Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 401
гр. Перник, 09. 11. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при
секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Луканов
административно дело № 556/2017 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Жалбата
е изпратена за разглеждане от Административен съд Перник с определение №
11943/10.10.2017 г. на Върховния административен съд на Република България,
постановено по адм. дело № 9906 по описа на съда за 2017 г., І отд., във връзка
с повдигнат спор за подсъдност от Административен съд София - град.
Производството
по делото е образувано е по жалба на Е.М.К. с адрес: *** 5, против решение за
налагане на финансова корекция №14/112/09428/04/01 от 02.03.2017 г. на директора
на Областна дирекция (ОД) – София при Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което
на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП), чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба №9 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване
на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. (по-нататък Наредба №9/03.04.2008 г.), чл. 70, ал. 1, т.
9, във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, на Е.М.К. е определена финансова
корекция в размер на 48 892.00 лв. (четиридесет и осем хиляди осемстотин
деветдесет и два лева) и дължима сума за възстановяване в размер на 24446.00
лв. (двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и шест лева), поради
установено неспазване от страна на земеделския производител на разпоредбите на
т. 4.4, б. „й“ от договор №14/112/09428 от 13.05.2014 г. и чл. 8, ал. 1, т. 11
от Наредба №9/03.04.2008 г.
Жалбоподателят
оспорва решението за налагане на финансов корекция като незаконосъобразно и
неправилно. Твърди, че е издадено при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
при липса на мотиви. Твърди също, че не е изяснена фактическата обстановка
преди издаване на решението. Оспорва и изводите в решението, че обработва само
326.74 кв. м. земя, като твърди, че площта на имот с № 036061 е 730 кв. м. В
тази връзка поддържа, че преди издаването на оспорвания акт не е проверена
цялата земя, която жалбоподателят ползва, където е имало налични червеи, а е
проверена само една леха, в която не са открити червеи. Жалбоподателят оспорва
да е нарушила т. 4.4. б. „й“ от договора и чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба
№9/03.04.2008 г. като твърди, че неправилно е изчислен целият размер на
стопанството. Поддържа, че то е с площ, съобразно изискването на чл. 9, ал. 1,
т. 8 от Наредба №9/03.04.2008 г. Жалбоподателят иска съда да отмени оспореното
решение. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, адв. Р.М.А. *** (пълномощно по лист 8 от делото) жалбоподателят
поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото в размер на
1144.55 лв. Представя списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от АПК (лист 212 от делото). В писмена защита
излага доводи по съществото на спора, като иска отмяна на оспореното решение.
Ответникът
по оспорването – директор на Областна дирекция – София при Държавен фонд
„Земеделие“, в срока по чл. 163, ал. 2 от АПК, чрез пълномощник гл. юрисконсулт
М. Д.Д.*** (пълномощно по лист 331 от адм. д. № 184/2017 г.), представя писмен
отговор в който оспорва жалбата, като неоснователна. Представя доказателства и
моли съда да отхвърли оспорването като неоснователно. В открито съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като
неоснователна. Претендира присъждане на разноски и представя списък (лист 211
от делото). По отношение исканите от жалбоподателя разноски прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки в които
развива доводи за законосъобразност на оспорения акт.
Административен
съд Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на страните и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на
оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от
АПК, намира за установено следното:
І.
По допустимостта на жалбата съдът приема следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, за която е налице
пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
От доказателствата по делото се установява, че оспорваното решение е съобщено
на Е.К. на 28.03.2017 г. (видно от придружително писмо (лист 282 от адм. д. № 184/2017
г.) и копие на обратна разписка (лист 283 от адм. д. № 184/2017 г.), а жалбата,
предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство, е подадена по пощата
на 11.04.2017 г. (видно от пощенско клеймо на пощенски плик, лист 5 от адм. д. №184/2017
г.), т.е. подадена е в законовия срок. Жалбата отговаря и на изискванията за
форма и реквизити по чл. 150 и чл. 151 от АПК, като не се установяват пречки за
разглеждането й, посочени в нормата на чл. 159 от АПК. При тези съображения
съдът приема, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество:
ІІ.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Е.К.
е ползвател по договор от 13.05.2014 г., сключен с ДФЗ за отпускане на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.
за изпълнение на заложените в бизнес план (лист 82 и сл. от адм. д. №184/2017
г.) инвестиции, основни дейности и цели, необходими за развитието на земеделско
стопанство, за отглеждане на червен калифорнийски червей, находящо се в с. Р.,
община К., област П., кадастрален имот с №036061, с обща обработваема
(използвана) земеделска площ на стопанството 2.718 дка, с начален икономически
размер на стопанството (в икономически единици) - 5,37, с икономически размер
на стопанството към периода на проверка на изпълнението на бизнес плана (в
икономически единици) – 13,06 и с икономически размер на стопанството, съгласно
петата година, посочена в бизнес плана (в икономически единици) – 13,42. С
цитирания договор на ползвателя Е.К. е предоставена безвъзмездна финансова
помощ в размер на 48 892.00 лв., платима на два етапа – първо плащане в
размер на 24 446.00 лв. и второ плащане в размер на 24 446.00 лв. при
нарастване на икономическия размер на стопанството с 7.69 икономически
единици.
