Р Е Ш Е Н И Е

№ 418

гр. Перник, 06.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Перник, в публично заседание проведено на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година  в  състав:

 

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при участието на секретаря Валентина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 132 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, ул. „***против Заповед № 83 от 17.01.2018г. на Кмета на община Перник, с която е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж: "Ремонтно-възстановителни работи на кафе-аперитив „***“, с административен адрес кв. „Твърди ливади“ № 57.

В жалбата се съдържат твърдения за нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска отмяна на заповедта. Иска се и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. А.А.,***. Поддържа жалбата и пледира атакуваната заповед да се отмени. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок не депозира писмени бележки.

Ответникът по жалбата-Кмет на община Перник за представител изпраща ст. юк. Д. Е..  Оспорва жалбата. Пледира жалбата като неоснователна да се отхвърли.  Претендира присъждане на разноски в производството, съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Административен съд-Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2017г. служители при община Перник в присъствието на Д. В.-барман, извършват проверка на строеж: "Ремонтно-възстановителни работи на кафе-аперитив „***“, при която не им се представя разрешение за ползване.

Във връзка с тази проверка е изпратено на управителя на „***“ЕООД писмо, с което са изискани документи.

Със заявление с вх. № 17/СЛУ-7993/09.11.2017г. „***“ЕООД е представил документи и е поискал въвеждане в експлоатация на строежа.

С изх. № 17/СЛУ-7993-1 от 15.11.2017г. гл. архитект на община Перник уведомява „***“ЕООД, че строежът не може да се въведе в експлоатация. Отказът е обжалван и е образувано АД № 61/2018г. по описа на Административен съд-Перник.

Служители на отдел „Инвестиционно проектиране и контрол по строителството“ при община Перник отново извършват проверка на кафе-аперитив „***“. Съставят Констативен акт № 3-17/СЛУ-В от 08.12.2017г.. В него констатират, че главен архитект на община Перник е издал разрешение за строеж № 70 от 01.03.2012г. на „***“ЕООД, с което е разрешено извършване на "Ремонтно-възстановителни работи на кафе-аперитив „***“ със застроена площ от 122 кв.м. При проверката на 06.11.2017г.  на място на строеж: "Ремонтно-възстановителни работи на кафе-аперитив „***“ констатират, че строежа е изграден. Представлява кафе-аператив, изграден на първи етаж на двуетажна масивна сграда с идентификатор № 55871.506.157.3 по КК на гр. Перник. Застроената му площ е 127кв.м. и е V-та категория. Ползва се по предназначение като кафе-аператив, без да е въведен в експлоатация. Прието е, че това представлява нарушение на разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 177, ал. 1 от ЗУТ. Възложител на строежа е „***“ЕООД, поради което констативният акт му е изпратен по пощата с писмо изх. № 17/СЛУ-7974-1/11.12.2017г.. Видно от известие за доставяне, същият е получен на 19.12.2017г..

В определения срок е постъпило възражение от „***“ЕООД. В него се сочи, че обекта е изграден въз основа на разрешение за строеж, както и че за част от стоежа има издадено удостоверение за търпимост. Налице е заварен строеж, поради което не се нарушава чл. 178, ал. 1 от ЗУТ с ползването на обекта.  С тези доводи е поискано прекратяване на образуваното производство. 

Възражението е разгледано от служители при ответника и е прието за неоснователно. Констатациите са обективирани в протокол № 4-17/СЛУ-В от 03.01.2018г..

Въз основа на така събраните доказателства, кметът на община Перник е издал Заповед № 83 от 17.01.2018г., с която на основание чл. 178, ал. 1 от ЗУТ е забранил ползването на неприетия по установения ред строеж "Ремонтно-възстановителни работи на кафе-аперитив „***“, находящ се на първия етаж на двуетажна масивна сграда с идентификатор 55871.506.157.3 по КК на гр. Перник, с административен адрес гр. Перник, кв. „Твърди ливади“ № 57  и е определил срок на собственика да опразни обекта от всички малотрайни, взривоопасни и пожароопасни продукти, стоки, химически вещества и др. При неизпълнение на горното е забранил достъпа до строежа. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 31.01.2018г..

Жалба срещу заповедта е депозирана на 09.02.2018г.

Образувано е АД № 132/2018г. по описа на Административен съд-Перник.

По искане на защита на жалбоподателя се допусна изслушване на две съдебно-технически експертизи. От експертизата на вещото лице Д.Н., се приема, че сградата, в която се намира процесното кафе е строена през 1941г. от мината и е представлявала ремонтна работилница. За сградата няма строителни книжа и документи. Същата е посочена в акт за държавна-частна собственост съставен на 29.06.1999г.. Сградата е на два етажа. Кафе аперитив „***“ представлява едно цяло помещение на първия етаж и със заповедта се забранява ползването само на първия етаж. Поради преустройство на сграда: „Ремонтна работилница“, извършено през 1986г. на този първи етаж, за  50кв.м. от него е издадено удостоверение за търпимост. С разрешение за строеж № 70/01.03.2012г. главния архитект на община Перник е разрешил на „***“ да извърши строителство на "Ремонтно-възстановителни работи на кафе-аперитив „***“ със застроена площ от 122кв.м. Одобрен е инвестиционен проект на 28.02.2012г. съдържащ архитектурна част, строителна, ПБЗ, конструктивно становище и оценка за съответствие. В хода на строителството са съставяни от технически ръководител на строежа всички изискуеми се протоколи и строежът отговаря на сега действащите правила и нормативи по ЗУТ. Съставен е и констативен акт, обр.  № 15 за установяване годността за приемане на строежа. Сградата е V-та категория и подлежи на въвеждане в експлоатация.

От изготвена съдебно-техническа експертиза от вещото лице Р.М. се приема, че ако се забрани ползването на първи етаж на сградата, с това ще се  отнеме възможността за ползване на втория етаж  поради това, че няма отделно ел. захранване и водоснабдяване за отделни части на сградата. Налице е общо електрозахранване и един общ водомер за цялата сграда. Вещото лице уточни, че вторият етаж на сградата е необитаем.

Изготвените и приети съдебно технически експертизи се възприемат като компетентно изготвени и като неоспорени от страните се ценят в цялост. Същите не оборват констациите на ответника.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване.

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгл. чл. 178, ал. 6 от ЗУТ. Строежът е V-та категория, а заповедта е издадена и подписана от кмета на община Перник. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Спазено е и изискването за форма, съобразно чл. 59 от АПК. Заповедта съдържа наименование, подпис на издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която са определени задълженията, начинът и срокът за изпълнението им, посочени са фактическите и правните основания за издаването й. Указан е и редът, и сроковете за обжалване на акта. Същата е мотивирана. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.

В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяната на оспорения акт. Констативен протокол от 06.11.2017г., както и констативния акт от 08.12.2017г. са връчени на жалбоподателя. Постъпили са възражения в определения срок. Реализирано е и правото на съдебен контрол върху заповедта, при който на дружеството е осигурена възможност да ангажира доказателства и същият ангажира годни такива. Доказателства, които да оборват направените в констативните актове констатации обаче не са ангажирани в съдебното производство. На са налице основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Актът е постановен и в съответствие с материалния закон, като правилно са посочени от административния орган и приложимите материално правни разпоредби. Същият не страда от отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Това е така, защото:

С разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ е въведена забрана за ползване на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Изключение от това правило е въведено с нормата на чл. 178, ал. 2 от ЗУТ, според която не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория. В случая това изключение не е налице, защото сроежът е пета категория. С оглед на така въведената забрана, законодателят с разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е предвидил налагане на принудителна мярка на нарушителя, а именно: забрана за ползването на строежа и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. В хода на административното производство, както и  в хода на съдебното производство не се представи удостоверение за въвеждане в експлоатация. В случая, настоящият състав намира, че е осъществен фактическият състав на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за издаване на тази мярка, тъй като строежа, подлежи на въвеждане в експлоатация и не е въведен в експлоатация, както и строежът се ползва към датата на съставяне на констативния акт като кафе-аперитив. По отношение на факта, че строежът подлежи на въвеждане в експлоатация е постановен отказ на главния архитект на  община Перник, за които е образувано АД № 61/2018г. по описа на Административен съд-Перник. Решението не е влязло в сила. Въз основа на изложеното е безспорно, че строежът е изграден съобразно разрешение за строеж, но  не е въведен в експлоатация. Установено е, че същият се ползва като кафе-аперитив без да е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Следователно констатациите в тази насока залегнали в акта не са оборени. Строежа е захранен с ток, вода, видно и от заключението на  вещото лице. Това по принцип се извършва след въвеждане на същия в експлоатация, а ако същият не се използва, то забраната за ползване на строежа не засяга съществено интересите на оспорващия. След въвеждането му в експлоатация, същият ще бъде захранен с ток. Въз основа на изложеното се приема, че  издадената заповед, която е с характер на принудителна административна мярка  е издадена и в съответствие на целите за които се налагат принудителните административни мерки, залегнали в чл. 22 от ЗАНН, а именно да се предотврати извършването на нарушение. Забраната за ползване се постановява при условията на  чл. 178, ал. 1 от ЗУТ за строеж, който не е въведен в експлоатация, при което строежът се ползва. Тези елементи на фактическия състав са осъществени. Забраната за ползване е законосъобразна с оглед категорията на строежа, с оглед на това, че се ползва и с оглед на това, че  не е въведен в експлоатация по съответния ред  след като този ред е задължителен. Съгласно чл. 178, ал. 8 от ЗУТ въвеждането на строежите в експлоатация се разрешава след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната. При това положение оспореният акт се явява и издаден в съответствие с целта на закона.

Основните възражения в жалбата са напълно неоснователни. При издаване на заповед за забрана на ползването е без значение кога във времето е променен начина на ползване на обекта. За издаване на заповед от този вид е достатъчно установяването, че обектът се ползва, като в случая това ползване като кафе-аперитив не е спорно. Независимо от това, че сградата строена през 40-те години на миналия век, то същата е заварена от сега действащия устройствен закон. По разбиране на състава всяка промяна в нея в това число-преустройства, основни ремонти, промяна на предназначение и пр., следва да бъдат извършвани по сега действащите законови разпоредби. Без значение при преценка законосъобразността на обжалваната заповед е обстоятелството относно техническата възможност, респ. невъзможност за разпореденото  с нея прекъсване на ел. енергия и „В и К“. Това е свързано с начина на изпълнение на заповедта, а не с нейната законосъобразност.

Останалите възражения свързани с решения на Общински съвет- Перник за изменение на ПУП-ПР, за незапочнало отчуждително производство са ирелевантни към предмета на спора.

Въз основа на изложеното, жалбата на „***“ЕООД против заповед № 83 от 17.01.2018г. на Кмета на община Перник е неоснователна и същата ще се отхвърли. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Същата се позовава на точните материално правни основания позволяващи да се издаде акт с такова съдържание. Безспорно е установено ползване на строеж преди същият да е въведен в експлоатация. Заповедта е в съответствие и с целта на закона, тъй като строежите трябва да се ползват само след като са въведени в експлоатация по законоустановения ред.

     При този изход на спора ответната страна има право на разноски. Същите са поискани своевременно и са придружени със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на ответната страна съдебни разноски в размер на 200 лева,  представляващи юрисконсулстко възнаграждение, определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на „***“ЕООД против Заповед № 83 от 17.01.2018г. на Кмета на община Перник.

       ОСЪЖДА „***“ЕООД, с ЕИК 823073093, със седалище и адрес на управление на дейността гр. Перник, ул. „***да заплати на Община Перник съдебни разноски по АД № 132/2018г. в размер на 200 (двеста) лева.

       Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

Съдия: /п/