Р Е Ш Е Н И Е
гр. Перник, 13.11.2018 г.
Административен
съд-Перник в публично заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при
секретаря Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдията Георгиева
административно дело № 353/2018г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 171 и следващите от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на К.И.З., с ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № 18-0361-000037/11.06.2018г.
на Т. Д., мл. автоконтрольор при РУ-Трън към ОД на МВР-Перник за прилагане на
принудителна административна мярка. Със
заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
„д“ от ЗДвП-временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.
В жалбата се твърди, че обжалвания административен акт
е незаконосъобразен и се иска същият да се отмени.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Б. Д., от
АК-София. Адв. Дойчинов поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи като
основателна, тъй като е издадена при неизяснена фактическа обстановка, което е
довело до неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че към момента на
съставяне на ЗППАМ доверителят му не е извършил никакво административно
нарушение на ЗДвП, за което да му бъде приложена тази принудителна мярка.
Пледира и да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представен
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Жалбоподателят
моли съда да отмени атакуваната от него заповед.
Ответникът по
жалбата-Т. Л. Д., младши автоконтрольор при Районно управление-Трън към ОД на
МВР-Перник за представител изпраща гл.
юк. З. В.. Оспорва жалбата. По същество счита, че е правилна.
Административен
съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 11.06.2018г.
младши автоконтрольор Т.
Д. и в присъствието на свидетеля Д. Ц.,
съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на К.З., с ЕГН ********** /настоящ жалбоподател/, за
това, че на 11.06.2018г., около 6.35ч. в гр. Трън в посока гр. Брезник, на
разклона на с. Ездимировци управлява товарен автомобил „Мерцедес 307Д“, с
рег. № //////, без обезопасителен колан;
без годишен технически преглед и за това, че управлява МПС с неплатени глоби
/електронни фишове № К/1739742; №К/1619057 и К/1134565/ в срока за доброволно
плащане. С АУАН е установено, че З. е извършил нарушения на чл. 137а, ал. 1, от
ЗДвП, на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. С АУАН му е иззето
свидетелството за управление на МПС и контролния талон.
Жалбоподателят
е отказал да получи съставения акт, като същият му е връчен при отказ.
Издадено
е наказателно постановление № 18-0361-000105/20.06.2018г., с което на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение
по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 50лв. за нарушение по чл. 143, ал. 1 от ЗДвП .
По делото е представена справка за нарушител/водач,
от която се установява, че К.З. притежава свидетелство за
управление на МПС с № 281461194 валидно до 22.12.2021г..
В
същата справка е отразено, че електронни фишове с № К/1739742; №К/1619057 и К/1134565 са
връчени на жалбоподателя на 16.02.2018г., а в графата платено е отбелязано-да.
По
делото от страна на ответника са представени и електронните фишове с № К/1739742; №К/1619057 и К/113456, както и
данни за плащане от БНБ. От последните се установява, че наложените с тях
глоби са платени на 28.02.2018г.
По
делото от страна на жалбоподателя се представят платежни нареждания, от които
се установява, че на 28.02.2018г. са направени плащания.
По
делото е представена Заповед рег. № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на
основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР е определил да издават заповедни
на прилагане на принудителни административни мерки по реда на Глава Шеста от
ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица,
между които в т. 1.8. са младши автоконтрольорите.
От удостоверение № 313р-8789 от
30.07.2018г. е видно, че издателят на заповедта към дата 11.06.2018г. е бил на
длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Трън при ОД
на МВР-Перник.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 18-0361-000037
от 11.06.2018г. младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Трън
на основание чл. 171, т. 1, б. "д“ от ЗДвП временно
е отнел свидетелство № 281461194 за управление на моторно превозно средство на
жалбоподателя до заплащане на дължимата глоба.
Заповедта
е връчена лично на жалбоподателя на 13.06.2018г.. Върху нея е направено
отбелязване, че на същата дата е върнато
и СУМПС.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд-Перник
като извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК достигна до следните правни изводи:
Оспорената
заповед е връчена лично на жалбоподателя на 13.06.2018г., видно от отбелязване
върху нея, а жалбата е депозирана в Административен съд-Перник на 26.06.2018г..
С оглед на това същата е подадена в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена по реда
на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП.
За да е законосъобразна наложената
принудителна административна мярка същата трябва да е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ОД
на МВР е служба за контрол по ЗДвП. На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
директорът на ОД на МВР е делегирал правомощие за прилагане на принудителни
мерки. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
ръководителите на службите за контрол или оправомощени от тях длъжностни лица
могат да прилагат принудителните административни мерки. Със заповед № 313з-1464
от 08.08.2017г. директорът на
определената служба за контрол е оправомощил длъжностни лица, заемащи конкретно
посочена длъжност, между които са и младши автоконтрольорите да издават
заповеди, с които да прилагат принудителни административни мерки по Глава Шеста
от ЗДвП. Това е заповедта, оправомощаваща длъжностното лице нейн издател да
издаде мярка с такъв характер. С оглед на това се приема, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган и не са налице основания за отмяната й в
условията на чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта за прилагане на принудителната
административна мярка е издадена в писмена форма и съдържа всички необходими
реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП. Същата е мотивирана, доколкото препраща към съставения АУАН
серия Т, № 811761 от 11.06.2018г.. Съдържа
описание на конкретни факти и обстоятелства. Посочва правни основания. С оглед
на това позволява на засегнатото лице да упражни адекватно правото си на защита
и на съда да осъществи контрол за наличието на материалноправните предпоставки
за нейното издаване. Поради изложеното не се налага отмяната й на основание чл.
146, т. 2 от АПК.
В производството
по издаването на обжалваната заповед са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила. Не са изяснени фактите и
обстоятелства от значение по случая, поради което ако бяха извършени щяха да доведат
административния орган до различни фактически и правни изводи. Това пряко и
непосредствено рефлектира и върху материалната законосъобразност на
оспорения акт. Налице са отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК,
като доводите за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1,
б. „д“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, една, от които е управление на моторно превозно средство
с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане–до
заплащане на дължимата глоба. От самата ЗППАМ е невъзможно да се прецени дали
се касае за незаплатено наказание глоба
с наказателно постановление и/или се касае за незаплатени електронни фишове, в
срока за доброволно плащане. От самата ЗППАМ е невъзможно да се прецени кое или
всички глоби наложени с наказателни постановления не са заплатени, както и е
невъзможно да се прецени дали става въпрос за незаплатени електронни фишове. Т.е.
заповедта не посочва и не индивидуализира по никакъв начин какво не е
заплатено. Доколкото същата се позовава
на АУАН следва да се приеме, че ЗППАМ е
издадена по отношение на незаплатени в срок глоби, по влезли в сила три
електронни фиша, а именно електронни
фишове с № К/1739742; №К/1619057 и
К/1134565, така като са посочени в АУАН-а.
От направените отбелязвания върху приетите по делото електронни фишове
се установява, че същите са връчени на 16.02.2018г.. От приетите три извлечения
от данни за плащане от БНБ касаещи процесните три електронни фиша се
приема, че глобите наложени с
електронните фишове са заплатени на 28.02.2018г.. Така приетите по делото
доказателства, като неоспорени от страните се ценят в цялост и въз основа на
тях се приема, че към 11.06.2018г. не е налице незаплатена в срока за доброволно
плащане глоба. Напротив, глобите по трите посочени в АУАН-а електронни фиша са
заплатени в срока за доброволно заплащане разписан в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и
съответно са заплатени в 70
на сто от размера на глобата, съгласно чл. 189,
ал. 9 от ЗДвП. Следователно към дата на издаване на оспорената заповед глобите
по трите електронни фиша са заплатени в срока за доброволно плащане и не
съществува правна възможност да се пристъпи към прилагане на ПАМ по отношение
на тези три електронни фиша. При това положение се приема, че не са били налице
материално правните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП и органът е
постановил своя акт в нарушение на материалния закон.
Не се възприема тезата на ответника, че
към момента на издаване на заповедта в автоматизираната система нямало коректни
записи. Как структурата към която се числи издателят на заповедта нанася и
отразява плащанията не е предмет на разглеждане по настоящето делото. Щом като
е налице плащане и то, извършено в срока за доброволно плащане, то следва и
същото да се отрази в най-кратък срок. В противен случай, както се е получило,
жалбоподателя непосредствено е засегнат от бездействията на органа, за което
самият той няма вина. Същият е заплатил глобите по трите електронни фиша на
28.02.2018г., а ЗППАМ е издадена на 11.06.2018г., т.е. четири месеца след
плащането, което е недопустимо при този електронен обмен на данни. Въз основа
на изложеното се приема, че ЗППАМ не е
съобразена и с целта, преследвана от закона, а именно нарушителите своевременно
да заплащат наложените им наказания.
Поради изложеното се приема, че
административният орган неправилно е приложил мярката, тъй като не са изяснени
фактите за прилагане на принуда и не е съобразен с целта на закона, поради
което е налице нарушение и на чл. 6 от АПК.
При това положение и като взе предвид, че ПАМ трябва да бъдат прилагани само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може
да ги налага произволно. Те трябва да са точно посочени в правната норма и да
се прилагат по реда и начина, предвидени там,
като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по
който са предвидени (по арг. от чл. 22
и чл.
23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива
мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо
прилагането на ПАМ при липса на всички нормативно установени за това условия.
Въз основа на изложеното и базирайки се на
всички събрани доказателства се приема, че на 11.06.2018г. оспорващият не е
допуснал управление на МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане по електронни фишове с
№ К/1739742; №К/1619057 и К/1134565 и не е било налице основанието по
чл. 171, т. 1, б.“д“ от ЗДвП за прилагане на процесната мярка–временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на дължимата
глоба. Не е доказан правопораждащ фактически състав, липсва и основание за
прилагане на правомощието на административния орган за отнемане на
свидетелството за управление. Затова и оспорената заповед е издадена в
нарушение на материалния закон, при липса на материалноправните предпоставки за
това и като недоказана се явява незаконосъобразна и несъобразена с целта на
закона. Същата ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
При извършената служебна проверка по чл. 168,
ал. 1 от АПК за законосъобразност на оспорената заповед настоящият съдебен
състав констатира, че тя е издадена от материално и териториално компетентен
орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при неправилно прилагане на материалноправните
разпоредби и при несъобразяване с целта на закона. Оспорената заповед ще се
отмени в условията на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Жалбата е
основателна и доказана, а оспорената с нея заповед ще бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора жалбоподателят има
право на разноски. Искането е своевременно направено и е придружено със списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е основателно. Следва да
се осъди ОД на МВР-Перник като
юридическо лице, в чиято структура се намира административния орган – издател
на заповедта, да възстанови направените от жалбоподателя разноски в общ размер
на 80 лева, така както са поискани в списъка на разноските по чл. 80 от ГПК.
Същите представляват заплатена държавна такса в размер на 10лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 70.00лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.И.З.
Заповед № 18-0361-000037/11.06.2018г.
издадена от Т. Д., мл. автоконтрольор при РУ-Трън към ОД на МВР-Перник за
прилагане на принудителна административна мярка.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Перник да заплати на К.И.З., с ЕГН **********, с адрес *** направените по административно
дело № 353/2018г. съдебни разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред
Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: /п/