Р Е Ш E Н И Е
№ 395
Гр. Перник, 06.11.2018
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова и с участието на прокурор Николай Цветков
от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 459/2018
година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на К.М.К. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.Г. ***, офис 11 срещу
Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. „***“ № 1. Ищецът претендира присъждане на имуществени
вреди в размер на 300 лева по платено адвокатско възнаграждение по отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-1158-006475 от 14.02.2018
година на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник. Твърди, че наказателното постановление е отменено с Решение № 299 от 17.05.2018
година, постановено по а.н.дело № 00712/2018 година по описа на Районен съд Перник,
влязло в сила на 06.06.2018 година. Настоящият ищец твърди, че пред
първоинстанционния съд е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300.00 лева, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат по а.н.дело № 00712/2018 година по описа на Районен съд Перник. Претендира
и заплащане на законната лихва върху претендираната сума, считано от 17.08.2018
година – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
В проведеното съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца адвокат Д.Г. *** заявява,
че претендираната сума е платена от ответника, макар и след изтичането на срока
посочен в писмената покана за доброволно изпълнение. Претендира присъждане
на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен
списък.
В проведеното съдебно заседание ответникът
Областна дирекция на МВР Перник, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт ***моли съда да отхвърли
предявения иск, като неоснователен, тьй като в хода на съдебното производство
претендираната сума е платена на ищеца.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на предявения
иск, поради което предлага да бъде отхвърлен.
Административен съд –
Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в а.н.дело № 00712/2018 година по описа на Районен
съд Перник, се установява, че с НП №
17-1158-006475 от 14.02.2018 година началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Перник е
наложил на К.М.К. с ЕГН ********** *** /настоящ
ищец/ на основание чл. 180, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата „Глоба“
в размер на 100 лева за извършено административно нарушение на чл. 15, ал. 1 от
същия закон.
Наложеното административно наказание с
издаденото НП е било обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с Решение № 299 от 17.05.2018 година, постановено по а.н.дело № 00712/2018 година по
описа на Районен съд Перник. Решението на Районен съд Перник не е обжалвано и е
влязло в сила на 06.06.2018 година. Пред Районен
съд Перник настоящия
ищец е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адвокат Д.Г. ***,
съгласно пълномощно от 26.02.2018 година и договор за правна защита и
съдействие № 10383 от същата дата. Страните по сключения договор са уговорили,
съответно е платено в брой възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.
С молба вх. № 313000-7407 от 19.07.2018
година настоящия ищец е уведомил ответника по иска, че издаденото НП е
отменено, поради което е поканил последния да заплати платеното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева по а.н.дело № 00712/2018 година по описа на
Районен съд Перник. Ищецът е предоставил на ответника 14 дневен срок за
доброволно плащане по посочена банкова сметка, *** пред Административен съд –
Перник, както и ще претендира съдебни разноски по бъдещия иск.
След изтичане на посочения срок от
настоящия ищец, последния на 17.08.2018 година е подал искова молба, по която е
образувано настоящото съдебно производство.
С Определение от 01.10.2018 година настоящия
съдебен състав е разпределил доказателствената тежест между страните и е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2018
година.
С молба рег. № 313000-9464 от 08.10.2018
година процесуалния представител на ответник е уведомил настоящия съдебен
състав, че претендираната сума в размер на 300 лева е платена по посочената
банкова сметка ***.10.2018 година, за което прилага платежно нареждане.
При
така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Разгледан по
същество е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се
претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразно наказателно постановление издадено от ответника. Областна
дирекция Перник на МВР е юридическо лице, поради което иска за отговорност на
държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията е редовно
предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу
субект по чл. 205 от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В конкретния случай
претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно НП
и от тази отмяна се претендират претърпени имуществени вреди, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Първото условие е актът да е в изпълнение на
административна дейност.
В
разглеждания случай, безспорно се установи, че издаденото НП, чийто адресат е
ищецът е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение. По
мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 година, настоящия
съдебен състав приема, че издаването на процесното наказателно постановление е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на тези
задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в този
смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден от
административен орган и въпреки, че поражда наказателно – правни последици, е
резултат от санкционираща административна дейност. Налице е първата от
визираните в чл. 204, ал.1 от АПК предпоставки – отменен като незаконосъобразен
акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.
На
второ място в разглеждания случай е налице сключен договор за правна защита и
съдействие № 10383 от 14.05.2018 година, по който настоящия ищец е възложил на
адвокат Д.Г. *** оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
процесуално представителство пред Районен съд Перник по обжалване на издаденото
НП от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Перник, което НП е отменено.
Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева, което
съгласно направеното отбелязване е заплатено в брой при подписване на договора.
Адвокатът се е явил в проведеното откритото съдебно заседание на 16.05.2018
година пред Районен съд Перник и е осъществил правна помощ в защита на правата
на доверителя си /настоящ ищец/. Въз основа на това се приема, че във връзка с
обжалването на издаденото НП от настоящия ищец, последния е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от 300 лева.
Адвокатът е изготвил жалба, явил се е в проведеното открито съдебно заседание и
е пледирал за отмяна на издаденото НП.
С оглед на изложеното са налице безспорни
доказателства, че е платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева в
резултат на издаденото НП, което е обжалвано пред районния съд. Безспорно
настоящия ищец е ангажирал адвокат за защита на своите права и законни интереси
по повод на издаденото и отменено като незаконосъобразно НП.
Съгласно чл. 4
ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда, която е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт и
е непосредствена последици от него. Независимо, че плащането на адвокатското възнаграждение е извършено въз
основа на изрично писмено пълномощно и по силата на облигационно отношение
между адвоката и ищеца, несъмнено
съществува пряка причинно – следствена връзка, тъй като единствената причина за
упълномощаването и използването на адвокатска
услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на
защитник – адвокат е издаденото наказателно постановление.
Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу
заплащане на съответно възнаграждение е пряка и непосредствена последица от
издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на имуществото
на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което
впоследствие е отменено от съда. С оглед на това и като се съобрази напълно с изложените
мотиви в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 година на I и II колегия на Върховния
административен съд на Република българя по Тълкувателно дело № 2/2016 година,
настоящия съдебен състав намира предявеният иск за претърпени имуществени вреди
за доказан по основание.
Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в
производството по обжалване на съдебното решение на Районен съд Перник се явява
причинена имуществена вреда поради издадения
незаконосъобразен акт.
Безспорно след образуване на настоящото
съдебно производство по подадената искова молба на 17.08.2018 година и след
насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, процесуалния
представител на ответник с молба рег. № 313000-9464 от 08.10.2018 година е
уведомил настоящия съдебен състав, че претендираната сума в размер на 300 лева
е платена по посочената банкова сметка ***.10.2018 година, за което е приложил платежно
нареждане. Следователно претендираната сума по подадената искова молба е платена,
поради което претенцията на ищеца за заплащане на имуществени вреди в размер на
300 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ направеното искане за присъждане на направените
съдебни разноски от процесуалния представител на ищеца следва да се остави без уважение.
Нормата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална и
дерогира общото правило на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно което ищеца
има право да иска заплащане на направените от него разноски, когато ответника с
поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 от
АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.М.К. с ЕГН **********
***, чрез адвокат Д.Г. ***, офис 11 срещу Областна дирекция на МВР Перник, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1 за присъждане на
имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи претърпени имуществени вреди
по платено адвокатско възнаграждение по отменено наказателно постановление № 17-1158-006475 от 14.02.2018 година на началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Перник, ведно със законна лихва
върху претенцията, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.08.2018
година до окончателното й изплащане, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: