№405
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр.
Перник, 19.11.2018 г.
Административен съд-Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при секретаря А. М. и в присъствието на
представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 543 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на К.И.С. срещу решение № 156/25.09.2018г., постановено
по административнонаказателно дело № 242 по описа за 2018г. на районен съд-Радомир.
В жалбата се посочва, че решението е
неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуални правила. Иска се отмяна на съдебния акт и по същество да
се отмени наказателното постановление. В открито съдебно заседание касаторът,
редовно призован не се явява. В жалбата не се сочат нови писмени доказателства.
Ответникът по касация–Районно управление-Радомир
при ОД на МВР - Перник, редовно призован не изпраща представител. Не изразява
становище по касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор при Окръжна
прокуратура-Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за
оставяне в сила на първоинстанционното съдебно решение.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Административен съд-Перник в
настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211
от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
С обжалваното решение състав на районен съд-Радомир
е потвърдил наказателно постановление № 17-0328-000044/24.01.2017г. на началник
група в РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник, с което е наложил на К.И.С.,
административно наказание "глоба" в размер на 100.00 лева на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
От фактическа страна е установено по АНД №
242/2018г., че на 18.01.2017г. в 4.55ч. в с. С., общ. Радомир К.И.С. е
управлявал лек автомобил "***“ с рег. № С **** МХ, собственост на фирма ***,
с БУЛСТАТ **********, като при проверка от контролните органи се установило, че
водачът управлява МПС-то без СУМПС, тъй като срокът на валидност е изтекъл. На
водача бил съставен АУАН в негово присъствие, който му бил предявен за
запознаване и подписан от него без възражения. Въз основа на съставения АУАН
било издадено и оспореното пред районния съд НП.
За да постанови решението си първостепенният
съд е приел, че съставеният акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете
предвидени в нормата на чл. 34
от ЗАНН и съдържат реквизитите разписани в чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН. Приел е, че и в АУАН и в НП са посочени дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, като има
единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба,
които са формулирани ясно и недвусмислено. Отчел е, че на нарушението е дадена
правна квалификация по чл. 150 от ЗДвП, вместо по чл.
150а ал.1 от ЗДвП, но е приел, че това не е ограничило правото на защита на
наказаното лице, тъй като същото се защитава срещу факти, а не срещу приложим
закон. Идентичността на фактите, изложени в обстоятелствената част на НП и АУАН
еднозначно, ясно и точно сочат нарушението, както изискват чл. 57, т. 5 от ЗАНН
и чл.
42, т. 4 от ЗАНН. Районният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 28
от ЗАНН. Въз основа на всичко изложено е потвърдил оспореното пред него НП.
Съгласно чл. 63
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Касационната инстанция извърши проверка
относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети
от първоинстанционния съд при спазване на правилата за събиране, проверка и
оценка на доказателствата.
Съдебното решение е съобразено с материалния
закон, процесуалните правила и е много добре аргументирано.
Възраженията на касатора се приемат за неоснователни.
Първоинстанционният съд е извършил
необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина, при
съблюдаване процесуалните норми на чл. 13,
чл.
14 и чл.
107 от НПК и е изяснил делото от фактическа и правна страна.
Страните не спорят по фактите. Установено е,
че на 18.01.2017г. в 4.55ч. касаторът-водач е управлявал в с. Стефаново, общ.
Радомир лек автомобил "***“ с рег. № С **** МХ, без СУМПС, тъй като срокът
на валидност е изтекъл-до 26.09.2016г., което е отразено и в съставения АУАН. Съгласно
законовата презумпция на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая от
санкционирания водач не са ангажирани доказателства, които да оборят
фактическите констатации относно извършването на вмененото му административно
нарушение, поради което правилно и законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, като му е наложена глоба в размер
от 100 лева, съгласно нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП.
Районният съд е обсъдил и анализирал
събраните по делото доказателства, въз основа на които е формирал обосновани и
правилни правни изводи относно компетентността на административнонаказващия
орган и законосъобразността на НП, относно правилната установеност и доказаност
на процесното нарушение. Отговорил е на въведените възражения свързани с
приложното поле на чл. 150 и чл. 150а от ЗДвП. Районният съд е изложил логични,
подробни и съобразени с приложимия закон мотиви, които се споделят от
касационния състав и не следва да бъдат преповтаряни.
Деянието, за което е санкциониран касатора
съставлява управление на ППС от лице без СУМПС, а не от лице без
правоспособност по смисъла на ЗДвП. Санкционната норма на чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание за
управление на МПС без СУМПС, като не държи сметка правоспособен ли е водачът
или не е, въпреки, че издаването на СУМПС се предпоставя от придобиването на
правоспособност. Свидетелството за управление на МПС е официален документ,
издаден от компетентен държавен орган, установяващ с обвързваща сила придобитото
от титуляря му право да упражнява регламентираната в ЗДвП дейност.
Правоспособността да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването
на СУМПС, а е предпоставка за издаването му, като свидетелството удостоверява
придобитата правоспособност. Без СУМПС не може да се упражнява тази
правнорегламентирана дейност дори правоспособността да е факт. Свидетелството,
по своята правна същност е документ от значение за упражняване на права-правото
да се управлява МПС. Поради това и процесното административно нарушение
съставлява несъобразяване със забраната да се управлява МПС без СУМПС, валидно
за категорията на управляваното МПС. СУМПС с изтекъл срок на валидност е
административно невалидно СУМПС и като такова - негодно да удостовери надлежно
правото на водача да управлява МПС от съответната категория. Всеки
водач, при проверка, следва да удостовери правоспособността си, като представи
свидетелство за правоуправление на съответната категория МПС, издадено от
компетентните органи и същото да е в обхвата на времевия му срок на валидност.
В този смисъл е неоснователно и възражението на касатора за приложимост в
конкретния случай на разпоредби от ЗБЛД. Посочената в касационната жалба
съдебна практика е във връзка с налагани принудителни административни мерки, а
не касае обжалване на наказателни постановления.
При определяне размера на наказанието
административнонаказващият орган изцяло е съобразил нормативно установените
критерии за индивидуализация на наказанието, съгласно чл.
27, ал. 2 от ЗАНН, тъй като глоба от 100 лева е достатъчна за постигане
целите на административнонаказателното производство.
Споделят се изцяло и изводите на
първостепенния съд, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
определяне на случая като маловажен съгласно чл. 11
от ЗАНН, вр. с чл.
93, т. 9 от НК. В случая не се касае за нарушение, което с оглед липсата
или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
При извършената на основание чл.
218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Обжалваното
решение, като постановено в съответствие с материалния закон ще се остави в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218
от АПК, във вр. чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, Административен съд-Перник, в касационен състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 156 от 25.09.2018г.,
постановено по административнонаказателно дело № 242/2018г. по описа на районен
съд- Радомир.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/