Р Е Ш Е Н И Е

№ 411

гр. Перник, 09. 11. 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Любомир Луканов

при секретар Е. В., като разгледа докладваното от съдия Луканов административно дело № 502/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д.К.С. против заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-146 от 14.09.2018г., издадена от А. В. А., в качеството на длъжностно лице - младши автоконтрольор в Районно управление (РУ) Р. при ОД на МВР-П.. Със заповедта е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане при ОД на МВР-П.. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и издадена в нарушение на установените правила. Иска отмяна на заповедта. Претендира разноски. Не представя списък на разноските.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят чрез представителя си по пълномощие адв. Н.Х. (пълномощно по лист 8 от делото), поддържа жалбата по изложените в нея основания. В хода на устните състезания пледира за отмяна на заповедта, като грубо противоречаща на закона.

Ответникът – А. В. А., в качеството на длъжностно лице - младши автоконтрольор в РУ Р. при ОД на МВР-П., чрез представителя си по пълномощие – юрк. З. В. В. (пълномощни по лист 50 и 63 от делото), оспорва жалбата. Излага съображения за законосъобразност на атакуваната заповед. Представя доказателства. В хода на устните състезания пледира за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Не претендира разноски.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

От представената административна преписка и неоспорените от страните доказателства се установява, че на неконкретизирана дата в сектор „03“ на отдел „04“ при ГД „БОП“-МВР е получен сигнал, че след публикация в електронно информационно издание „***“ на тема корупционна схема свързана с фирма „***“ АД, на 11.09.2018г. от офиса на фирмата е започнато изнасяне на папки и компютри и са предприети действия с цел унищожаване на доказателства за корупция и злоупотреби с европейските фондове (справка по лист 44-47 от делото). Установява се, че на 12.09.2018г. е проведена среща между служители в ГД „БОП“ и Д.С. - репортер в издание „***“. Тъй като последният нямал мандат относно информацията, която би могъл да предостави е договорена среща с директора на „***“. На 13.09.2018г. служител в ГД „БОП“ получил обаждане от А. Ч., представил се за един от директорите на сайта „***“, който предоставил информация, че в момента продължават да се унищожават доказателства - папки с документи, извън пределите на гр. С.. По негова информация фирмените документи се транспортират за гр. Р., където имало пригодено специално място за тяхното унищожаване. За проведения разговор е уведомен началника на сектор „03“ и е взето решение за оказване на пълно съдействие от страна на ГД „БОП“. Уведомен е и директора на сайта „***“. В 19.25ч. на 13.09.2018г. А. Ч. предоставил информация, че документацията се превозва с лек автомобил „***“ и лек автомобил „***“ и пътуват към ж.п. гара Е.. В 19.30ч. служител на ГД „БОП“ уведомил оперативния дежурна част в ОД на МВР-П. за оказване на съдействие. На 13.09.2018г. в 19.50 часа оперативният дежурна част (ОДЧ) сигнализирал ОДЧ-Р., което се установява от вписаното в дневник за получени и предадени сигнали (лист 22-23 от делото). В книгата е отразено за постъпил доклад и за установяване на лек автомобил „***“ и лек автомобил „***“ в с. Е., към ж.п. спирка. На място е изпратен АП-447, на когото е указано да се обезопасят с бронежилетки и при установяване на автомобилите да се проверят багажните им отделения за чували с документи. От ОДЧ-П. е разпоредено служителите на АП-447 да останат на място до пристигане на служители от ГД „БОП“ и съответно да останат на тяхно пряко подчинение до приключване на мероприятието.

При извършен пешеходен обход служителите на АП-447 установили 7 броя чували пълни с нарязани листове хартия, както и догарящи части от хартия. Същите докладвали на дежурния ОДЧ и на служител от ГД „БОП“. Получили разпореждане да запазят местопроизшествието и да чакат разпореждане за следващи действия. Бил сформиран секретен пост в близост до чувалите с документи.

От докладна записка с рег. № 328р-97479 от 14.09.2018г. по описа на ОД на МВР Перник се установява, че около 21.00ч. служителите на АП-477 забелязали приближаващи се светлини на фенер и две лица, като установили, че едното лице развързало един чувал. Полицаите извикали „стой на място „полиция“ и лягай на земята, ръцете в страни от тялото“. Поставили белезници на лицата след което докладвали на ОДЧ и на ГД „БОП“. Лицата незабавно се представили съответно: Д.С., журналист в сайта „***“ и ***, журналист в Р. Р.. Установените в с. Е. лица били отведени до сградата на РУ-Р..

Жалбоподателят е задържан на 13.09.2018г. в 21.00 ч. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане, видно от процесната заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-146 от 14.09.2018г., издадена от полицейски орган А. В. А.. От отразеното в заповедта се установява, че С. е освободен на 14.09.2018г. в 04.00 часа. Извършен е личен обиск на С. и е подписана декларация от същата дата.

Съгласно протокол за доброволно предаване от 14.09.2018г. (лист 33 от делото) Д.С. е предал доброволно 25 броя празни класьори за документи, 6 броя дискове и 29 ксерокопия на документи по оперативна програма „Околна среда 2014г.-2020г.“, като е посочил, че ги е намерил край кофи за смет в с. Е., а там е бил по сигнал, че се унищожават документи за корупционни схеми, по които работил.

До Районна прокуратура Радомир от РУ Р. било изпратено уведомление за започнато досъдебно производство (ДП) № 234 от 14.09.2018г. по описа на РУ–Р., за извършено престъпление по чл. 319 от НК (лист 27 от делото). От съдържанието му се установява, че ДП е започнато срещу неизвестен извършител за това, че от неустановена дата до 20.30ч. на 13.09.2018г., в землището на с. Е., община К., област П. унищожил (чрез нарязване и запалване) чужди или не изключително нему принадлежащи документи с цел да причини на другиму вреда или да набави за себе си или другиго облага - престъпление по чл. 319 от НК.

Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, Административен съд Перник, извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК и прави следните правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата.

Заповедта за задържане на лице с рег. № 328зз-146 от 14.09.2018г., предмет на съдебния контрол, не съдържа указания пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. С оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК следва, че срокът за обжалване се удължава на два месеца. Съдът приема, че оспорващият е получил заповедта на 14.09.2018г., когато е бил освободен, а жалбата срещу заповедта е с дата 20.09.2018г., което е видно от входящия регистър на съда. Следва, че жалбата е постъпила в съда в законоустановения срок. Жалбата е подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, а доколкото съдържа и предвидените в закона форма и реквизити, т.е. отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, то същата е допустима.

ІІ. По основателността на жалбата.

Жалбата е основателна.

За да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, е необходимо да са установени в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства на целта на закона. Наличието на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК, води до недействителност на административният акт. За преценка, дали порока от който акта страда води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено, в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено, в който случай актът следва да бъде обявен за нищожен.

Съгласно чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съдът счита заповедта за издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Видно от протокол № 313р-5037/30.03.2016 година подписан от служител на сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Перник (лист 58 от делото), издателят на заповедта е сключил трудов договор № 313з-481/08.03.2016г. и е назначен на длъжност младши автоконтрольор в РУ Р. при ОД на МВР-П., след което е запознат с типова длъжностна характеристика за длъжността (лист 60-62 от делото). Следва, че заповедта е издадена от материално, териториално и времево компетентен административен орган.

Съдът приема, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 2-5 от АПК.

Реквизитите на съдържанието на заповедта за задържане са определени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съобразно т. 2 на същата разпоредба заповедта трябва да съдържа както фактически, така и правни основания за издаването й, т.е. актът трябва да бъде мотивиран. Следователно, по силата на специалната правна норма в заповедта трябва да е посочено не само правното основание, но конкретните фактически обстоятелства като основание за задържане на лицето.

Съдът съобрази приетото с Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. По делото не се установи А.В.А., в качеството на административен орган, издал процесната заповед, да е изложил каквито и да са фактически основания по издаването на акта, нито в самата заповед, нито в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената в съда преписка. Съдът приема, че фактическите основания следва не просто да бъдат изложени от органа, а и да кореспондират с правните основания по издаването на заповедта. В заповедта, а и в изпратените доказателства по административната преписка, липсва описание на фактическите основания за издаването й, които да са относими към жалбоподателя Д.К.С.. Недопустимо е съдът служебно да подвежда установените факти по делото под съответната правна норма, когато това не е направено от компетентния орган. Съдът е длъжен служебно да провери дали посочените в акта фактически основания се установяват от събраните по делото доказателства и съответни ли са на дадената им правна квалификация. Именно с тази цел е въведено императивното задължение на административния орган да мотивира своя акт така, че да може при съдебния контрол да се извърши проверка на законосъобразността и правилността на властническото волеизявление, което в случая пряко и негативно засяга (ограничава) правото на свободно придвижване на конкретно физическо лице.

Цитирането в заповедта на приложимата правна норма - чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се приеме, че са спазени изискванията на закона. За да е възможно извършването на обективна (а не формална) преценка за законосъобразността на заповедта следва да има изложени фактически основания за нейното издаване, а органът е направил описание на фактическата обстановка единствено с посочване: „има данни за извършено престъпление /присъства в периметъра на запазена МП/“ Административният орган дори не е направил препращане към ДП № 234 от 14.09.2018г. по описа на РУ–Р., което се установи, че е образувано на датата, на която е издадена и заповедта. Съдът счита, че така посоченото основание не представлява фактически основания за издаване на административен акт. От този начин на посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление или за евентуалната му съпричастност в извършване на конкретно престъпление. От съвкупната преценка на доказателствата по делото не се установява, към дата на задържане на жалбоподателя, да е налице извършено престъпление от С., както и за необходимостта от прилагане на принудителна административна мярка - задържане на лицето за срок от 24 часа.

Следва, че оспорената заповед и административната преписка по издаването й не изясняват фактическата обстановка, която е наложила задържането на жалбоподателя. Пропускът не може да бъде отстранен чрез доказателствата към образуваното ДП № 234 от 14.09.2018г. по описа на РУ–Р.. Представените с административната преписка документи са съставени по друго процесуално производство, касаят процесуално следствени действия по НПК и няма данни всички те да са доведени до знанието на задържаното лице (напр. докладните записки, които са вътрешнослужебен акт не са станали известни на задържаното лице преди приемането им като доказателство в съдебното производство, а и са изготвени след освобождаването му). Дори да се приеме, че представените документи от заведеното ДП № 234 от 14.09.2018г. по описа на РУ–Р. запълват липсата на фактическите основания, непосочени при издаването на заповедта, то същите не отговарят на целта – „да се доведе до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде искания акт“, тъй като не са доведени до знанието на жалбоподателя. В този смисъл настоящият съдебен състав споделя приетото в решение № 12710 от 26.11.2015 г. по адм. д. № 15223/2014 г., на ВАС, V отд., че липсата на описани в заповедта фактически основания за издаването й, съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Непосочването на фактическите и правни основания за издаването на заповедта за задържане, изискуеми от разпоредбата чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е нарушение на изискването и за форма на акта, което във всички случаи ограничава правото на защита на засегнатото лице. Липсата на фактически основания за издаване на административния акт представлява съществен порок във формата му и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на акта, тъй като възпрепятства съдебната проверка за съответствието на акта с материалния закон. Не се установява какво е укоримото деяние, извършено от лицето и данни за какво конкретно престъпление са установени към датата на задържането му.

Съдът приема, че заповедта е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби. Неизлагането на фактически основания, препятства съдебната проверка на акта по същество, но в случая съдът извърши такава на основание чл. 168 от АПК с оглед посочването в заповедта на правното основание за издаването й.

По реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат само лице за което има данни, че е извършило престъпление.

За да се приеме съответствие със закона при задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа, следва да са били налице данни, че Д.К.С. е извършил престъпление по чл. 319 от НК. В заповедта не е индивидуализирано кои са унищожените, скрити или повредени чужд или не изключително нему принадлежащи документи с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административният акт с материалния закон следва да се преценява към момента на издаването му. Това е релевантният момент, тъй като само с действащия закон към момента на издаването на акта административните органи, а и правните субекти, са били длъжни да съобразяват поведението си. Съдът е дал процесуална възможност на ответника да ангажира доказателства за наличието на посоченото в заповедта правно основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за задържане на жалбоподателя и да ангажира годни доказателства, от които да се направи обоснован извод, че към момента на издаване на акта С. е извършил престъпление или е съпричастен към извършено такова. От представените и приети по делото доказателства, нито едно не обосновава такъв извод. От нито един от документите съдържащи се в административната преписка не може да се формира извод, че жалбоподателят е имал поведение, което да доведе до възникване на предположение, че именно той е извършителя на престъпление по чл. 319 от НК или е била помагач в извършването на такова престъпление. Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че за извършеното със заповедта задържане не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което съдът приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и следва да бъде отменена съгласно чл. 146, т. 4 от АПК.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в писмените доказателства по делото не се съдържат дори косвени данни обосноваващи извод, че към момента на задържането на жалбоподателя полицейските органи са разполагали с информация за евентуалната съпричастност на С. в извършване на престъпление по чл. 319 от НК. Преценката за съответствие на решението с материалния закон се извършва от съда само въз основа на фактите, посочени като основание за издаване на административния акт и съдът няма право да ги изменя, замества (например вместо за престъпление по чл. 319 от НК, да обсъжда наличие на данни за друго престъпление по НК) или да допълва. В тази насока както съдебната теория, така и практиката на ВАС са трайни и непротиворечиви и настоящият съдебен състав ги възприема изцяло. Недопустимо е съдът да приема и преценява материалната законосъобразност на заповедта на други фактически и правни основания, различни от посочените в нея. Константната практика на ВАС приема, че за да е налице фактическо основание за налагане на ПАМ по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да съществуват и да са приложени към преписката доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на престъпление от задържаното лице, тъй като последното е предмет на доказване в наказателното производство, а не в административното. За целта е достатъчно да има „данни“ за извършено престъпление, които могат да са писмени или устни (в този смисъл е решение № 11905/08.10.2014 г. по адм. дело № 906/2014г. на ВАС и др.). Изложените от настоящия съдебен състав съображения за незаконосъобразност на заповедта не са в колизия със съдебната практика на ВАС, тъй като в случая не бе доказано от административния орган наличието дори на устни сведения за данни, че до прилагане на мярката именно Д.К.С. е съпричастен към извършването на престъпление по чл. 319 от НК. Не се установи и дали въобще от органите на МВР е бил определен периметъра на запазено местопрестъпление (вписано в заповедта като МП), за да се формира извод, че С. е присъствал именно в този периметър към момента на задържането му. За настоящия спор е без правно значение, че такъв периметър вероятно е бил определен (посредством ограждане или друг начин), след задържането на жалбоподателя.

Друго несъответствие със закона, при издаване на оспорваната заповед, е неспазване на принципа за съразмерност на мярката, регламентиран в чл. 6 от АПК. Според този принцип, административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като при изпълнение на един акт не се допуска засягане правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законната цел. В нормативно определените рамки административният орган следва да упражнява предоставената му компетентност, когато действа в условията на оперативна самостоятелност, какъвто е настоящия случай. Целта на задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие, като за всеки конкретен случай на задържане данните, установяващи тази възможност/и трябва да бъдат категорични. Доказването на тези данни е в тежест на административния орган, което не бе проведено успешно в съдебното производство.

Оспорваната заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в противоречие с целта на закона - основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта. Издаването на оспорваната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е разпоредено задържането на Д.К.С. очевидно не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, в случая за 7 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 от ЗАНН. От доказателствата по делото не се установи наличие на данни, че жалбоподателят може да се укрие или да осуети полицейско разследване, да укрие улики или лица и по този начин да попречи на разкриване на конкретно престъпление. Обратно, установи се, че към момента на задържането С. е работел в качеството му на репортер в издание „***“ (съгласно справката от 14.09.2018г. – лист 44 от делото), във връзка с корупционна схема свързана с конкретно търговско дружество, като е дал сведения и е предел вещи на разследващите органи. Следва, че жалбоподателят не само не е пречил по никакъв начин на провежданото мероприятие от служителите на МВР, а е съдействал за изясняването на случая. Следователно задържането, при липсата на данни за евентуална възможност С. да се укрие от органите на реда, е несъразмерно с преследваната от закона цел. По изложените съображения съдът счита, че е налице още едно самостоятелно основание за отмяна на акта - несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.

От формална гледна точка обжалваната заповед не сочи конкретна цел, наложила задържането на лицето. По разбиранията на състава задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не може да се извършва винаги, а само когато има данни, че едно лице е извършило престъпление или същото това лице е съпричастно към извършеното такова. Следователно наред с данните за престъпление като основание за полицейско задържане за срок до 24 часа, административният орган винаги трябва да следи за това дали задържането на вероятния извършител е оправдано от гледна точка на наличието на общите предпоставки за прилагане на принудителните административни мерки, включително дали се налага с оглед поведението на лицето, предмета на престъплението и разследването. В конкретния случай се установи, че административният орган е излязъл извън рамките на съразмерност при прилагане на мярката, като е нарушил принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.

Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено в целта на закона (в тази връзка е приетото от наднационалния съд в решение по делото „***“). В случая задържането на С. не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквато е наложена и с процесната заповед за задържане.

С оглед изложените съображения съдът приема, че заповед за задържане на лице рег. № 328зз-146 от 14.09.2018г., издадена от А. В. А., в качеството на длъжностно лице - младши автоконтрольор в РУ-Р. към ОД на МВР-П. не е съобразена с изискванията по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което следва да се отмени, като незаконосъобразна.

ІІІ. По разноските.

На основание чл. 81 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенциите на страните за присъждане на разноски.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски.

Доказаните от жалбоподателя разноски са за платена държавна такса от 10 лева (лист 9 от делото). Жалбоподателят не претендира разноски за адвокатско възнаграждение и съдът не дължи произнасяне.

Поради изложеното съдът осъжда юридическото лице, в структурата на което се намира органът издал отменения акт, да заплати на жалбоподателя сумата от 10 лева – разноски по делото.

Предвид изложеното и на основание чл. чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Д.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-146 от 14.09.2018г., издадена от А. В. А., в качеството на длъжностно лице - младши автоконтрольор в Районно управление гр. Р. при Областна дирекция на МВР гр.П..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на Д.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сума в размер на 10 (десет) лева, представляваща разноски по административно дело № 502 по описа за 2018г. на Административен съд Перник.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:/п/