О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 234

Гр. Перник, 20.11.2018 година.

Административен съд – Перник, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло Иванов

като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 536 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил /СПИНОК/, със седалище и адрес на управление на дейността ***, представлявано от председателя *** против Решение № 850 от 26.07.2018 година на Общински съвет Кюстендил, прието на заседание на Общински съвет Кюстендил, проведено на 26.07.2018 година, Протокол № 35, с което е приета приватизационна оценка в размер на 2 604 000 лева и е обявен публичен търг с явно наддаване за продажба по реда на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол /ЗПСК/ и Наредба за търговете и конкурсите на поземлен имот с идентификатор 41112.500.1999, с административен адрес ***, целия с площ от 32 101 кв.м., определена е началната тръжна цена на продажбата на описания имот, определен е депозита, тръжната документация, както и е възложено на кмета на Община Кюстендил да сключи договор за покупко – продажба със спечелилия търга.

В жалба се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е прието при неспазване на установената от закона форма, както и е изложено твърдение, че тръжната процедура няма да доведе до целения икономически ефект. Наред с това се излагат и множество факти и обстоятелства касаещи местната власт. Моли съда да отмени оспореното решение.

Настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като взе предвид изложените в жалбата съображения и представените по делото доказателства, представляващи административната преписка послужила за издаване на оспорения акт, приема за установено следното:

С докладна записка № 61-00-182 от 18.07.2018 година кмета на Община Кюстендил е внесъл в Общински съвет Кюстендил за разглеждане въпрос свързан с приемането на нова приватизационна оценка на посочения по – горе поземлен имот, тьй като приетата преди това с Решение № 118 от 25.02.2016 година и проведения търг е приключил неуспешно, поради липса на участници. Към докладната записка е представен Акт за частна общинска собственост № 2166 от 28.03.2011 година за процесния поземлен имот.

На 23.07.2018 година Постоянната комисия по стопански дейности, общинска собственост и приватизация е одобрила докладната записка на кмета на общината /т. 5/.

На заседание проведено на 26.07.2018 година Общински съвет Кюстендил след дебати и след поименно гласуване с 21 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ е взел решение № 850, с което е приета приватизационна оценка в размер на 2 604 000 лева и е обявен публичен търг с явно наддаване за продажба по реда на Закона за приватизацията и следприватизационния контрол /ЗПСК/ и Наредба за търговете и конкурсите на поземлен имот с идентификатор 41112.500.1999, с административен адрес ***, целия с площ от 32 101 кв.м., определена е началната тръжна цена на продажбата на описания имот, определен е депозита, тръжната документация, както и е възложено на кмета на Община Кюстендил да сключи договор за покупко – продажба със спечелилия търга.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав след като се запозна с приложените писмени доказателства и обсъди изложените твърдения, приема от правна страна следното:

Жалбата, по която е образувано настоящето съдебно производство е подадена от председателя на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил /СПИНОК/, със седалище и адрес на управление на дейността *** и е насочена срещу Решение № 850 от 26.07.2018 година на Общински съвет Кюстендил, прието на заседание на Общински съвет Кюстендил, проведено на 26.07.2018 година, Протокол № 35.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав е приема, че подадената жалба е процесуално недопустима по следните съображения:

Оспорващият не е страна в производството по приемане на решение № 850 от 26.07.2018 година на Общински съвет Кюстендил, не е заинтересована страна и няма пряк правен интерес от оспорването. Наличието на правен интерес на оспорващия е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на жалба срещу решението на Общински съвет Кюстендил. Съгласно ТР № 2/12.02.2010 година на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 4/2009 година сдружението може да оспорва единствено подзаконовите нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета му на дейност и целите, за които е създадено. В случая жалбоподателят е юридическо лице с нестопанска, но характера на акта е пречка да се приеме, че той засяга пряко права и законни интереси на сдружението. Правният интерес от оспорването на всеки вид административен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата против акта до съда. С Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 година на ОСС на ВАС по тълкувателно дело № 4 от 2009 година се прие, че съсловните /браншовите/ организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени, няма задължителна съдебна практика за оспорването от такива лица на индивидуални и общи административни актове. В случая, няма съмнение, че оспореното пред административния съд решение на общинския съвет не засяга пряко интересите на самото юридическо лице – жалбоподател. Въпросът е, дали такъв интерес може да се мотивира поради пряко засягане на правата, свободите и законните интереси на правните субекти, които са членове на сдружението с нестопанска цел. Настоящият съдебен състав намира за правилен отрицателният отговор на този въпрос, по следните съображения: Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Според Решение № 21 от 26 октомври 1995 година по конституционно дело № 18/1995 година на Конституционния съд на РБ задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Наличието на такова „засягане“ е необходимото условие за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт „засяга“ по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове и легитимира процесуалноправния интерес от съдебното обжалване на административния акт. Недопустимо е обжалването на акта от лице, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени. Решаващ е правният ефект на административния акт, дали и доколко с него се засягат права и интереси на жалбоподателя. Правният интерес е процесуалноправно понятие, тъй като се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. Затова съдебната практика и теорията винаги са били трайни в разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК, приложим субсидиарно предвид чл. 144 от АПК, освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предяви от свое име чужди права пред съд. С тази разпоредба законодателят въвежда т. нар. извънредна, нетипична процесуална легитимация, същността на която е, че правото на иск, съответно на жалба, принадлежи по изключение на лице, което не е носител на спорното право, нито на право, засегнато от спорното право. Упражняването на това извънредно право се нарича процесуална субституция. Тя обаче е допустима само в случаите, предвидени със закон. Следователно правото на жалба на съсловна организация или друго юридическо лице с нестопанска цел за защита пред съд на засегнати права, свободи и законни интереси на правни субекти, които членуват в сдружението, може да се упражни само ако това е предвидено със закон. Такова предвиждане законодателството ни не предвижда. При положителен отговор на поставения въпрос, регистрацията на юридическо лице с нестопанска цел с предмет на дейност, свързана с предмета на който и да е индивидуален и общ административен акт, би давала процесуална легитимация за оспорване на такива актове, което по същество е заобикаляне на изискването за наличие на пряко „засягане“ на правната сфера на жалбоподателя.

От друга страна в конкретния случай, оспореното решение на Общински съвет Кюстендил не е подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК.

По отношение на индивидуалните и на общите административни актове наличието на правен интерес не може да се обосновава само с предмета на дейност на дружествата с нестопанска цел, тъй като той обосновава опосреден начин на засягане. Разпоредбите на ЗМСМА, на ЗЮЛНЦ и на АПК не дава основание да се приеме, че законодателят е предоставил на такива юридически лица права да оспорват всякакви индивидуални и/или общи административни актове и да започват или да встъпват във вече образувани производства по АПК само въз основа на тяхната преценка, че същите са незаконосъобразни и оспорването се налага от важен държавен или обществен интерес. Преценката за засегнат обществен интерес е предоставена само на прокурора в рамките на правомощията му по чл. 16, ал. 1 от АПК. Общият надзор за законност е в правомощията на прокуратурата, а не на гражданските сдружения. Регистрираните в обществена полза лица могат да осъществяват целите си не като оспорват административните актове пред съда, а посредством сигнализиране на компетентните органи – прокуратурата по реда на чл. 16, ал. 1 от АПК, и областния управител по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията. Позоваването само на предмета на дейност на юридическо лице с нестопанска цел за обосноваване на правен интерес за оспорване на индивидуален или общ административен акт, по същество, заобикаля конституционното изискване за наличие на пряк, личен интерес от оспорване на акта. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в Определение № 1235 от 31.01.2017 година, постановено по адм. дело № 1106/2017 година, VIII отделение, Определение № 1837 от 14.02.2017 година, постановено по адм. дело № 1105/2017 година, III отделение и Определение № 720 от 19.01.2017 година, постановено по адм. дело № 335/2017 година, VIII отделение.

Въз основа на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че жалбоподателя не разполага с непосредствен, пряк и личен интерес да иска отмяна на решението на общинския съвет от една страна, а от друга оспореното решение не представлява властнически акт, годен да породи съдебно оспорване по правилата и реда на АПК. С оглед на това жалбата е процесуално недопустима и същата следва да бъде оставена без разглеждане в условията на чл. 159, т. 4 от АПК, а образуваното административно производство да се прекрати.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 158, т. 4 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Сдружение на пострадалите от недобросъвестността на община Кюстендил /СПИНОК/, със седалище и адрес на управление на дейността ***, представлявано от председателя *** против решение № 850 от 26.07.2018 година на Общински съвет Кюстендил, прието на заседание на Общински съвет Кюстендил, проведено на 26.07.2018 година, Протокол № 35, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 536/2018 година по описа на Административен съд – Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.

Съдия: