Р Е Ш Е Н И Е

№ 443

гр. Перник, 28.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 475 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл.64, ал.7 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на М.В.П.*** против Разпореждане рег. № 3796р-8792/27.08.2018 г., издадено от К. И. К.*** – полицейски инспектор при Второ РУ – П..

Обжалваното разпореждане е издадено на основание чл.64 от ЗМВР. С него на жалбоподателя е разпоредено следното:

1. да спазва Конституцията на Република България, в частност чл.32, ал.1 и ал.2 – чл.32, ал.2 „Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.“

2. да спазва чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, който гласи, че личните данни трябва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;

3. незабавно да предприеме действия по преместване на поставените камери в гр. П.***, по начин, който не позволява заснемането на обществени площи.

В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и необосновано - постановено при липса на фактически и правни основания и неизяснена фактическа обстановка, поради което такава не е описана в обстоятелствената му част.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. В.Б., който поддържа жалбата и доразвива доводите в нея.

Ответникът по жалбата К. И. К.*** се явява лично и с юрисконсулт З. В. с пълномощно по делото. Последната застъпва становище, че разпореждането е издадено законосъобразно, а жалбата срещу него – неоснователна, поради което трябва да бъде отхвърлена.

Съдът, преценявайки становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което същата е допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

Съображенията са следните:

Обжалваното разпореждане представлява индивидуален административен акт, издаден на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР. Според посочената разпоредба полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Те са задължителни за изпълнение.

Правомощието на полицейските органи, при изпълнение на възложените им функции, да издават разпореждания по смисъла на чл.64, ал.1 от ЗМВР произтича от закона и поради това не е необходимо конкретно възлагане на такива функции. Според ал.4 на същия член те са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му.

Разпорежданията се издават в писмена форма и следва да съдържат задължителни, изрично и изчерпателно изброени в чл.64, ал.5 от закона реквизити, а именно:

1. наименование на органа, който го издава;

2. адресат на разпореждането;

3. фактически и правни основания за издаване;

4. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

Видно от процесното разпореждане обаче е, че в него липсват ясни фактически основания за издаването му, като е изписано единствено правното основание на чл.64 от ЗМВР, както и че издателят му го е съставил в изпълнение на възложените му функции по опазване на обществения ред. В този смисъл, не може да се приеме, че актът покрива законовите изисквания за мотивираност. Мотивите за издаването на процесното разпореждане не се съдържат в каквито и да е било други документи, част от административната преписка, нито пък самото разпореждане препраща към други документи, за да се приложи тълкуването на закона, дадено в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на Република България и се преодолее тази липса /на мотиви в издадения акт/. Нито в обжалваното разпореждане, нито в изпратената административна преписка може да се направи извод за конкретно поведение на жалбоподателя, обосноваващо издаването на разпореждане по чл.64, ал.1 от ЗМВР за прекратяване на някакви противоправни действия. Не става ясно защо е прието, че поведението на жалбоподателя е противоправно. Това не става ясно както от прочита на самото разпореждане, така и от преписката. В представената докладна записка относно извършена проверка на адрес: гр. П.***, полицейски инспектор К. К. е изложил, че е установил „множество камери на улични стълбове, около имота, на гараж и постройка откъм външната страна на имота“. В документа обаче липсват констатации, а още по-малко са събрани, респ. посочени убедителни доказателства, че жалбоподателят е собственик на камерите или че е монтирал същите, нито пък че те се използват незакономерно и с това се нарушават правата на гражданите и изискванията на Конституцията на Република България и Закона за защита на личните данни.

В този аспект, излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин както лицето, спрямо когото е насочено разпореждането, така и съдът, при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност, могат да установят кои са конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. Констатираното нарушение и липсата на основни реквизити на акта е достатъчно основание за отмяната му, което прави излишно обсъждането на останалите възражения в жалбата, които предполагат решаване на спора по същество, а това в случая не може да бъде сторено доколкото при липсата на ясни мотиви в разпореждането остават неясни фактите, възприети от ответника.

При издаването на оспорваното разпореждане, съгласно чл.64, ал.5, т.3 от ЗМВР и общите изисквания на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният орган е бил длъжен да посочи както правните, така и фактическите основания за издаването му, което в случая не е сторил. Липсата на мотиви винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава съда от възможността да осъществи проверка на неговата правилност, а този факт сам по себе си е достатъчен да се отмени разпореждането като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество.

В случая ищецът не претендира присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Разпореждане рег. № 3796р-8792/27.08.2018 г., издадено от К. И. К. – полицейски инспектор при Второ РУ – П..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/П/