Р Е Ш E Н И Е
№ 423
Гр. Перник, 06.12.2018 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 547/2018 година по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 64, ал. 7 от Закона за Министерството на
вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на К.К.С. с ЕГН ********** ***,
чрез адвокат С.И. *** против Разпореждане рег. № 192000 – 12922 от 05.10.2018
година издадено от ***– младши полицейски инспектор при Първо Районно
управление Перник при ОД на МВР Перник, с което на жалбоподателя е разпоредено:
1. да не отправя закани и заплахи за живота и здравето, и да не нанася
физически и психически тормоз на ***от гр. ***. Да не се саморазправя с ***и 3.
Всички спорни въпроси да бъдат решавани по законоустановения ред в Република
България. Жалбоподателят оспорва административния акт, като твърди, че постановеното
разпореждане е незаконосъобразно, тьй като не е обосновано и няма фактически и
правни основания за издаването му. Моли съда да отмени разпореждането на
полицейския орган.
В проведеното съдебно заседание на 26.11.2018 година жалбоподателя
редовно призован се явява лично и се представлява от адвокат С.И. ***, която
излага подробни доводи за незаконосъобразност от оспореното разпореждане,
поради което моли съда да го отмени. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 26.11.2018 година ответникът по
жалбата ***– младши полицейски инспектор
при Първо Районно управление Перник при ОД на МВР Перник редовно призован се явява лично и моли
съда да отхвърли жалбата, като неоснователна по подробни изложени съображения.
Административен съд – Перник, в настоящия
съдебен състав, след като обсъди доводите
на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от
АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Със заявление вх. № 182000-12560 от 01.10.2018 година, подадено на
28.09.2018 година ***е сигнализирала началника на Първо РУ при ОДМВР Перник за
съдействие, като предупреди бившия й съпруг К.С. да не упражнява психически
тормоз.
На датата на подаване на заявлението от ***е снето обяснение, в което
заявява, че с К.С. /настоящ жалбоподател/ са разведени от месец юли 2018
година, като и след развода продължава да я тормози психически, да я преследва
и притеснява. ***заявява, че бившия й съпруг е бил предупреден през месец април
2018 година с протокол, но въпреки това продължава. Моли да бъде предупреден
отново да не я преследва и тормози, като иска да живее спокойно.
На 05.10.2018 година К.К.С. е дал
обяснение по повод подаденото заявление от ***, в което категорично отрича изложените факти и твърди, че последната
няма доказателства за тях.
С Разпореждане рег. №
192000 – 12922 от 05.10.2018 година /предмет на съдебен контрол/, издадено от ***–
младши полицейски инспектор при Първо Районно управление Перник при ОД на МВР Перник
на жалбоподателя е разпоредено: 1. да не отправя закани и заплахи за живота и
здравето, и да не нанася физически и психически тормоз на ***от гр. ***. Да не
се саморазправя с ***и 3. Всички спорни въпроси да бъдат решавани по
законоустановения ред в Република България.
С Разпореждане от 22.10.2018 година настоящия съдебен състав е изискал от
административния орган да представи заверено копие от цялата административна
преписка по повод на издаденото разпореждане, като с писмо вх. № 2728 от
25.10.2018 година са представени следните доказателства:
С Жалба вх. № 313000-4315 от 10.04.2018 година ***е уведомила ОДМВР Перник за семеен скандал станал
на 07.04.2018 година, с което е нанесен побой на последната, за което има
издадено медицинско удостоверение № 80/2018 година. На съпрузите са снети
писмени обяснения.
С Протокол за
предупреждение от 18.04.2018 година полицейски инспектор при Първо РУ Перник
към ОДМВР Перник на основание чл. 65 от ЗМВР е предупредил К.К.С. /настоящ
жалбоподател/ за следното: 1. да не отправя закани и заплахи за живота и
здравето, и да не нанася физически и психически тормоз на ***, 2. Да не се
саморазправя с ***и да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на нея и 3. Всички спорни въпроси да бъдат решавани по
законоустановения ред в Република България, като е предупреден за отговорността
по чл. 144, ал. 1 от НК, чл. 257 от ЗМВР и ЗЗДН.
Приложени са и четири
броя Постановления на Районна прокуратура Перник, с които има частично
прекратяване на наказателно производство, за прекратяване на наказателно
производство, за образуване на досъдебно производство и за отказ от образуване досъдебно
производство.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 – ал. 3 от
АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания, посочени в чл.
146, т. 1 – т. 5 от
АПК, като проверява дали актът е издаден от компетентен
орган, в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените
правила при неговото издаване и материалния закон и съответствието му с целта
на закона.
Съгласно
чл.
64, ал. 1 от ЗМВР, на който е основан и оспореният акт,
полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи,
организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение
на възложените им функции. В чл.
