Р Е Ш Е Н И Е

№ 373

гр. Перник, 05.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд–Перник в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря Валентина Х., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 404 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Х.П.Х. против заповед № 313з-1090/26.06.2018г. на директора на Областна дирекция на вътрешните работи (ОД на МВР)–Перник. Със заповедта е наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 (една) година.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на административния акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

В откритите съдебни заседания жалбоподателят, чрез адв. Д.Х.,*** оспорва жалбата. В пледоарията по същество пледира жалбата да се уважи като се отмени оспорения акт. Иска се присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък на разноските. В писмени бележки се доразвиват доводите за отмяна.

Ответникът по жалбата, директорът на ОД на МВР-Перник чрез процесуалния си представител гл. ю.к. З. В. оспорва жалбата. Пледира, че заповедта е законосъобразна и прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекоморност на поисканото за присъждане адвокатско възнаграждение. В писмени бележки доразвива доводите си за законосъобразност на оспорената заповед.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима. Депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР и от адресат на индивидуален административен акт, който акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на това същата следва да се разгледа по същество.

По фактите:

Жалбоподателят Х.П.Х. заема длъжността „младши разузнавач“ в група „Криминална полиция“ (ГКП) към Районно управление (РУ)–Брезник при ОД на МВР–Перник.

С докладна записка рег. №249р-956/16.02.2018г. (л. 18) За началник РУ-Брезник-ст. инспектор П. П., е свел до знанието на директора на ОД на МВР–Перник, че на 13.02.2018г. в 08:30ч. е приел доклад от младши инспектор Б. Б.– младши оперативен дежурен в ОДЧ на РУ–Брезник за констатирани пропуски по време на дежурството му във връзка с некоректно попълнени служебни документи на задържано в управлението лице и за установени в същото лице-вещи и предмети неиззети по съответния ред.

П. разпоредил на Б. Б. веднага да изготви докладна записка в писмен вид с цел извършване на незабавна проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая.

В докладна записка рег. № 249р-966/17.02.2018 г. (л. 20) Б. Б. е описал установените нередности при задържане на лице, настаняването му и престоя в ПНЗЛ по време на дежурството му на 12.02.2018г. срещу 13.02.2018г.

Със заповед № 313з-351/20.02.2018г. директорът на ОД на МВР – Перник (л. 16) е разпоредил извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР във връзка с изнесените данни в докладна записка рег. № 249р-956/16.02.2018г. по описа на РУ–Брезник за извършени нарушения на служебната дисциплина. Определена е комисия, и й е възложено да изготви писмена справка, която да бъде докладвана в срок до 22.03.2018г.

По искане на комисията срокът за произнасяне е удължен с 30 дни.

В хода на проверката комисията е събрала сведения от всички служители, присъствали на сутрешната оперативка в РУ–Брезник на 13.02.2018г.. Констатирала е пропуски в организацията на работа при охрана на помещенията и настаняването на задържани лица, в оформянето и воденето на служебната документация, свързана със задържаните лица. Конкретно по отношение на Х.Х.–младши разузнавач в група КП към РУ–Брезник при ОД на МВР–Перник, е прието, че не е изпълнил служебните си задължения, тъй като не е вписал издадената от него заповед в специалния регистър; не е връчил копие от заповедта на задържаното лице срещу подпис и не е иззел мобилен апарат и портфейл с личната карта на задържаното лице, след като му е извършил личен обиск. Комисията е приела, че с тези си действия служителят е извършил нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в „неизпълнение на служебни задължения или заповеди“ по смисъла на с чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и е предложено, на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, да му се наложи дисциплинарно наказание „порицание“ на основание чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Изводите на комисията са обективирани в справка рег. № 313р-5171/02.05.2018г..

Върху справката на 02.05.2018г. е положена резолюция от някого: „за запознаване на служителите и изготвяне на заповед за дисциплинарно наказание“.

Х.Х. се е запознал със справката на 16.05.2018г. в 11:30 часа, видно от саморъчно направено отбелязване върху нея.

До жалбоподателя е изпратена покана с рег. № 313р-6966/13.06.2018г. за запознаване със справката и всички материали по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни обяснения или възражения на 15.06.2018г. На Х. е указано, че в срок от 24 часа след запознаването със справката има право да даде допълнителни обяснения или да направи възражения, адресирани до директора на ОД на МВР–Перник. Поканата съдържа указание, че ако на посочените място и дата не се яви за запознаване със справката или не даде допълнителни обяснения и възражения, това ще се счете за отказ по зависещи от служителя причини. Поканата е връчена на П. П. на 14.06.2018г. в 14.05ч., който я е предал на Х. на 14.06.2018г. в 16:00ч.

На 26.06.2018г. директорът на ОД на МВР–Перник е издал заповед № 313з-1090, с която е приел, че на 12.02.2018г. младши експерт Х.Х.–младши разузнавач в група КП към РУ – Брезник при ОД на МВР-Перник:

като в качеството му на полицейски орган, изготвил заповед за задържане (с рег. № 249зз-7/13.02.2018г.-л. 32) на лицето Д. Й. М. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не е предприел действия непосредствено след изготвянето и подписването на заповедта по деловодното й регистриране и вписването й в книгата за задържани лица (Приложение № 2 към чл. 17 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015г. за РОЗОПНЗЛРТ в МВР), съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 5 от ЗМВР във вр. с т. 1 от раздел IV на Указания с рег. № 249р-714/09.02.2018г. на началника на РУ–Брезник,

като в качеството му на полицейски орган, не е оформил по надлежния ред изготвената документация по задържането на лицето Д. Й. М. и не му е връчил екземпляр от нея, съгласно чл. 74, ал. 6 от ЗМВР и чл. 11, ал. 3 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015 г. за РОЗОПНЗЛРТ в МВР,

като в качеството му на полицейски орган, който преди настаняването на задържаното лице Д. Й. М. в помещение за задържане в РУ–Брезник е съставил протокол за личен обиск, в който е описал лични вещи на лицето, не е иззел същите (останали са във владение на задържания), съгласно разпоредбите на чл. 20, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015 г. за РОЗОПНЗЛРТ в МВР,

като така извършеното от служителя представлява неизпълнение на служебни задължения по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, поради което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР на Х.Х. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 (една) година. Заповедта е връчена на служителя на 28.06.2018 г. в 13:55 часа.

По искане на защитата съдът допусна събирането и на гласни доказателства. Разпитаният по делото свидетел П. П. работи на длъжност За началник на РУ–Брезник. Заявява, че лично е връчил на жалбоподателя поканата за запознаване с обобщената справка и за даване на обяснения и възражения. Заявява също, че на указаната дата са се явили, но председателят на комисията не им е предоставил досието за запознаване, тъй като преди време са се запознали с нея (със справката). Заявява още, че задължение за вписване на заповед за задържане и на задържано лице в книгата за задържани лица има деловодството, а след изтичане на работното време-оперативният дежурен. Твърди също, че документирането и работата със задържаните 12.02.2018г. лица е продължило и след 17:30ч., когато Павлов си е тръгнал. Заявява, че заповед за задържане може да се връчи в работно и извънработно време и в момента на задържане, както и че не е присъствал на връчването на обсъжданата заповед. Заявява и че представените пред съда указания рег. № 249р-714/30.01.2018г. са идентични с указания рег. №249р-714/09.02.2018г., като единствено е коригирана техническа грешка в една дума – „предаваш и приемаш“.

Разпитаният по делото свидетел Ч. Б.работи в РУ– Брезник. Заявява пред съда, че на 16.05.2018г. заедно с Х.Х. са се запознали със справката съответно в относимите й към служителя части. По отношение на указанията в раздел Ред за приемане сочи, че била допусната техническа грешка, която в последствие била отстранена. Заявява, че на 12.02.2018г. е бил дежурен за 24 часа, че остава до 20:30ч., когато прави инструктаж на нарядите, както и че към 18:00ч. е разговарял с дежурния относно „настанено“ лице и да помага с нещо, на което получил отговорил, че „всичко е направено“. Не може да каже до колко часа Х. е работил със задържания и кога го е „предал“. Твърди, че по „правилата“ при обиск личните вещи изземва лицето, извършило обиска, и предава всички иззети вещи на охраняващия помещенията за задържане. Не знае какво се е случило в конкретния случай. Не е видял в книгата за задържане да е вписана четвърта заповед за задържане и не може да отговори дали в книгата за задържане е вписано името на Д. Й. М..

Разпитаният по делото свидетел С. Х. ***, председател е на комисията, извършила проверка по случая и изготвила процесната справка. Заявява пред съда, че след изготвяне на справката служителят се запознава с документите, събрани по повод проверката и със обобщената справка и се разписва, че е запознат. Сочи, че служителят се запознава в присъствието на минимум двама членове на комисията, че поканите ги разписва председателят, но не може да каже защо конкретната покана не е разписана /л. 116/ и дали той я е „дал“ на адресатите й. Няма обяснение защо процесната покана не съдържа неговите имена и подпис. Твърди, че поканата първо се връчва на адресата й, след което същият се запознава със справката. В конкретния случай не може да каже как служителите първо са се запознали със справката, след което са получили поканата.

Така събраните гласни доказателства по същество не внасят никаква яснота по отношение на възприетата по-горе фактическа обстановка. И тримата свидетели са служители на ответника, като по отношение на първите двама е предложено да бъдат дисциплинарно наказани по същия случаи. Поради изложеното свидетелските им показания не се кредитират, тъй като се приемат и за тяхна защитна теза, от една страна, а от друга за деянията, за които е наказан жалбоподателя са налице писмени доказателства. По отношение на свидетеля доведен от ответника същият не изложи никакви конкретни факти по казуса, а свидетелства по принцип какво се прави в дирекцията. Поради това и неговите показания не се ценят.

Така описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото доказателства, представляващи административната преписка по издаването на оспорваната заповед, както и от събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Неоснователно, както и нескрепено с никакви правни аргументи е изложеното от жалбоподателя, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В случая това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от жалбоподателя, длъжност. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от директора на ОД на МВР-Перник, който е компетентния орган и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваната заповед е в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Не се налага отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 2 от АПК.

В случая се приема, че при постановяването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите в тази връзка са следните:

Редът за провеждане на дисциплинарно производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР, както и с Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, издадена на основание чл. 215а от ЗМВР (по-нататък Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г.)

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР предписва, че дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая заповедта, издадена на 26.06.2018 г., е в двумесечния срок, тъй като по силата на чл. 196, ал. 1 във вр с ал. 2 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато установени от компетентния ДНО са нарушението и самоличността на нарушителя, а това в случая е моментът на постъпване на справка с рег. № 313р-5171/02.05.2018 г. при директора на ОД на МВР–Перник.

Съгласно разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198-202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне без издаване на заповед, като в този случай производството започва с първото действие за установяване на нарушението. В процесния случай директорът на ОД на МВР–Перник, със заповед № 313з-351/20.02.2018г. е разпоредил проверка по изнесеното в докладна записка рег. № 249р-956/16.02.2018г. за извършени нарушения на служебната дисциплина, съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР приключва с изготвяне на писмена справка, с която държавният служител, срещу когото се извършва проверката, се запознава, което обстоятелство се удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час. За това действие нито ЗМВР, нито Инструкцията, изискват отправянето на нарочна покана до служителя. В процесния случай Х. е удостоверил с подписа си, че се е запознал с изготвената справка на 16.05.2018г. в 11:30 часа.

Според чл. 18, ал. 2 от Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г., когато в справката се съдържат данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, ДНО извършва действията по чл. 206, ал. 1–4 от ЗМВР.

По силата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.

Такива действия от страна на дисциплинарно наказващия орган, който в случая е директорът на ОД на МВР-Перник въобще не са извършвани. Дисциплинарното производство е започнало с извършването на проверка, във връзка с изложено в докладна записка рег. № 249р-956/16.02.2018г. на началника на РУ-Брезник, за което е издадена заповед № 313з-351/20.02.2018г. от директора на ОД на МВР-Перник. Жалбоподателят е дал писмени сведения, в които е посочил той какво е правил на процесната дата. Следва да се отбележи, че в докладната записка няма изложени аргументи по отношение на жалбоподателя. Съответно по делото няма никакви данни, кой, защо и във връзка с какво му е искал сведения и съответно няма данни тези сведения до кого са отправени. С оглед и посочената в тях дата-14.03.2018г. те не представляват даване на писмени обяснения по смисъла на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Това, че служителят се е запознал с изготвената справка на 16.05.2018г., не дерогира задълженията на ДНО по чл. 206 от ЗМВР. Съгласно Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. запознаването със справката е последното действие на комисията, извършила проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР.

Тази справка, ведно със събраните доказателства следва да се предаде на дисциплинарно наказващия орган. От този момент на сетне този орган следва да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Такива действия извършени от директора на ОД на МВР-няма. Приложената по делото покана с изх. № 313р-6966 от 13.06.2018г., не изхожда от ДНО /л. 116/ и не доказва изпълнение на процедурата по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като процесуалното действие е извършено от некомпетентен орган.

Дори да се приеме, че тази отправена покана е валидна, то при липса на дадени писмени обяснения от държавния служител е било задължително неговото изслушване от компетентния орган. Същият не само, че не го е изслушал, но и липсват доказателства жалбоподателят да е бил поканен на определена дата за изслушване. Директорът на ОД на МВР-Перник не е поканил за изслушване държавния служител за определена дата, нито е поискал неговите писмени обяснения, което представлява съществено нарушение на административно производствените правила. Императивното изискване, регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР задължава дисциплинарнонаказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените обяснения, както и да събере и оцени посочените от него доказателства и събраните при проверката такива - ал. 4 на чл. 206. От събраните в дисциплинарното и в съдебното производство доказателства се приема, че тези изисквания не са спазени. Липсата на всяко от алтернативно предвидените в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР самостоятелни действия на дисциплинарнонаказващия орган е основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК. Изслушването на държавния служител или приемането на писмени обяснения имат за цел да гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание. Изслушването на държавния служител или определянето на срок за изготвяне на писмените му обяснения са действия на наказващия орган, които са предвидени като гаранция за обективното провеждане на дисциплинарното производство. Тези две възможности са предоставени на служителя, по отношение на който е образувано дисциплинарно производство, като е без значение дали той ще се възползва от тях. По силата на закона наказващия орган е задължен да създаде условия за тяхното реализиране. Дали служителят ще се възползва от тези правни възможности или ще се откаже от тях е без значение, но те трябва да му бъдат осигурени от административния орган. В случая жалбоподателя не е поканен за изслушване, както и наказващия орган не му е поискал обяснения. Налице е съществено нарушение на административно производствените правила. В тази връзка е и Решение № 9921 от 26.07.2017г. на ВАС по адм. д. № 1594/2016г..

Дисциплинарната отговорност на Х.Х. е ангажирана за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че: не е предприел действия по деловодно регистриране на заповед на задържано лице; че не е връчил на екземпляр от същата на задържаното лице и че не е иззел вещи, от задържаното лице. Прието е, че това представлява нарушение на служебната дисциплина съставляващо неизпълнение на служебни задължения, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР във вр. с чл. 197, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗМВР, за което е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.

Съгласно чл. 194, ал. 4 ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична, което задължава наказващия орган, преди налагане на наказанието, да извърши задълбочено преценката по  чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Смисълът на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е да осигури възможност дисциплинарно наказващият орган да получи непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение за отношението му към конкретното нарушение като по този начин формира лично становище относно вината и отговорността. В конкретния случай това не е направено.

Както не веднъж е имал възможност да отбележи настоящия състав в съдебните си актове преценката относно факти и обстоятелства при извършване на нарушението и неговата тежест заедно с преценката на цялостното поведение на държавния служител следва ясно да личат от мотивите на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Не е достатъчно само да бъде вписано, че е "взета предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител“ и т.н., а да е видно, че преценката е извършена. В конкретния случай е посочено, че са оценени доказателства, като графици, ежедневна ведомост, информационна карта на наряда, заповеди, правилници, указания, книги за задържани лица, а каква е връзката им с казуса може би знае единствено съставителя /а не издателя/ на заповедта. По отношение на цялостното поведение на служителя, съставителя на заповедта посочил кадрова справка. В същата обаче не са взети предвид влезлите с сила съдебни решения, с които са отменени налагани дисциплинарни наказания. И какво точно е съобразил дисциплинарно наказващия орган при налагане на това наказание още повече, че е наложено по тежест второ поред наказание и то е наложено в максимален размер по чл. 200, ал. 2 от ЗМВР не става ясно. По делото липсват каквито и да са данни за настъпили някакви вредни последици от това поведение на наказаното лице. Това нарушение е съществено и съставлява основание за отмяна на издадената заповед за дисциплинарно наказание.

Също така ще се посочи, че в заповедта са описани три отделни нарушения на служебната дисциплина по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР, квалифицирани като неизпълнение на служебни задължения по т. 11, като за всяко от които се предвижда наказание порицание. Това наказание може да бъде определено за срок от шест месеца до една година. В случая наложеното наказание е определено в максималния срок, предвиден в закона срок от една година без да са изложени мотиви. Липсват и аргументи, и позоваване на разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, по който ред следва да се определя едно общо наказание при извършване едновременно на две нарушения, за които се предвижда един и същ вид наказание. В тази връзка е Решение № 4132 от 29.03.2018г. на ВАС по АД № 10163/2016г.. Всичко изложено по-горе мотивира състава да приеме, че при постановяване на акта са налице съществени процесуални нарушения, който са довели и до неправилно прилагане на материалния закон . Поради това заповедта ще се отмени като незаконосъобразна в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Въз основа на изложеното се приема, че заповед № 313з-1090/26.06.2018г., издадена от директора на ОД на МВР – Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 1 (една) година е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да се отмени в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно. Жалбоподателят е направил разноски по делото в размер на 33.75 лв. и същите ще се присъдят в пълен размер.

До приключване на съдебното дирене е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ответната страна касателно адвокатското възнаграждение. Разгледано по същество се явява основателно. За да са дължими такива разноски следва страната, на която те се дължат, да е направила изрично искане за присъждането им и да ги е установила по размер. В случая тези предпоставки са налице, тъй като искането за присъждането на направените по делото разноски е направено своевременно, а размерът на заплатения адвокатски хонорар е доказан с представения по делото Договор за правна защита и съдействие. От този договор е видно, че жалбоподателят е договорил и съответно заплатил адвокатско възнаграждение на адв. Д.Х. в размер на 800 лева. Съответно последната се е явила на двете открити съдебни заседания и е правила доказателствени искания. Въпреки това, заявената претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение се приема, че е в завишен размер, който не съответства на действителната и правна сложност на делото, а и не отговаря на чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е разписано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗМВР, каквото е настоящето възнаграждението е в размер на 400 лева. С оглед на това и като се съобрази с това, че делото не представлява фактическа и правна сложност, и не се отличава от този вид дела се приема, че заплатеното адвокатска възнаграждение е прекомерно. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК следва да редуцира заплатеното адвокатско възнаграждение до размер от 400лв., който отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. Съответно ответникът ще бъде осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00лв. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в общ размер на 433.75лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдия при Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Х.П.Х. заповед № 313з-1090/26.06.2018г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–Перник.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–Перник да заплати на Х.П.Х., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски по АД № 404/2018г. в размер на 433.75 (четиристотин тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/