Р Е Ш Е Н И Е
№389
гр. Перник, 30. 10. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА Г.
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретар
А. М. и с участието на прокурора Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник,
като разгледа докладваното от съдия Луканов КАН дело № 518/2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с Дял трети,
Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.Й.Й. с ЕГН **********,
с адрес: ***, като законен представител на „***” ООД, ЕИК 113037918, чрез
представителя си по пълномощие адв. П.К. от САК, срещу решение № 430/13.07.2018
г., постановено по административнонаказателно дело № 1067 по описа за 2018 г. на
Районен съд Перник. Касаторът счита решението за неправилно и излага подробни съображения.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК - постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение
на процесуални правила. В подкрепа на твърденията си не сочи нови доказателства.
Иска отмяна на съдебния акт и да се отмени електронния фиш. В открито съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация – Главна дирекция „Национална
полиция“, редовно призован, не се представлява в открито съдебно заседание. Не
изразява становище по касационната жалба и не сочи доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Перник дава заключение
за неоснователност на касационната жалба и за оставяне в сила на първоинстанционното
съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира, че касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма
и реквизити.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение състав на Районен съд Перник е
потвърдил електронен фиш (ЕФ) серия „К“, № 1007551 на ГД „Национална полиция“, гр.София,
с който на основание чл. 189, ал. 4,
във връзка с чл. 182, ал. 2, т.4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на В.Й.Й., като законен
представител на ЕТ „***”, е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушаване на
чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
За да постанови решението си районният съд е приел за
безспорно от фактическа страна, че на 13.02.2015г., около 19.00 часа, на АМ
„Люлин“, в района на тунел „Голямо Бучино“, на територията на община Перник, в
посока гр.София – гр.Перник се движело МПС – лек автомобил „***“, с рег. № РК ****
АТ. В същия район с автоматизирано техническо средство 3М „Система за измерване
на средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на
скоростта на движещите се моторни превозни средства. Измерването се
осъществявало чрез два броя камери, разположени на две контролни точки (в
случая в началото и края на тунела), като скоростомерът автоматично измервал
средната скорост на преминаващите МПС чрез разделяне на разстоянието между тях (0,57858
км, измерено и маркирано при първоначалния монтаж на системата) на измереното
време, за което разстоянието е изминато от
съответния автомобил. В 19.00 часа през обсега на системата преминал и
сочения лек автомобил, а при снемане на записаната информация от стационарно
позиционираното автоматизирано техническо средство се установило, че преминаването
е осъществено за времето от 19:00:39 часа до 19:00:57 часа, а при измерването
на скоростта са фиксирани първично време на преминаване 112.529 км/ч. и
вторично време на преминаване 113.608 км/ч. След съответно приспадане на
допустимата грешка при измерването (в случая от 1% за над 100 км/ч.), системата
отчела скорост на движение 111 км/ч., което превишавало с 31 км. разрешената за
пътния участък от 80 км/ч., въведена с пътен знак В26. След справка в ЦБД КАТ –
МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е
собственост на ЕТ „В.Й. – Надежда”. За така установеното на собственика на
автомобила, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП бил издаден електронен фиш серия К № 1007551, с който на Й. е наложена „глоба“
в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
При така установените факти, при извършената
цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на
административното наказание, първостепенният съд е приел, че то не страда от
съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това
основание. Районният съд е разгледал спора по същество и след преценка на
доказателствата е приел за безспорно установени от обективна страна факта на
извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при
описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил ЕФ с наложеното наказание в
законоустановения размер.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно
приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния
съд при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на
касатора и за което е издаден процесният електронен фиш касае превишаване на разрешената
скорост, която е установена за движение извън населено място.
Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал
фактическата обстановка, като изложените от него мотиви относно ангажирането на
административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия
касационен състав и не следва да бъдат преповтаряни. Първостепенният съд
правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата
страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от
районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от
административнонаказващия орган при реализиране на отговорността на касатора по
реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Нарушението е установено със стационарна система
за видеоконтрол „ЗМ система скорост“. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във
връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на
административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на
веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически
средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната
дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани
технически средства или системи (арг. §6,
т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от
ДР на ЗАНН) е издаден по реда на описаната в ЗДвП процедура.
Изводите на районния съд по фактите кореспондират с
приложения към процесния случай материален закон. Безспорно установеният факт
на управление на МПС, собственост на ЕТ „***” и управляван към датата на
нарушението – 13.02.2015г., в 19:00 часа на АМ „Люлин“, при км. 14+785, след
тунел „Голямо Бучино“, в посока на движението от гр. София към гр. Перник, при
ограничение на скоростта въведено с пътен знак В26. Установено е, че с
автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 е заснет
автомобил марка „***“, с рег. № РК **** АТ, движещ се със скорост от 111 км/ч
при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост от
80 км/ч. Правилно е обосновало реализирането на административнонаказателната
отговорност на водача на МПС по силата на необорената оборима презумпция,
възприета с разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 2,
във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП. С това приложимият материален закон
към датата на извършване на процесното нарушение е приложен правилно, както в
производството по налагане на административно наказание, така и с постановения
от Районен съд Перник съдебен акт.
Въз основа на изложеното настоящият касационен
състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП,
установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за
експлоатация, като е с нормативно предвиденото съдържание, което възпроизвежда
данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от
използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото
средство представляват веществени доказателствени средства от посочените в чл.
189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на
съставомерно деяние по чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, наказано с относимата за него
глоба. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Изложените касационни основания са напълно
неоснователни, тъй като след преценка на събраните по делото доказателства
вмененото административно нарушение е доказано по безспорен начин, съответно
законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, което настоящата
касационна инстанция изцяло възприема.
След извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост
или нищожност на обжалваното решение, а като постановено в съответствие с действащите
правни норми, същото следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
1 от АПК, във вр. чл. от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административният
съд Перник, касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 430 от 13. 07. 2018 година,
постановено по административнонаказателно дело № 1067 по описа за 2018 година на
Районен съд Перник.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/