Р Е Ш Е Н И Е

№ 394

гр. Перник, 23.11.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 456 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Е.С.К. против Заповед № 313з-1305/07.08.2018г., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОД на МВР)–Перник. Със заповедта е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца на жалбоподателя.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и е необоснована. Иска се същата да се отмени като незаконосъобразна.

В проведеното открито съдебно заседание на 26.10.2018г. жалбоподателят изпраща за представител адв. И.М.,***. Поддържа жалбата. Пледира жалбата да се уважи като се отмени оспорения акт. Представя писмени бележки, в които излага доводите си за незаконосъобразност. Прави искане за присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата-директор на ОД на МВР-Перник за представител изпраща ю.к. З. В.. Оспорва жалбата. Пледира, че заповедта е законосъобразна. Излага доводи за наличие на основания за налагане на дисциплинарно наказание с оглед на това, че младшият оперативен дежурен има широк кръг от правомощия и е бил длъжен да организира законосъобразното задържане на лице в поделенията на РУ-Брезник. С тези доводи от съда се иска да отхвърли жалбата като неоснователна.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР и изхожда от адресата на индивидуалния административен акт. Оспореният акт подлежи на съдебен контрол. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и като такава ще се разгледа по същество.

По фактите:

С вх. № 812102-919 от 13.04.2018г. по регистъра на ОД на МВР-Перник е входирана жалба от Б. В. Б., от гр. Брезник с изложени твърдения за осъществен над него физически и психически тормоз осъществен на 29.03.2018г. от служители на РУ-Брезник. Към същата са приложени медицински документи.

Със заповед № 313з-663 от 17.04.2018г. директорът на ОД на МВР-Перник е разпоредил проверка по изнесеното в жалбата и за установяване на допуснати нарушения на служебната дисциплина от страна на Б. М.-мл. разузнавач и Георги Калев-разузнавач V в група КП към РУ-Брезник, посочени в жалбата, както и за установяване на допуснати нарушения на служебната дисциплина от други служители работили по случая. Определен е състав на комисия, и й е възложено да изготви писмена справка, която да бъде докладвана в срок до 15.05.2018г.

По искане на комисията срокът за произнасяне е удължен с 30 дни.

В хода на административното производство комисията е събрала сведения от подателя на жалбата-Б. Б., както и от Б. М.-мл. разузнавач и Георги Калев разузнавач. Снела е също така сведения от всички служители, които на 29.03.2018г. са били на работа в РУ-Брезник и са имали някакво отношение по случая, а именно-сведения от В. С.и С. Б., мл. инспектори в РУ-Брезник; от Е.К.-мл. оперативен дежурен в ОДЧ-РУ-Брезник/настоящ жалбоподател/, и от П. П.изпълняващ длъжността началник на РУ-Брезник. Въз основа на тях проверяващите са приели, че на 29.03.2018г., в 06.50ч. лицето Б. Б., с ЕГН ********** е доведено в сградата на РУ-Брезник по искане на Б. М.-разузнавач във връзка с извършено престъпление по чл. 195 от НК. Дежурен ОДЧ-Е.К. на инструктажа е поставил задачата на служителите от автопатрула В. С.и С. Б. да подсигурят Б. Б. на 29.03.2018г.. Около 6.40ч. лицето е установено на адреса. Уведомено било, че трябва да посети сградата на РУ-Брезник и същото доброволно тръгнало с полицаите. Вписано било в книгата за пропускателен режим в РУ-Брезник и било предадено на разузнавач Б. М.. Комисията констатирала, че в случая няма издадена писмена заповед за задържане на лицето и предложила на всички изброени по-горе служители да се наложат дисциплинарни наказания. По отношение на Е.К. е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР „небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед“ за това, че на 29.03.2018г. не е упражнил правилно правомощията си, съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство, утвърдени със заповед № 8121з-120/02.02.2017г. на Министъра на вътрешните работи като не е организирал задържане на лицето Б. Б. по законния ред. Тези изводи са обективирани в справка рег. УНИ № 313р-7027/14.06.2018г.. Върху справката на 18.06.2018г. е положена резолюция от някого: „за запознаване на служителите и изготвяне на заповед“.

До жалбоподателя е изпратена покана с рег. № 313р-7310/21.06.2018г. за запознаване със справката и с всички материали по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни обяснения или възражения. На К. е указано, че в срок от 24 часа след запознаването със справката има право да даде допълнителни обяснения или да направи възражения, адресирани до директора на ОД на МВР–Перник. Поканата съдържа указание, че ако на посочените място и дата не се яви за запознаване със справката или не даде допълнителни обяснения и възражения, това ще се счете за отказ по зависещи от служителя причини.

Поканата е връчена на К. на 26.06.2018г..

На 26.06.2018г. Е.К. се е запознал със справката, видно от саморъчно направено отбелязване върху нея.

С вх. № 249р-3274 от 27.06.2018г. същият е депозирал възражения против изводите на комисията.

Директорът на ОД на МВР–Перник е издал заповед № 313з-1305/07.08.2018г, с която е приел, че Е.К., на 29.03.2018г., в гр. Брезник е извършил нарушение на служебната дисциплина като е проявил небрежност в служебната дейност и не е упражнил правилно правомощията си, като не е организирал законосъобразното задържане на лицето Б. Б., чието право на свободно придвижване след установяването му пред дома и довеждането му РУ-Брезник от мл. инспектори б. и С. и предаването му за беседа на мл. експерт Маринков, е било ограничено за времето от 06.50ч. до 14.30ч. на 29.03.2018г., без да се изготви заповед за задържане и необходимата документация за задържането му, съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР и чл. 11, ал. 1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването в помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в министерство на вътрешните работи. Това е квалифицирано като нарушение служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗМВР-неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 и предл. 3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

Заповедта е връчена на служителя на 08.08.2018г.

Така описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото доказателства, представляващи административната преписка по издаването на оспорваната заповед, както и от събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" се налага от ръководителя на структурата по чл. 37. В случая това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от жалбоподателя, длъжност. С оглед на това нормативно разрешение, заповедта е издадена от директора на ОД на МВР-Перник, който е компетентния орган и не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваната заповед е в предвидената от закона писмена форма и формално съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, но това не е достатъчно да се приеме, че заповедта е законосъобразна.

Редът за провеждане на дисциплинарно производство е уреден в чл. 205 и сл. от ЗМВР, а съгласно чл. 215а от ЗМВР организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР се уреждат с инструкция на министъра на вътрешните работи. По силата на законовата делегация е издадена Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител (чл. 205, ал. 1 от ЗМВР), а съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) може да разпореди извършването на проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198-202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, дисциплинарното производство може да започне без издаване на заповед (във вр. с чл. 207, ал. 1 от ЗМВР), като в този случай производството започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая, Директорът на ОД на МВР–Перник със заповед № 313з-663/17.04.2018г. е разпоредил проверка по изнесено в жалба с вх. № 249000-801/02.04.2018г. за извършени нарушения на служебната дисциплина, и това е първото действие, с което дисциплинарното производство е започнало.

Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР предписва, че дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В случая заповедта е издадена на 07.08.2018г. и е в двумесечния срок, тъй като по силата на чл. 196, ал. 1 във вр с ал. 2 от ЗМВР нарушението се смята за открито, когато установени от компетентния ДНО са нарушението и самоличността на нарушителя, а това в случая е моментът на постъпване на справка с рег. № 313р-7027/14.06.2018г. при директора на ОД на МВР–Перник. Обжалваната заповед е издадена при съблюдаване на законовите правила, които регламентират сроковете, в рамките на които ДНО упражнява правомощието си да санкционира дисциплинарно служителите. Издадена е също така въз основа на извършена проверка и се позовава на резултатите от тази проверка. Наказания служител е запознат с констатациите от проверката и административния орган му е предоставил възможност да даде обяснения или възражения по случая в определен срок. Такива са постъпили. По същество органът е изпълнил вмененото му задължение регламентирано в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР и по този начин е осигурил в пълна степен правото на защита на служителя. При това положение се приема, че не са налице процесуални нарушения, които да се преценят за съществени и като такива да послужат за самостоятелна отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание обаче е издадена в несъответствие с материалния закон, тъй като не се установиха изложените в нея фактически основания. Съгласно разпределената доказателствена тежест ответника по делото следваше да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Такова доказване в случая не се направи. Налице е неяснота относно квалификацията на дисциплинарното нарушение, което по същината си води до неправилно прилагане на материалния закон. Доводите в тази връзка са следните:

Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че служителят е извършил нарушение на служебната дисциплина–такова по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗМВР – „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи“ за което на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 и предл. 3 от ЗМВР-„небрежност в служебната дейност и лошо изпълнение на заповед“ е наказан. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушение, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР.

При издаване на оспорената заповед не са изпълнени предвидените в закона материалноправни предпоставки по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ЗМВР, както и тези по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 и предл. 3 от ЗМВР.

Според органа небрежността в служебната дейност и лошото изпълнение на заповед се състои в неправилно упражняване на правомощията му въведени в разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от утвърдени със заповед № 8121з-120/02.02.2017г. на Министъра на вътрешните работи Вътрешни правила за организацията и реда за осъществяване на дежурство в МВР и не организиране на законосъобразно задържане в РУ-Брезник на лице, без да е изготвена заповед за задържане по чл. 74, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на посочения текст на Вътрешните правила гласи, че „оперативните дежурни при изпълнение на своите задължения организират задържане на граждани в случаите и по ред, определен със закон“. Не се спори по делото, че служителят е запознат с цитираната заповед на 09.02.2018г., видно от представен по делото протокол. Но, спазването на министерската заповед и утвърдените с нея правила би следвало да е част от служебните задължения на служителя, при което неспазването им би представлявало нарушение на служебните задължения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а не по т. 1 от ЗМВР, така както е предявено. Този извод следва и от самата министерска заповед, видно от която е, че изпълнението й е възложено на ръководителите на структурите по чл. 37 от ЗМВР. Наказания служител няма качество на ръководител на структура, поради което същият не може пряко да я наруши, за което да бъде дисциплинарно наказан по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Следователно вмененото нарушение-неизпълнение на заповед на министъра така както е предявено е несъставомерно и недоказано.

Дори да не се сподели изложеното, че вмененото за извършено нарушение е несъставомерно по посочения текст, то от атакуваната заповед не е видно и не е посочено какво действие е дължал наказания служител в конкретния случай. От неоспорените по делото доказателства се приема, че жалбоподателят е възложил задача на инструктажа служители от автопатрула да доведат лице в РУ-Брезник по искане на мл. разузнавач за провеждане на беседа. Лицето е установено, доведено в сградата на РУ, вписано в книгата за пропускателен режим и предадено на мл. разузнавача. Поставената задача от жалбоподателя е изпълнена от служителите в автопатрула.

Нито дисциплинарно разследващия орган, нито от своя страна дисциплинарно наказващия орган е изложил съображения в така възприетата фактическа обстановка какви действия е бил длъжен да осъществи жалбоподателя и същевременно да посочи какво точно той виновно не е направил. По съществото си липсват мотиви, които да бъдат проверени, а това води до немотивираност на акта. Изписаното в заповедта-„не е упражнил правилно правомощията си“ и „не е организирал законосъобразното задържане“ не представлява индивидуализиране на неговите задължения. Изписания дословно текст на чл. 32, ал. 1, т. 2 от вътрешните правила не влече след себе си конкретно дължимо поведение и не вменява конкретни дължими действия от страна на наказания служител. При това положение остава открит въпроса кои са тези му правомощия, който той не е упражнил, за да може и съдът да осъществи контрол дали същите са упражнени неправилно. Какво е приел органа, за да достигне до извод, че жалбоподателя не е организирал законосъобразно задържане не е обективирано в писмена форма и волята му не може да се провери. Липсата на посочени конкретни дължими действия от страна на наказания служител и неустановяването на същите води до недоказаност на вмененото като извършено нарушение на служебната дисциплина. Липсата на фактически основания води до немотивираност на акта. На база на изложеното се налага изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание няма конкретизиране в какво точно се изразява допуснатото дисциплинарно нарушение. Основателен е довода на защитата на ответника, че оперативния дежурен има широк кръг от правомощия, но сам по себе си този довод не е достатъчна предпоставка за ангажиране на дисциплинарна отговорност.

Дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" е наложено на основание чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 и предл. 3 от ЗМВР, но в заповедта липсва мотивировка и конкретика дали възприетото като дисциплинарно нарушение действие е в следствие на проявена небрежност в служебната дейност или лошо изпълнение на заповед. Изброените от органа възможности в т. 3 на ал. 1 на чл. 199 от ЗМВР изискват да се прецизира и посочи конкретно в случая за какво става въпрос: дали за небрежност в служебната дейност или се касае за лошо изпълнение на заповед. Такива данни няма както в оспорваната заповед, така и подготвителните за издаване на заповедта актове. Тези изисквания са свързани с реализиране правото на защита на наказаното лице и с контрола за законосъобразност на административния акт, с който се налага наказанието. Тези изисквания не са самоцелни. Те служат за преценка дали е осъществено от обективна и субективна страна дисциплинарно нарушение и дали същото е правилно квалифицирано. Всичко това не се е случило и е довело до постановяване на акт, страдащ от отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК.

Въз основа на изложеното се приема, че заповед № 313з-1305/07.08.2018г., издадена от директора на ОД на МВР – Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца, е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който ще се отмени в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество е и основателно. Ответната страна не е направила искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК. При това положение, ответника ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева платена държавна такса и 400 (четиристотин) лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 13.08.2018г.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Е.С.К.,***, заповед № 313з-1305/07.08.2018г. на директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи–Перник, с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–Перник да заплати на Е.С.К., с ЕГН **********, с адрес ***, съдебни разноски по АД № 456/2018г. в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: /п/