64, ал. 5 от ЗМВР, са посочени реквизитите, които следва да
съдържа всяко писмено разпореждане, като фактическите основания или мотивите за
издаването му, са част от определените в закона задължителни реквизити /чл.
64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР/. Излагането на фактически и правни
основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по
този начин, както лицето, спрямо когото е насочено разпореждането, така и
съдът, при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност, могат да
установят кои са конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е
счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия.
При
извършената проверка в посочения по – горе обхват, настоящия съдебен състав приема,
че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган, като няма спор, че
издателят на разпореждането е полицейски орган. Компетентността на полицейския
орган да издава разпореждания от вида на оспореното в настоящото производство
произтича пряко от разпоредбата на чл.
64, ал. 1 от ЗМВР.
Оспореното
разпореждане е издадено при спазване на изискването за писмена форма по чл.
64, ал. 1 от ЗМВР, като е издадено в писмена форма, съдържа
правно основание –чл.
64, ал. 1 от ЗМВР, а фактическите основания за издаването му
не са изрично посочени в разпореждането, но настоящия съдебен състав намира, че
се съдържат в приложената и приета като доказателство по делото в пълнота административна
преписка. Фактическите основания представляват мотивите, от които страните и
съдът могат да разберат съображенията на органа, които са го ръководели при
издаване на съответния административен акт. Въз основа на тях адресатите на
акта и съда разбират на какво основание и във връзка с какви конкретни факти и
обстоятелства е издаден съответният акт. В случая, полицейският орган е издал оспореното
разпореждане, след като ***е подала
писмено заявление от 28.09.2018 година за поредно съдействие, в което заявление
отново моли настоящия жалбоподател да бъде предупреден да не упражнява
психически тормоз. С оглед на подаденото заявление полицейския орган е събрат
относими доказателства, като е снел обяснения от лицето търсещо съдействие и
настоящия жалбоподател. Наред с това спрямо настоящия жалбоподател само няколко
месеца по – рано е издаден протокол за предупреждение отново по повод подаден
сигнал от ***за упражнен психически и физически
тормоз. Както се посочи по горе има няколко постановления на Районна
прокуратура Перник, отново по повод на упражнен физически и психически тормоз
върху ***от настоящия жалбоподател. Така събраните писмени доказателства
по преписката, съответно приобщени по делото и преди издаване на оспореното представляват
фактическо основание за издаване на процесното разпореждане. В тази връзка в обжалвания акт е санирана липсата на мотиви, като
събраните писмени доказателства представляват документи, които съдържат мотиви
към акта по смисъла и критериите, залегнали в ТР №
16 от 1975 година на ОСГК
на ВС. С оглед горното настоящия
съдебен състав приема, че оспореното разпореждане отговаря на изискването за
форма и съдържание и не са налице отменителните основания по чл.
146, т. 2 от АПК, като доводите, развити в обратен смисъл в
жалбата, съдът намира за неоснователни.
При
издаване на оспореното разпореждане не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да водят до отмяната му на
основание чл.
146, т. 3 от АПК. Преди издаване на процесното разпореждане
административният орган е извършил проверка на всички факти и обстоятелства в
съответствие с разпоредбата на чл.
35 от АПК, като е изискал сведения от заявителя и от настоящия
жалбоподател, след преценката на които е издал оспореното разпореждане,
действайки в хипотезата на чл.
64, ал. 1 от ЗМВР при условията на оперативна
самостоятелност.
Оспореното
разпореждане е издадено в съответствие с материалния закон – чл.
64, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.
Съдът
приема, че при издаване на оспореното разпореждане са били налице предпоставките
на чл.
64, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в хода на административното
производство са събрани доказателства, които установяват твърдението на
заявителя в административното производство за заплахи и закани от страна на настоящия
жалбоподател спрямо нея. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния
административен съд, обективирана в Решение № 14 262 от 21.11.2018 година,
постановено по адм. дело № 5 132/2017 година, V отделение.
С оглед на
гореизложеното и при извършената проверка по реда на чл. 168 от АПК, настоящия съдебен състав
приема, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, с оглед на
което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно
разноските:
С оглед изхода на
делото следва да се остави без уважение направеното искане от процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направените съдебни разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.К.С. с ЕГН ********** ***, чрез адвокат С.И.
*** против Разпореждане рег. № 192000 – 12922 от 05.10.2018 година, издадено от
***– младши полицейски инспектор при Първо Районно управление Перник при ОД на
МВР Перник, с което на жалбоподателя е разпоредено: 1. да не отправя закани и
заплахи за живота и здравето, и да не нанася физически и психически тормоз на ***от
гр. ***. Да не се саморазправя с ***и 3. Всички спорни въпроси да бъдат
решавани по законоустановения ред в Република България, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия: