Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 396
Гр. Перник, 05.11.2018 година.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд – Перник в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 465 по описа на съда за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8, ал. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 година за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Ю.Г.Н. с ЕГН ********** *** против Отказ за издаване на
удостоверение за наследници на ***изх. № М-02-61/1/ от 09.08.2018 година на
кмета на община по молба вх. № М 02-61 от 06.08.2018 година.
Жалбоподателят твърди, че е наследник на ***и
като такъв има правен интерес от исканата административна услуга – издаването
на удостоверение за наследници. Твърди, че постановения отказ е
незаконосъобразен, тъй като не са изяснени относимите факти и обстоятелства от
една страна, а от друга е допуснато нарушение на административно –
производствените правила. Моли съда да отмени
оспорения отказ и да върне преписката на кмета на община за извършване на
исканата административна услуга. Претендира и присъждане на направените съдебни
разноските.
В проведеното съдебно заседание на 29.10.2018 година
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.П. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да отмени постановения отказ като
незаконосъобразен и върне преписката на административния орган с указания за
извършване на исканата административна услуга. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 29.10.2018 година ответникът
по жалбата, кметът на община редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат
М.Г. ***, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Подробни
съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна, която има право и интерес от обжалването,
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се дължи нейното
разглеждане по същество.
Административен
съд – Перник в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по
делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от
удостоверение за наследници № 000479 от 08.02.2011 година, издадено от община се
установява, че ***е починал на 02.08.1948 година, за което има издаден акт за
смърт № 2862 от 02.08.1948 година. Като негови наследници са записани ***/дъщеря/
– починала на 09.09.2008 година, която е оставила за свои наследници Ю.Г.Н. /дъщеря/
– настоящ жалбоподател и ***/дъщеря/.
По делото са
представени акт за смърт № 035 от 1948 година на общия наследодател ***, жител ***,
като законен син на ***и , съответно женен за .
Представени са и
данни от НБД „Население“ за децата на починалия общ наследодател, както и
препис от регистър за лицата от които се състои домакинството.
С искане за
издаване на удостоверение за наследници вх. № ОБА-1-2-41 от 08.03.2018 година
пълномощника на настоящия жалбоподател е поискал от кмета на община да издаде
удостоверение за наследници на ***– неин дядо, като е посочено, че последния роден
на *** година в с. ***, съответно е починал на 02.08.1948 година, за което е
съставен акт за смърт № 2862 от 02.08.1948 година. Настоящият жалбоподател е попълнил
във формуляра известните й наследници на починалото лице, с оглед на данните от
издаденото удостоверение за наследници през 2011 година.
С Писмо изх. № ОБА1-2-41/1/
от 16.03.2018 година кмета на община е уведомил пълномощника на настоящия
жалбоподател да предостави данни за приблизителни години, място на смърт и
постоянен адрес на преките наследници на ***, а именно ***, ***, ***и ***, за
да се направят служебни запитвания.
С Молба вх. №
М-02-61 от 06.08.2018 година настоящия жалбоподател е уведомил административния
орган, че не разполага с исканата информация относно горепосоченото писмо. С
подадената молба отново е заявил необходимостта от получаване на
удостоверението за наследници, с оглед упражняване правото на собственост върху
наследството останало от общия наследодател.
С Отказ за
издаване на удостоверение за наследници на ***изх. № М-02-61/1/ от 09.08.2018
година по молба вх. № М 02-61 от 06.08.2018 година, кмета на община го е обективирал
в писмо, като отказа е мотивиран с факта, че към момента не разполага с данни
за *** и ***. Отказът е получен на 13.08.2018 година, а жалбата е подадена на
21.08.2018 година.
Постановеният
отказ е предмет на оспорване от жалбоподателя в настоящето съдебно
производство.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Конкретният случай
се отнася за извършване на административна услуга, която съгласно § 8 от
ПЗР на АПК, във връзка с чл. 21, ал. 3 от АПК е индивидуален административен акт, който
представлява волеизявление за отказ да се издаде документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът
да се издаде такъв документ.
При извършената служебна
проверка за законосъобразност на оспорения отказ да се издаде удостоверение за
наследници на основание чл. 168 от АПК, на
всички основания по чл. 146, т. 1 – т. 5 от АПК настоящия
съдебен състав констатира следното:
Постановеният
отказ е издаден от компетентен орган, кмет на гр. ***, при спазване
разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация,
която предвижда, че Общинската администрация издава удостоверения въз основа на
регистъра на населението. Съгласно ал. 2 на посочената правна норма редът за
издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на
правосъдието. В изпълнение на цитираната разпоредба е издадена Наредба № РД-02-20-6
от 24.04.2012 година за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението. Отказът е издаден на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6
от 24.04.2012 година за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, като е записано в същия, че в регистрите на населението,
регистрите на актовете за гражданско състояние, личните регистрационни картони,
масива на НБД „Население“ и в служебни справки с общинска администрация гр.
Пловдив и гр. София няма данни за лицата *** и ***.
Правилно и в
съответствие с чл. 36 АПК административния
орган е изискал от съответните общини писмени доказателства –акт за смърт на ***, акт за смърт на ***, извлечение от регистър
на лицата, от които се състои домакинството, 8 броя данни от НБД „Население“ и
личен регистрационен картон на ***, но не ги е обсъдил в отказа и дори не ги е
споменал. Ето защо в случая постановения отказ не е мотивиран и само по себе си
липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна /в посочения смисъл е Решение
№ 4/2004 година на ОС на съдиите от ВАС/.
Постановеният
отказ е и материално незаконосъобразен, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ РД-02-20-6 от 24.04.2012 година за издаване на удостоверения въз основа на
регистъра на населението, удостоверение за наследници се издава само за лица,
които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на
населението и за които има съставен акт за смърт. За определяне на наследниците
по закон длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а
когато е необходимо и в регистрите на актовете за гражданско състояние – чл. 11,
ал. 2 от Наредбата.
В Закона за гражданската регистрация /ЗГР/,
обн. ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 година са регламентирани два вида гражданска
регистрация и съответно два вида регистри:
1. относно гражданската регистрация на
събитията раждане, брак и смърт се съставят регистри за гражданско състояние / чл. 3, ал. 1 от ЗГР/ и
2. за данни на физическите лица, включително
родствени връзки между лица по права линия от първа степен и по съребрена линия
от втора степен, се съставят регистри на населението / чл. 3, ал. 2, чл. 5, т. 2, чл. 8 и чл. 22 – чл. 28 от ЗГР/,
състоящи се от личните регистрационни картони на лицата, които имат или са
имали постоянен адрес. Данните се съхраняват в база данни към ЕСГРАОН.
Единната система
за гражданска регистрация и административно обслужване на населението е
въведена с ПМС № 15/ 11.03.1977 година, с което е
изменена и Наредбата за гражданско състояние, приета с ПМС № 117 от 30.08.1975
година /отм. бр.41 от 18.05.2004 година/. Дотогава са действали Правилник за
водене на регистрите за гражданско състояние /обн. ДВ, бр. 35 от 11.02.1950 година,
отм. ДВ, бр.75 от 30.09.1975 година/ и Наредба за гражданското състояние /обн. ДВ, бр. 75 от
30.09.1975 година/, с които е установен ред и начин на регистрация на данни
свързани с гражданското състояние и съответно са създавани и съхранявани
регистри за актове за гражданско състояние.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗГР и
чл. 11, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 година за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението удостоверенията се издават
от общинската администрация въз основа на регистрите на населението и в този
смисъл са свидетелстващи документи.
В случая смъртта
на ***е настъпила на 02.08.1948 година, за което е издаден акт за смърт № 2862
от 02.08.1948 година. Регистрите за населението до 1979 година са водени в
книги регистри за всяко населено място, подредени по улици и номера на сгради,
като са съставяни след всяко преброяване на населението: 1905 година, 1910 година,
1920 година, 1926 година, 1934 година, 1946 година, 1956 година и 1965 година,
като са водени до 1979 година. Известни са като „Семейните регистри“, с образец
определен с Правилника за водене на регистрите на населението в общините /обн.
ДВ, бр. 194 от 30.08.1935 година/ и са съставяни по адреси за всяко
домакинство, като са записвани лицата, живеещи в дадено домакинство и роднини
на главата на домакинството и на съпругата му, които се числят към други
домакинства, като същите са актуализирани са в периодите между две
преброявания. От 1929 година е в сила Правилник за водене на регистрите по
гражданско състояние /ДВ бр. 73 от 2.07.1929 година, отм. с ПВРГС обн. ДВ бр.
35/1950 година/, а с Правилника за забележаване на ражданията, женитбите и
умиранията /ПЗРЖУ/ от 24.03.1893 година са въведени официални регистри по
гражданско състояние относно ражданията, женитбите и умиранията, а актовете са
съставяни в общината, където са се случвали събитията. В акта за раждане са вписвани
данните за родителите. Следователно, при така функциониращата регистрационна
система относно гражданското състояние на физическите лица, и съществуването на
регистри за гражданско състояние в Община ***, за административния орган е
налице задължение да събере служебно всички доказателства по чл. 36, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 35 от АПК, относно
преките наследници на ***, включително въз основа на регистрите на актовете за
гражданско състояние на преките наследници на общия наследодател. В случая
административния орган се е ограничил само до извършване на справка в НБД
„Население“, като не е събрал информация от останалите регистри за всеки от
наследниците на общия наследодател. В тази връзка и след събиране на посочените
писмени доказателства за административния орган съществува и правната
възможност да се обърне и към Държавен архив, където биха могли да се пазят
данни, от значение за издавания документ.
С оглед на
гореизложеното административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 от АПК да изясни
всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е използвал всички
процесуални възможности, както и не е обсъдил изисканите доказателства, които сам
е събрал, за да обоснове отказа или в случай на достатъчно данни да издаде искания
документ, при спазване на дължимата форма на административния акт.
Административният орган има задължението да събере по служебен път всички
относими писмени доказателства и едва след това да се произнесе. В случая
постановения отказ е издаден без анализ на събраните доказателства, при което е
нарушен материалния и процесуалния закон. За административния орган съществува
задължение след подаване на искането от настоящия жалбоподател за издаване на
удостоверение за наследници да изиска всички относими доказателства, да извърши
проверката и издаде искания документ.
От анализа на
императивната разпоредба на чл. 4, ал. 3 от Закон за гражданската регистрация/ЗГР/, която
вменява отговорност на кметовете на общините за гражданската регистрация на
територията на общината и на чл. 102, ал. 1, т. 3 от ЗГР, задължаващ общинската
администрация да поддържа единната система за гражданска регистрация се налага
извода, че задължението за попълване и поддържане на регистрите на населението,
от които да се черпи информация относно родството с оглед издаване на
удостоверение за наследници е вменено на администрацията на общината, която се
ръководи от кмета на общината. В същия смисъл е била и действащата в предишни
години позитивно – правна уредба.
Административният
орган не може да се позовава на неизпълнение на задължението си, произтичащо от
нормативните актове за попълване и поддържане на регистрите на населението с
данни, подлежащи на регистрация, за да постанови отказ да се предоставят данни
и да се извърши въз основа на това административна услуга на физическо лице.
След като са изпълнени и двете предпоставки на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6
от 24.04.2012 година за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението, а именно: първо, към датата на смъртта си лицето да е подлежало на
вписване в регистър на населението и второ, за него да е съставен акт за смърт,
органът е длъжен да издаде исканото удостоверение. От представените
доказателства по делото е видно, че за смъртта на лицето ***е издаден акт за
смърт № 2862 от 02.08.1948 година, а също съгласно упоменатия по – горе Правилник
за водене на регистрите по гражданско състояние /ДВ бр. 73 от 2.07.1929 година,
отм. с ПВРГС обн. ДВ бр. 35/1950 година/, както и Правилника за забележаване на
ражданията, женитбите и умиранията /ПЗРЖУ/ от 24.03.1893 година са въведени
официални регистри по гражданско състояние относно ражданията, женитбите и
умиранията, а актовете са съставяни в общината, където са се случвали събитията,
при което практиката е категорична, че кметът е длъжен да издаде исканото
удостоверение за наследници на ***, починал на 02.08.1948 година, бивш жител ***,
при което отказът следва да бъде отменен и преписката бъде изпратена на кмета
на община с указания за издаване на удостоверение за наследници в едномесечен
срок от получаване на преписката. В посочения смисъл е съдебната практика на
Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение №
12 410 от 19.11.2015 година, постановено по адм. дело № 14 731 по
описа за 214 година на III отделение.
С оглед
установените релевантни за спора факти, настоящият съдебен състав намира, че са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3
и т. 4 от
АПК и отказът да бъде издадено удостоверение за наследници
подлежи на отмяна като незаконосъобразен.
На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на
компетентния административен орган за произнасяне по подаденото искане за
издаване на удостоверение за наследници, съобразено с дадените задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Относно
разноските:
С оглед изхода на
делото своевременно направеното и доказано по основание и размер искане от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебни разноски, следва да се уважи, като на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК ответната страна заплати на жалбоподателя сума в общ размер на 310
/триста и десет/ лева, от които 10.00 /десет/ лева платена държавна такса и 300
/триста/ лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 10791 от 29.10.2018 година.
С оглед изхода на
делото следва да се остави без уважение искането на процесуалния представител
на ответника по жалбата.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Отказа за издаване на удостоверение за наследници на ***изх.
№ М-02-61/1/ от 09.08.2018 година на кмета на Община по молба вх. № М 02-61 от
06.08.2018 година, като незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА административната преписка на кмета на Община за ново
произнасяне по молба вх. № М 02-61 от 06.08.2018 година, подадена от на Ю.Г.Н. с ЕГН ********** *** в едномесечен срок от
получаване на административната преписка, съгласно дадените указания по
прилагането на закона.
ОСЪЖДА Община да заплати на Ю.Г.Н.
с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен
съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: