Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 368
Гр. Перник, 02.10.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор Галина
Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов КАНД № 486 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ап.
12, представлявано от управителя ***срещу съдебно решение № 107 от 31.07.2018 година,
постановено по АНД № 1682 по описа за 2017 година на Районен съд Перник, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 14-0000487/24.08.2017
година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което
на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, ап. 12, представлявано
от управителя ***, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда /КТ/, за това, че в качеството си на работодател не е уредил като трудови
правоотношенията при предоставянето на работна сила, като не е сключил трудов
договор в писмена форма с лицето *** с ЕГН **********, представляващо нарушение
на чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
В проведеното
съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща процесуален
представител. Представя писмени бележки, с които излага подробни съображения за
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ Перник редовно призован не се явява, представлява от старши юрисконсулт
***, който моли съда да остави в сила решението на Районен съд Перник, като
правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник изразява
становище, с което счита, че решението на районния съд следва да се остави в
сила.
Административен
съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание,
намира следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба
е основателна.
С Наказателно
постановление /НП/ № 14-0000487/24.08.2018 година, директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник на основание съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № 14-0000487 от 08.08.2018
година е наложил на „***“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление ***, ап. 12, представлявано от управителя ***, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ имуществена санкция в размер на
1 500 лева на основание чл. 414, ал. 3, от Кодекса на труда /КТ/, за това, че
работодателя не е уредил като трудови правоотношенията при предоставянето на
работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето *** с ЕГН
**********, представляващо нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл.
1, ал. 2 от КТ.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд Перник. В производството по АНД № 1682
по описа на съда за 2017 година наказателното постановление е потвърдено. За да
постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след
извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата,
събрани и приобщени в хода на делото, е приел че производството по налагане на
имуществената санкция е съобразно с процесуалните правила. Правилно е приложен
материалния закон към безспорно установено неизпълнение на конкретното
задължение към държавата от страна на наказаното юридическо лице и в посоченото
му качество, като не е сключил трудов договор в
писмена форма с лицето *** с ЕГН **********.
Решението е неправилно.
За да е налице административно нарушение е необходимо
да се докаже по несъмнен начин, че са налице всички елементи отнасящи се до
неговата обективна и субективна страна. Административният орган, чиято е
тежестта на доказване е длъжен да докаже, че между страните е налице трудово
правоотношение, при което се престира работна сила при упражняване на конкретна
трудова функция с уговорени съществени елементи като работно време, работно
място, характер на извършваната работа и размер на трудово възнаграждение. Тези
елементи не са установени и доказани нито в хода на административнонаказателното
производство, нито пред съда при въззивното разглеждане на делото. Актът за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
обжалваното наказателно постановление се базира само и единствено на попълнена
декларация, в която завареното лице собственоръчно е посочило, че има
единствено приятелски отношения с управителя на наказаното дружество, като не
получава трудово възнаграждение и няма работно време и почивки в работния ден,
които отразени обстоятелства непротиворечат на установените факти по делото
пред районния съд. От друга страна
попълнените данни в предоставената декларация от лицето *** с ЕГН **********, представлява предварително изготвена бланка, която съдържа конкретни
графи /работно място, работно време, работна седмица, почивки/, само въз основа
на която декларация не може по категоричен и несъмнен начин да се докаже, че е
налице прикрито трудово правоотношение. От събраните по делото доказателства пред
районния съд е установено, че лицето ***
работи по трудово договор в с. Сирищник /показанията на свидетеля Митко Богоев
Асенов – старши инспектор по разходите при НОИ Перник/ и към момента на
проверката е ползвала болничен отпуск.
За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че трудовия договор има за предмет престирането на работна
сила /жив труд/ от работника за продължителен, в повечето случаи за неопределен
срок. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е
задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т.н., а
при договора за изработка изпълнителят дължи само „изработването на нещо“, на
уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно самостоятелен при
изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение, но то се различава
по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно регламентирано, има
гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което
следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща
след приемане на изработката, по принцип – еднократно. В конкретния случай от
попълнената декларация от лицето *** с ЕГН **********
в хода на извършената проверка е установено, че последната има приятелски
отношения с управителя на дружеството и не получава трудово възнаграждение. Ето
защо с оглед установеното, следва да се приеме, че несъществува трудово правоотношение
между страните, поради което не възниква и задължение за сключване на трудово
договор в писмена форма между тях.
След преценка на събраните по делото доказателства настоящата
касационна инстанция достигна до извода, че вмененото нарушение не е доказано
по безспорен начин, съответно незаконосъобразно е ангажирана отговорността на
касационния жалбоподател. Решението на Районен съд Перник е неправилно и като
такова следва да бъде отменено, както и издаденото НП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК настоящия касационен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 107 от 31.07.2018 година, постановено по АНД
№ 1682 по описа за 2017 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14-0000487/24.08.2017 година,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на „***“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***,
в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева на основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда /КТ/, за това, че в качеството си на работодател не е уредил
като трудови правоотношенията при предоставянето на работна сила, като не е
сключил трудов договор в писмена форма с лицето *** с ЕГН **********,
представляващо нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 2 от
КТ, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: