Решение по Административно дело 526/2018г.

Р Е Ш E Н И Е

№ 422

Гр. Перник, 27.11.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 526/2018 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на Е.П.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат Д.Д. *** срещу Областна дирекция на МВР Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1 за присъждане на имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи претърпени вреди от ищеца по платено адвокатско възнаграждение по отменено Наказателно постановление № 17-0328-000933 от 04.10.2017 година на началника на група към ОДМВР Перник, РУ ***. Ищецът твърди, че издаденото наказателно постановление е обжалвал по съдебен ред пред Районен съд ***, който с Решение № 97 от 18.06.2018 година, постановено по АНД № 92 по описа за 2018 година го е отменил, като незаконосъобразно. Твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение по повод на образуваното административно наказателно производство пред Районен съд ***, по което е отменено издаденото наказателно постановление.

Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение при ангажирането на адвокат, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /02.10.2018 година/ до окончателното й изплащане.

В проведеното съдебно заседание процесуалния представител на ищеца адвокат Д.Д. *** моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по приложен списък.

Ответникът Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Перник, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт ***моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в представения писмен отговор по исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на предявения иск по основание и размер.

Административен съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящият съдебен състав приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение № 97 от 18.06.2018 година, постановено по а.н. дело № 92 по описа за 2018 година на Районен съд *** е отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 17-0328-000933 от 04.10.2017 година на началник група към ОДМВР Перник, РУ ***, с което на настоящия ищец е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за извършено нарушение на чл. 102 от ЗДвП.

Видно от договор за правна защита и съдействие от 15.03.2018 година, настоящия ищец е направил съдебни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за развилото се съдебно производство по а.х. дело № 92 по описа за 2018 година на Районен съд ***.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим.

Разгледан по същество е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ горепосочената правна норма е доразвита, като е определено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление и от тази отмяна се претендират имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност, която се осъществява от адвокати – лица с висше юридическо образование, които не са държавни служители и които за висококвалифицирания си труд получават хонорар от доверителя си на принципа на свободното договаряне при нормативно определен минимум. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за всеки един чужденец, български гражданин без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти.

Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е институт, познат от римското право и е бил прилаган още в българското обичайно право. Той стои в основата и на чл. 45 и следващите от действащия Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и изцяло на него е базиран и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и чрез касация – за индивидуалните административни актове пред ВАС и за наказателните постановления пред административните съдилища, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, гражданина изключително трудно, почти невъзможно би се справил със съдебното обжалване без неговата помощ. В подкрепа на това становище е въведеното с чл. 284, ал. 2 от ГПК задължително приподписване на касационната жалба до ВКС от адвокат, необяснимо защо още не е възпроизведено и в АПК. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по административен и/или съдебен ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, тьй като гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.

В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон.

Правно неиздържано и неоснователно е и изтъкваното становище, че процесния иск е недопустим, тъй като държавата не би могла да защити правата си чрез възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в това производство по ЗОДОВ и би се стигнало до присъждане на несправедливо високи хонорари, несъответстващи на реално извършената услуга. Възникването и признаването на право на обезщетение от непозволено увреждане не е функция и не зависи от неговия претендиран размер. Основно задължение на съда при тези производства е първо да установи дали искането се основава на действително настъпил в житейския мир правно релевантен факт – издадено незаконосъобразно наказателно постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил хонорар, и едва след това да установи неговия действителен размер.

Ето защо настоящия съдебен състав намира, че отмененото от Районен съд *** наказателно постановление е основание за ангажиране на отговорността на държавата, изразяваща се в репариране на причинените имуществени вреди в размер равен на платеното адвокатско възнаграждение. Изложените по – горе мотиви са изцяло в синхрон с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 2/2016 година.

В случая следва да се приеме, че предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева се явява основателен и като такъв следва да се уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно му изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски в общ размер на 310 лева, от които 10 лева платена държавна такса и 300 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.09.2018 година следва да се уважение.

Мотивиран от гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 1 да заплати на Е.П.С. ***, ул. „***“ ***сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение ведно със законната лихва, считано от 02.10.2018 година до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: