Р Е
Ш Е Н
И Е
№385
Гр.
Перник, 30.10.2018 година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при съдебния секретар А. М.
и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като
разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 505 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Агенция „Митници“, чрез процесуалния представител Н. Й. – Т. срещу съдебно
решение № 111 от 03.08.2018 година, постановено по АНД № 526 по описа на Районен
съд Перник за 2017 година. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление
(НП) № 91 от 20.12.2016 година, издадено от директор на Дирекция „Митническо
разузнаване и разследване“ (МРР) в Централно митническо управление (ЦМУ) на
Агенция „Митници“, с което на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, ж. к. „***“, ул.
„***“ № ***, представлявано от управителите Д. К. К. и Д. П. И., на основание
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 114, ал. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС) е наложена имуществена санкция в размер на 5
000 (пет хиляди) лева за неизпълнение на задължението по чл. 103а, ал. 5
от ЗАДС.
Касаторът
твърди, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно, като постановено
при съществени процесуални нарушения и неправилно тълкуване на възприетата за
нарушена с НП материалноправна норма, последното довело съда до неправилен
извод за незаконосъобразност на атакувания акт. Излага доводи за безспорно
установена посредством доказателствата по преписката и делото фактическа
обстановка и съответно правилно приложен с НП материален закон. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени решението, предмет на касационна проверка
и потвърди издаденото наказателно постановление.
В проведеното
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебно заседание ответникът
по касационната жалба, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Перник,
счита касационната жалба за основателна. Предлага решението на районния съд да
бъде отменено и потвърдено НП.
Административен съд – Перник, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки
нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба
е основателна.
Със съдебно решение № 111 от 03.08.2018 година,
постановено по АНД № 526 по описа за 2018 година на Районен съд Перник е
отменено наказателно постановление № 91 от 20.12.2016 година, като
незаконосъобразно.
За да постанови
решението си, първоинстанционният съд е събрал, като доказателства по делото свидетелски
показания, както и писмените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз
основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел от
фактическа страна за установено отразеното в АУАН и НП и приложените към
преписката доказателства, а именно, че на 02.10.2015 година в управлявания от
настоящия ответник данъчен склад, при извършена на дружеството ревизия, е
установена по – голяма фактическа наличност (излишък) на акцизни стоки:
биоетанол – 33.90 л при 20° С; газьол – 304 190.50 л. при 15° С; биодизел – 11
542.50 л при 15° С, сравнено с количествата на акцизни продукти по документи,
във водената материална отчетност по реда на ЗАДС и ППЗАДС, и регистър „Дневник
складова наличност“ (ДСН) за съответните данъчни периоди, предоставени от
ревизираното лице. Районният съд е приел за безспорно също, че за посочените
количества акцизни продукти в хода на ревизионното производство лицензираният
складодържател не е представил счетоводни, данъчни, търговски и други
документи, включително и документи за собственост, издадени до датата на
физическата проверка на наличностите на 02.10.2015 година. Районният съд е
приел също, че средствата за измерване и контрол на обекта са одобрени от
митническите органи в точките за контрол по законоустановения ред, а именно –
съгласно Наредба № Н-1 от 22.01.2014 година за специфичните изисквания и
контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване и
контрол (СИК) на акцизни стоки. Прието е също, че не било установено от тези
средства (за измерване и контрол) да са предавани данни към автоматизираната
система за отчетност на лицето и към информационната система на Агенция
„Митници“ за въвеждането на територията на данъчния склад на констатираната
по-голяма фактическа наличност на акцизни продукти в количествата, описани по –
горе. Не били представени и документи, от които да е видно, че към същата дата
тези количества акцизни продукти са съхранявани на територията на данъчния
склад с начислен и/или заплатен акциз, както и че същите са отразени във
водената от данъчнозадълженото лице материална отчетност и регистър ДСН по реда
на ЗАДС и ППЗАДС и счетоводната отчетност. На база събраните в хода на
съдебното следствие допълнителни писмени и гласни доказателства – заключение на
експерт и свидетелски показания, районният съд е направил също и извод, че по
делото е установено, че всеки от съдовете намиращи се на територията на обекта
е бил пломбиран, а пломбите са били с ненарушена цялост, че измерването се е
извършвало както на изходите, така и на входовете им чрез пломбирани
измервателни уреди, при което данните автоматично постъпвали в Агенция Митници,
а въвеждането на гориво по друг начин, освен чрез тръбната разводка, било
практически невъзможно, тъй като монтираните на последната уреди били тарирани
и отговаряли на изискванията на Закона за измерванията и нормативните актове по
прилагането му.
При така установените
факти, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на
производството по налагане на имуществена санкция районният съд е приел от правна
страна, че същото е водено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН, със съставени АУАН и НП съобразно изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1
от ЗАНН, и без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили правото на защита на санкционираното лице. При проверката за
материална законосъобразност на НП районния съд е достигнал извод, че изложената
фактическа обстановка, не е подкрепена от събраните по делото доказателствата,
вследствие на което не може да се направи обоснован извод, че наказаното
дружество е извършило нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. На това основание наказателното постановление е отменено.
Пред настоящата касационна
инстанция не са представени писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК
касационният съд дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни
оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от
АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата страна на спора въз основа на събраните
доказателства. Последните обаче неправилно са ценени при съдебната проверка за
правилното приложение на материалния закон, като единствено са в посока установяване
на годност и изправност на използваните в данъчния склад СИК, каквито обективни
елементи не съставляват процесното вменено нарушение. Районният съд е направил
основан доказателствен извод за използвани в процесния данъчен склад СИК,
отговарящи на нормативните изисквания, но неправилно е извел извод за
фактическата обстановка описана в НП, съответстваща на състава на нарушението. На
лицензирания складодържател е вменено обстоятелствено, че е допуснал въвеждане
в данъчния склад на акцизни стоки, неотчетени от използваните в склада,
отговарящи на изискванията на този закон, на ЗИ и на нормативните актове по
прилагането им, средства за измерване и контрол.
Съгласно чл. 103а,
ал. 1 от ЗАДС „за целите на осъществявания от митническите органи контрол
данъчнозадължените по този закон лица са длъжни да използват средства за
измерване и контрол, отговарящи на изискванията на този закон, на Закона за
измерванията (ЗИ) и на нормативните актове по прилагането им.
Според
разпоредбата на чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС (ред. ДВ бр. 105 от 2014 г.) „не се
допуска въвеждане и извеждане от данъчните складове и от обектите на
регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за
измерване и контрол.“
Неизпълнението на
задължението по чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС съставлява неизпълнение на задължение
към държавата, с оглед предвиждането на санкционната разпоредба на чл. 114, ал.
1 от ЗАДС, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.
Съгласно
цитираната правна норма всяко въвеждане/извеждане на акцизни от данъчните
складове и от обектите на регистрираните лица, без това да е отчетено от
използваните в склада/обекта средства за измерване и контрол, отговарящи на
изискванията на ЗАДС, ЗИ и нормативните актове по прилагането им, съставлява
неизпълнено към държавата задължение от страна на ЮЛ и ЕТ при осъществяване на
тяхната дейност, наказуемо с налагането на имуществена санкция.
По
делото е безспорно установено от фактическа страна, което кореспондира с
доказателствата, че за констатираната в данъчния склад по – голяма фактическа
наличност на акцизни продукти, описани по – горе, към 02.10.2015 година при монтирани,
работещи и изправни СИК, в хода на ревизията не е установено към
автоматизираната система за отчетност на лицето и към Агенция „Митници“ да са
предавани данни за въвеждането на тези стоки на територията на данъчния склад.
Проверяваното лице както към момента на ревизията, така в хода на образуваното
административнонаказателно производство, а също и в хода на съдебното следствие
пред районния съд, не е представило доказателства за наличие на генерирани
трансакции и издадени други документи за въвеждането на процесните количества
акцизни стоки през средствата за измерване.
Ответникът
не спори, каквито са и изводите на наказващия орган, а и на районния съд, че
използваните в данъчния склад СИК отговарят на изискванията на ЗАДС, ЗИ и
нормативните актове по прилагането им. Но твърди, че установените разлики се
дължат на „натрупани разлики и отклонения при измерване“, които са „излишъци“,
неотчетени в рамките на допустимата грешка на СИК при измерване.
Вещото
лице също прави заключение, че СИК отговарят на нормативните изисквания.
Заключава също, че всяко СИК „притежава“ максимално допустима грешка, но че в
тази граница същата може да има различни стойности, като в тази връзка целта на
периодичните метрологични проверки е именно установяване съответствието на
средството за измерване с изискванията за максимално допустима грешка, а в
случай на надвишаване на допустимите граници средството за измерване (СИ)
подлежи на ремонт. Пред съда експертът заявява още, че максимално допустимата
грешка на СИ при измерване във въпросния данъчен склад е +- 0,5, но че само по
време на конкретно измерване може да се установи, че уредът дава грешка или по
– голяма грешка от допустимата. Вещото лице прави и заключение, че не е
възможно по еднозначен начин да се установи какво отклонение е дало СИ във
всеки един отделен момент на измерване в минал период, тъй като е възможно във
всеки отделен случай СИ да дава различна грешка в допустимите граници, както и
че грешката може да е почти равна на нула.
От
друга страна наказващият орган е установил, че по отношение движението на
акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз, „***“ ЕООД, в съобщенията
за получаване, е отразявало „получаването прието задоволително“ без допълнителни
забележки за наличие на разлики между изпратените количества и действително
получените акцизни стоки – т. е. не е отразявано да са установявани разлики
между изпратените и действително получените акцизни стоки при тяхното отчитане
през СИК. В тази връзка наказаното лице твърди
да не е нормативно задължено да регистрира и отчете разлика при получаване на
стоките, когато същата е в границите на допустимото отклонение при измерване.
Като
се вземат предвид приложното поле на ЗАДС и нормативните актове по неговото
прилагане, а именно контрол вкл. върху складирането, движението и
обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз (чл. 1, ал. 1 от ЗАДС),
обезпечен включително посредством изискването за задължително използване на СИК за
целите на осъществявания контрол, и с оглед заключенията на вещото лице, следва
извод, че извън случаите на периодична проверка на СИ единствено ползвателят на
СИ може да установи грешка при измерванията. Допустима грешка, която конкретно
техническо средство за измерване може да „даде“, означава, че конкретно СИ, с
такива параметри на отчитане, може да бъде използвано на законово основание,
като отговарящо на техническите изисквания. Това обаче не „отменя“ изискванията
на ЗАДС за строга отчетност, които почиват на други правила и имат други цели. Разпоредбата
на чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС категорично забранява въвеждането в данъчните
складове на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване и
контрол, като ЗАДС не предвижда възможност за неотчитане на количества поради
грешка в измерването в рамките на допустимата такава. Наличието на грешка при
измерването, независимо технически допустима, препятства контрола, осъществяван
от митническите органи, а неотразяването й по съответния начин, в случая на
грешка с минус, се равнява на неотчитане на съответното количество, фактически
налично в склада. Следователно, независимо от липсата на изричен регламент за
това, за целите на осъществявания от митническите органи контрол, именно
лицензираният складодържател, ползващ СИК, при извършване на всяко отделно
измерване трябва да установява, съответно да отразява по съответен начин,
констатирана разлика между количествените данни в придружаващите акцизната
стока документи и количеството на отчетена от средството за измерване акцизна
стока.
Изложеното
обосновава извод за неправилни изводи на районния съд във връзка с приложимия и
приложен в процесното производство материален закон. Безспорно и доказано по
делото е, че при проверката, извършена на „***“ ЕООД, на 02.10.2015 година, след
съпоставка на данните за количествата акцизни стоки по документи и установената
чрез физическо измерване на действителна наличност на акцизни продукти, в
склада на дружеството е установена по – голяма фактическа наличност на описаните
по – горе акцизни продукти. За този т. нар. „излишък“ по делото не е установено,
от средствата за измерване и контрол, одобрени от митническите органи в точките
за контрол, да са предавани данни към автоматизираната система за отчетност на
лицето и към информационната система на Агенция „Митници“ за въвеждането на акцизните
продукти, описани по – горе като вид и количества, на територията на данъчния
склад. Наказаното лице не е представило доказателства за наличие на генерирани
трансакции и издадени други документи за въвеждането на тези стоки през
средствата за измерване. С това лицензираният складодържател е нарушил
забраната по чл. 103а, ал. 5 от ЗАДС (в относимата редакция), което правилно е
обосновало ангажирането на имуществената му отговорност предвид разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 от ЗАДС, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.
Като
е достигнал до извод за незаконосъобразност на НП, поради неправилно приложен
към установеното по фактите материален закон, районният съд е постановил несъответен
на приложимия закон съдебен акт, който следва да се отмени, а наказателното
постановление, по изложените по – горе доводи потвърдено, като законосъобразно,
вкл. по отношение размера на наложената имуществена санкция, определена в
минимален размер, съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН.
Мотивиран така
и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т.
1, във връзка с ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 111 от 03.08.2018
година, постановено по АНД № 526 по описа на Районен съд Перник за 2017 година,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 91 от
20.12.2016 година, издадено от директора на Дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ в Централно митническо управление на Агенция „Митници“, с което на
„Пауър Тийм Газ“ ЕООД, ЕИК 121282041, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, представлявано от управителите Д. К. К. и
Д. П. И. на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 114, ал. 1 от
Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложена имуществена санкция в
размер на 5
000 (пет хиляди) лева за неизпълнение на задължението по чл. 103а, ал. 5
от ЗАДС, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/