С
писмо за оторизация на плащането РОТ №14/112/09428/21.05.2014 г. на ОД – София
при ДФЗ (лист 213 от адм. д. №184/2017 г.) е оторизирана сума от 24 446.00
лв. с бенефициент Е.К..
С
уведомително писмо за одобрение №179/27.06.2014 г. (лист 218 от АД №184/2017
г.) Е.К. е уведомена, че е извършено плащане по банковата й сметка на сума в
размер на 24 446.00 лв., според договора за отпускане на финансова помощ и
подадената заявка за плащане.
С
докладна записка вх. №С-8-27#18/04.11.2016 г. (лист 253 от адм. д. №184/2017 г.)
директора на ДФЗ е уведомен, че след извършена по повод информация от ТС БОП на
МВР – П. съвместна проверка от служители от Д „ПИ“ и РТИ – София на обекти на
инвестиции, находящи се в област Перник - с. Р., община К., в гр. Б. и гр. Р.,
е констатирано, че заявени от бенефициент Е. К. легла за червеи са празни, като
на следващия ден след проверката, след неуспешен опит за свързване по телефона,
отишли отново на място, проверяващите установили зареждане на същите тези легла
с оборска тор.
С
докладна записка вх. № С-8-27-#9/24.08.2016
г. (лист 290 от адм. д. № 184/2017 г.) от директора на ОД – София, ДФЗ, до
знанието на директора на Дирекция „Правна“ в ДФЗ, е сведена информацията от
докладна записка вх. №С-8-27#8/12.08.2016 г., като във връзка с тази информация
са направени изводи, че бенефициентът Е.К. към момента на извършената проверка
не е изпълнявала дейностите по бизнес плана, към договор
№14/112/09428/13.05.2014 г., икономическият размер на стопанството към датата
на внезапната проверка е 0.00 икономически единици (ИЕ), както и че са налице
индикации за участието на същата в организиран опит за измама (лист 291 от адм.
д. № 184/2017 г.).
В
становище вх. №С-8-27#15/27.10.2016
г. (л. 291 от (лист 290 от адм. д. №184/2017 г.) от Дирекция „Правна в ДФЗ във
връзка с изложеното в докладна записка вх. № С-8-27-#9/24.08.2016 г., директорът на Дирекция „Правна“ – ДФЗ е счел, че при така
събраните доказателства и без наличие на изготвен от компетентен служител на
РТИ, назначен със заповед за извършване на проверка на място в стопанството на Е.К.,
контролен лист, подписан от същия и обективиращ резултат от проверката, фондът
не разполага с годни доказателства за започване на процедура по регистриране и
събиране на лошо вземане. Прието е, че не са на лице правно значими фактически
констатации, които да обосноват становище за обявяване на лошо вземане на
първото плащане, получено от Е.К. по договора за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ.
С
докладна записка вх. №С-8-27#17/27.10.2016
г. (лист 293 от делото) директорът на ОД – София - ДФЗ, е поискал от директор на Дирекция „Технически инспекторат“ – ДФЗ да
разпореди извършването на последваща проверка на място от отдел РТИ при ОД –
София, ДФЗ, за да се установи спазват ли се заложените по бизнес план дейности
във връзка с договор №14/112/09428/13.05.2014 г. с ползвател по същия Е.К..
Със
заповед №329557/28.10.2016 г. на началника на Отдел „Регионален технически
инспекторат“ е наредено извършване на проверка на място по отношение на
кандидат с УРН 611457 (лист 236 от делото).
С
докладна записка вх. №С-8-27#18/04.11.2016
г. (лист 253 от делото) от началник отдел РТИ в ОД – С., ДФЗ, до знанието на
директора на Дирекция „ТИ“ в ОД – С., ДФЗ, е сведена информация, че при
извършването във връзка с ДЗ вх. №С-8-27#17/27.10.2016 г. на 03.11.2016 г. на
проверка на място на Е.К., кандидат по мярка 112 е установен изградено едно
легло с размери 50.5 м дължина и 6.47 м ширина, с площ 326.74 кв. м., което
изцяло попада в очертанията на имот с №036061, за който кандидатът има правно
основание, като след направени няколко контроли не са открити калифорнийски
червеи в субстанцията от пръст, тор и други примеси. Констатирано е също, че
към момента на проверката не е закупено лекотоварно МПС, заложено в приложение
1 №1 към анекс №1 към договора. Към докладната записка е приложен контролен
лист (лист 237 – 251 от делото)
С
писмо изх. №01-222-6500/711/07.11.2016 г. началникът на Отдел „РТИ“ в ОД – С.,
ДФЗ, е уведомил Е.К. за резултатите от извършената проверка на място и констатираните
несъответствия, като на същата е дадена възможност да изложи своите забележки и
възражения.
