Р Е Ш E Н И Е
№ 424
Гр. Перник, 11.12.2018 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 492/2018 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/, във връзка с чл. 195, ал. 5 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на жалба на Д.С.Г. с ЕГН ********** *** и Д.С.Г.
с ЕГН ********** *** срещу Заповед № РД-05-451 от 29.08.2018 година на кмета на
община ***, с която са задължени в 14
дневен срок от датата на влизане в сила на настоящата заповед да премахнат
селскостопанска сграда изградена в южната част на УПИ ХІ-общ., кв. 15 по ПУП на
гр. ***, със ЗП от около 3 кв. м., тъй като е изградена на неподходящо по местонахождение и
разположение място, както от неподходящи по вид материал – отпадъчни тухли,
оградена с мрежа, като се ползва за отглеждане на кокошки. Жалбоподателите
твърдят, че оспорената заповед не отговаря на действителната фактическа
обстановка, като заявяват, че е изградена преди повече от 35 години, като е
изградена с материали с които е изградена жилищната сграда – единични тухли,
поради което не е с отпадъчен материал. Заявяват, че оглед на стопанската
сграда от назначената комисия не е извършван, като съставения протокол не
отразява обективната истина. Молят съда да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателите
редовно призовани се явяват лично, като молят съда да отмени оспорената заповед
като незаконосъобразна по изложените доводи в жалбата. Претендират присъждане
на направените съдебни разноски изразяващи се в платена държавна такса и платен
депозит за вещо лице.
Ответникът по жалбата кметът на община *** редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли жалбата по изложени подробни
съображения в представените писмени бележки. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима като
подадена от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, в срока
и по реда на чл. 215, ал. 4 от ЗУТ.
С нотариален акт за дарение
на недвижим имот ******и ***са дарили на децата си Д.С.Г. и Д.С.Г.
/настоящи жалбоподатели/ по един етаж от масивна жилищна сграда, построена
върху парцел XI-общ., в кв. 15 по плана на гр. ***, с площ от
520 кв.м.
Със
Заповед № РД-05-373 от 12.07.2018 година кмета на община *** е отменил изцяло
Заповед № РД-05-25 от 10.01.2018 година, с която е наредено на ***да премахни стопанската постройка –
предмет на оспорената заповед, тъй като последния не е собственик на имота. С
посочената заповед е наредено да бъде възстановена процедурата по чл. 195, ал.
5 от ЗУТ при наличие на данни за собствениците.
С Констативен протокол № В
02-2/2/ от 24.07.2018 година работна група в поименен състав е направила
проверка на строеж: „Стопанска сграда за оглеждане на пернати животни“,
находяща се в УПИ XI-общ., в кв.
15 по ПУП на гр. *** в отсъствието на собствениците Д.С.Г. и Д.С.Г. /настоящи
жалбоподатели/. Проверката е извършена по писмено нареждане на кмета във връзка
със Заповед № РД-05-373 от 12.07.2018 година кмета на община ***, с която се
отменя Заповед № РД-05-25 от 10.01.2018 година. При проверката е установено, че
в стопанската постройка се отглеждат пернати животни /кокошки/, която постройка
е изградена в южната част на поземления имот, над съществуваща подпорна стена и
на разстояние 1.80 м. от УПИ IX-общ.
/съседен имот/. Сградата е с площ около 3 кв.м. и е изградена от отпадъчни
единични тухли, а покрива е с дървена конструкция, покрит с ламарина. Средната
височина на сградата е около 1.60 м. Около сградата е оградено с дървени колове
и оградна мрежа, около 3 кв.м. за външно отглеждане на животните. Вследствие на
лошото поддържане на ограденото място и обитаването му от домашните животни има
свличане на земна маса и тор в съседния имот. Стопанската сграда е в
непосредствена близост до изградените жилищни сгради в двата поземлени имота. Установено
е, че е изградено по неподходящо по местоположение и разстояние място и от
неподходящи материали. С използването на строежа и лошата хигиена се замърсява
околната среда и се пречи на чистотата и спокойствието на съседа, който е подал
жалба от 08.12.2017 година. Комисията е предложила на кмета да издаде заповед
за премахване на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ.
По делото няма данни за връчване на
съставения констативен протокол на жалбоподателите, съответно няма постъпили
възражения.
Със Заповед № РД-05-451 от 29.08.2018
година кмета на община ***, е задължил жалбоподателите в 14 дневен срок от датата на влизане в сила на
настоящата заповед да премахнат
селскостопанска сграда изградена в южната част на УПИ ХІ-общ., кв. 15 по ПУП на
гр. ***, със ЗП от около 3 кв. м., тъй като е изградена на неподходящо по местонахождение и
разположение място, както и от неподходящи по вид материал – отпадъчни тухли,
оградена с мрежа, като се ползва за отглеждане на кокошки.
Пред настоящата съдебна
инстанция е прието и неоспорено от страните заключение на вещото лице Д.И.Н. по
допуснатата съдебно – техническа експертиза, изготвена въз основа на извършения
оглед на място и приетите по делото писмени доказателства се установява, че
процесния обект – стопанска постройка за отглеждане на кокошки е построена през
1985 година от ***/баща на жалбоподателите/, сградата е масивна, построена е от
единични плътни тухли на вароциментов разтвор, като е покрита с ламарина,
лежаща на дървени греди. Строежът е изграден от здрав материал, който се ползва
и днес и е на отстояние 3 метра от съседния УПИ IХ-общ, като е заграден с телена оградна
мрежа и железни колове. Обектът е построен на 10 метра от жилищната сграда на
съседния имот и на 7 метра от жилищната сграда на жалбоподателите. Вещото лице
е установило, че стопанската сграда е построена в края на урегулирания поземлен
имот, в южната част и не застрашава здравето и спокойствието на гражданите, тъй
като поземлените имоти на жалбоподателите и съседите са последни /в края на
града/ и над тях /на запад/ няма улица и други парцели, а горски фонд. При
оглед на място вещото лице е установило, че почвата е много здрава и няма
свличане на земна маса и тор в съседния имот. В стопанската постройка се отглеждат
само 5 кокошки. Така даденото заключение по извършената съдебно – техническа
експертиза настоящия съдебен състав го кредитира като обективно, компетентно и
кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Процесната заповед е издадена на основание
чл. 195, ал. 5 от ЗУТ,
съгласно която разпоредба кметът на общината е компетентният орган да издава
заповеди, с които да задължи
собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или
ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали
огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1,
временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както
и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на
движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието
на гражданите. В този смисъл заповедта е издадена от
компетентен орган.
При издаване на заповедта не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са от естество да променят резултата
от административното производство, обективирано в крайния акт, издаден от кмета
на община ***.
Издателят на процесната заповед – кметът
на община *** е спазил административнопроизводствените правила в хода на
развилото се административно производство. Спазено е изискването за форма на
административния акт по смисъла на чл. 59 от АПК, във
връзка със специалните разпоредби на чл. 195, ал.
5 от ЗУТ. Изложени са
подробни мотиви за издаването на административния акт, както фактически, така и
правни основания за издаването му.
С оглед събраните по делото писмени
доказателства, административният орган неправилно е приложил материалния закон
като е издал процесната заповед за премахване на обект – „Селскостопанска сграда“ в 14 дневен срок от влизането й в сила.
Фактически констатации, а именно конкретните факти, въз основа на които
административният орган е счел, че са налице предпоставките за упражняване на
предоставената му от закона компетентност и които имат значение на релевантни
юридически факти и обосновават наличието на някоя от нормативно регламентираните
в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по посочената като
правно основание за издаването на акта разпоредба на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ се опровергаха напълно. От приетото и
неоспорено от страните заключение по извършената съдебно – техническа
експертиза се установи, че постройката е изградена в
края на урегулирания поземлен имот /УПИ ХI-общ./, в южната част на имота на
жалбоподателите, като същия и съседния са последни /в края на града/ и над тях
/на запад/ няма улица и други парцели, а горски фонд /борова гора/. От друга
страна безспорно се установи, че стопанската постройка е на 3 м. отстояние от границата
на съседния имот – УПИ Х-общ. и на 10 м. от жилищната сграда в него, поради
което не е налице неподходящо местоположение и разположение на постройката по
смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. На следващо място напълно се опровергаха и
констатациите на административния орган относно факта на използван неподходящ
материал при изграждането на стопанската постройка /изградено преди повече от
30 години/, като вещото лице при извършения оглед на място е установило, че сградата
е масивна, построена е от единични плътни тухли на вароциментов разтвор, които
все още се използват в строителството, като е покрита с ламарина, лежаща на
дървени греди. С оглед на изложеното оспорената заповед, с която е наредено
премахването на стопанската постройка не е в интерес на сигурността, хигиената, естетиката и спокойствието на
гражданите по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, поради което същата не попада в
приложното поле на цитираната правна норма. Твърденията
на жалбоподателя, че установената фактическа обстановка не отговаря на
действителността не беше опровергана в хода да съдебното производство и
събраните доказателства, а напротив с представените по делото писмени
доказателства и събраните такива в хода на съдебното производство,
административният орган доказа наличието на изложените фактически и правни
основания в обжалваната заповед.
По изложените съображения настоящия съдебен
състав на Административен съд – Перник счита, че издадената Заповед № РД-05-451 от 29.08.2018 година, издадена от кмета
на община ***, с
която жалбоподателите са задължени в 14
дневен срок от датата на влизане на настоящата заповед да премахнат
селскостопанска сграда изградена в южната част на УПИ ХІ-общ, кв. 15 по ПУП на
гр. ***, със ЗП от около 3 кв. м., тъй като е изградена на неподходящо по местонахождение и
разположение място, както от неподходящи по вид материал е незаконосъобразна, поради
което следва да бъде отменена.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора направеното искане
от жалбоподателите за присъждане на направените съдебни разноски следва да се
уважи, като ответника им заплати сумата от 120 лева, от които 20 лева платена
държавна такса и 100 лева платено възнаграждение за вещо лице.
С оглед изхода на спора направеното
искане от процесуалния представител на ответника по жалбата адвокат М.Г. *** за
присъждане на платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева следва да
се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-05-451 от 29.08.2018 година на
кмета на община ***, с която жалбоподателите са задължени в 14 дневен срок от датата на влизане на настоящата
заповед да премахнат
селскостопанска сграда изградена в южната част на УПИ ХІ-общ, кв. 15 по ПУП на
гр. ***, със ЗП от около 3 кв. м., тъй като е изградена на неподходящо по местонахождение и
разположение място, както от неподходящи по вид материал, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община
*** да заплати на Д.С.Г. с ЕГН
********** *** и Д.С.Г. с ЕГН ********** *** направените съдебни разноски в размер на 120 /сто и двадесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република
България в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: