Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 419

 

гр. Перник, 17.12.2018 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито заседание на двадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                        

                                                                  СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

 

при секретаря Емилия  Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова аминистративно дело № 371 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Същото е образувано по жалба на Ч.И.Б. против Заповед № ***/26.06.2018г., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – П., с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е  издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби, както и че същата е необоснована. Иска се нейната отмяна като незаконосъобразна.

В хода на съдебното производство жалбоподателят се представлява от адв. И.М. ***. Последната поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорения акт. Представя писмени бележки, в които излага доводите си за незаконосъобразност. Прави искане за присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък на разноските. 

Ответникът по жалбата - директорът на ОДМВР – П. се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Тя оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Счита, че оспорваната заповед е законосъобразна. Иззлага съображения в тази посока, както и доводи относно наличието на основания за налагане на дисциплинарно наказание.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР и изхожда от адресата на индивидуалния административен акт. Оспореният акт подлежи на съдебен контрол. С оглед на това жалбата е  процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

По фактите:

Жалбоподателят Ч.И.Б. е полицейски инспектор V-та степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Б. при ОДМВР – П.. Същата длъжност той е заемал и към датата 12.02.2018 г. Тези данни се установяват от Кадрова справка УРИ № ***/02.05.2018 г., издадена от началника на отдел „Административен“ към ОДМВР – П..

На 12.02.2018 г. Б. бил на работа и изпълнявал служебните си задължения като дежурен по посещение на местопроизшествия. По време на дежурството му в районното управление били задържани четири лица. Той оформил документите на едното от тях – Д. К. С., за което издал съответната заповед, предоставил му за попълване декларация и в присъствието на свидетеля В. Д. Г.*** му извършил личен обиск. Освен това Б. бил свидетел при извършването на личен обиск на задържания А. И. Н., а по-късно, през определени интервали от време, последователно настанил С., Н. и С. К. С.*** в арестните помещения на РУ – Б. като ги проверявал за наличието на забранени за притежание вещи и предмети и направил съответните вписвания в книгата за задържани лица. Тъй като било след 17:30 часа, той уведомил Мл.ОД Б. Б., че следва да подсигури служителя, който е определен да поеме охраната над арестните помещения и е на разположение съгласно утвърдения график. Б. обаче, за да не вика колегата си, определен за дневната смяна, помолил Б. да поеме охраната до 20:30 часа когато щял да дойде полицейският служител, определен за нощната смяна. Б. се съгласил и застанал в стаята за инструктаж на патрула. Около 18:30 часа, близък на някой от арестуваните донесъл храна и дрехи, които Б. приел и тогава видял, че в арестно помещение № 2 се намира и четвъртото задържано лице Д. Й. М., за което той нищо не знаел. Попитал Б. дали трябва да се дооформят някакви документи във връзка с това и отговорът бил, че всичко е наред. Около 20:00 часа, на работа дошъл И. И., който съгласно утвърдения график поел охраната над помещенията за задържани лица. Ч.Б. си тръгнал, но сутринта на 13.02.2018 г. отново отишъл на работа и по време на сутрешната оперативка при П. П., колегата му Б. докладвал, че вечерта, когато четвъртия задържан Д. М. е извеждан до тоалетната, се установило, че у него се намират мобилен телефон и портфейл.

Във връзка със случая ст. инспектор П. П., комуто със Заповед рег. № ***/09.02.2018 г. са възложени функции по общо и непосредствено ръководство на РУ – гр. Б. и като такъв е упълномощен да подписва „за началник на РУ – Б.** изготвил Докладна записка рег. № ***/16.02.2018 г., с която свел горния случай до знанието на директора на ОДМВР – П.. В нея било описано, че на 13.02.2018 г. в 08:30 ч. е приел доклад от младши инспектор Б. Б. – младши оперативен дежурен в ОДЧ на РУ–Б. към ОД на МВР – П. за протеклото дежурство. След така предадения доклад мл. инсп. Б. изявил желание да докладва устно за констатирани от него пропуски във време на дежурството, изразяващи се в некоректно попълнени служебни документи на задържано в РУ–Б. лице, за липса на УРИ на заповед за задържано лице и невписване на същото в книга за задържани лица, както и за установени вещи и предмети у задържано лице, настанено в поделение за настаняване. Б. заявил, че не е докладвал по надлежния ред за така установените пропуски, а се е обадил на дежурния при ОДМВР – П., запознал го е със случая и е помолил да не докладва на ръководството на дирекцията. Същото искане Б. отправил и към ст. инспектор П. П., който обаче разпоредил на Б. Борисов веднага да изготви докладна записка с цел извършване на проверка за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая.

В докладна записка рег. № ***/17.02.2018 г. до директора на ОД на МВР–П. мл. инспектор Б. Б. изложил факти относно установени нередности при задържането, настаняването и престоя на лице в ПНЗЛ при РУ–Б. по време на изтеклото му дежурство.

Със заповед №***/20.02.2018 г. директорът на ОДМВР – П. разпоредил извършване на проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР на изнесените данни в докладна записка рег. № ***/16.02.2018 г. Била назначена и комисия, на която било възложено да изготви писмена справка, която да бъде докладвана в срок до 22.03.2018 г. Впоследствие, по искане на комисията, срокът за произнасяне е удължен с 30 дни.

В хода на административното производство комисията събрала сведения от всички служители, присъствали на сутрешната оперативка в РУ–Б. на 13.02.2018 г. Със Справка рег. № ***/02.05.2018 г. комисията приела за установено, че инспектор Ч.И.Б. – полицейски инспектор VI – V степен в група ОП при РУ – Б., е извършил нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващи се в „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“ и е предложено на основание чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР да му се наложи дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“.

На 02.05.2018 г., С. Х. положил върху справката резолюция: „за запознаване на служителите и изготвяне на заповед за дисциплинарно наказание“. Ч.Б. се запознал с нея на 16.05.2018 г., което е видно от саморъчно направеното отбелязване и удостоверил това с подписа си..

До жалбоподателя е изпратена покана с  рег. № ***/13.06.2018 г. да се яви в кабинета на зам. директора за запознаване със справката и с всички материали по дисциплинарното производство и да даде допълнителни обяснения или възражения на 25.06.2018г. На Б. е указано също, че в срок от 24 часа след запознаването със справката има право да даде допълнителни обяснения или да направи възражения, адресирани до директора на ОД на МВР – П.. Поканата съдържа указание, че ако на посочените място и дата не се яви за запознаване със справката или не даде допълнителни обяснения и възражения, това ще се счете за отказ по зависещи от служителя причини. Поканата е връчена на Б. на 25.06.2018 г, в 09:50 часа, но обяснения и възражения не са постъпили в указания срок.

На 26.06.2018 г. директорът на ОДМВР – П. издал Заповед № *** от същата дата, с която приел, че инспектор Ч.Б. е извършил следните деяния:

            1. На 12.02.2018 г., след като му е било разпоредено да поеме Пост № 1 и охраната на задържаните лица в арестното помещение на РУ – Б., не е предприел необходимите мерки, за да осигури непрекъсната охрана и надзор над задържаните в него на същата дата лица съобразно разпоредбата на чл.18, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР: „Задържаното лице се охранява непрекъснато“ и чл.72, ал.1 от същата инструкция: „В помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява постоянен контрол, който може да бъде непосредствен или да се реализира с помощта на съответните технически средства;

            2. На 12.02.2018 г., след като му е било разпоредено да поеме Пост № 1 на РУ – Б. /включващ и охраната на арестното помещение в РУ – Б./, е пропуснал да отрази в ежедневната ведомост за разстановка на силите и средствата за 12.02.2018 г. в РУ – Б. извършването на промяна в изпълнението на ППД съобразно чл.32, ал.2 от Инструкция №*** от 02 декември 2014 г. за патрулно-постовата дейност, издадена от министъра на вътрешните работи: „При изпълнение на ППД в границите на един или няколко участъка за обслужване се указват времето и редът за преместване от един участък на друг, като това се отразява в ежедневната ведомост“, вр. с чл.31, ал.1 от инструкция №***24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, издадена от министъра на вътрешните работи, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР: „охраната на помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява чрез наряди по реда на инструкциите, издадени на основание чл.14, ал.3 във връзка с ал.2, т.1 и 3 ЗМВР“.

            В посочената заповед директорът на ОДМВР – П. счел, че извършеното от Ч.Б. /описано по-горе/ представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, предл.1-во от ЗМВР – „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи …“, за което на основание чл.199, ал.1, т.5, предл.2-ро от ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“, вр. с чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца. С оглед на тези данни, вземайки предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и другите данни относно личността и поведението на държавния служител, директорът на ОДМВР – П., на основание чл.194, ал.2, т.1, предл.1-во, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5, предл.2-ро и ал.2 от ЗМВР и чл.204, т.3 от ЗМВР, наложил на жалбоподателя Ч.И.Б. дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

            В хода на съдебното дирене, по искане на жалбоподателя е допуснато събирането на гласни доказателства чрез разпит един свидетел – Х. П. Х.***. Същият заема длъжността „младши разузнавач“ в група „Криминална полиция“ при РУ – Б.. Заявява, че на 12.02.2018 г. е бил на работа заедно с колегата си Ч.Б., който бил определен за дежурен по произшествия за времето от 08:30 часа на 12.02.2018 г. до 08:30 часа на 13.02.2018 г. Самият Х.*** оформил документите за задържане на лицето Д. М.*** и провел с него оперативна беседа от 14:10 часа до 17:35 часа, след което го свалил в ареста. Тъй като нямало служител, който да охранява арестното помещение, свидетелят Х. лично заключил Д. М., след което разговарял с дежурния офицер да регистрира издадената от него заповед за задържането на това лице. Според Х., съгласно изготвения график, същия ден охраната на Пост № 1 на РУ – Б. /включващ и охраната на арестното помещение в РУ – Б./, е следвало да се извърши от Д. Д., а не от жалбоподателя Б., който като дежурен по произшествия е имал съвсем различни задължения.

            В съдебното следствие са допуснати и приложени като доказателства по делото: Указания относно охраната в ПНЗЛ в РУ – Б. на основание Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях, в структурите на МВР; Правилник за вътрешния ред в „помещенията за настаняване на задържани лица“ при Районно управление – Б.; Заповед рег. № *** от 09.02.2018 г. относно регламентиране ползването на обслужващи помещения към местата за настаняване на задържани лица съгласно чл.72 от ЗМВР и Инструкция № ***/24.01.2015 г. за оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях, в структурите на МВР; Заповед рег. № ****/20.02.2018 г. относно организация на патрулно-постовата дейност в РУ – Б. за 2018 г.; Седмичен график за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото изпълнение на ППД и ПП в РУ – Б. за периода от 12.02.2018 г. до 18.02.2018 г.; График на дежурствата в ОДЧ – РУ – Б. през месец февруари 2018 г.; График на служителите от РУ – Б., които са във време на разположение в извънработно време, в празнични и почивни дни през месец февруари 2018 г. и др.

            Така описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото доказателства, представляващи административната преписка по издаването на оспорваната заповед, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на същата се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

 Проверката относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на първо място обхваща компетентността на органа, който го е наложил. Актът е издаден от компетентен за това административен орган. Съгласно чл.204, т.3 от ЗМВР във връзка с чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" се налага от ръководителя на структурата по чл.37. В случая това е директорът на ОД на МВР, който е компетентен да налага дисциплинарни наказания по чл.197, ал.1, т.1-3 от ЗМВР, в качеството му на ръководна, спрямо заеманата от жалбоподателя, длъжност. В случая заповедта е издадена от директора на ОДМВР – Перник, който е компетентния орган и с оглед на това не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 от АПК.

Оспорваната заповед е изготвена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.210, ал.1 от ЗМВР, поради което не се налага нейната отмяна в условията на чл.146, т.2 от АПК.

При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заявените в противоположен смисъл твърдения на оспорващия са неоснователни. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР и в Инструкция № *** от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.

Дисциплинарнонаказващият орган е  

 

 

 

изпълнил законово вмененото му задължение по чл.206, ал.1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител. На оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по дисциплинарното производство, както и да представи допълнителни обяснения или възражения.

            Дис 

 

 

 

циплинарното наказание е наложено в срока по чл.195, ал.1 във връзка с чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В нормата на чл.196, ал.1 от ЗМВР е определено, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а съгласно чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В разглеждания случай е установено, че материалите от дисциплинарното производство заедно с обобщената справка, изготвена от комисията, на която е възложена дисциплинарната проверка, са постъпили при директора на ОД на МВР – П., в качеството му на компетентен дисциплинарно наказващ орган, на 02.05.2018 г., а оспорената заповед е издадена на 26.06.2018 г. за нарушение, извършено на 12.02.2018 г. Следователно, към датата на издаване на дисциплинарната заповед не е изтекъл преклузивният срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР.

По отношение съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби съдът приема следното:

Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с две деяния, служителят е осъществил едно нарушение на служебната дисциплина –такова по чл.194, ал.2, т.1, предл.1 от ЗМВР /неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове/, във връзка с чл.199, ал.1, т.5, предл.2 от ЗМВР /пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност/.

Според дисциплинарнонаказващият орган първото нарушение, извършено от жалбоподателя Б., се изразява в това, че:

- на 12.02.2018 г., след като му е било разпоредено да поеме Пост № 1 и охраната на задържаните лица в арестното помещение на РУ – Б., не е предприел необходимите мерки, за да осигури непрекъсната охрана и надзор над задържаните в него на същата дата лица съобразно разпоредбата на чл.18, ал.1 от Инструкция № ***/24.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР: „Задържаното лице се охранява непрекъснато“ и чл.72, ал.1 от същата инструкция: „В помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява постоянен контрол, който може да бъде непосредствен или да се реализира с помощта на съответните технически средства.

Нормите на чл.199, ал.1, т. т.5, предл.2 от ЗМВР, съответно чл.194, ал.2, т.1, предл.1 от ЗМВР са бланкетни и като такива изискват препращане – в случая към издаден въз основа на ЗМВР нормативен акт – инструкция, като са посочени две разпоредби, които според дисциплинарнонаказващия орган са били нарушени от Б.. В този смисъл, описанието в заповедта и дадената правна квалификация поставят съдебния състав в невъзможност да прецени какво е приел за нарушено дисциплинарнонаказващия орган – дали според него е налице неизпълнение на чл.31, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. като подзаконов нормативен акт или на чл.72, ал.1 от същата.

В първия случай /касаещ твърдяното нарушение на чл.18, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г./, за да се ангажира отговорността на Ч.Б. е необходимо да се установи, че на посочената дата именно той е бил определен по график да изпълнява ППД и ПП в РУ – Б. или че са били налице предпоставки да му бъде възложено и въз основа на това му е било възложено да извършва тези дейности по необходимост, за да се счете, че негово задължение е било „да охранява непрекъснато задържаните лица“, което той не е направил. Според раздел IV, т.2 от Указания рег. № ***/09.02.2018 г. относно охраната в ПНЗЛ в РУ – Б., утвърдени от началника на РУ – Б. ст.инспектор П. П.на 09.02.2018 г.: „Охраната се осъществява от служител на ППД при група ОП в РУ – Б., при необходимост от състава на ПИ и мл.ПИ“. Видно от приложения към делото Седмичен график за определяне на полицейските органи, деня и времето на непосредственото изпълнение на ППД и ПП в РУ – Б. за периода от 12.02.2018 г. до 18.02.2017 г., на датата 12.02.2018 г., за времето от 08:30 часа до 20:30 часа, за непосредственото изпълнение на ППД и ПП в РУ – Б. са били определени ст.полицай Н. И. С. и мл.а-р А. В. З.. С оглед на това, че не са установени обстоятелства, налагащи възлагането на тези дейности на друго лице, а още по-малко на наказания Ч.Б., който на същата дата и за същия времеви период /от 08:30 часа до 20:30 часа на 12.02.2018 г. / е бил дежурен по посещение на местопроизшествия, видно от График на служителите от РУ – Б., които са във време на разположение в извънработно време, в празнични и почивни дни през месец февруари 2018 г. Неговото основно задължение като „дежурен на разположение“ е било да посещава местопроизшествия и само при необходимост да оказва помощ и съдействие на служителите от ППД. От една страна, по делото е установено, че на посочената дата Б. е извършвал действия, свързани със задълженията му като дежурен по произшествия, а именно: по задържането на три лица: Д. К. С., А. И. Н.  и С. С. – издал заповедта за задържането на първия и му извършил личен обиск, присъствал като свидетел при извършването на личен обиск на Н., през определен интервал от време настанил и трите лица в арестните помещения на РУ – Б. като преди това отново им извършил проверка за наличието на забранени вещи и предмети. По делото няма данни и не са събрани такива в хода на дисциплинарната проверка за наличие на съответни предпоставки на Б. да бъде възложена охраната на Пост 1 и на задържаните лица.  от Б.. Същевременно, от описанието в процесната заповед не става ясно какви точно необходими мерки за осигуряване на непрекъсната охрана и надзор над задържаните в него лица той не е предприел, за да се направи извод доколко е правилна преценката на дисциплинарнонаказващия орган за извършено от страна на жалбоподателя нарушение на чл.18, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР.

Относно твърдяното нарушение на чл.72, ал.1 от Инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи, настоящият съдебен състав намира следното: Посочената разпоредба сочи: „В помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява постоянен контрол, който може да бъде непосредствен или да се реализира с помощта на съответните технически средства“. Същата се намира в Глава трета „Оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица“, Раздел I „Изисквания и оборудване на помещенията за задържане“. Очевидно е, че в посочения раздел са посочени условията, на които трябва да отговарят арестните помещения: минимална квадратура, на която трябва да е осигурено място за почивка, завивка и др., изисквания към подовите настилки, вратите, вентилацията, осветлението, отоплението и др., обезопасяване на стъклата и прозорците, разположение на помещенията и обезпечаване на връзка между тях и обслужващите помещения, безопасно устройство, оборудване на входовете с камери за наблюдение и задължителен запис, сигнално-охранителна техника (СОТ), телефон за диспечерска връзка, охранително и аварийно осветление и други технически средства. Т.е. в раздела са регламентирани строително-техническите и санитарни изисквания към арестните помещения, за да се осигурят безопасност, сигурност и нормални битови условия, свързани с престоя и физиологичните нужди на задържаните лица. От една страна, сочената разпоредба не съдържа правило за конкретно дължимо поведение от съответен правен субект, което наред със систематическото й място в инструкцията налага извод, че жалбоподателят, който е полицейски инспектор, не може да носи отговорност за нарушаването й.

С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че вмененото дисциплинарното нарушение по т.1 от процесната заповед е несъставомерно от една страна, а от друга - напълно недоказано. 

Второто дисциплинарно нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е за това, че:

- на 12.02.2018 г., след като му е било разпоредено да поеме Пост № 1 на РУ – Б. /включващ и охраната на арестното помещение в РУ – Б./, е пропуснал да отрази в ежедневната ведомост за разстановка на силите и средствата за 12.02.2018 г. в РУ – Б. извършването на промяна в изпълнението на ППД съобразно чл.32, ал.2 от Инструкция № *** от 02 декември 2014 г. за патрулно-постовата дейност, издадена от министъра на вътрешните работи: „При изпълнение на ППД в границите на един или няколко участъка за обслужване се указват времето и редът за преместване от един участък на друг, като това се отразява в ежедневната ведомост“, вр. с чл.31, ал.1 от инструкция № 8121з-78/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, издадена от министъра на вътрешните работи, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР: „охраната на помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява чрез наряди по реда на инструкциите, издадени на основание чл.14, ал.3 във връзка с ал.2, т.1 и 3 ЗМВР“.

При така формулираното дисциплинарно обвинение, отговорността на полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ – Б. Ч.Б. е ангажирана за нарушение разпоредбите на чл.32, ал.2 от Инструкция № *** от 02 декември 2014 г. за патрулно-постовата дейност, издадена от министъра на вътрешните работи, вр. с чл.31, ал.1 от Инструкция № ***/24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, издадена от министъра на вътрешните работи, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. Както се посочи и по-горе обаче жалбоподателят не е бил  определен да извършва непосредствено изпълнение на ППД и ПП в РУ – Б. за датата 12.02.2018 г., което е видно от приетия като доказателство по делото Седмичен график за определяне на полицейските органи, деня и времето на непосредственото изпълнение на ППД и ПП в РУ – Б. за периода от 12.02.2018 г. до 18.02.2017 г. За същата дата, според посочения документ, ППД и ПП е следвало да се изпълнява от ст.полицай Н. С. и мл.а-р А.З., които според ежедневната ведомост за разстановка на силите и средствата за 12.02.2018 г. са били на работа от 08:30 часа до 20:30 часа и в този аспект не е било необходимо ППД да се възлага другиму, в т.ч. и на Б.. Друг е въпроса, че ако са били налице предпоставки за възлагане на ППД и ПП, което е допустимо само по изключение, то тези предпоставки е следвало изрично да бъдат упоменати.

Освен това, в тази част на оспорваната заповед са посочени две разпоредби – едната от Инструкция № ***/24.01.2015 г., и другата – от Инструкция №***/02.12.2014 г., които обаче са общи по своя характер и невменяващи задължения на конкретни длъжностни лица/служители за отразяване на извършена промяна в осъществяването на ППД. В длъжностната характеристика за длъжността „полицейски инспектор VI – V степен“, каквато заема и жалбоподателя е вписано задължение да участва в организацията на разстановката на силите и средствата съобразно особеностите на оперативната обстановка, но не е ясно в какво конкретно следва да се изразява участието му. Същевременно, съгласно чл.31, ал.5 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност ежедневните ведомости се утвърждават от длъжностните лица началниците на районни управления, а разпореждането за разстановката на силите и средствата за денонощието се отразява в ежедневна ведомост. Придадените в помощ сили се преподчиняват като се записват в ежедневните ведомости на приемащите и предаващите структури или звена. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че именно Б. е бил длъжен да отрази в ежедневната ведомост извършването на промяна в изпълнението на ППД, за да може да може пропускането на това задължение да му бъде вменено като нарушение. От приетата ежедневна ведомост за 12.02.2018 г. /по образец приложение № 4/, утвърдена от ръководителя на структурата, е видно, че ПИ Ч.Б. е провел инструктажа, но тя самата е изготвена от КО И.. Следователно, остава напълно неясно, защо дисциплинарнонаказващият орган е приел, че Б. е следвало да прави отбелязвания в нея или в който и да било друг документ, необсъден от органа. Това, че е бил дежурен по произшествия или че е провел инструктажа не го задължава да прави вписвания в ежедневната ведомост, при положение, че видно от седмичния график е имало на работа командир на отделение.

Изписаните дословно текстове на разпоредби, които според дисциплинарнонаказващият орган Ч.Б. е нарушил не са в пряка връзка и същите не разписват конкретно дължимо от жалбоподателя действие. В подкрепа на това са разпоредбите на чл.26, т.5 и т.14 от Вътрешните правила, отнасящи се до оперативните дежурни, но те не указват конкретно задължение за отразяване в ежедневната ведомост на извършени промени в осъществяването на ППД, а също и както беше отбелязано, не могат да бъдат нарушени от лице, различно от ръководителя на съответната структура по чл.37 от ЗМВР.

По горните съображения, по отношение и на второто, вменено като неизпълнено задължение, е налице както несъставомерност, така и погрешно изведена правна квалификация, а не на последно място и недоказаност. 

С оглед на изложеното се налага извода, че в процесния случай отговорността на Ч.И.Б. /полицейски инспектор V-та степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Б. при ОДМВР – П./ е ангажирана неправилно, което обосновава извод за материална незаконосъобразност на оспорваната заповед, поради което същата следва да бъде отменена на основание чл.146, т.4 от АПК.

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждането им е направено своевременно от страна на процесуалният му представител. Същото е придружено с представяне на списък на разноските по чл.80 от ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Ответната страна не е направила искане по чл.78, ал.5 от ГПК. При това положение и с оглед изводите по-горе, ответникът следва да бъде осъден на жалбоподателя съдебни разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева, от които 10 (десет) лева - платена държавна такса, и 400 (четиристотин) лева - платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.07.2018 г.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ***/26.06.2018г., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи – П., с която е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 (три) месеца на Ч.И.Б. - полицейски инспектор V-та степен в група „Охранителна полиция“ към РУ – Брезник при ОДМВР – П..

ОСЪЖДА ОДМВР – П. да заплати на Ч.И.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от 410,00 лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща направени съдебни разноски по АД № 371/2018 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ:/П/