С
писмо вх. №01-222-6500/711/30.11.2016 г. до Дирекция „Технически инспекторат“ в
ОД – С., ДФЗ, във връзка с писмо изх. №01-222-6500/711/07.11.2016 г. (лист 75
от адм. д. №556/2017 г.) Е.К. е възразила срещу констатациите за неустановени в
имота калифорнийски червеи, като е обосновала това с тезата, че през зимните
месеци заради ниските температури червеите „се придвижват в най-дълбоката част,
където има влага и по-добри условия за оцеляване“, като „през зимата червеите
се запазват като лехите се покриват с 40/50 см тор (тогава те не работят), и
съответно проверката не е извършена на нужната дълбочина. В писмото К. отправя
искане за извършване на нова проверка на обекта в благоприятно време,
съобразено с технологията за отглеждане на калифорнийски червеи.
С
писмо изх. №01-222-6500/711/23.01.2017 г. на ДФЗ, Е.К. е уведомена, че е
извършена допълнителна административна проверка по подаденото от същата
заявление от Отдел „Контролни проверки“ в Дирекция „Технически инспекторат“,
като е направено заключение, че резултатите от извършената проверка са актуални
към датата на извършеното посещение, поради което констатациите на експертите
от Отдел „ТИ“ са коректни и в съответствие с акредитираните процедури на ДФЗ –
РА.
С
писмо изх. №01-220-6500/7/05.01.2017 г. на директора на ОД – София при ДФЗ
(лист 300 от адм. дело № 184/2017 г.), Е.К. е уведомена, че ДФЗ открива производство
по налагане на финансови корекции във връзка с констатации, направени във
връзка с изпълнението по договор 14/112/09428/13.05.2014 г. по мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програма за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г. В писмото е посочено, че след извършена теренна проверка
на място преди второто плащане по договора, след зареждане на GPS координати за кадастрален имот №036061 с
ЕКАТТЕ 61947, е установена една леха с площ 326,74 кв.м., като след направени
няколко контроли, не е установено наличие на популация от калифорнийски червеи
във връзка с което е направен извод, че на размера на стопанството на Е.К.,
изразен в ИЕ, е 0.00. В писмото е посочено, че установеното съставлява неспазване
на разпоредбите на т. 4.4. б. „й“ от договора и основание за отказ по чл. 8,
ал. 1, т. 11 от Наредба №9/03.04.2008 г. поради неподдържане от страна на
ползвателя на минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал.
1, т. 8 от Наредба №3/03.04.208 г., който следва да е не по-малко от 4 ИЕ до
годината, избрана за проверка на бизнес плана. На ползвателя е даден 14-дневен
срок за доброволно възстановяване на сумата от 24 446 лв., съставляващ
първо плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ.
С
оспореното решение №14/112/09428/04/01 от 02.03.2017 г. директорът на ОД – С.
при ДФЗ (на основание заповеди №№РД/203/18.02.2015 г. и 03-РД/286/01.02.2017 г.
на изпълнителния директор на ДФЗ), на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 8,
ал. 1, т. 11 от Наредба №9 от 03.04.2008 г., чл. 70, ал. 1, т. 9 във вр. с чл.
73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е определена финансова корекция в размер на 48 892.00 лв.
(четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и два лева) с дължима сума за
възстановяване в размер на 24446.00 лв. (двадесет и четири хиляди четиристотин
четиридесет и шест лева), поради установено неспазване от страна на земеделския
производител на разпоредбите на т. 4.4, б. „й“ от договор №14/112/09428 от
13.05.2014 г. и чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба №9/03.04.2008 г.
За
установяване на релевантните факти по делото и по искане и страните по
производството, съдът е допуснал ветеринарномедицинска съдебна експертиза,
заключението по която е изготвено от вещото лице д-р Е.Ч. – ветеринар (лист 57-60
от делото).
От
заключението на експерта се установява начинът на хранене на червения
калифорнийския червей (ЧКЧ) – с всевъзможни органични отпадъци, които превръща
във висококачествен биотор – хумус. Установява се още, че ЧКЧ има дължина 6-8
см, дебелина 3-5 мм, живее в умерено мек
климат, като оптималната температура за развитието му е 19-20°С, максималната –
35°С, а минималната – 1°С, храни се на 10-15 дни, отглежда се на открито, в
легла, високи (дълбоки) 35 см, широки 1-2 м, но може и в по-големи лехи
(по-трудни за обработка), като за предпазване от зимните студове леглата се
зазимяват с покритие от 30-35 см оборски тор – добре навлажнен до 82%, нито
пресен, нито стар, като при температури – по ниски от 1°С леглата следва да се
покриват със слой тор с дебелина 40-50 см, тъй като при температура под 0°С ЧКЧ
умира. При извършената в периода 12.12.2017 г. до 19.02.2018 г. проверка на
място в имота с GPS координати
42.549328 – 22.794495, разположен на 815 м надморска височина, вещото лице е
установило 5 броя лехи за отглеждане на ЧКЧ, четири от които с размери 2.20 на
50 м (110 кв. м) и една леха с размери 6 м на 50 м, разположена почти
перпендикулярно на първите четири. При проверката вещото лице е установило, че
в стопанството е подсигурено капково оросяване, обезпечено от кладенец, че
лехите са в добро общо състояние, а ЧКЧ са открити на дълбочина 40-50 см на две
случайно избрани от експерта лехи. Вещото лице дава заключение, че
икономическите единици на стопанството са 13.030 към момента на проверката. На
въпрос на съда вещото лице конкретизира заключението си в открито съдебно
заседание (лист 144 от делото), че реално не може да даде заключение дали
червеите, които е намирал в лехите при извършената проверка на място, са от
два-три месеца, но с най-голяма вероятност поддържа, че може да се твърди, че
са в лехите в рамките на 2018 г.
По
делото са изслушани две групи свидетели – съответно сочени от жалбоподателя и от
ответника.
Свидетелят
И. Г. С.*** – позната на жалбоподателя, заявява в показанията си пред съда, че
е отдала на Е.К. собствения
си имот, за да „работи по проект по европейските институции“. Установява се, че
свидетелката притежава и жилищен имот, съседен на този имот, който обитава
предимно лятото, както и че от 2013 г. в отдадения под наем имот винаги е имало
лехи. Заявява, че от К. знае, че в лехите отглежда червеи, като я е виждала
често да работи там заедно с работници. Установява се, че в
отдадения под наем имот първоначално е имало пет по-малки лехи, а през 2016 г. К.
е направена само една – по-голяма леха.
От
показанията на свидетелят Д. С. Д.*** - доведен от жалбоподателя, се
установява, че бегло познава Е.К.*** от 2012-2013г., тъй като й е продавал
мляко и я е снабдявал два пъти годишно с тор от кравите, които отглежда.
Установява се също, че знае за отглеждани от К. червеи, но не ги е виждал и не
знае къде се отглеждат. Заявява пред съда, че последно е давал тор на К. пред
есента на 2017 г.
Свидетелят
Л. И. К.*** – ст. експерт в отдел „Регионален технически инспекторат“ в ОД – С.,
ДФЗ, заявява в показанията си пред съда, че той е извършил проверката на място
на 03.11.2016 г. в ползвания от жалбоподателя имот и в присъствието на Е.К., с
която са се свързали по телефона. Установява се, че към момента на проверката в
имота е имало само една леха, която е и проверена, защото само тя попадала в
очертанията на имота, който К. имала право да ползва. В показанията си сочи, че
са направени 3-4 копки с проба над 20 см, но не са открити калифорнийски
червеи, а К. се съгласила с това, като предположила, че са изядени от диви
прасета. Според този свидетел К. е посочила и съседна леха, която не попадала в
границите на заявения имот, която също била проверена и червеи също не били
открити. Заявава, че координатите, посочени в удостоверението на лист 112 от адм.
д. №184/2017 г., не са зареждани в GPS
устройството, тъй като проверката е извършена чрез ЕКАТТЕ системата и
чрез системата ИСАК, където са координатите на ЕКАТТЕ.
Свидетелят
Т. Д. К.*** – експерт в „Регионален технически инспекторат“ в ОД – С., ДФЗ,
заявява в показанията си пред съда, че заедно със свидетеля . е участвал в
проверката, извършена през м. ноември 2016 г. в ползвания от жалбоподателя имот
и в присъствието на Е.К., която ги е довела в имота. Установява се, че К. им е
посочила лехата, което местоположение съответствало на данните в GPS системата, идентични с
координатите на имота, отразени в ИСАК. Също сочи, че в проверения, като заявен
имот, е имало само една леха, а под проверена леха е имало зебло, като при
проверката са „стигнали“ до зеблото, т. е. до дъното на лехата. Заявява още, че
към момента на извършената проверка лехата е била покрита с рохкава пръст, но
не с тор, като засъхнала тор е имало само на няколко места в лехата.
По
искане на ответника и за изясняване на релевантните към спора факти, съдът е допуснал
съдебна техническа експертиза, заключението по която е изготвено от вещото лице
Р.М.Г. (лист 199-209 от делото). От заключението на експерта се установява, че
в системата ИСАК се съдържа цялостна информация, включваща лични данни за Е.К.,
както и всички данни за имота – местонахождение, площ, предназначение, документ
за собственост/договор за наем, приет бизнес план. Според експерта от тези
документи е видно правното основание за ползване на имота, а координатите за
кадастралния имот на жалбоподателя са взети от Министерство на земеделието,
храните и горите (МЗХГ), което поддържа координатна система, подходяща за
интегриране в ИСАК (интегрирана система за административен контрол) – WGS84 UTM 35, т.е. данните, включително и за
имота на жалбоподателя, са интегрирани в ИСАК посредством координатната система
WGS84 UTM 35 на МЗХГ. В тази именно координатна система работят и GPS устройствата, ползвани от служителите на ДФЗ
при извършването на теренните проверки. Според заключението на вещото лице координатите
от ИСАК за даден имот се зареждат в
GPS чрез софтуерна програма, а в КВС координатите за процесния имот се
съдържат в координатна система 1970 г. От заключението се установява, че при
измервания за местоположението и геометрията, двете координатни системи
показват еднакви данни, като има разлика единствено в изписването на цифрите в X и Y. След сравняване
на данните за процесния имот в двете координатни системи, експертът дава
заключение, че като местоположение и геометрия координатите отговарят на
реалното местоположение на имота, ползван от Е.К., и че въз основа на данните
от извършеното геодезическо заснемане на изградените лехи за отглеждане на
калифорнийски червеи в землището на с. Р., кадастралния имот, заявен от К.,
съвпада с имота, обект на извършената от ответника проверка на място. Вещото
лице дава заключение, че при съпоставяне на двата вида заснемане - координатите
на чупките на лехата, попадаща в имот №036061, измерени при геодезическото
заснемане в координатна система 1970 г. и координатите на чупките на лехата в
имот №036061, измерени при извършената теренна проверка на място 03.11.2016 г.,
които се съдържат в координатна система WGS84 UTM 35 (в която система работят и
GPS устройствата), е видно, че
конфигурацията и местоположението на лехата в имот №036061 е една и съща.
Приетите
писмени и гласни доказателства и установените с тях факти си кореспондират и
допълват, поради което и съдът не намира основание да не ги кредитира. Заключенията
на вещите лица по двете експертизи, съдът също кредитира, като обективно и
безпристрастно дадени, поради което няма правна пречка съдът да основе правните
си изводи на доказателствата, събрани с тези доказателствени средства.
ІІІ.
По основателността на жалбата съдът приема следното:
Оспореният
акт е издаден от компетентен орган. Компетентността е властта, която
законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен
акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде
задължения. Наличието на компетентност за издаване на конкретния
административен акт е основание да се приема, че издаденият акт е носител на
държавната власт и поради това държавата му признава съответното правно
значение. Компетентността на всеки орган е определена в закон. В случая законът
(чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ) изрично е предвидил финансовата корекция да се
определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на
управляващия орган, одобрил проекта. За да е възможно делегирането, т.е. да е
правно допустимо, винаги е необходимо изрично нормативно овластяване.
Съгласно
чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ (Обн. - ДВ, бр. 101 от
2015 г.) управляващите органи отговарят за цялостното програмиране,
управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването,
откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови
корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията
или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено
от него лице.
По
силата на §4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските
райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този
закон се изпълняват от МЗХГ и от ДФЗ - Разплащателна агенция, както това е
предвидено в ЗПЗП и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 2, т. 1 от
ПМС № 121 от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния
период 2007 – 2013 г. договарящият орган е управляващ орган на оперативните
програми при предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните
програми. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр. 12 от 2015 г., доп.,
бр. 2 от 2018 г.) изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по
подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и
на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им
компетентност. В случая директорът на ОД – София към ДФЗ, на основание заповед
№03-РД/1869/07.05.2014 г. е одобрил проекта и е сключил договор с оспорващата
страна (лист 57-67 от делото). Оспореното решение също е издадено от директора
на ОД – С., въз основа на нарочни заповеди № 03-РД/203 от 18.02.2015 г. (лист
189 от адм. д. № 556/2017 г.) и заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. (лист 30
от адм. д. № 184/2017 г.), които именно са обосновали и издаването на
административния акт. Следва, че обжалваното решение е издадено от компетентен
орган, съобразно предоставените му правомощия, делегирани по установения в
закона ред. В този смисъл е изцяло неоснователно и възражението на
представителя на жалбоподателя, че издателят на акта не разполага с
необходимата компетентност.
Решението
за налагане на финансова корекция е издадено в законоустановената писмена форма
и съдържа фактически и правни основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК. Като фактическо основание за издаване на акта е посочено конкретно
нарушение, състоящо се в неподдържане на минимално изискуемия размер на
стопанството за отглеждане на калифорнийски червеи, а като правно основание са
посочени чл. 8, ал. 1, т. 11 от Наредба №9 от 03.04.2008 г., чл. 70, ал. 1, т.
9, във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Дали сочените от органа фактически
основания изпълват елементите от фактическия състав на наложената финансова
корекция/отказано плащане и връщане на сума по първото плащане, е въпрос на
преценка от съда при обсъждане на материалната законосъобразност на акта.
При
извършената цялостна проверка за законосъобразност на административния акт
съдът установи, че органът се позовава на провеждането на процедура по налагане
на финансова корекция и основава оспорения административен акт, в разпоредбите
на чл. 70, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Съдът
счита, че формално в процесния случай процедурата не следва да е такава - за
налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ. Финансовата подкрепа със
средствата от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансова корекция на изрично посочени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (ред. към
датата на издаване на оспорваното решение) основания, вкл. в случай на
нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9, посочени в нормативен акт на министерския
съвет. Такъв акт на министерския съвет към датата на издаване на оспорваното
решение е Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с
нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на
договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове на ЕС... (отм. ДВ
бр. 27/31.03.2017 г.), която съответно (чл. 2, ал. 1) се прилага при
констатиране на нарушения при
*възлагане
на обществени поръчки по реда на ЗОП,
*при
възлагане на договори по реда на Постановления на Министерски съвет №№118/2014
г.; 69/2013 г.; 55/2007 г.;
*при
изпълнението на сключените договори, възложени по реда на т. 1 или 2 и
*при
възлагане изпълнението на договори, сключени по реда, предвиден в чл. 121 от
Регламент (ЕО) №718/2007 г. на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО)
№1085/2006 на Съвета.
Съдът
счита, че разглежданият случай не попада в нито една от изброените хипотези тъй
като производството е по реда на ЗПЗП, във вр. с Наредба №9/03.04.2008 г.
Безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка „Създаване на стопанства на
млади фермери“ по програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода
2007 – 2013 г. (ПРСР) се предоставя при условия и по ред, определен с Наредба №
9.03.04.2008 г., издадена на основание §35, ал. 3 от ДР на ЗПЗП. По аргумент от
§4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (вкл. в редакция към датата на провеждане на
производството), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ
по програмата по ал. 1 (ПРСР), се предоставя по условия и по реда на този закон
(ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или акт по неговото
прилагане. В случая процедурата по заявлението за подпомагане, респ.
постановеното възстановяване на цялата сума по полученото по чл. 6, т. 1 и
отказът за извършване на второ плащане по чл. 6, т. 2, се води по реда на
Наредба №9/03.04.2008 г., а не по реда на ЗУСЕСИФ. По реда на ЗУСЕСИФ се водят
производства с друга материя – верификации и финансови корекции по други
програми и проекти, какъвто не е предметът на настоящото производство. В
нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №9/03.04.2008 г. е дадена уредба, че безвъзмездната
финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади
фермери" по ПРСР за периода 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони, се предоставя за изпълнение на
заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието
на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. Според чл. 23б от
Наредбата №9 преди подаване на заявката за второ плащане от ползвателя на
помощта РА може да извършва проверка и анализ за установяване на фактическото
съответствие с представения бизнес план по чл. 13, и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 и
одобрените от ДФЗ - РА последващи промени в него. Резултатите от извършваните
проверки се вземат предвид за установяване на фактическото съответствие по чл.
9, ал. 1, т. 8 от Наредба №9 и при обработката на заявките за второ плащане по
чл. 26. Производството в настоящия случай правилно е основано в чл. 8, ал. 1,
т. 11 от Наредба № 9, според която разпоредба ползвателят на помощта
възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със
законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2, в случаите когато бъде установено, че не поддържа
минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до
годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. Аналогично е и
съдържанието на т. 4.4., б. „й“ от сключения договор по който жалбоподателят е
ползвател. От събраните по делото доказателства се установи, че при проверката
на място на 03.11.2016 г. на земеделското стопанство на Е.К. не е установено в
заявения имот да се отглеждат червеи, т. е. същата не е поддържала земеделско
стопанство с икономически размер не по-малко от 4 ИЕ. И тъй като процесният
случай не е в хипотеза на разглеждане на заявка за второ плащане, при липса на
изричен регламент за случаите на установяване на нередности по реда на чл. 23б
от Наредба №9 (преди подаване на заявката за второ плащане), то приложим е
редът по чл. 33, ал, 1 от Наредба №9, според която разпоредба, в случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. Предвид изложеното настоящият
съдебен състав приема, че изцяло са налице фактическите основания, с отчасти
коректни правни основания, изложени и посочени от административния орган, за
постановяване възстановяването на цялата сума по полученото плащане по чл. 6,
т. 1 от Наредба №9, ведно със законните лихви към същата, от страна на
ползвателя на помощта.
Съдът
приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на издаденото
решение. Административното производство по налагане на финансова корекция,
приключило с оспорения акт, е започнало след влизане в сила на ЗУСЕСИФ, поради
което за него са приложими процесуалните правила по този закон. Съгласно чл.
73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган
трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който
не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. В чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ е регламентирано, че решението по ал.
1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като
в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и
направените от него възражения. От неоспорените от страните доказателствата по
делото се установи, че изискуемата по закона процедура е спазена по отношение
на крайния акт, с който се иска от жалбоподателя да възстанови сумата по
първото плащане и е отказано изплащане на второто плащане по договора. Видно от
писмо изх. №01-220-6500/7/05.01.2017 г. (лист 300 от адм. д. №184/2017 г.),
директорът на ОД – София при ДФЗ е уведомил Е.К. за откриването на производство
по налагане на финансова корекция. К. е уведомена за констатираното нарушение,
като в писмото е посочен и размерът на финансовата корекция.
Релевантното
за спора е, че органът е предоставил възможност на ползвателя да представи в
разумен срок писмени възражения по основателността и размера на финансовата
корекция и едва след тяхното постъпване е издал обжалваното решение.
С
оглед на изложеното следва, че не се установяват отменителни основания по чл.
146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Съдът
приема, че оспореното решение е постановено в съответствие с материалноправните
разпоредби.
Като
основание за постановяване на оспорваното решение е посочено неспазване на
клаузата по т. 4. 4, б. „й“ от Договор № 14/112/09428/13.05.2014 г. и на
разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба
№9/03.04.2008 г.
Съгласно
приложимите текстове допустими за финансиране кандидати са тези, поддържащи
земеделско стопанство с общ икономически размер на икономическите единици (ИЕ)
– не по-малко от 4, като в случай, че бъде установено, че ползвателят на
помощта не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9,
ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана,
същият възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със
законната лихва към нея и не получава второто плащане. Съгласно договореното в
т. 4.4, б. „й“ в Договор № 14/112/09428/13.05.2014 г. в случай, че ползвателят
не поддържа минимално изискуемият размер на стопанството съгласно цитираните
разпоредби на Наредба №9/03.04.2008 г., фондът отказва да извърши второ
плащане, както и изисква възстановяване на цялата сума на полученото първо
плащане заедно със законната лихва.
В
случая бизнес плана на жалбоподателя по одобрения за подпомагане негов проект,
съответно предмет на сключения договор, включва задължение за ползвателя началният икономически размер от 5,37 ИЕ на стопанството
за отглеждане на червен калифорнийски червей, да достигне след края на третата
година от сключването на договора икономически размер от 13,06 ИЕ.
При
извършената на 03.11.2016 г. теренна проверка на място в заявения за ползване
имот №036061 с площ от 730 кв. м. е установена само една леха с площ от 326.74
кв. м., в която червеи не са открити.
Жалбоподателят
твърди, че не обработва само 326.74 кв. м. земя, каквото е посочено в
резултатите от проверката, извършена на 03.11.2016 г, и сочи, че площта на имот
с №036061 е 730 кв. м. В тази връзка твърди, че преди издаването на оспорвания
акт не е проверена цялата земя, която ползва, и в която е имало налични червеи,
а е проверена само една леха, в която не са открити червеи.
На
първо място, във връзка с твърденията в жалбата, че при проверката на място не
е проверен целия ползван от Е.К. имот, от показанията на свидетелите Кунов и Калчев
се установи, че координатите в удостоверението за регистрация на животновъдния
обект на жалбоподателя (лист 112 от адм. д. №184/2017 г.) не са зареждани в GPS
устройството, тъй като проверката е извършена чрез ЕКАТТЕ системата и чрез
системата ИСАК, където се ползва координата на ЕКАТТЕ. Същевременно от
заключението на вещото лице Г. по съдебно техническата експертиза, се установи
безспорно, че при теренната проверка е проверен именно имот с №036061, заявен
за ползване от К. във връзка с отпускането на безвъзмездна финансова помощ. От
същото заключение се установи, че в системата ИСАК се съдържа цялостна
информация, включваща всички данни за имота – местонахождение, площ,
предназначение, документ за собственост/ договор за наем, приет бизнес план,
като от тези документи е видно правното основание за ползване на имота. След
като координатите за кадастралния имот на жалбоподателя са взети от МЗХГ, което
поддържа координатна система, подходяща за интегриране в ИСАК – WGS84 UTM 35, то
данните за имота на жалбоподателя, са интегрирани в ИСАК посредством
координатната система WGS84 UTM 35 на МЗХГ. В тази именно координатна система
работят и GPS устройствата,
ползвани от служителите на ДФЗ при извършването на теренните проверки. Съдът
приема за установено, след извършеното сравняване на данните за процесния имот
в двете координатни системи, че имота ползван от Е.К., съвпада с имота, обект
на извършената на 03.11.2016 г. теренна проверка на място. Заключението,
неоспорено от страните, кореспондира с показанията на свидетеля К., и същото
като компетентно, обективно и безпристрастно дадено, съдът цени, поради което следва,
че при теренната проверка на място е бил проверен именно имот с №036061, заявен
за ползване от жалбоподателя във връзка с отпусната безвъзмездна финансова
помощ.
На
следващо място без основание са доводите в жалбата, че във връзка с извършената
теренна проверка на място проверяващите, съответно решаващият орган, са
направили извод за площ на проверения имот в размер на 326,74 кв. м. Съдът
приема, че в процесния случай е проверен целия имот с площ от 730 кв. м., което
се установи от съвкупната преценка на доказателствата, вкл. и от отразеното по
страница на дирекция „Технически инспекторат“ при ДФЗ (лист 243 от адм. д. № 184/2017
г., контролен лист). Този извод кореспондира и с показанията на свидетеля
Сергиева, че към 2016 г. в отдадения под наем имот К. е направила само една леха.
Що се отнася до изводите за площ от 326,74 кв. м., същите се отнасят именно до
площта на единствената установена, съответно проверена, в имот №036061 леха, в
който имот не се установи да са били отглеждани червеи към 03.11.2016 г. Съдът
приема, че именно проверената леха е използваната земеделска площ от имота за
отглеждане на червеи към релевантния момент. Следва, че именно това е площта на
стопанството, което има отношение към изводите за неговия икономически размер,
изразен в икономически единици.
Икономическият
размер на стопанството е размерът на земеделското стопанство, изразен в
икономически единици (ИЕ) (§1, т. 3 от ДР на Наредба №9/03.04.2008 г.), като ИЕ
представлява коефициент, който се получава, като общата стандартна разлика
(ОСР) на стопанството се раздели на левовата равностойност на 1 200 евро. Една
ИЕ е равна на левовата равностойност на 1 200 евро (§1, т. 4 от ДР на Наредба
№9/03.04.2008 г.) Съответно стандарта разлика (СР) е коефициент, който се
изчислява за отделна култура или категория животно и се получава, като от
стойността на продукцията в левове от 1 дка и/или едно животно се извадят част
от преките разходи (§1, т. 5 от ДР на Наредба №9/03.04.2008 г.), а обща
стандартна разлика на стопанството е сумата в левове от стандартните разлики на
отглежданите в стопанството култури и/или животни (§1, т. 6 от Наредба
№9/03.04.2008 г.) В този смисъл към момента на проверката в имот с №036061
общият икономически размер на земеделското стопанство на ползвателя Е.К., който
следва да е не по-малко от 4 ИЕ, е изчислено на 0.00 ИЕ, поради неустановяване към
03.11.2016 г. на отглеждани в това стопанство калифорнийски червеи. Тъй като
животните са основен компонент на формулата за изчисляване на ИЕ, като част от
коефициента стандартна разлика, съответно обща стандартна разлика, в случая не
е необходимо изследване на въпроса за правилното изчисляване на икономическия
размер на стопанството, който при липса на установени отглеждани в стопанството
животни без съмнение е равен на нула.
Не
се подкрепят от доказателствата твърденията на жалбоподателя, че не е проверен
целия ползван имот, тъй като проверката не била извършена на нужната дълбочина
и затова не са открити червеи. В същата посока е и възражението на Е.К. по
повод уведомителното писмо за стартиране на процедура по налагане на финансова
корекция. След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира за
установено, че при извършената проверка на 03.11.2016 г. в имот с №036061, след
няколко разкопавания до нивото на „зеблото“, върху което е била „формирана“
лехата, червеи не са открити. По делото се установи, че К. е присъствала на
място при проверката, както и че е давала предположения относно липсата на
червеи, а също и че е сочила на проверяващите лехи и извън границите на
заявения за ползване имот, които също са проверени, но червеи отново не са били
открити. В този смисъл са показанията на свидетелят Кунов, което не се оспорва
от К.. В тази връзка съдът не цени заключението на ветеринарномедицинската
експертиза, в частта относно възможността червеите да се придвижат на по-голяма
дълбочина заради климатичните условия. Съдът не цени заключението на ветеринарномедицинската
експертиза и в частта, отнасяща се до наличие на червеи в процесния имот към
момента на извършване на експертизата – 12.12.2017 г. – 19.02.2018 г., тъй като
констатациите са неотносими към периода на теренната проверка на място,
извършена на 03.11.2016 г.
Предвид
изложените съображения, доколкото предоставянето на финансовата помощ по чл. 6
от Наредба №9/03.04.2008 г. е обусловено включително от поддържането на
минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до
годината избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана, то установяването
на обратното – липсата на този минимално изискуем размер, логично е предвидено
като основание за неполучаване на безвъзмездна финансова помощ от страна на
ползвателя. По делото еднозначно се установи, след преценка на събраната
доказателствена съвкупност, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Недостигането от страна на ползвателя след края на третата година от
сключването на договора на икономически размер от 13,06 ИЕ на земеделското
стопанство за отглеждане на червен калифорнийски червей, за което е получена
безвъзмездна финансова помощ, а включително дори неподдържането на началния
заявен икономически размер от 5,37 ИЕ, е основание по чл. 8, ал. 1, т. 11 от
Наредба №9/03.04.2008 г. за възстановяване на цялата сума, получена при
плащането по чл. 6, т. 1 от Наредба №9.03.04.2008 г., заедно със законната
лихва, както е и основание ползвателят да не получи плащането по чл. 6, т. 2 от Наредба
№9.03.04.2008 г., в който смисъл е и уговорката по т. 4. 4, б. „й“ от договор
№14/112/09428 от 13.05.2014 г.
По
изложените съображения, след извършената съдебна проверка, съдът установи, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на
правомощията му, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Жалбата
е неоснователна и съдът я отхвърля.
ІV.
По разноските.
Съдът
дължи произнасяне по искането за разноски в изпълнение нормата на чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК.
При
този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски.
С
оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски. Представителят
на ответника е представил списък по чл. 80 от ГПК (лист 211 от делото),
подкрепен с писмени доказателства за извършване на претендираните разноски за
възнаграждения на вещи лица в размер от 587.09 лева и 200 лв. възнаграждение за
юрисконсулт на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащане на правната помощ, или общо сумата
от 787.09 лв.
Така
мотивиран и на основание чл.172,
ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.М.К., ЕГН **********, адрес: ***, против решение за налагане на
финансова корекция №14/112/09428/04/01 от 02.03.2017 г. на директора на
Областна дирекция – С. при Държавен фонд „Земеделие“, като неоснователна.
ОСЪЖДА Е.М.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ с адрес:
гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136 сумата от 787.09 лева (седемстотин осемдесет
и седем лева и девет стотинки), представляваща разноски по административно дело
№ 556 по описа за 2017 г. на Административен съд Перник.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/