Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 400
гр. Перник, 08. 11. 2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Любомир Луканов
при
секретар Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Луканов
административно дело № 263/2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване
(КСО).
Образувано
е по жалба на Х.В.Т. с адрес: ***, против решение № 550512**** от 19.04.2018 г.
на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалбата му срещу
разпореждане № 550512**** от 21.12.2017г., на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване („ПО“) в ТП на НОИ – гр.П., с което на Х.В.Т. е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В
жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен и неправилен.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно не е зачетен осигурителния му стаж
поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Твърди, че за този
осигурителен стаж е приложил документи от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Иска отмяна на оспореното решение.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител по
пълномощие адв. И. Б.Я. *** (пълномощно по лист 102 от делото) поддържа жалбата
на изложените в нея основания. Не сочи доказателства. В хода на устните
състезания пледира за уважаване на жалбата. Не претендира разноски.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ - гр.П., с молба от 09.05.2018г., чрез пълномощника
си ст. юрк. Й. М. С.-П.*** (пълномощно по лист 15 от делото) оспорва жалбата,
като недопустима, тъй като твърди наличието на влязъл в сила административен
акт между същите страни и със същия предмет. Представя административната
преписка в цялост. В открито съдебно заседание, чрез представителя си по
пълномощие оспорва жалбата като неоснователна. В хода на устните състезания
пледира за законосъобразност на оспорваното решение и иска съдът да потвърди
административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пернишкият
административен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства
и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Производството
пред административния орган е започнало по заявление № 2113-13-1336 от
09.11.2017г. (лист 42-45 от делото),
с което Х.В.Т. е поискал от директора на ТП на НОИ – гр.Перник, отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със заявлението си е представил и
документи за осигурителен стаж включващи трудова книжка, военна книжка и удостоверение
рег. №6136 от 22.06.2017 г., издадено от Министерството на правосъдието Главна
дирекция „Изпълнени на наказанията“ и писмо от Окръжна прокуратура П..
Ръководителят
на ПО в ТП на НОИ - гр.П. в разпореждането си от 21.12.2017г. (лист 69 от
делото) е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 69б, ал.1 и ал. 2 от КСО и чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като е
изложил мотиви, че на Х.В.Т. не са зачетени за осигурителен стаж и възраст
следните периоди: от 08.09.1974г. до 23.05.1975г.; от 04.09.1979г. до
05.12.1986г.; от 11.03.1988г. до 26.08.1991г.; от 20.05.1994г. до 19.06.2008г.;
от 23.03.2010г. до 17.08.2012г. и от 17.04.2013г. до 30.12.2014г., тъй като за
тези периоди лицето е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“, което не е
признато по съответния ред за неоснователно наложено в съответствие с
разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО. Органът не е зачел и осигурителен
стаж в периода 22.01.2013г. до 17.10.2013г., тъй като в този период лицето е
било в неплатен отпуск (самоотлъчки). Разпореждането е получено от жалбоподателя
на 04.01.2018 г., а на 12.01.2018 г. Х.В.Т. е подал жалба в ТП на НОИ гр. П.,
регистрирана с вх.№1012-13-4, която е адресирана до директора на ТП на НОИ - гр.
Перник и до Административен съд Перник. В съдържанието на жалбата е посочено „обжалвам
решението на директора на НОИ“ без да е посочен конкретен административен акт.
Жалбата, ведно с административната преписка, е изпратена в Административен съд
Перник, който с определение №49 от 07.03.2018 г. по адм. дело № 106/2018 г. по
описа на съда, е прекратил производството по делото, а преписката е изпратена
на директора на ТП на НОИ-П. за произнасяне по жалбата, тъй като лицето изрично
е посочило, че обжалва разпореждане №550512*** от 21.12.2017 г. на длъжностното
лице по пенсионно осигуряване.
Директорът
на ТП на НОИ – гр. П. е постановил оспореното решение № 550512**** от
19.04.2018 (лист 59-62 от делото), като е отхвърлил жалба с вх. № 1012-13-4 при
ТП на НОИ – гр. П. от 12.01.2018г., подадена от Х.В.Т. срещу разпореждане №
550512**** от 21.12.2017г. на длъжностното лице по „ПО“ в ТП на НОИ – П..
Изложил е подробни мотиви, представляващи фактически и правни основания за
отказа за отпускане на исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
решението си административният орган е приел, че в съответствие
с разпоредбата на чл. 9, ал.3, т. 3 от КСО не е зачетен следния осигурителен
стаж, поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“:
от
08.09.1974 г. до 23.05.1975 г.;
от
04.09.1979 г. до 05.12.1986 г.;
от
11.03.1988 г. до 26.08.1991 г.;
от
20.05.1994 г. до 19.06.2008 г.;
от
23.03.2010 г. до 17.08.2012 г.;
от
17.04.2013 г. до 30.12.2014 г.
Решаващият
орган е приел също, че удостоверение рег. № 6136 от 22.06.2017 г. на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, касае лице, което е изтърпявало наказание
в затвори в гр. *** и гр. С. за посочените по-горе периоди, въз основа на
влезли в сила присъди по наказателни дела от общ характер и не са налице
условията да му бъде зачетен осигурителен стаж за тези периоди. Формирал е
извод, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно не е зачело за
осигурителен стаж посочените периоди, а доколкото към датата на заявлението –
09.11.2017г. Х.В.Т. има навършени 62г., 05м. и 17 дни и зачетен осигурителен
стаж от първа категория труд-04 г., 06 м. и 27 дни; осигурителен стаж от втора
категория труд - 02 г., 08 м. и 06 дни; осигурителен стаж от трета категория
труд - 00 г., 09 м. и 09 дни, т.е. общ осигурителен стаж превърнат на основание
чл.104 от КСО към трета категория труд - 11 г., 09 м. и 02 дни, то не е
изпълнил нито едно от условията за придобиване право на пенсия. По изложените
съображения е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил.
Решение
№ № 550512**** от 19.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ - гр. П. е съобщено
на Х.В.Т. на 25.04.2018 г., видно от приложеното известие за доставяне (лист 63
от делото). Съдът приема, че връчването е редовно, а жалбата срещу решението е
подадена в съда на 26.04.2018 г., видно от входящия индекс на съда.
От
удостоверение рег. № 6136 от 22.06.2017г. на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието (лист 48-49 от делото) се
установява, че Х.В.Т. с ЕГН **********, е търпял наказание „лишаване от
свобода“ в затворите на страната, както следва:
I.Постъпил
в затвора С. на 08.09.1974 г. с присъди по нохд № 887/74 г. и по нохд № 791/74
г. - на РС П.. На основание чл. 25, 23 от НК му е определено едно общо
наказание в размер на 1 г. лишаване от свобода. Освободен е от затвора Б. на
23.05.1975 г. по изтърпяване;
2.Постъпил
в затвора С. на 19.10.1979 г. (начало 04.09.1979 г.) с присъди по нохд № 319/79
г. и по нохд № 20/80 г. - на РС Р. и по нохд № 351/83 г. на РС Ст.Д.. На
основание чл. 25, 27 от НК му е определено едно общо наказание в размер на 10
г. лишаване от свобода. Освободен от затвора Бобов дол на 05.12.1986 г. по
изтърпяване (зачетени от работа 2 г. 8 м. 20 дни);
3.Постъпил
в затвора Б. на 15.04.1988 г. (начало 11.03.1988 г. с присъда по нохд № 303/88
г. на РС П. - 5 г. лишаване от свобода. Освободен на 26.08.1991 г. по
изтърпяване (от работа - 1 г. 10 м.: амнистиран с 1 г. прекъсване - 5 м. 25 д.);
4.Постъпил
в затвора С.на 20.05.1994 г. с присъди по нохд №90/94 г. на ОС Перник и по нохд
№ 69/95 г. на РС П.. На основание чл. 25. 23 НК му е определено едно общо
наказание в размер на 16 г. лишаване от свобода. Освободен от затвора Б. на
19.06.2008 г. на основание чл.70 от НК с остатък 1 г. 7 м. 29 дни;
5.Постъпил
в затвора Б. на 24.03.2010 г. (начало 23.03.2010 г.) за изтърпяване на остатък
по чл. 70 от НК в размер на 1 г. 7 м. 20 дни лишаване от свобода. Изтърпяно на
22.11.2011 г. и от същата дата е търпял едно общо наказание в размер на 10 м.
лишаване от свобода, определено на основание чл. 25,23 от НК, по нохд № 48/11
г. и по нохд № 14/10 г. на РС Радомир, като се зачита и изтърп. от пробация - 1
м. 15 дни. Освободен е на 17.08.2012 г. по изтърпяване;
6.Постъпил
в затвора С. на 17.04.2013 г. като подсъдим по нохд № 220/13 г. на РС Р.. С
начало 23.01.2013 г. е търпял общо наказание определено на основание чл. 25,23
от НК, в размер на 2 г. лишаване от свобода по нохд № 488/13 г. на РС Р. и нохд
№ 220/2013 г. на РС Р.. Освободен е на 30.12.2014 г. - по изтърпяване (от
работа – 20 д.).
От
справка за съдимост рег. № 919 от 28.06.2018г. по описа на Районен съд Перник
(лист 84-95 от делото) се установява, че Х.В.Т. с ЕГН ********** е осъждан за
различни престъпления от общ характер, като е изтърпявал наказанията си в
посочени периоди между 29.08.1974г. и 30.12.2014г.
От
писмо на областния управител на област П. с изх. № 11-08-1 (1) от 19.07.2018г.
до Районна прокуратура – П. се установява, че в регистрите за репресирани лица
на Областна администрация – П., не фигурират данни за лицето Х.В.Т.. (лист 82
от делото).
По
делото, като неоспорени доказателства са приети и заявление с вх. № 2113-13-471
при ТП на НОИ-гр. П. от 23.05.2017 г. (лист 29-30 от делото), с което Х.В.Т. е
поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По опис
е приложил документи за удостоверяване на осигурителен стаж и е декларирало, че
останалите документи се намират в НОИ. Към заявлението са приложени още
удостоверение с изх. № ОАС-АС-11-6961#1 от 03.07.2015 г. изд. от ТП на НОИ-гр.
К. (лист 33 от делото), писмо адресирано до Х.В.Т. с изх. рег. № П-205/1988 г.
от 22.05.2017 г. на Района прокуратура-гр. П. (лист 32 от делото) и писмо с
изх.№ 6529 от 17.05.2017 г. на Министерство на правосъдието-Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“- гр. С. (лист 31 от делото).
След
извършена съвкупна преценка е установено, че към датата на заявлението за
пенсия-23.05.2017 г. Х.В.Т. има навършена възраст 62 г., 00 м. и 11 дни и по
представените редовно оформени документи зачетен до 22.01. 2013 г. има следния
осигурителен стаж: осигурителен стаж от първа категория труд - 04 г., 06 м. и
27 дни; осигурителен стаж от втора категория труд - 02 г., 08 м. и 06 дни;
осигурителен стаж от трета категория труд - 00 г., 09 м. и 09 дни, т.е. общ
осигурителен стаж превърнат на основание чл.104 от КСО към трета категория труд
- 11 г., 09 м. и 02 дни. С разпореждане № 550512**** от 28.08.2017 г. (лист 36
от делото) на длъжностното лице по пенсионно осигуряване по подаденото
заявление на основание чл. 69б, ал.1 и ал. 2 от КСО и чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО
на Х.В.Т. е отказано да се отпускане лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
В
мотиви е вписано, че периодите от 04.09.1979 г. до 05.12.1986 г. и от
11.03.1988 г. до 26.08.1991 г. не са зачетени за осигурителен стаж, тъй като
лицето за това време е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“, което не е
признато по съответния ред за неоснователно наложено в съответствие с
разпоредбата на чл. 9, ал.3, т. 3 от КСО. Не е зачетен за осигурителен стаж и
периода от 22.01.2013 г., до 17.10.2013 г. към община З., тъй като за този
период лицето е в неплатен отпуск (самоотлъчки).
Разпореждане
№ 550512*** от 28.08.2017 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е
обжалвано от Х.В.Т. и потвърдено с решение на директора на ТП на НОИ-П. № 550512****
от 26.10.2017 г. (лист 39-40 от делото). Решението е получено от жалбоподателя
на 08.11.2017 г. – съгласно удостоверение изх. № 83/29.01.2018г. на ръководител
ОПС Перник към Български пощи (лист 41 от делото), а е влязло в сила на
23.11.2017 г., като необжалвано.
Приетите
в съдебното производство доказателства си кореспондират и съдът ги кредитира, а
установените с тях факти – счита за доказани.
При
така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК, Административен съд П., извърши преценка за законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен
съд, от легитимирано лице – адресат на оспореното решение, в законоустановения
по чл.118, ал.1 от КСО преклузивен срок. Жалбата отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК.
Съдът приема за неоснователно
възражението на ответника за недопустимост на жалбата поради наличие на влязъл в
сила административен акт между същите страни и със същия предмет. Действително
от доказателствата по делото се установи, че на жалбоподателя веднъж е било
отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст на същото
основание с разпореждане № 550512**** от 28.08.2017 г., което е влязло в сила.
Но с последващото заявление № 2113-13-1336 от 09.11.2017г., инициирало
производството по което е постановен процесният административен акт,
жалбоподателят се е позовал на нови обстоятелства – осигурителен стаж, който е
искал да бъде зачетен за периоди, за които органът не се е произнесъл с
цитираното разпореждане - от 23.03.2010 г. до 17.08.2012 г. и от 17.04.2013 г.
до 30.12.2014 г. Представил е и нови доказателства - удостоверение рег. № 6136
от 22.06.2017 г., издадено от Министерството на правосъдието Главна дирекция
„Изпълнени на наказанията“ и писмо от Окръжна прокуратура П.. Тези нови
обстоятелства изключват идентичност между двете заявления, с които е поскано от
органа отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което същият
е дължал произнасяне по същество на направеното искане.
По изложените съображения
съдът приема, че не е изпълнена хипотезата на чл.27, ал. 2, т. 1 от АПК, респ. счита
жалбата за процесуално допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Оспореното решение на
директора на ТП на НОИ гр. П. е валиден индивидуален административен акт, издаден от
административен орган в кръга на неговата компетентност, съгласно разпоредбата
на чл.117, ал.3 от КСО и в предписаната от закона писмена форма, като съдържа
изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, включително фактическите и
правните основания за издаването му.
Съдът не установи да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаването на оспорения акт. Административният орган е изложил в пълнота
фактите за конкретния случай, които изцяло се подкрепят от представената
административна преписка и не се оборват от събраните в съдебното производство
доказателства.
Решението е съобразено с
приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Направените от
решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани и съдът ги кредитира, като
съответстващи с доказателствения материал и на законовите разпоредби.
Страните не спорят по
фактите. Спорен е въпросът дали на жалбоподателят следва да се зачете времето,
в което е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, за осигурителен стаж за придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Според нормата на чл. 9,
ал. 3, т. 3 от КСО за осигурителен стаж се зачита и времето през което
уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в
резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или
наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния
ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че
извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят
осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет върху последното брутно
възнаграждение.
Съгласно чл. 354, т. 3 от КТ, за трудов стаж се признава
времето, през което не е съществувало трудово правоотношение като лицето е
изтърпявало наказание „лишаване от свобода“, което впоследствие по съответния
ред е признато за неоснователно наложено. Съответен е редът, установен по НПК - касационно производство или възобновяване на
наказателни дела, глава
33 от НПК (в този смисъл е и съдебната практика - решение № 8389 от
12.06.2013 г. по адм. д. № 5082/2013 г. на ВАС, VI отд.).
Съдът приема, че зачитането на осигурителен стаж по условията
на чл. 354, ал. 3 от КТ за времето, през което не е съществувало трудово
правоотношение, е възможно само в случаите, когато е изтърпявано наказание
лишаване от свобода, което впоследствие е
било признато по съответния ред за неоснователно наложено. Тази хипотеза на
закона не намира приложение, когато присъдата не е призната за неоснователно
наложена.
Жалбоподателят не твърди,
а от събраните доказателства по делото не се установи, някоя от присъдите по
които е изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в периодите от 08.09.1974 г. до
23.05.1975 г.; от 04.09.1979 г. до 05.12.1986 г.; от 11.03.1988 г. до
26.08.1991 г.; от 20.05.1994 г. до 19.06.2008 г.; от 23.03.2010 г. до
17.08.2012 г. и от 17.04.2013 г. до 30.12.2014 г. наказанието да е признато за
неоснователно наложено. Не се установи оспорващият да е бил и репресиран по
политически причини по смисъла на чл. 1
от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ).
Обратно, установи се, че оспорващият не е вписан в регистрите за репресирани
лица на Областна администрация – П..
С
оглед изложеното съдът приема, че като е отказал да зачете посочените периоди,
в които оспорващият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ като
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал.3 от КСО, пенсионният орган е приложил
правилно материалния
закон.
В случая за да придобие през
2017 г. право на пенсия по условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, жалбоподателят
трябва да има навършена възраст 64 години и осигурителен стаж 38 години и 04
месеца.
За правото на пенсия по
чл.69б, ал.1 от КСО следва да са изпълнени кумулативно следните условия:
наличие на 10 години осигурителен стаж, положен при условията на първа
категория труд, навършена възраст 53 години и сбор от осигурителен стаж и
възраст 100 точки.
За правото на пенсия по
чл.69б, ал.2 от КСО следва да са изпълнени кумулативно следните условия:
наличие на 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора
категория труд, навършена възраст 58 години и сбор от осигурителен стаж и
възраст 100 точки.
Доколкото страните не
спорят, че жалбоподателят няма навършена необходимата възраст за мъж през
2017г. – 64 години, а общият му осигурителен стаж, превърнат на основание
чл.104 от КСО към трета категория труд, е 11 г., 09 м. и 02 дни, то правилен е
и извода на директора на ТП на НОИ гр. Перник, че не са изпълнени условията на
закона за предоставяне на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Правилно
административният орган е съобразил нормата на чл.41, ал.1 от Наказателния
кодекс (НК), че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода се съпровожда
с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели
превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната
професионална квалификация, а с чл.41, ал.3 от НК е регламентирано, че
положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни
дни се считат за три дни лишаване от свобода, като е формирал законосъобразен
извод, че работата, която е извършвана по време на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, не се зачита за трудов и осигурителен стаж, а само оказва
влияние върху продължителността на изтърпяване на наказанието.
Предвид изложените
съображения, съдът приема, че обжалваното решение № 550512**** от 19.04.2018 г.
на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е отхвърлена жалбата на Х.В.Т.
срещу разпореждане № 550512**** от 21.12.2017г., на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ –
гр.П., е правилно и законосъобразно.
Доколкото при извършената
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт не се установиха
отменителни основания по чл.146
от АПК, съдът отхвърля жалбата, като неоснователна.
По
разноските.
Съдът
дължи произнасяне по искането за разноски в изпълнение нормата на чл.
81 от ГПК, във вр. с чл.
144 от АПК.
От
страна на ответника е направено искане за присъждане на направените по делото
разноски. Съдът намира същото за основателно. На основание чл.
78, ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.
37 от Закона за правната помощ, препращащ към чл.
24 от Наредба за заплащане на правната помощ, според който по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00
лв. С оглед на фактическата и правна сложност на делото, съдът приема, че жалбоподателят
следва да бъдат осъден да заплати на ТП на НОИ – гр.П. (в чиято структура е
издателят на оспореното решение), направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 (сто) лева.
Така
мотивиран и на основание
чл.172,
ал.2, пр. последно от АПК, Административен съд П.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, против решение № 550512**** от
19.04.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр.П., с което е отхвърлена жалба с
вх. № 1012-13-4 от 12.01.2018г. срещу разпореждане № 550512**** от
21.12.2017г., на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – гр.П.,
с което на Х.В.Т. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като неоснователна.
ОСЪЖДА Х.В.Т.
с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Териториално поделение на НОИ –
гр. Перник, с адрес: гр. П., ул. „Отец Паисий“ № 50 сумата от 100.00 (сто)
лева, представляваща разноски по административно дело № 263 по описа за 2018г.
на Административен съд П..
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/