Р Е Ш Е Н И Е

№ 372

гр. Перник, 05.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Съдия: Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 370 по описа за 2018 г., при участието на секретаря Валентина Христова, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Ж.Л.Й., с адрес: *** против заповед № 313з-1057 от 21.06.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на на МВР Перник. Със заповедта е прекратена регистрацията на лек автомобил марка „Пежо 207“, с рег. № РК 8253 ВР, с идентификационен номер на рама *************.

В жалбата се изразява несъгласие с постановената заповед и се иска отмяната й.

В открито съдебно заседание жалбоподателят изпраща за представител адв. И.М.,***. Поддържа жалбата. Пледира, че неправилно е извършена дерегистрация на регистрирания в Република България лек автомобил, тъй като при първоначалната регистрация са представени всички изискуеми документи. В заповедта не са изложени фактически основания, които да се подведат под правна норма позволяваща на издателя на заповедта да прекрати регистрацията. С тези аргументи и допълнително развити такива в депозирани по делото писмени бележки се прави искане оспорената заповед да се отмени. Иска се и присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалбата-Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник, чрез процесуалният си представител юк. З. В. оспорва основателността на жалбата. Излага доводи свързани със законосъобразност на атакуваната заповед и пледира за отхвърляне на жалбата.

Административен съд-Перник, като обсъди доводите на страните, във връзка с доказателствата по делото прие следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, собственик на процесното моторно превозно средство, засегнато от оспорвания административен акт и е в законово установения срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

По фактите:

Жалбоподателят на 10.05.2018г е закупил от Германия, страна член на ЕС, обвързана от общностното право превозно средство – лек автомобил марка “Пежо 207”, с номер на рама *************.

Със заявление № 181158008452 от 18.05.2018г. е поискал от административен орган при ОД МВР-Перник да бъде извършена регистрация на притежаваното от него МПС. В заявлението са посочени идентификационните му белези. Към набора от документи са представени договор за покупко-продажба, продуктова такса, издадена от АУТОРЕК, застраховка, документ за самоличност и свидетелство за регистрация DG 187641, част /teil/ І и част ІІ /teil/, издадени от компетентния орган на държавата членка на ЕС. Върху част ІІ на свидетелството е поставен печат Fahrzeung zur Verschrottung! Verwertungsnachweis wurde vorgelegt.

На същата дата е извършен технически преглед на моторното превозно средство. Съставен е протокол за техническа изправност, в който комисията е приела, че МПС е изправно и поставила знак за технически преглед.

Въз основа на представените пред органа документи и въз основа на протокола за техническа изправност автомобилът е регистриран. Издадено е свидетелство за регистрация част І и част ІІ с № 008685519 на името на жалбоподателя и са поставени регистрационни табели с № *****.

След регистрацията на автомобила на същия ден-18.05.2018г. настоящия жалбоподател е продал процесния автомобил на Р. В., видно от нотариално заверен договор за покупко-продажба.

На 01.06.2018г. собственичката на МПС-то г-жа В. със заявление № 181158009344 от 01.06.2018г. е поискала от административен орган при ОД МВР-Перник да бъде извършена пререгистрация на притежаваното от нея МПС.

Искането е уважено и съответно е издадено свидетелство за регистрация с № 008686734, в което е вписана като собственик. Регистрационните табели с № ***** не са променени.

На 11.06.2018г. г-жа В. е продала на настоящия жалбоподател Ж.Й. процесното МПС, видно от нотариално заверен договор за покупко продажба.

С писмо рег. № 3286р-17688 от 18.04.2018г. директорите на областните дирекции са уведомени от ГД“НП“ за зачестили случаи на представени за регистрация автомобили с прекратена регистрация внос от Германия. Обърнато е внимание, че върху немските свидетелства за регистрация има поставени печати Verwertungsnachweis lag vor, което означава акт за унищожаване; разкомплектоване на превозното средство; разкомплектоването извършено и тези свидетелства са въведени за невалидни в немския регистър и повече МПС-то не може да се регистрира в Германия. Посочено е още, че няма информация тези превозни средства наистина ли са разкомплектовани или са продадени с цел износ в други държави. Указано е такива автомобили да не се допускат до регистрация в Република България.

В сектор пътна полиция Перник е извършена проверка по писмо с рег. № 3286р-17688 от 18.04.2018г.. Проверяващите са провели кореспонденция с немските служби по регистрация и са установили, че неправилно е бил регистриран в националния регистър автомобил марка “Пежо 207”, с номер на рама *************. Изводите на комисията са обективирани в справка рег. № 3286р-27664 от 13.06.2018г.

Със заповед № 313з-1057 от 21.06.2018г. началник сектор „ПП“ при ОД на МВР-Перник е прекратил регистрацията на лек автомобил марка „Пежо 207“ , с идентификационен номер на рама ************* и с регистрационен номер *****. Според него, дерегистрацията е наложителна, защото първоначалната регистрация е извършена с невалидни немски документи за регистрация върху които има поставен надпис на немски: бракувано превозно средство/представен акт за унищожаване/разкомплектоване на превозното средство и този автомобил е излязло от употреба моторно превозно средство.

Горната фактическа обстановка се установи от представената административна преписка, представляваща годно доказателство, както и от събраните в хода на съдебното дирене писмени такива.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК задължава съда да обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспореният административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Административният акт е издаден от началник сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Перник. Компетентен да се произнесе с акт, с който да постанови дерегистрация, да откаже регистрация на моторно превозно средство или да издаде документ за регистрация, е началникът на съответния сектор КАТ - "Пътна полиция" към Областна дирекция-МВР, съгласно чл. 2 от наредба № І-45/2000г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях. Това е компетентния орган, който може да издаде акт с такова съдържание и формален спор относно компетентността на органа не се заявява. Не са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Актът е в изискуемата се от закона писмена форма и формално има необходимото съдържание посочено в чл. 59, ал. 2 от АПК. Не страда от отменително основание посочено в чл. 146, т. 2 от АПК.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, които да се приемат за съществени и на това основания актът да се отмени.

По отношение на материалния закон се приема следното:

От данните по делото се приема, че на 18.05.2018г. е направена първоначална регистрация на пътно превозно средство в националните регистри. Регистрация е направена въз основа на оригинални документи за регистрация от страната, в която е било регистрирано МПС-то. Тази регистрация и последващата пререгистрация на 01.06.2018г., се приемат за индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.

Законът за движение по пътищата е специален закон. В него в глава трета Пътни превозни средства са разписани правила свързани с движението на превозни средства, с регистрацията и пререгистрацията на същите, с проверка на техническата им изправност, както и с прекратяване и служебно прекратяване на регистрация. Доколкото в оспоравната заповед няма позоваване на никакви правни норми, то следва да се изходи от фактическите съображения на органа. Като такива са посочени, че при първоначалната регистрация автомобилът е бил с невалидни немски документи за регистрация, тъй като върху тях е поставен печат означаващ бракувано превозно средство/представен акт за унищожаване/разкомплектоване на превозното средство и това удостоверяване сочи, че автомобилът е излязло от употреба МПС. Изхождайки от тези фактически основания се приема, че органът е постановил своя акт в производство по служебно прекратяване на регистрация. Законодателят в чл. 143, ал. 9 от ЗДвП е разписал, че служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства, при унищожаване или отнемане в полза на държавата, при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3, както и при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. Хипотезите на ал. 10 и ал. 11 на този член са неприложими в случая. По силата на законовата делегация на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП е приета Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 18 от наредбата регистрацията на превозно средство се прекратява: с писмено заявление от собственика или служебно.

В Чл. 18б от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. изчерпателно са изброени случаите, при които служебно се прекратява регистрацията. Една от хипотезите разписва, че служебно се прекратява регистрацията на МПС след уведомление от компетентен орган на друга държава за унищожаването на превозното средство или предаването му за разкомплектоване в чужбина. В случая, от легализирания частичен превод на част І на свидетелството за регистрация се приема, че върху него е поставен печат: Моторно превозно средство за скрап! Представен документ за унищожаване. От легализираната кореспонденция се приема, че службата по контрол у нас е уведомена, че МПС-то е свалено от отчет въз основа на представен документ за унищожаване. Логиката следва, че при тези факти това МПС е трябвало да се оползотвори още в Германия. Щом като това МПС е пристигнало в България е безспорно, че същото не е унищожено. Но, в България е пристигнало моторно превозно средство за скрап, излязло от употреба, т.е. същото представлява отпадък, по смисъла на пар. 1, т. 17 от ДР на Закона за управление на отпадъците във вр. с пар. 1, т. 1 от ДР на Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства. След като е осъществен износ от Германия, с цел обезвреждане в чужбина на такива МПС, каквато възможност е предвидена в Наредбата за регистрация на автомобили в Германия в чл. 15 ал. 2 на МПС за скрап, то следва, че това МПС е внесено в България за да бъде разкомплектовано. Въз основа на това се приема, че са налице фактическите основания изложени от органа, които му предоставят правомощието да прекрати регистрацията на МПС. Отчитайки огромната непрецизност на заповедта, настоящия състав приема, че в случая е налице уведомление на компетентен орган за предаването на МПС за разкомплектоване в чужбина, с което е изпълнен състава на чл. 18, т. 3, предл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.. Доколкото законодателят не е разписал форма на уведомление от компетентен орган се приема, че поставения печат: „Fahrzeug zur Verschrottung! Verwertungsnachweis wurde vorgelegt.“ в свидетелството за регистрация е уведомление по смисъла на този член на наредбата. Позоваването в заповедта и на чл. 5, пар. 5 от Директива 2000/53/ЕП и Съвета от 18.09.2000г. относно излезлите от употреба превозни средства, по силата на която държавите-членки взимат всички необходими мерки за да гарантират, че компетентните органи взаимно признават и приемат сертификатите да унищожаване, издадени в други държави-членки е в подкрепа на това, че в случая е налице излязло от употреба моторно превозно средство.

Предмет на настоящето производство не е сертификата за унищожаване, поради тази причина доводите на защитата относно негови минимални изисквания и липсата му по делото са без правно значение. Поставения печат от компетентния орган е достатъчно основание да се приеме, че такъв съществува и същият следва да бъде зачетен.

Актът е издаден и в съответствие с целта на закона, а именно да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, и да се опазва околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Изваждането от употреба на автомобили с по-стар клас на емисии, независимо от това, че същите са в състояние да се движат по пътищата е насочено към намаляване на замърсяването на околната среда от вредни вещества нарушаващи озоновия слой и от парникови газове.

С оглед на изложеното изводите на административния орган, отнесени към посочените правни основания се приемат за правилни, което обосновава отхвърляне на жалбата От изложените фактически основания се установява, че органът правилно е приложил материалния закон, тъй като императивната норма на чл. 143, ал. 9 от ЗДвП във вр. с чл. 18б, т. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. постановява служебно прекратяване на регистрация при уведомление от компетентен орган. Това налага да се приеме, че в случая е спазен и материалния закон, което от стоя страна води до неоснователност и отхвърляне на жалбата.

Въз основа на изложеното може да се направи категоричен извод, че посочените правни норми на ЗДвП и подзаконовия нормативен акт могат да послужат като годно основание за да се постанови акт за прекратяване на регистрация. Прекратяването на регистрация, обективирано в оспорваната заповед е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли. Установените по делото факти и обстоятелства са съответни на материалния закон. Налице са обстоятелствата, обуславящи служебното прекратяване на регистрация на МПС по чл. 143, ал. 9 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 18б, т. 3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

По разноските:

Ответникът на претендира разноски, поради което и не се присъждат такива.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Л.Й. против заповед № 313з-1057 от 21.06.2018г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник.

Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен срок пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: /п/