Р Е Ш Е Н И Е

№ 398

Гр. Перник, 15.11.2018 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, с участието на прокурор ***от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 493 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по искова молба на К.Т.М. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат А.А. ***, ул. „***“ № 2 срещу Агенция „***“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ № 3, с която е предявен иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за заплащане на обезщетение в общ размер на 8 862 лева за периода от 14.02.2017 година до 14.08.2017 година (6 месеца), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 130 лева, представляваща лихва за забава върху претендирания размер за периода от 28.07.2018 година до датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че със Заповед № ЧР-СП-22 от 14.02.2017 година на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл.7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл на председателя на управителния съвет на Агенция „***“ е прекратено служебното му правоотношение. С Решение № 105 от 21.04.2017 година, постановено по адм. дело № 104 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник посочената по – горе прекратителна заповед е отменена като незаконосъобразна, съответно с Решение № 9 769 от 17.07.2018 година, постановено по адм. дело № 6 641 по описа за 2017 година на Върховния административен съд е оставено в сила решението на административния съд. Твърди, че през посочения период от 14.02.2017 година до 14.08.2017 година не е заемал друга държавна служба, по която да е получавал възнаграждение. Заявява, че към датата на признаване на уволнението за незаконно – 21.04.2017 година, съгласно постановеното съдебно решение от административния съд основното му месечно възнаграждение за заеманата длъжност е било 1 477 лева, поради което моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на 8 862 лева, представляваща обезщетение за времето през което не е заемал държавна служба, а именно за периода от 12.02.2017 година до 14.08.2017 година (6 месеца), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска – 18.09.2018 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 130 лева, представляваща лихва за забава върху претендираната сума за периода от 28.07.2018 година до 18.09.2018 година.

В проведеното съдебно заседание на 29.10.2018 година настоящия съдебен състав по искане на процесуалния представител на ищеца на основание на чл. 214 от ГПК допусна изменение на иска в частта за претендираната лихва за забава, като иска в тази част се счита предявен за сумата от 130.73 лева за посочения период.

В проведеното съдебно заседание на 29.10.2018 година ищеца редовно призован не се явява, представляван от адвокат А.А. ***, която излага допълнителни съображения за основателността на иска. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да осъди ответника да заплати на ищеца претендираното парично обезщетение, вследствие на прекратеното служебно правоотношение в посочените размери. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

В проведеното съдебно заседание на 29.10.2018 година ответника Агенция „***”, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт ***оспорва предявения иск, като неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли.

В проведеното съдебно заседание на 29.10.2018 година представителят на Окръжна прокуратура Перник, прокурор ***дава становище, че предявения иск следва да се уважи като основателен и доказан.

Административен съд – Перник в настоящия съдебен състав, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ЧР-СП-22 от 14.02.2017 година на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл.7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл на председателя на управителния съвет на Агенция „***“ е прекратено служебното правоотношение К.Т.М. – настоящ ищец, заемал до този момент длъжността „***“ в отдел „***“ в Дирекция „*** ***” при Агенция „***”.

С Решение № 105 от 21.04.2017 година, постановено по адм. дело № 104 по описа за 2017 година на Административен съд – Перник посочената по – горе прекратителна заповед е отменена като незаконосъобразна, съответно с Решение № 9 769 от 17.07.2018 година, постановено по адм. дело № 6 641 по описа за 2017 година на Върховния административен съд е оставено в сила решението на административния съд.

Със Заявление вх. № 94-00-6939 от 27.07.2018 година настоящия ищец е поискал от председателя на управителния съвет на Агенция „***“ да му се изплати обезщетение за незаконно прекратеното му служебно правоотношение, като е посочил банкова сметка.

***смени доказателства, а именно: Копие на служебна книжка № 108/12.02.2013 година, серия А, справка от ТД на НАП – София за актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 14.02.2017 година до 31.12.2017 година, както и удостоверение от орган по приходите при ТД на НАП – София се установява, че в периода от 14.02.2017 година до 14.08.2017 година настоящия ищец не е работил по трудово правоотношение (не е получавал възнаграждение за труд/работа) и не е заемал друга държавна служба, и не е получавал обезщетение за временна неработоспособност от осигурител.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение на вещото лице В.Ж.П. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, от която се установява, че размерът на основната заплата към момента на прекратяване на служебното му правоотношение и към датата на признаване на уволнението за незаконно общия размер на обезщетението за периода от 14.02.2017 година до 14.08.2017 година е в размер на 8 862 (осем хиляди осемстотин шестдесет и два лева), съответно 1 477 лева месечно. Вещото лице е установило, че лихва за забава върху размера на дължимото обезщетението за периода от 28.07.2018 година до 18.09.2018 година е в размер на 130.73лева. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като компетентно, безпристрастно и обективно дадено.

При така установеното от фактическа страна, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник направи следните правни изводи:

Искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предявен от надлежна страна, против юридическото лице, представлявано от органа, издал незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение и след нейната отмяна по съдебен ред, поради което и на основание чл. 204, ал. 1 и чл. 205 от АПК е процесуално допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена, в случая от съда, държавният служител има право да претендира обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 (шест) месеца. Съгласно същия законов текст, когато служителят е бил назначен на друга държавна служба с по – ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по – нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл трябва кумулативно да са налице следните материалноправни предпоставки, елементи от правопораждащия фактически състав, предвиден с нормата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, а именно: отмяна на прекратяването на служебното правоотношение; оставане на служителя незает по служебно или трудово правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по-ниско възнаграждение; наличие на причинна връзка между вредата и прекратяването на служебното правоотношение. Вредата, подлежаща на обезщетяване от ответника, се определя по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като в случая е определяща получаваната основна месечна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, която е в размер на 1 477 лева. Така посочения размер е установен от вещото лице по приетото и неоспорено от страните заключение. Отговорността на работодателя по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл произтича от незаконното прекратяване на служебното правоотношение с едностранно волеизявление на работодателя и вредата, подлежаща на обезщетяване от страна на органа по назначаването, се определя по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като в случая определящо е месечното възнаграждение към датата на признаване на уволнението за незаконно.

Така формулираните изисквания от ЗДСл кумулативни предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в случая са налице. Искът по чл. 121, т. 3 от ЗДСл е доказан по основание, тъй като от приетите по делото доказателства се установява, че прекратяването на служебното правоотношение на ищеца е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, като в максималния предвиден законов срок от шест месеца, последния не е работил по друго служебно или трудово правоотношение. Доказателствата, по делото не сочат на извършено плащане на обезщетение от ответната страна. От приетото и неоспорено от страните заключение по делото, което настоящия съдебен състав кредитира се установява, че размерът на основната месечна заплата за длъжността „***“ в отдел „***“ в дирекция „*** ***” при Агенция „***” е в размер на 1 477 лева, която сума е основната месечна заплата и при прекратяване на служебното му правоотношение и при възстановяването му. Наред с това безспорно от събраните по делото писмени доказателства следва да се приеме, че за периода от 14.02.2017 година до 14.08.2017 година настоящия ищец не е работил по друго служебно или трудово правоотношение, т.е. същия не е полагал труд в изискуемия се шест месечен период. Въз основа на изложеното се налага извода, че предявената искова претенция е доказана изцяло по основание и размер. Дължимото обезщетение за времето, в което служителят е останал без работа, но за не повече от шест месеца е в размер на 8 862 (осем хиляди осемстотин шестдесет и два) лева за посочения по – горе период. Ето защо така предявения иск по реда на чл. 121, т. 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде уважен, като ответника бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 8 862лева за периода от 14.02.2017 година до 14.08.2017 година, ведно със законната лихва върху посочената сума,считано от датата на подаване на исковата молба – 18.09.2018 година до окончателното й изплащане. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 9386 от 09.07.2018 година, постановено по адм. дело № 8570/2017 година, VII отделение по напълно идентичен казус.

С исковата молба е предявен и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на лихва за забава в размер на 130.73 лева за периода от 28.07.2018 година до 18.09.2018 година върху размера на дължимото обезщетение в размер на 8 862 лева. Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по назначената съдебно – счетоводната експертиза се установява, че за 53 дни на ищеца се дължи лихва за забава в размер на 130.73 лева за посочения период, поради което ответника следва да бъде осъден да му заплати посочената сума.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък, следва да се уважи, като ответника му заплати сумата от 912 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 12797 от 17.09.2018 година.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 121, ал.1, т. 3 от ЗДСл, във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Агенция „***“ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ № 3 да заплати на К.Т.М. с ЕГН ********** *** на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл обезщетение в размер на 8 862 (осем хиляди осемстотин шестдесет и два) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 18.09.2018 година до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 130.73 лева (сто и тридесет лева и седемдесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху размера на обезщетението за периода от 28.07.2018 година до 18.09.2018 година.

ОСЪЖДА Агенция „***“ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***“ № 3 да заплати на К.Т.М. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 912 (деветстотин и дванадесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от връчването му страните.

Съдия: