О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 235

гр. Перник, 21.11.2018 г.

Административен съд - Перник, в закрито заседание проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

като разгледа докладваното от съдията АД № 496 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С определение № 10905 от 17.09.2018г., постановено по АД № 11020/2018г. състав при Върховен административен съд на Република България е определил Административен съд-Перник за съд, който да се произнесе по жалба от председателя на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил /СПИНОК/, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Кюстендил, *** против решение № 821 от 28.06.2018г. на Общински съвет-Кюстендил.

В Административен съд-Перник е образувано АД № 496 по описа на съда за 2018г..

В жалба, по която е образувано делото се сочи само, че се оспорва решение № 821 от 28.06.2018г. на Общински съвет Кюстендил и се иска отмяната му като нищожно.

С разпореждане на съдията докладчик производството по делото е оставено без движение, като са дадени указания.

Съобщение, ведно със съдебното разпореждане е връчено на Ангел Ангелов, председател на СПИНОК на 26.09.2018г.. Налице е редовно връчване на съдебните книжа.

По делото е постъпило с вх. № 2504 от 03.10.2018г. и с вх. №2 524 от 05.10.2018г. от сдружение СПИНОК искане-уточнение. В него се сочи, правният му интерес произтичал от целите и предмета на дейност на сдружението разписани в удостоверение за съществуването и представителството на дружеството жалбоподател. Иска отвод на съдията докладчик, заради тенденциозност към СПИНОК и пристрастност към „дейността“ на община Кюстендил.

Административен съд-Перник преди да се произнесе по допустимостта на жалбата дължи произнасяне по искания отвод.

Отправеното искане не е мотивирано с някое от основанията за отвод посочени в чл. 22, ал. 1, т. 1-5 от ГПК, приложими във връзка с чл. 144 от АПК.

В разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК е разписано, че не може да участва като съдия по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение за неговото безпристрастие.

В случая се разглежда АД № 496/2018г. по описа на Административен съд-Перник. За съдията докладчик не са налице обстоятелства, които да доведат до извода, че за съда, разглеждащ настоящето производство има основателно съмнение за неговото безпристрастие. По делото единствено са дадени указания за отстраняване нередовност на жалбата, такива по чл. 151, т. 1 от АПК. Това е извършено със съдебен акт във връзка с императивната разпоредба на чл. 158, ал. 1 от АПК. Към жалбата като приложение не е представено удостоверение за съществуване и представителство на дружеството жалбоподател, поради което указанието за представянето му не може да разглежда като тенденциозност към дружеството. С оглед на това, че жалбата на сдружението е била депозирана директно в Административен съд-Кюстендил, а не по правилата на АПК чрез органа постановил оспорвания акт с разпореждането по настоящето дело е жалбата е изпратена на ответника и е изискана от административния орган на основание чл. 152, ал. 4 от АПК цялата административна преписка послужила за издаване на оспорения в настоящето производство акт. С оглед на това дадените указания за депозиране на административната преписка не могат да се приемат за пристрастрастност към „дейността“ на община Кюстендил още повече, че ответник по жалбата не е община Кюстендил. Написаното от жалбоподателя, че е даван отвод по някое дело и делото е изпращано на Административен съд-София област и исканията са уважавани не влече автоматично след себе си отводи по всички дела на сдружението. Съгласно Закона за съдебната власт /ЗСВ/ делата и постъпилите преписки се разпределят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение по поредността на постъпването им. В случая е определен съдия-докладчик, който да разгледа делото, видно от протокол за случайно разпределение, приложен по делото. С оглед на това разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ са спазени. Това е законовия ред за определяне на съдия-докладчик, който не се влияе от желанията на жалбоподателя.

Въз основа на изложените аргументи молбата за отвод следва да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице основания за отвеждане на съдебния състав по административно дело № 496/2018г. по описа на Административен съд-Перник.

