 от ЗАНН, са единствено институтът на погасителната, съответно на абсолютната погасителна давност, за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК респ. чл. 81, ал. 3 от НК. Предвид това в процесния случай не са налице предпоставки за погасяване на административно наказателното преследване по отношение на процесното нарушение по давност. ЕФ е издаден в рамките на регламентирания 3-годишен срок от извършване на нарушението без, вкл. към момента на постановяване на настоящото решение да е изтекъл абсолютният давностен срок от 4 г. и 6 м.

Въз основа на изложеното и след извършената и служебно проверка за правилно приложение на материалния закон настоящият касационен състав приема, че решението на районния съд е правилно. Оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, свързано ограничение на скоростта на движение, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, който фиш е с нормативно предвиденото съдържание, възпроизвеждащо данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост, установили движение със 117 км/ч в рамките на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 80 км/ч. Въз основа на това е реализирано съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Административното нарушение е извършено с автомобил, собствен на касатора и на посочените място, дата и час, с наложена предвидената и в абсолютен размер за това нарушение глоба.

Възприемайки горното и като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 422 от 12.07.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1129 по описа на съда за 2018г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/