Р Е Ш Е Н И Е

№415

гр. Перник, 11.12.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник в открито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Слава Георгиева

при секретаря В. Х., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 499 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на С.Н.П. против Заповед № 313з-1317/09.08.2018г., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи (ОД на МВР)–Перник. Със заповедта е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 (шест) месеца на жалбоподателя.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Иска се заповедта да се отмени като незаконосъобразна и да се присъдят направените разноски.

В проведените открити съдебни заседания жалбоподателят изпраща за представител адв. В.Б.,***. Поддържа жалбата. Ангажира гласни доказателства. Пледира жалбата да се уважи като се отмени оспорения акт. Прави искане за присъждане на съдебни разноски, съобразно представен списък на разноските.

Ответникът по жалбата-директор на ОД на МВР-Перник за представител изпраща ю.к. З. В.. Оспорва жалбата. Ангажира гласни доказателства. Пледира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че правилно е приложен материалния закон. С тези доводи от съда се иска да отхвърли жалбата като неоснователна. Не претендира разноски, а прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 211 от ЗМВР и изхожда от адресата на индивидуалния административен акт. Оспореният акт подлежи на съдебен контрол. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и като такава ще се разгледа по същество.

По фактите:

Не е спорно между страните, че жалбоподателят С.Н.П. е държавен служител и изпълнява длъжността: началник на група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник.

С вх. № 313000-4674 от 18.04.2018г. в регистъра на ОД на МВР-Перник е входирана жалба от С. Х. М., от гр. Земен. В нея е поискано съдействие за разрешаване на въпрос свързан с отказ от регистрация на мотоциклет. Към жалбата си приложил всички изискуеми документи, необходими за извършване на административната услуга.

С резолюция от 20.04.2018г. жалбата е насочена към В. В.-за проверка и отговор в срок. От своя страна с резолюция В. В. я е насочил към А. Р.-за изпълнение.

А. Р. е изготвил докладна записка с вх. № 1158-3035 от 16.05.2018г. до директора на ОД на МВР-Перник. От нея е видно, че е изискал сведения от подателя на жалбата и е снел писмени обяснения по случая. Снел е сведения от С.П. /настоящ жалбоподател/, и от работещите на пункта служителки Р. А. и М.Р.. Не е изложил конкретно установена от него фактическа обстановка, но е предложил да се извърши проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, тъй като били налице пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност-дейностите по регистрация на ППС, съгласно Наредба № І-45/2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени с тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС.

Със заповед № 313з-893 от 25.05.2018г. директорът на ОД на МВР-Перник е разпоредил проверка по изнесеното в докладната записка относно извършена проверка по жалба с вх. № 313000-4674/2018г. във връзка с установен пропуск в изучаването и прилагането на Наредба № І-45/2000г., представляващо допуснато нарушение от страна на С.П.. Изрично е посочено, че констатираното нарушение е и установено в докладна записка с вх. № 1158р-3035 от 16.05.2018г. Определен е състав на комисия, и й е възложено да изготви писмена справка, която да бъде докладвана в срок до 22.06.2018г.

В хода на проверката комисията е приобщила сведенията, дадени от поискалия съдействие-С. М., както и е изискала отново сведения от С.П. и от работещите на пункта служителки Р. А. и М.Р.. Въз основа на тях е установила, че на 18.04.2018г. на пункта за регистрация М. се е явил с цел да регистрира мотоциклет, закупен от него от лице от гр. Лом, което МПС не е регистрирано в националните регистри. М. бил върнат от настоящия жалбоподател-П., с обяснение, че първо трябва МПС-то да се регистрира от лицето, което го е придобило от Швейцария и след това в едномесечен срок Маринов да дойде да го регистрира. След постъпване на жалбата, М. бил поканен да се яви отново на пункта с документите. Същият се явил на 23.04.2018г. и мотоциклета бил регистриран. Прието е, че с действията си С.П. незаконосъобразно е отказал извършване на регистрация на мотоциклет, собственост на С. М., което представлява пропуск в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и по конкретно действия по регистрация на ППС и несъобразяване с разпоредбите на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП. Проверяващите са предложили да му бъде наложено дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР-„пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“ за това, че на 18.04.2018г. неоснователно и незаконосъобразно е отказал извършване на регистрация на ППС. Тези изводи са обективирани в справка рег. № 1158-3996 от 22.06.2018г.. Върху справката на 02.07.2018г. е положена резолюция от някого: „за запознаване на служителя и изготвяне на заповед за наказание“.

До жалбоподателя е изпратена от дисциплинарно разследващия орган покана с рег. № 1158р-4511/10.07.2018г. за запознаване със справката и с всички материали по дисциплинарното производство и за даване на допълнителни обяснения или възражения.

Поканата е връчена на П. на 10.07.2018г., като същият веднага се е запознал със справката, видно от саморъчно направено отбелязване върху нея.

С вх. № 1158р-4533 от 11.07.2018г. П. е депозирал обяснения и възражения против изводите на комисията.

Директорът на ОД на МВР–Перник е издал заповед № 313з-1317/09.08.2018г, с която е приел, че С.П.,*** е извършил нарушение на служебната дисциплина, тъй като е допуснал пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, а именно: свързани с регистрацията на ППС разпоредби на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № І-45/2000г., поради което незаконосъобразно и неоснователно е отказал регистрация на мотоциклет собственост на С. М.. На П. са вменени за изпълнение по силата на длъжностна характеристика функции свързани с организиране, лично участие и контрол по изпълнението на задачи на групата, свързани с дейността по документите за регистрация и техническото състояние на ППС и самостоятелното вземане на решения в рамките на правомощията му, както и носене на лична отговорност за взетите решения. Това е квалифицирано като нарушение служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР-неизпълнение на служебни задължения, за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 5, предл. 2 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от шест месеца.

Заповедта е връчена на служителя на 21.08.2018г.

В хода на съдебното дирене по искане на страните се събраха гласни доказателства. По искане на защитата по делото се разпитаха свидетелките М.Р. и Ю. Б.. Същите работят в група „Регистрация и отчет на ППС и собствениците им“, на която група е началник наказания служител. И двете свидетелки преразказват в какво се състои тяхната работа, но и двете нямат конкретен спомен свързан с регистрация на мотоциклет. Настоящия състав приема, че показанията им са ирелевантни за предмета на делото.

Свидетелят С. М. е допуснат до разпит по искане на защитата на ответника. От показанията му се прима, че един четвъртък на м. април е посетил пункта за регистрация на ППС в гр. Перник. Носел със себе си всички изискуеми документи, както и карал мотоциклета в багажника на колата си. На гишето го информирали, че не може да се извърши регистрация, защото първоначалния собственик не е регистрирал мотоциклета и му върнали документите. Намерил началника, /посочва жалбоподателя/ и му представил и на него документите. Последният също му обяснил, че първо лицето, което е внесло ППС трябва да регистрира превозното средство след което да се направи регистрация на М.. Свързал се с познати в КАТ-София, които го уверили, че документите са му изрядни и го посъветвали да подаде жалба до директора. Подал жалба и на другият ден го поканили отново да посети КАТ-Перник. Отишъл със същия набор от документи при началник на групата и регистрацията след известен период от време била извършена по етапния ред. Съставът намира, че дадените свидетелски показания са последователи и хронологично подредени, същите напълно съответстват и на дадените обяснения в хода на административното производство. Същите се кредитират и въз основа на тях се приема, че на 18.04.2018г. не е била извършена административна услуга по регистрация на собствен на Маринов мотоциклет.

Така описаната фактическа обстановка се възприе от представените по делото доказателства, представляващи административната преписка по издаването на оспорваната заповед, както и от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея се налагат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта на закона. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна. Доводите за това са следните:

Жалбоподателят е служител в Министерство на вътрешните работи. Същият изпълнява длъжността: началник на група "Регистрация и отчет на пътните превозни средства и собствениците им“ в сектор „Пътна полиция“ на отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник.