Административен съд-Перник, като взе предвид изложените в жалбата съображения, както и уточненията направени от председателя на сдружение “СПИНОК” и представените по делото доказателства, представляващи административната преписка послужила за издаване на процесния акт, приема за установено следното:

Кмета на община Кюстендил с докладна записка № 61-00-162/20.06.2018г. е внесъл в Общински съвет Кюстендил искане за приемане на решение за обявяване на публичен търг с явно наддаване за продажба по реда на ЗПСК и Наредбата за търговете и конкурсите на недвижим имот-частна общинска собственост, представляващ сграда за битови услуги с идентификатор 41112.502.686.1-баня за обществено обслужване, находяща се в гр. Кюстендил, ж.к. „Комплекс Изток“, ул. „Г. С. Раковски“; за приемане на правния анализ и приватизационната оценка на имота, за определяне на начална тръжна цена и депозит за участие в търга, както и други дейности пряко свързани с провеждането на тръжната процедура.

Докладната записка е насочена за обсъждане към постоянните комисии.

Докладната записка, видно от протокол от заседание № 34, проведено на 28.06.2018г. е залегнала в дневния ред на заседанието на Общински съвет Кюстендил под т. 10.

Общински съвет Кюстендил след дебати и след поименно гласуване е взел, решение № 821, с което по т. 1 е решил да бъде обявен публичен търг с явно наддаване за продажба по реда на ЗПСК и Наредбата за търговете и конкурсите на недвижим имот-частна общинска собственост, представляващ сграда за битови услуги с идентификатор 41112.502.686.1-баня за обществено обслужване, находяща се в гр. Кюстендил, ж.к. „Комплекс Изток“, ул. „Г. С. Раковски“; по т. 2 е приел правния анализ и приватизационната оценка на имота; по т. 3 е определил начална тръжна цена; по т. 4. е определил депозит за участие в търга, и в последващи точки е утвърдил тръжна документация, определил състав на комисия, която да проведе търга и възложил на Кмета да сключи договор за покупко - продажба със спечелилия търга участник.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, настоящият състав приема, че жалбата е процесуално недопустима. Съображенията са следните:

Оспореното решение с № 821 от 28.06.2018г. на Общински съвет Кюстендил е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗПСК във вр. с чл. 1, ал. 2, т. 6, чл. 4, ал. 4, чл. 31, ал. 1, чл. 32, ал. 3, т. 1 от ал. 4 от ЗПСК във вр. с чл. 5, чл. 6, ал. 1, чл. 8, чл. 9 и чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за търговете и конкурсите по отношение на недвижим имот-частна общинска собственост, представляващ сграда за битови услуги с идентификатор 41112.502.686.1-баня за обществено обслужване, находяща се в гр. Кюстендил, ж.к. „Комплекс Изток“, ул. „Г. С. Раковски“.

Този акт е издаден от Общинския съвет в качеството му на орган по приватизацията по чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗПСК и като еднократно засягащ с правното си действие неограничен брой лица същият притежава спецификите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК.

Решението на общинския съвет, взето с правно основание в цитираните текстове от ЗПСК по своята правна същност е административен акт, защото се постановява от орган на местното самоуправление, в кръга на предоставеното му със ЗПСК правомощия и засяга общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.), както и незавършени обекти на строителството, невключени в имуществото на общински търговски дружества. Този вид решения, пораждат административноправни и гражданскоправни последици.

Този, който счита, че тези решения като общи административни актове са незаконосъобразни може да ги оспорва, стига да има правен интерес от това. В конкретния случай, оспорващият не е страна в производството по приемане на решение № 821 от 28.06.2018г. на Общински съвет Кюстендил, не е заинтересована страна и същият няма правен интерес от оспорването. Наличието на правен интерес на оспорващия е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на жалба срещу решението на Общински съвет Кюстендил. Решенията на общинските съвети подлежат на оспорване по реда на чл. 45 от ЗМСМА, като процесуалната легитимация е само на областния управител, кмета на общината или на прокурора. Този специален ред на обжалване е въведен предвид правомощията на общинския съвет като орган на местното самоуправление, който не е сред посочените в чл. 19 от ЗА органи на изпълнителна власт, но е орган упражняващ власт, а правомощията му са определени със специален закон. В определени случаи може да се обоснове допустимост на оспорване на решения на общинския съвет от физическо или юридическо лице, но само при наличието на правен интерес. В случая обаче такъв правен интерес не е налице. Независимо дали административните актове на общинския съвет индивидуални или общи, те не подлежат на обжалване от всяко лице, а само от засегнатите от актовете лица, по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, но само при наличието на правен интерес. Тоест, за да се приеме, че жалбата е допустима, жалбоподателят следва да установи правен интерес от оспорването на съответния акт. Изискуемият интерес не следва да е общ и житейски формулиран, а да е правен интерес, който да е конкретен, личен и пряк. Това означава, че оспорващият следва да установи, че обжалваното от него решение на общинския съвет директно и пряко го засяга, нарушава или застрашава негови съществуващи и реални права или законни интереси. Правният интерес трябва да е личен и пряк, което означава, че със самата отмяна на оспорения административен акт ще се отстранят настъпилите върху жалбоподателя вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 147 от АПК право да оспорват административните актове имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях или за които те пораждат задължение. Това обуславя и наличието на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебния контрол. В конкретния случай, решението на общинския съвет не засяга неблагоприятно правата на сдружението, както пряко, така и в смисъл на застрашаване, и затова същият не е активно легитимиран да подаде жалба против него. Тези изводи не се опровергават и от представеното по делото удостоверение за актуално състояние. От него е видно предмета на дейност на дружеството, в които се включват доброто управление на община Кюстендил и публичните й средства; свеждане към обществеността на надеждна информация за набирането и разходването на тези средства, достоверно отчитане на общинския бюджет и другите публични средства, управлявани от кмета; разработване на полезни модели на системи за анализ на рисковете в и при управлението на община Кюстендил; подпомага разработването на стандарти и правила за добро местно управление. С оглед на това следва да се приеме, че сдружението е създадено с цел защита на обществени интереси на територията на община Кюстендил, като съгласно ТР № 2/12.02.2010г. на ВАС по т.д.№ 4/2009г. сдружението може да оспорва единствено подзаконовите нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета му на дейност и целите, за които е създадено. В конкретния случай, оспореното решение на Общински съвет Кюстендил не е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК.

По отношение на индивидуалните и на общите административни актове наличието на правен интерес не може да се обосновава само с предмета на дейност на дружествата с нестопанска цел, тъй като той обосновава опосреден начин на засягане. Разпоредбите на ЗМСМА, на ЗЮЛНЦ и на АПК не дават основание да се приеме, че законодателят е предоставил на такива юридически лица права да оспорват всякакви индивидуални и/или общи административни актове само въз основа на тяхната преценка, че същите са незаконосъобразни и оспорването се налага от важен държавен или обществен интерес. Преценката за засегнат обществен интерес е предоставена само на прокурора в рамките на правомощията му по чл. 16, ал. 1 от АПК. Общият надзор за законност е в правомощията на прокуратурата, а гражданския контрол върху решенията на общинските органи не се постига по този ред.

С оглед на изложените съображения, настоящият състав приема, че жалбата против решение № 821 от 28.06.2018г. на Общински съвет- Кюстендил е процесуално недопустима и същата ще се остави без разглеждане в условията на чл. 159, т. 4 от АПК, а производството по делото ще се прекрати.

Водим от изложеното, и на основание чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искане за отвод, формулирано в искане с вх. № 2524 от 05.10.2018г.

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил /СПИНОК/, подадена от председателя A.A.против решение № 821 от 28.06.2018г. на Общински съвет Кюстендил.

Прекратява производството по АД № 496/2018г. по описа на Административен съд-Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Съдия: /п/