Р Е Ш Е Н И Е

№ 367

Гр. Перник, 02.10.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 483 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) София, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт ***, срещу съдебно решение № 334/30.07.2018 година, постановено по АНД № 00417 по описа за 2018 година на Районен съд Перник. С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 0294282 от 16.10.2017 година, издадено от заместник – директора на ТД на НАП София, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Касаторът, без да сочи конкретни касационни основания по чл. 348, ал. 1 от Наказателно – процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, изразява несъгласие с изводите на районния съд за недоказаност на нарушението. Доводите на касатора се преценяват от касационния съд като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, допуснато от съда съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение на материалния закон. Касаторът моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, ТД на НАП София редовно призован се представлява от главен юрисконсулт ***, която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като реши делото по същество и потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба, „***“ ЕООД, гр. Перник, редовно призован се представлява от управителя Цветан Иванов Теофилов, който оспорва касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Предлага съдебният акт на районния съд да бъде оставен в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение Районен съд Перник е отменил наказателно постановление № 0294282 от 16.10.2018 година, издадено от заместник – директора на ТД на НАП София, с което на „***“ ЕООД, гр. Перник на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за това, че при извършена на 23.08.2017 година проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – паркинг, находящ се в гр. Перник, стопанисван от „***“ ЕООД, гр. Перник, е установено неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

За да постанови решението си първостепенният съд е приел, че актът за установяване на процесното административно нарушение е издаден в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН без да е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел след преценка на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по повод спора, че по делото фактът на извършването на нарушението е недоказан по несъмнен и категоричен начин, съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК настоящият касационен състав обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касационната инстанция, след като извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, изведени от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата, намира решението за неправилно.

Основателно е оплакването на касатора срещу изводите на районния съд в частта им, относно недоказаност на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Редът и начинът за издаване на фискални бележки са определени с Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/13.12.2006 година). Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Лицата, съответно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 на Наредба № Н-18/13.12.2006 година. Търговските дружества, включително тези с правна форма еднолично дружество с ограничена отговорност, не са сред изрично изключените по силата на цитираните правни норми. Следователно ЕООД съществува задължение за издаване на касова бележка за извършените в търговския обект доставки на стоки или услуги, освен ако е налице изключението по предл. 2 на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година.

От фактическа страна по делото е установено, че на 23.08.2017 година, в 16:00 часа, инспектори по приходите на ТД на НАП София извършили проверка на паркинг в гр. Перник, находящ се на ул. „Лом“, стопанисван от „***“ ЕООД, гр. Перник. Районният съд е установил безспорно, за което и страните не спорят, че инспектор по приходите е извършил контролно паркиране на автомобил на паркинга, стопанисван от ответника. Установено е безспорно по делото, че престоят на паркинга е продължил около 20 мин. Установено е, също безспорно, че служителят на ТД на НАП е извършил плащане в размер на 3 лева, преди да се легитимира. Не се спори по делото, че служителят на ответника е приел това плащане, независимо указал или не, че плащане не се дължи с оглед времето на престоя. По делото няма данни работникът на търговеца да е направил опит да върне сумата от 3 лева. В случая настоящият касатор е „търговец“ по смисъла на закона и попада между задължените лица по смисъла на чл. 3 от Наредбата № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Установено е също, че в обекта на ответника е монтирано фискално устройство модел „TERMOL ZM-KM с ИН на ФУ:ZM075096 и фискална памет (ФП) №50110505. По делото не се спори и че фискален бон от това ФУ за извършеното плащане в размер на 3 лева, за осъществен престой на паркинга на автомобил на служител на ТД на НАП София, не е издаден.

При тези безспорно установени от районния съд факти, неправилни са изводите на решаващия състав, че нарушението е недоказано. По делото е установено, като съответно доказано, че на посочените в НП дата и място са се осъществили именно вписаните обстоятелства – след осъществен престой на паркинг на автомобил на служители на ТД на НАП София в продължение на 20 мин., е извършено плащане в брой на сума от 3 (три) лева, прието от служител на наказаното дружество, за което от монтираното в обекта ФУ не е издадена касова бележка. Дали за престой в рамките на до половин час на паркинга дружеството не се изисква плащане от страна на ползвателите на обекта, съгласно политиката на дейността на дружеството, в случая е ирелевантно, доколкото плащане е прието, а касова бележка не е издадена. Следва, че действително плащане в брой е извършено, както е отразено и в оспореното НП, а касаторът, като задължено лице по смисъла на чл. 118 от ЗДДС, следва да е регистрирал и отчел събраната в брой сума от търговска си дейност чрез ФУ и да е издал фискална касова бележка, за което по делото не са представени доказателства. От друга страна е видно от дневния финансов отчет № 006901/23.08.2017 година, че продажбата не е отразена и регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. В случая е осъществен обективния състав на нарушение по чл. 118, ал. 1, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.

На основание гореизложеното настоящият касационен състав след извършената проверка по реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но постановено в несъответствие с приложимия материален закон, поради което следва да бъде отменено, а делото решено по същество.

Производството по издаване на процесното НП е протекло съобразно процесуалните правила, при компетентност на органите водили същото и без допуснати съществени процесуални нарушения, като съобразени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Не се споделя изводът в решението на районния съд за съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН за процесното нарушение, поради съставянето му при свидетелството на лица, неприсъствали при извършване/установяване на нарушението. В хода на съдебното следствие е разпитан свидетелят М. Радева – присъствала при установяване на нарушението. Показанията на същата не установяват фактическа обстановка, различна от отразената в АУАН, като освен това Радева е свидетел единствено по „документалното“ установяване на нарушението. Пряко възприятие както на факта на плащане, така на факта на неиздаване на касова бележка към този момент, е имал единствено актосъставителят. Предвид това съставянето на акта в условието на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН не е съществен порок на производството.

На основание изводите по фактите на районния съд и с оглед изложеното по – горе настоящия касационен състав приема, че по делото е безспорно установено, че на посочените в НП дата и място и към посочения час, в търговски обект на настоящия ответник не е изпълнено задължението за регистриране и отчитане извършената продажба на услуга в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, с което не е изпълнено задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е осъществен обективния състав на административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.

Наложеното административно наказание касационният състав преценява като съответно по вид и в размер, определен в съответствие с правилата, заложени в чл. 27 на ЗАНН. Налагането на имуществена санкция в минималния размер от 500 лева е съобразено и с целите на административното наказване, заложени в чл. 12 на ЗАНН.

Наказателното постановление, като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ съдебно решение № 334/30.07.2018 година, постановено по АНД № 00417 по описа за 2018 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 0294282 от 16.10.2017 година, издадено от заместник – директора на ТД на НАП София, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева, за неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: