Р Е Ш Е Н И Е

№ 374

гр. Перник, 08.11.2018 г..

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при секретар-протоколист Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 515/2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Ц.И.И. против Заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-147 от 14.09.2018г., издадена от Р. С.-мл. автоконтрольор при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник. Със заповедта е наредено задържане на жалбоподателката за срок от 24 часа в помещение за задържане при РУ-Радомир.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения. Прави се искане за отмяната й и за присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание, жалбоподателката редовно призована не се явява. За представител изпраща адв. Н.Х., от АК-Монтана. Поддържа жалбата на изложените в нея основания. В хода на устните състезания пледира за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата– Р. Н. С., в качеството си на полицейски орган – мл. автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник за представител изпраща гл. юк. З. В.. Оспорва жалбата. Пледира, че атакуваната в настоящето производство заповед е правилна и законосъобразна, поради което прави искане жалбата да се отхвърли като неоснователна.

По допустимостта:

В заповедта предмет на съдебен контрол не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба. С оглед на това и съгласно чл. 140, ал. 1 от АПК се приема, че жалбата е постъпила в законоустановения срок. Жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко засегнато от административния акт, поради което са дължи разглеждането й по същество.

Административен съд-Перник, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото.

По фактите:

От данните по делото се установява, че в сектор „03“ на отдел „04“ при ГД“БОП“-МВР е получен сигнал. В него е посочено, че след публикация в електронно информационно издание „Б.“ на тема корупционна схема свързана с фирма „*******“АД е започнато на 11.09.2018г. изнасяне на папки и компютри от офиса на фирмата и са предприети действия с цел унищожаване на доказателства за корупция и злоупотреби с европейските фондове.

На 12.09.2018г. е проведена среща между служители в ГД“БОП“ и Д. С.-репортер в „Б.“. Тъй като последният нямал мандат относно това каква информация би могъл да предостави е договорена среща с директора на „Б.“.

На 13.09.2018г. служител в ГД“БОП“ е получил обаждане от А. Ч., представил се за един от директорите на сайта „Б.“. Чобанов предоставил информация, че в момента продължават да се унищожават доказателства-папки с документи, извън пределите на гр. София. По негова информация фирмените документи се транспортират за гр. Радомир, където имало пригодено специално място за тяхното унищожаване.

За проведения разговор е уведомен началника на сектор „03“ и е взето решение за оказване на пълно съдействие от страна на ГД“БОП“. Уведомен е директора на сайта „Б.“.

Междувременно Д. С., журналист в сайта „Б.“ и колегата му В. А., работещи по този случай, получили информация, за мястото, където се унищожават документи. Ц.И. била помолена от тях да ги придружи и придвижи с лекия си автомобил до въпросното място.

В 19.25ч. е предоставена информация, че документацията се превозва с лек автомобил „Дачия“ и лек автомобил „Форд“ и се пътува към с. Егълница.

В 19.30ч. ГД“БОП“ са уведомили оперативния дежурна част в МВР-Перник за оказване на съдействие.

Оперативния дежурна част Перник незабавно е сигнализирал ОДЧ-Радомир, видно от дневник за получени и предадени сигнали. Отразено е в книгата, за установяване на лек автомобил „Форд“ и лек автомобил „Дачия“ в с. Егълница, към жп спирка. На място е изпратен АП-447, на когото е указано да се обезопасят с бронежилетки и при установяване на автомобилите да се проверят багажните им отделения за чували с документи. От ОДЧ-Перник е разпоредено служителите на АП-447 да останат на място до пристигане на служители от ГД“БОП“ и съответно да останат на тяхно пряко подчинение до приключване на мероприятието.

При извършен пешеходен обход служителите на АП-447 установили 7 броя чували пълни с нарязани листове хартия, както и догарящи листа. Същите докладвали за ситуацията на дежурния ОДЧ и на служител от ГД“БОП“.

Разпоредено им е да запазят местопроизшевствието и да чакат разпореждане за по нататъшни действия. Същите направили секретен пост в близост до чувалите с документи.

Около 20.00ч. служители от ГД“БОП“ тръгнали от гр. София и се насочили към установеното място в с. Егълница.

Около 21.00ч. служителите на АП-477 забелязали приближаващи се светлини на фенер и две лица. Едно от лицата развързало единия чувал.

Полицаите извикали „стой на място полиция и лягай на земята, ръцете в страни от тялото“. Поставили белезници на лицата. Докладвали на ОДЧ и на ГД“БОП“.

Лицата незабавно се представили съответно: Д. С., журналист в сайта „Б.“ и В. А., журналист в Румъния.

Д. С. съобщил, че с тях има жена, негова приятелка, която е останала в лекия автомобил „Мазда“. На място е установено МПС-то и лицето Ц.И.И..

Установените в с. Егълница лица са придружени до сградата на РУ-Радомир.

Жалбоподателката е задържана на 13.09.2018г. в 21.20ч. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане, видно от книга на задържаните лица в РУ-Радомир. Вписана е под № 147, а като основание за задържането е посочено чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Издадена е Заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-147 от 14.09.2018г., издадена от полицейски орган Р. С.. Подписана е декларация.

Ц.И. е дала сведения. В тях е посочила, че на 13.09.2018г. е помолена от журналистите Д. С. и от В. А. да ги придружи до с. Егълница, във връзка с техни професионални ангажименти по случай, който те разследват. Пристигнали в селото и видели кофи за смет, около които имало празни класьори. Класьорите ги натоварили в автомобила. След това двамата журналисти слезли от автомобила и тя останала сама до пристигането на патрулен автомобил. Помолена била да остане извън автомобила.

Другите две лица също са задържани. Дали са сведения по случая.

Д. С. е предал доброволно 25 броя празни класьори, 6 броя дискове и 29 ксерокопия на документи по оперативна програма „Околна среда“, като е посочил, че ги е намерил край кофи за смет в с. Егълница, а там е бил по сигнал, че се унищожават документи за корупционни схеми, по които работил.

Ц.И., видно от книга на задържаните лица е освободена на 14.09.2018г. в 04.00ч..

До районна прокуратура-Радомир от РУ-Радомир е изпратено уведомление за започнато досъдебно производство ДП № 234 от 14.09.2018г. по описа на РУ–Радомир, за извършено престъпление по чл. 319 от НК. От него се установява, че досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител, за това, че от неустановена дата до 20.30ч. на 13.09.2018г., в землището на с. Егълница, общ. Ковачевци, обл. Перник унищожил /чрез нарязване и запалване/ чужди или не изключително нему принадлежащи документи с цел да причини на другиму вреда или да набави за себе си или другиго облага- престъпление по чл. 319 от НК.

Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото административна преписка, приета като годно доказателство. Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което и съдът ги кредитира. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:

По правото:

Със Заповед с рег. № 328зз-147 от 14.09.2018г., полицейски орган Р. С. при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е задържал жалбоподателката за срок от 24 часа. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че административният акт е издаден от компетентен орган - полицейски орган при РУ-Радомир, съобразно нормата на чл.57, ал. 2 от ЗМВР . Издателят на оспорената заповед е действащ служител на МВР и като такъв притежава правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта за задържане е издадена от полицейски орган, който притежава необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазено е и изискването за писмена форма вменено със закона и формално оспорения акт съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР заповедта трябва да съдържа фактически и правни основания. Единственото "основание" за издаване на оспорвания акт е "чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и има данни за извършено престъпление /лица установени на МП я посочват като придружител“. Така посоченото основание обаче не представлява фактически основания за издаване на административен акт. От този начин на посочване на фактическите основания за издаване на оспорваната заповед за задържане не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление и респективно за евентуалната съпричастност на И. в извършване на конкретно престъпление. От данните по делото не се установява, към дата на задържане на лицето да е налице извършено престъпление от И. съответно и за необходимостта за прилагане на принудителна административна мярка - задържане на лицето за срок от 24 часа. Основания за задържането не могат да се извлекат от административната преписка и на основание тълкувателно решение № 16/75г. на ОСГК, които да се възприемат като фактически такива. Безспорно, в посочения по-горе времеви период е провеждана полицейска операция под ръководството на ГД“БОП“, която е работила по проверка на подаден до нея сигнал за унищожаване на документи във връзка с корупционни схеми. Безспорно, в посочения по-горе времеви период единствено ГД“БОП“ е държала цялата информация по случая. Безспорно към същия този времеви период изпратените на място полицейските органи са знаели единствено, видно от книгата на ОДЧ за дадените разпореждания, че следва да установят два леки автомобила. Безспорно, в посочения по-горе времеви период три лица, едно от които е жалбоподателката са били на мястото, на което са били и полицаите. Следователно към датата и часът на задържане на жалбоподателката не са били налице както достатъчно данни за извършено престъпление, така и не са налице данни за извършено от жалбоподателката престъпление. С оглед на това се приема, че написаното в заповедта „има данни за извършено престъпление“, съотнесено към фактите не представлява фактическо основание, което да кореспондира с посоченото правно такова.

Съгласно императива на  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на посочената норма, е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Нито едно от приложените по делото доказателства обаче не обосновава наличието на материалноправните предпоставки по  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. от тези данни да може да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. На лицето по отношение, на което се прилага задържане за 24 часа, задължително трябва да бъде разяснено въз основа на какви документи, за какво конкретно действие или бездействие се извършва ограничаването на правото му на свободно придвижване. Посочване само и единствено на цифрово определена правна норма без да са изложени конкретни съображения е грубо нарушение на правото на защита на гражданина, по отношение, на който е предприета съответната принудителна административна мярка. При това положение актът е немотивиран. За разлика от предишната разпоредба за налагане на ПАМ по отменения ЗМВР, разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е категорична, че заповедта за задържане трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването й, т.е. следва да бъде мотивирана. Следователно посочването като правно основание за издаване само на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е достатъчно, за да се направи обоснован извод, че са спазени законовите изисквания за мотивираност и обоснованост на административен акт. По принцип в хода на съдебното производство, съдът няма правомощия да се занимава с дейности по отстраняване на пропуските в акта, защото по този начин би влязъл в процесуалното положение на негов издател, а не на решаващ спора орган. Поради това пропускът да се впишат в заповедта конкретните фактически основания за задържането на конкретното лице представлява сериозен порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, самостоятелно обуславящ отмяната му като незаконосъобразен.

Независимо от това в хода на съдебното дирене и във връзка с указаната на страните доказателствена тежест съдът е дал процесуална възможност на ответника да ангажира доказателства за наличието на посоченото в заповедта правно основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за задържане на жалбоподателката и да ангажира годни доказателства, от които да се направи обоснован извод, че жалбоподателката към момента на издаване на акта е извършила престъпление или е съпричастна към извършено такова. От представените и приети по делото доказателства, нито едно не сочи на такъв извод. От нито един от документите съдържащи се в административната преписка не може да се направи извод, че същата е имала поведение, което да доведе до възникване на предположение, че именно тя е извършила престъпление или е била помагач в извършването му. Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че за извършеното със заповедта задържане не е установено по безспорен и категоричен начин наличието на материалноправни предпоставки по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което заповедта се явява издадена в противоречие с материално правните разпоредби и ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

Друго допуснато нарушение при издаване на оспорваната заповед е неспазване на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Съгласно него, административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като при изпълнение на един акт не се допуска засягане правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от най- необходимото за постигане на законната цел. В така определените рамки административният орган следва да упражнява предоставената му компетентност, когато действа в условията на оперативна самостоятелност, какъвто е настоящия случай. Целта на задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие, като за всеки конкретен случай на задържане данните, установяващи това трябва да бъдат категорични. Доказването на тези данни е в тежест на административния орган.

Оспорваната заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в противоречие с целта на закона - основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до 24 часа, налагана по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган, издател на акта. Издаването на оспорваната заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, с която е разпоредено задържането на Ц.И. очевидно не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, в случая за 7часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, съгласно легалното им определение в чл. 22 от ЗАНН. От доказателствата по делото не се установява наличие на данни, че жалбоподателката може да се укрие или да осуети полицейско разследване, да укрие улики или лица и по този начин да попречи на разкриване на конкретно престъпление, напротив, същата чинно е дала сведения и не е пречила по никакъв начин на провежданото мероприятие. Следователно, задържането, при липсата на данни за евентуална възможност И. да се укрие от органите на реда се явява несъразмерно с преследваната от закона цел. По изложените съображения съдът намира, че е налице още едно самостоятелно основание за отмяна на акта, а именно това по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.

Изрично ще се посочи, че от формална гледна точка обжалваната заповед не сочи конкретна цел, наложила задържането на лицето. По разбиранията на състава задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не може да се извършва винаги, а само когато има данни, че едно лице е извършило престъпление или същото това лице е съпричастно към извършеното такова. Следователно наред с данните за престъпление като основание за полицейско задържане за срок до 24 часа, административният орган винаги трябва да следи за това дали задържането на вероятния извършител е оправдано от гледна точка на наличието на общите предпоставки за прилагане на ПАМ, включително дали се налага с оглед поведението на лицето, предмета на престъплението и разследването и прочие. В конкретния случай се приема, че административният орган е излязъл извън рамките на съразмерност при прилагане на ПАМ, като е нарушил принципа на съразмерността и е засегнал правата на адресата на акта в по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която той се издава.

Принудителните административни мерки следва да се прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е съобразено в целта на закона. /в тази вр. решение по делото "Петков и Профиров срещу България". В случая задържането на И. не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквито се явяват заповедите за задържане.

С оглед изложените доводи се приема, че заповед за задържане на лице рег. № 328зз-147 от 14.09.2018г., издадена от Р. С. младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник не е съобразена с изискванията по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което ще бъде отменена.

По разноските:

Страната, която има право на разноски не е поискала такива, поради което и не се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Ц.И.И. заповед за задържане на лице с рег. № 328зз-147 от 14.09.2018г., издадена от Р. С. младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/