Р Е Ш Е Н И Е

№ 392

гр. Перник, 13.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния секретар Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 400 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К.Т.Р., с ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0328-000137 от 17.06.2018г., издадена от младши автоконтрольор А. В. А., при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно-180 дни.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е неправилна. Прави се искане същата да се отмени като незаконосъобразна.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. И.И.,***. Адв. И. поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи като основателна, тъй като е издадена при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон.

Жалбоподателят моли съда да отмени атакуваната от него заповед.

Ответникът по жалбата- А. В. А., младши автоконтрольор при Районно управление-Радомир към ОД на МВР-Перник за представител изпраща гл. юк. З. В.. Оспорва жалбата. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна. Излага аргументи, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма. При издаването не са допуснати съществени процесуални нарушения и е постановен в съответствие с материалния закон. С тези доводи моли оспорването да се отхвърли.

Административен съд–Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2018г., в 18:45 часа младши автоконтрольор Асен Асенов и в присъствието на свидетеля С. С., съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на К.Т.Р., с ЕГН ********** /настоящ жалбоподател/, за това, че на 17.06.2018г., в община Радомир, по път III-623 с посока на движението към с. Лобош, на около 200 м. от изхода на с. Егълница управлява собствения си лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № ******, и извършава ПТП с материални щети /счупено странично огледало/ и без пострадали лица. При извършената проверка е установено, че К.Т.Р. управлява МПС след употреба на алкохол. Извършена е проба с техническо средство алкотест „Дрегер“ модел 7510, № ARBB-0098, който отчел положителен резултат от 2.20 промила. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0037274 от 17.06.2018г.. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 406086 на К.Т.Р., за това, че е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. При съставянето на АУАН са иззети: СУМПС № 283535806, СРМПС № 007584643 и 2 броя рег. табели с № ******.

Акт за установяване на административно нарушение е предявен и е връчен на нарушителя. Същият го е подписал без възражения.

Полицейските служители са съставили Протокол за ПТП № 971711 от 17.06.2018г., в който е описан начина на реализираното ПТП от настоящия жалбоподател. Протоколът е подписан без възражения от участниците в движението и от съставителя.

От протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта се установява, че кръвната проба на К.Р. е с резултат 2.21 промила.

На 17.06.2018г. е започнато бързо производство № 155/2018г. срещу жалбоподателя, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

От справка данни за регистрация се установява, че лек автомобил „Рено Еспейс“ е собственост на жалбоподателя.

По делото е представено и прието Удостоверение УРИ № 313з-8861 от 31.07.2018г. от ОД на МВР-Перник. От него се установява, че А. В. А., ответник по жалбата към датата на съставяне на оспорената заповед–17.06.20018г. е назначен на длъжност „Младши автоконтрольор I степен“, в „Охранителна полиция“ към РУ-Радомир при ОД на МВР-Перник.

По делото е представена Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил да издават заповедни на прилагане на принудителни административни мерки по реда на Глава Шеста от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност, конкретно посочени длъжностни лица, между които в т. 1.8. са младши автоконтрольорите.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0328-000137 по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП от 17.06.2018г., младши автоконтрольор А. В. А. при РУ-Радомир към ОД на МВР- Перник на основание чл. 22 от ЗАНН е наложил на Р. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП–прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, а именно за 180 дни, тъй като управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по надлежния ред, с което е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

Пред настоящата съдебна инстанция по искане на защитата е разпитан свидетеля Б. Д. К.. От показанията му се установява, че на 17.06.2018г. той и К. /настоящ жалбоподател/ били на вилата на приятел на К.-Д., която се намирала в с. Жабляно. След обяд около 17.30ч. тримата, заедно с бащата на Д. тръгнали за риба на язовира. Взели колата на К.. Д. седнал да шофира, защото К. бил пил. Отишли до съседното село откъдето си купили цигари и тръгнали по пътя за към язовира. По пътя колата се ударила с кола движеща се в другото пътно платно и предизвикала ПТП, при което е счупило страничното огледало. Спрели след известно разстояние, след което Д. казал на К.-„К.спасявай ме“ и се преместил на мястото до шофьора. При пристигане на полицаите К. дал кръвна проба и подписал съставеният му акт за установено административно нарушение. Свидетелят счита, че К. е казал, че той е управлявал колата за да спаси Д.. Д. упражнявал таксиметрова дейност, но свидетелят не знае дали е бил пил. Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав не ги кредитира. Същите са хаотични, нелогични и житейски неоправдани. Създадени са единствено с цел да защитят тезата на жалбоподателя, която теза се опровергава от приетите по делото писмени доказателства. Жалбоподателя е пълнолетен и сам може да ръководи действията и постъпките си, като едва ли причиненото ПТП би довело до такива последици, който по някакъв начин да рефлектират върху лицето сочено за водач на МПС-то.

Гореописаната фактическа обстановка се възприе от представената административна преписка, чиито документи като неоспорени от страните се ценят като годни доказателства.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по 172, ал. 1 от ЗДвП се налага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица по отношение на принудителните мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП. В конкретния случай със Заповед № 313з-1464 от 08.08.2017г. директора на ОД на МВР Перник е оправомощил младши автоконтрольорите от СПП в ООП при РУ към ОД на МВР- Перник да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста от ЗДвП, съгласно т.1.8. От своя страна издателят на заповедта се е позовал именно на тази заповед за оправомощаване. От прието по делото удостоверение е видно, че издателят на акта заема длъжност изрично посочена в заповедта. Следователно оспорения акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с материална, териториална и времева компетентност. Бланкетното възражение въведено в жалбата за некомпетентност на органа е напълно неоснователно. За неоснователно се приема и възражението свързано с това, че издателят на ЗППАМ и актосъставителя били едно и също лице. С оглед на това, че това са две отделни производства развиващи се по различен ред и процедура се приема, че това не представлява нарушение. Оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед в условията на чл. 146, т. 1 от АПК.

Заповедта е в писмена форма. Съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В нея е посочено, че се издава въз основа акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта обстоятелства. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. С оглед на това същата е мотивирана, като мотиви има изложени и в съставения акт за установяване на административно нарушение. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, такива, които ако не бяха извършени щяха да доведат административния орган до различни фактически и правни изводи. Само подобни нарушения се оценяват като съществени и респ. само подобни нарушения биха могли да обосноват извод за незаконосъобразност на административния акт.

Липсата на посочване в разпоредителната част на оспорената заповед на приложимия закон, въз основа, на който е наложена санкцията по чл. 171, т.2а, б. „б“ не се явява съществено процесуално нарушение. Действително, в тази част на заповедта липсва изписване на приложимия закон, въз основа на който е наложена ПАМ "прекратяване на регистрацията на ППС“, но това по разбиране на настоящият състав не е нарушение, което да обуславя отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Доколкото в мотивите на заповедта на налагане на ПАМ подробно, словесно е описано констатираното с акта за установяване административно нарушение, като е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, то съдът приема, че непосочването на нормативния акт на приложената ПАМ по чл. 171, т.2а, б. “б“ не представлява съществено процесуално нарушение. Това е така, защото от съдържанието на съставения на лицето АУАН и заповедта за налагане на ПАМ, жалбоподателят е имал възможност да разбере, че е допуснал нарушение на ЗДвП, от което следва, че и наложената ПАМ е на основание ЗДвП. Този пропуск не е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и сам по себе си не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ.

Заповедта е издадена в съответствие и с материалния закон. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не е бил водач на процесния автомобил към момента на проверката. Обстоятелството, че той е управлявал моторното превозно средство, се установява от съставения акт за установяване на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.2а, б. “б“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози–за срок от 6 месеца до една година. Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водач, който управлява собственото си МПС след като е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда.

При спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. В тежест на жалбоподателя е да установи факти, от които черпи права като обори констатациите относно употребата на алкохол. В съставения АУАН, на който се позовава административният орган в заповедта е посочено, че жалбоподателя управлява МПС след употреба на алкохол, установена след проверка с техническо средство за употреба на алкохол, а именно 2.20 промила. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното, а в случая фактическата обстановка не е оборена от лицето, за което е доказателствената тежест. Напротив в хода на съдебното производство жалбоподателят не оспори АУАН по съответния реди, нито опроверга констатациите на административния орган с допустимите процесуални способи и средства. Доказана е фактическата обстановка, установена с Акт за установяване на административно нарушение № 406086 от 17.06.2018г. и правилно е подведена под съответната правна норма. В подкрепа на нея са и подписания протокол за ПТП, както и свидетелските показания дадени по ДП№ 155/2018г. от другия участник в ПТП-то С.К.. В случая са налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за налагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП.

В ЗДвП изрично е предвидено прилагането на точно такава ПАМ за точно такова по вид поведение, като същата се прилага без оглед и независимо от наказателната отговорност. Извършеното нарушение е безспорно доказано и с висока степен на обществена опасност-засяга безопасността на участниците в пътното движение и създава реална заплаха за техния живот и здраве, при което в съответствие с приложимата правна уредба административния орган е наложил принудителната административна мярка с цел превенция за неизвършване на други административни нарушения. Административната принуда е държавно-властническа принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми, които субектът, техен адресат, не желае да изпълни доброволно.

Налагането на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е в размер от шест месеца до една година. В случая административният орган е определил срок на временното прекратяване на регистрацията на МПС от шест месеца, който е минималния срок за този вид принуда. С оглед проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като прекрати регистрацията на ППС. Мярката е наложена за минималния законов срок.

Правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при правилно изяснени факти за прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона, поради което няма нарушение на чл. 6 от АПК. При безспорно установеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда са възникнали материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ по  чл. 171, ал. 2а, б.“б“ от ЗДвП. Така наложената принудителна административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда. С оглед на изложеното не се налага отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Поради изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0328-000137 от 17.06.2018г. на мл. автоконтрольор при РУ-Радомир при ОД на МВР-Перник ще се отхвърли като неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Т.Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0328-000137 от 17.06.2018г., издадена от младши автоконтрольор А. В. А. при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: /п/