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е валиден административен акт, като е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” се налага от ръководителя на структурата по чл. 37, като в конкретния случай това е Директора на Областна дирекция на МВР-Перник. Не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Дисциплинарната отговорност на служителите в МВР се реализира в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР–не по- късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В оспорената заповед № 313з-1317 от 09.08.2018г. директорът на ОД на МВР-Перник, като фактическо основание, е посочил резултатите от извършена проверка, приключила със справка рег. № 1158р-3996 от 22.06.2018г. по описа на ОД на МВР-Перник. От своя страна тази проверка се позовава на заповед № 313з-893/25.05.2018г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която е разпоредено да се изяснят данни в докладна записка № 1158р-3035 от 16.05.2018г. във връзка с извършена проверка по жалба с вх. № 313000-4674/2018г. В докладната записка от 16.05.2018г. са изведени доводи във връзка с допуснато дисциплинарно нарушение изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на служебни задължения. В заповедта за проверка директорът изрично е посочил, че С.П. е допуснал пропуски в изучаването и прилагането на наредбата за регистрация на ППС. В заповедта за проверка е отразено още, че в докладна записка № 1158р-3035 от 16.05.2018г. е констатирано и е установено дисциплинарно нарушение, извършено от С.П.. В изпълнение на заповедта за проверка, проверяващият екип единствено е снел отново писмени обяснения от С.П. и от служителките Р. А. и М.Р.. От тази комисия е установено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР-пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и е предложено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца до шест месеца на П. за това деяние. Втория екип проверяващи, на практика са проверили служителя, изготвил проверка по жалбата на М. и обективирал данни в докладна записка с вх. № 1158р-3035 от 16.05.2018г.. Дисциплинарно наказващият орган се е запознал с тази докладна записка на 22.05.2018г., видно от поставената от него резолюция. С оглед на това не може да приеме, че след 22.05.2018г. административно наказващият орган тепърва е трябвало да установява самоличността на нарушителя и тепърва да открива нарушение, след като самият той още със заповедта за възлагане на проверка е посочил, че С.П. е извършил конкретно дисциплинарно нарушение. Следователно, оспорената заповед, като издадена на 09.08.2018г., е издадена извън срока по чл. 195, ал. 1, пр. първо от ЗМВР.

Разпоредената със заповед №313з-893/25.05.2018г. от директора проверка целяща да изясни обективирани и констатирани в докладна записка с вх. № 1158р-3035 от 16.05.2018г. дисциплинарни нарушения е в противоречие с чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл. 205, ал. 2 от ЗМВР проверка се назначава за изясняване на постъпили данни и/или за установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение. В казуса, постъпилите данни са изяснени с докладната записка и остава напълно неясно какво още е следвало да изяснява тази втора комисия. Според настоящия съдебен състав, не би могло да се приеме, че дисциплинарно наказващият орган е открил нарушението на 22.06.2018г., датата на която с рег. № 1158р-3996 от 22.06.2018г. е входирана в ОД на МВР-Перник, справката на специално назначена комисия, която е имала за задача да извърши проверка на констатирани в докладна записка с вх. № 1158р-3035/16.05.2018г. данни за дисциплинарно нарушение и на която изрично се позовава в заповедта си, директорът на ОД на МВР-Перник. Това би означавало да му се предостави възможност, след като са изтекли сроковете за налагане на дисциплинарно наказание да възстанови същите посредством вътрешноведомствени средства и методи. Тук ще се отбележи и това, че независимо от това как е наименована проверката, приключила с докладна записка с рег. № 1158р-3035 от 16.05.2018г., то в същата са изяснени всички факти и обстоятелства и е установена самоличността на извършителя на дисциплинарно нарушение. Въз основа на изложеното се приема, че е пропуснат двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, който срок има преклузивен характер, тъй като с изтичането му се прекратява въобще възможността на дисциплинарно наказващия орган да налага дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно нарушение. В тази насока, предприетите извън срока действия се явяват противоречащи на императивна норма на закона. В посочения смисъл е Решение № 10877 от 18.10.2016г. на ВАС, постановено по АД № 6355/2016г., Решение № 11200 от 24.10.2016г. на ВАС, постановено по АД № 6356/2016г., Решение № 12392 от 15.10.2018 г. на ВАС по АД № 7399/2018 г., 5-членен с-в. Изложеното е достатъчно основание да се приеме, че акта е постановен при съществени процесуални нарушения.

