Р Е Ш Е Н И Е

№409

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 19.11.2018 г.

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

при секретаря А. М. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 565 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. ***, Община ***, област София, ул. *** №***, с управител Р. М. Й. чрез адв. Е.В.,***, против решение № 177 от 31.07.2018г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 1650 по описа на съда за 2017г.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) №14-0000484 от 31.07.2017 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, с което на „***“ ЕООД, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ), за неизпълнение в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Изразява несъгласие с изводите в съдебния акт за единство между обстоятелствената част на НП и изведената в същото правна квалификация за процесното нарушение, като пледира неправилно посочване в НП на разпоредбите както на чл. 61, ал. 1 така и на чл. 62, ал. 1 от КТ, съответно визирани състави на две отделни нарушения на КТ. Възразява и срещу изводите на районният съд по фактите, като твърди същите да не кореспондират с доказателствата, приобщени по делото, съответно да не съставляват вмененото нарушение на КТ. Доводите на касатора, се преценяват от касационния съд като основания за обжалване по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление. За установяване на касационните основания не са представени писмени доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. Е.В.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи, като се отмени атакуваното решение и се отмени процесното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата–Дирекция „Инспекция по труда“–Перник, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба. За установяване на касационните основания не се представят писмени доказателства.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП №14-0000484 от 31.07.2017г. директорът на ДИТ – Перник, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложил на „***“ ЕООД, работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за това, че на 14.06.2017г. към 14:10 часа, в обект на контрол „цех за производство и пакетиране на дървени стърготини (талаш)“, находящ се в гр. Батановци, промишлена зона, стопанисван от „***“ ЕООД, не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Л. Д. Я., заварена да полага труд в обекта като „работник“ на същата дата и към посочения час, преди постъпването й на работа. Нарушението е квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 1650 по описа на съда за 2017г., като наказателното постановление е потвърдено. За да постанови този резултат районният съд, след анализ и преценка на доказателствата, събрани по повод спора, е приел от фактическа страна, че на посочената дата длъжностни лица при ответника извършили проверка на обекта, стопанисван от настоящия касатор, при която било установено, че в обекта като „работник“ полага труд лицето Л. Д. Я., декларирала писмено пред проверяващите, че работи с определено работно време–от 08:00 до 16:00 часа, със седмична почивка – събота и неделя, че няма сключен писмен трудов договор за това. Писмен трудов договор не е представен на проверяващите при проверката на място, като такъв, с дата 12.06.2017г., сключен между „***“ ЕООД и Л. Д. Я., е регистриран в НАП на 15.06.2017г., съответно представен от касатора на служителите на ДИТ - Перник при последвалите проверки по документи. От правна страна съдът е приел, че производството по налагане на имуществена санкция е водено от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, проведено е съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени процесуални нарушения. По същество, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства, решаващият състав е приел, че по делото е безспорно установено, като съответно доказано, че на посочените в НП дата и място и към посочения час, „***“ ЕООД, като не е сключил писмен трудов договор със завареното да престира труд като работник в стопанисвания от дружеството обект лице преди постъпването му на работа, не е изпълнило задължението именно по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 1 от КТ – да уреди като трудови правоотношенията по предоставяне на работна сила, посредством сключването на писмен трудов договор с работника и преди постъпването му на работа. Извършената от районния съд проверка относно вида и размера на наложеното наказание е обосновала извод за съответна по вид и в минимален размер санкция, съобразено с правилата по чл. 27 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).

Без основание е оплакването на касатора срещу изводите на районния съд за съответна на фактически предявеното административнонаказателно обвинение правна квалификация в НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Според правилото на чл. 61, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

Съгласно императива на чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция, в случай на нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ.

Цитираната правна рамка визира множество хипотези на административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ в зависимост от това кои елементи от обективна страна са се реализирали във всеки конкретен случай, съответно кои от изрично посочените законови разпоредби са нарушени. В процесния случай съдът не намира основание да приеме, че правната квалификация на процесното нарушение не съответства на административнонаказателното обвинение.

Настоящия състав приема, че на наказаното дружество обстоятелствено е предявено и съответно доказано, че на 14.06.2017г. към 14:10 часа, в обект на контрол, стопанисван от „***“ ЕООД, дружеството не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Л. Д. Я., заварена да полага труд в обекта като „работник“ на същата дата и към посочения час, преди постъпването й на работа. Нарушени са разпоредбите на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Описанието на деянието, като кореспондиращо с безспорно установеното по делото от фактическа страна, сочи на нарушение именно с такъв обективен състав. Безспорно е установено по делото, че при проверката на 14.06.2017г. са били налице отношения по предоставяне на работна сила, т. е. трудово правоотношение. За това правоотношение на проверяващите на 14.06.2017г. не е представен писмен трудов договор, сключен преди постъпването на работа. Представеният след проверката на място, сключен между страните писмен трудов договор е с недостоверна дата 12.06.2017г., тъй като договорът не е заверен, нито се установява да е настъпил друг факт, установяващ по безсъмнен начин (арг. от чл. 181 от ГПК), че датата на сключването на този договор е 12.06.2016г. или друга дата, вкл. датата на проверката, но преди часа на същата. Договорът се приема за такъв, с достоверна дата от 15.06.2017г. по отношение на органите на ДИТ във връзка с контрола по спазване на трудовото законодателство, от която дата е уведомлението за сключването му, съответно заверено от ТД на НАП. В тази връзка твърденията в жалбата, че в случая се касае за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ са несъстоятелни. Нарушение, съставляващо допускане до работа на работника преди да му бъдат връчени копия от документите по чл. 63, ал. 1 от КТ - копие от договора и заверено копие на уведомлението до ТД на НАП, е възможна хипотеза в случай на наличие на писмен трудов договор със съответна достоверна дата, предхождаща допускането до работа, без към този момент (на допускането) да са връчени копия на документите по чл. 63, ал. 1. Следователно не може да се приеме и, че писменият трудов договор за безспорно наличното трудово правоотношение е сключен преди постъпването на работа, т. е. че е бил факт към датата на проверката на място. В тази връзка доводите в жалбата се възприемат единствено като защитна теза.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав не намира основания за отмяна на решението на районния съд. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените в касационната жалба доводи. Решението като правилно ще бъде оставено в сила

Поради това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 177 от 31.07.2018г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 1650 по описа на съда за 2017г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/