При издаване на оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган формално е приложил  и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, с което по същината си е допуснал отново още едно съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на заповедта. Съгласно тази разпоредба при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая дисциплинарнонаказващият орган е наложил процесното наказание "писмено предупреждение" за максимален срок , без да изложи конкретни мотиви в тази насока, както го задължава законът. Липсата на мотиви в тази връзка препятства съдебната проверка. В йерархията по чл. 197 от ЗМВР "писменото предупреждение" е на второ място и изборът да бъде наложено именно това наказание следва да е мотивиран. Липсата на мотиви досежно наложената санкция в нейния максимален размер е още едно основание за отмяна на акта като незаконосъобразен. Въз основа на изложеното се приема, че заповедта е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

По отношение на материалноправните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност да извършеното нарушение на служебната дисциплина ще се отбележи следното:

Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е вписал в заповедта си разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, според която дисциплинарно нарушение представлява неизпълнението на служебните задължения. Посочена е и нормата на  чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, която предвижда, че дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Според правната норма това дисциплинарно нарушение се изразява като неправомерно поведение в резултат на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.

Според дисциплинарнонаказващия орган жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение, изразяващо се в това, че неоснователно и незаконосъобразно е отказал извършване на първоначална регистрация на мотоциклет. Законът за движение по пътищата и Наредба № І-45/2000г. регламентират условията и реда за първоначалната регистрация, промените в регистрацията, пускането в движение и спирането от движение, отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях, собственост на български физически и юридически лица. Същевременно и ЗДвП, и подзаконовия нормативен акт регламентират и постановяване на откази за първоначална регистрация. Съгласно длъжностна характеристика, връчена на жалбоподателя, същият има основни длъжностни задължения да участва и контролира дейността свързана с документите за регистрация. Същият има и право да взима самостоятелни процесуални решения. По делото не са налице доказателства, от който да е видно, че отказът, действието или бездействието да е отменен по съответния ред като незаконосъобразен. Дали даден отказ, действие или бездействие е незаконосъобразен се преценява от по-горестоящия орган, при обжалване по административен ред или респ. от съд, при обжалване по съдебен ред. И след като е подадена жалба до директора на ОД на МВР-Перник, против отказ за регистрация, същият е дължал изрично произнасяне по нея. Вместо да я разгледа по същество и да се произнесе с решение, с което да отмени отказа, действието или бездействието или да отхвърли жалбата същият издава заповед за наказание, което излиза извън искането на лицето, което го е сезирало, в случая С. М.. Неспазване на разписаната в АПК процедура във връзка с обжалване на индивидуален административен акт е довело до упражняване на правомощия, които са в разрез както с материалния закон, така и несъответстват на целта на закона. Оспореният акт подлежи на отмяна и в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

Въз основа на извършената проверка на оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, предвид което оспорването е основателно и административния акт ще бъде отменен изцяло.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора жалбоподателят има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на пълномощника своевременно. Придружено е и със списък на разноските по чл. 80 от ГПК, който е подкрепен с писмено доказателство за извършване на претендираните разноски за реално заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Направени са разноски за адвокатски хонорар в размер на 600.00 лв. и 10.00лв. държавна такса за образувано на производство.

Представени са доказателства за заплатена държана такса в размер на 10.00лв., поради което ответникът по жалбата ще бъде осъден да ги заплати на жалбоподателя.

Ответникът по жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по настоящото дело. Възражението е допустимо, а разгледано по същество е и основателно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, субсидиарно приложима по препращането с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Състава приема, че процесното производство е по ЗМВР и не се отличава с фактическа и правна сложност, различна от всички разглеждани дела по този закон. Договореното възнаграждение не е в справедлив и обоснован размер и не отговаря на действителната правна сложност на делото. Договореното възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с № 12121 от 29.08.2018г. е прекомерно и същото ще се редуцира като се намали до минимума от 400,00 лв., разписан в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като спорът, с който е сезиран състава не е с фактическа и правна сложност, която да обуславя хонорар в такъв размер. Поради това заплатените от жалбоподателя разноски за адвокатско представителство пред Административен съд-Перник са прекомерни и следва да бъдат намалени до минимума по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 400 лв. и същите в този размер ще се възложат на ответника по жалбата.

Въз основа на изложеното ответникът ще бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 410.00 лв..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на С.Н.П. Заповед № 313з-1317/09.08.2018г., издадена от директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник да заплати на С.Н.П., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски по делото в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

 СЪДИЯ:/п/