Гр. Перник, 21.12.2018 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание проведено на седемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Съдия: Ивайло И.
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
И. административно дело № 586 по описа за 2018 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 83, ал. 6, във връзка с ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано
по жалба на В.Ж.И. с ЕГН ********** ***,
против Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на
ловно огнестрелно оръжие по реда на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, рег. № 328000-5288
от 11.10.2018 година, издаден от началника на Районно управление Радомир към ОД
на МВР Перник. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност
на административния акт, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че не е
налице отрицателната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, поради
което моли съда да отмени оспорения административен акт.
В проведеното съдебно
заседание на 17.12.2018 година жалбоподателя редовно призован се явява лично и се
представлява от адвокат А.В. ***, който моли съда да отмени обжалвания Отказ за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно
оръжие по реда на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, рег. № 328000-5288 от 11.10.2018
година издаден от началника на Районно управление Радомир и върне преписката на
административния орган за ново решаване. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски по приложен списък.
Ответникът по жалбата Началника
на Районно управление Радомир, редовно призован не се явява, представлява се от
главен юрисконсулт ***, която изразява становище за законосъобразност на
оспорения административен акт и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
Административен съд – Перник,
в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл.
235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във
връзка с чл.
144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 328000-4689 от 11.09.2018 година,
депозирано до началника РУ Радомир, В.Ж.И. /настоящ жалбоподател/ е поискал да
му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно
огнестрелно оръжие. Към заявлението са приложени задължителните за редовността
на същото документи, съгласно чл. 76, ал. 4, чл. 61, ал. 4, във връзка с чл.
76, ал. 7 и чл. 58, ал. 1, т. 9 от ЗОБВВПИ, а именно: декларация от 11.09.2018
година по чл. 98 от ЗОБВВПИ; карта за извършен предварителен медицински
преглед; свидетелство за съдимост ; удостоверение за техническа годност на оръжие
04.09.2018 година; удостоверение от Окръжна прокуратура Перник, удостоверяващо
че срещу заявителя няма образувани и не приключени наказателни производства и повдигнати
обвинения за престъпления от общ характер; диплома за завършено средно
образование; билет за лов, с платена членска такса за 2018 година, издаден от
Министерство на земеделието и храните; членска карта № А 080828 на Национално
ловно – рибарско сдружение и вносна бележка за платена такса.
Инспектор Кирил Ковачки е извършил проверка по
преписка УРИ 328000-4689/2018 година по описа на Районно управление Радомир и с
докладна записка УРИ 328р-9558 от 17.09.2018 година е изразил становище за
продължение на разрешително за съхранение, носене и употреба на ловно
огнестрелно оръжие.
Въз основа на подаденото заявлението и приложените към
него документи е извършена служебна проверка от мл. експерт ***, обективирана в
докладна записка УРИ 328р-9687 от 21.09.2018 година, с която е предложено на
Началника на РУ Радомир да продължи срока на разрешение за съхранение, носене и
употреба на ловно огнестрелно оръжие.
С докладна записка рег. № 328р-10051 от 03.10.2018
година ***, мл. ПИ (КОС), група ОП към РУ Радомир е предложил да не бъде
издавано разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно
оръжие на лицето В.Ж.И..
С Отказ за издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на ловно огнестрелно
оръжие, рег. № 28000-5288 от 11.10.2018 година, на началника на Районно управление
Радомир, на основание чл.
58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ на В.Ж.И. /настоящ жалбоподател/ е
отказано издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно
огнестрелно оръжие, с мотиви, че е налице пречка по смисъла на чл. 58, ал. 1,
т. 2 от ЗОБВВПИ.
Отказът е съобщен на жалбоподателя на 16.10.2018
година, като жалбата е подадена на 19.10.2018 година чрез административния
орган, т.е. в предвидения 14-дневен срок.
В изпълнение на разпределената доказателствена тежест
между страните и указанията дадени на ответника по
делото в Определение от 07.12.2018 година, последния представя заверено
копие от цялата административна преписка по издаването на отказ за издаване на
разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие на
началника на РУ Радомир на В.Ж.И. с ЕГН ********** – настоящ жалбоподател, но
не представя доказателства за въведената криминалистическа регистрация от 08.07.2010
година на РУ Радомир по чл. 343б,
ал. 1 от НК, както и присъда от 18.10.2010 година на РС Радомир, описани в
оспорения административен акт.
В хода на делото жалбоподателя е представил
удостоверение рег.
№ 27041 от 14.12.2018 година, издадено от районна служба „Изпълнение на
наказанията“ Перник, от което се установява, че В.Ж.И. /настоящ жалбоподател/ е
изтърпял наказание „Пробация“ в периода от 26.07.2010 година до 25.03.2011
година, по протоколно определение от 15.07.2010 година, постановено по н.о.х.
дело № 321 по описа за 2010 година на районен съд Радомир.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори отказа, като неин адресат, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата основателна.
При посочените
доказателства началника на Районно управление Радомир е постановил оспорения
отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на ловно
огнестрелно оръжие по реда на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, рег. №
328000-5288 от 11.10.2018 година, предмет на съдебен контрол.
Нормативната уредба
възлага в тежест на лицето, което ще се ползва от разрешението, да докаже
необходимостта от неговото издаване, като посочи и докаже необходимостта от
осъществяване на дейността. Органът компетентен да издаде разрешението,
преценява наличието на необходимостта въз основа на твърденията на молителя,
като взема в предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и
начина му на живот. Установено е, че В.Ж.И. е осъждан през 2010 година за управление
на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 1,2 на хиляда.
Този довод на
административния орган, съдът намира за неправилен.
В разпоредбата на чл. 58,
ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, са изчерпателно посочени изискванията, които следва да
са налице, за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, между които е
изискването лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер
или срещу него е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от
общ характер.
По съществото на спора, настоящия съдебен състав счита,
че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон, т.е.
констатира се несъответствие между фактическите обстоятелства и приложената
правна норма в рамките на изложените от административния орган мотиви. Предмет
на проверка е индивидуален административен акт, с който по отношение на
оспорващия е постановен отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и
употреба на ловно огнестрелно оръжие. Правното основание на същия е
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, според която разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно
производство за умишлено престъпление от общ характер. Безспорно в случая с
оглед изложените мотиви, е приложената първата хипотеза по чл. 58, ал. 1, т. 2
от закона. Представените писмени доказателства в административното и в
съдебното производство, преценени в контекста на материалноправните
предпоставки, предвидени в специалния закон, сочат на незаконосъобразност
на атакувания отказ. Неправилно и в противоречие със събрания доказателствен
материал, началникът на РУ Радомир е приел, че срещу
оспорващия В.Ж.И. е налице осъждане за престъпление от общ характер. Преценката
на съда се ограничава само до посочените в акта основания.
В случая от данните по
административната преписка, е видно, че срещу оспорващия е водено визираното
наказателно производства. Безспорно е обаче, че към датата на издаване на
атакувания отказ рег. № 328000-5288 от 11.10.2018 година, същото е приключило,
последиците от осъждането са заличени и лицето се счита неосъждано, видно от
свидетелство за съдимост рег. № 6674 от 05.09.2018 година на Районен съд Перник
/лист 23 по делото/. В настоящия случай
безспорно е настъпилата реабилитация, поради което осъждането е заличено и
последиците от него са отменени. Съгласно изричната разпоредба на чл.
85, ал. 1 от НК, реабилитацията заличава осъждането и отменя
за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако
в някое отношение със закон или указ е установено противното. В специалния Закон за контрол над взривните
вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите, както и в
правилника за неговото приложение липсва изключваща от общото правило уредба,
поради което реабилитацията на В.Ж.И. го приравнява на неосъждано лице. Към
датата на издаване на оспорения отказ – 11.10.2018 година последиците от
осъждането са заличени и лицето се счита неосъждано, както е и видно от
посоченото по – горе свидетелство за
съдимост рег. № 6674 от 05.09.2018 година на Районен съд Перник. Ето
защо, настоящия съдебен състав намира, че отказът на компетентния
административен орган е незаконосъобразен.
Не е налице предвидената с цитирана правна норма
обективна пречка, при която органът, при условията на обвързана компетентност,
е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Отсъствието на отрицателната
предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 2, изр. 2 от
ЗОБВВПИ води до незаконосъобразност на оспорения
отказ на началника на Районно управление Радомир и
същият подлежи на отмяна. В посочения смисъл е и константната съдебната
практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в
Решение № 3388 от 08.03.2012 година,
постановено по адм. дело № 10069/2011 година, VII отделение и Решение № 16 735 от 13.12.2013
година, постановено по адм.дело № 7530/2013 година, VII отделение.
Доколкото естеството на акта не позволява произнасяне
по същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да се изпрати на началника на Районно
управление Радомир за произнасяне по заявлението на В.Ж.И., съобразно
изложените по – горе указания по тълкуването и прилагането на закона.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на
жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл.
80 от ГПК. Ответната страна не е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя
съдебни разноски в общ размер на 310 /триста и десет/ лева, от които 10 /десет/
лева платена държавна такса за образуване на производство и 300 /триста/ лева,
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие №
15514 от 17.12.2018 година.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от
АПК, във връзка с чл. 83, ал. 6 от ЗОБВВПИ, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене
и употреба на ловно огнестрелно оръжие по реда на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ,
рег. № 328000-5288 от 11.10.2018 година издаден от началника на Районно
управление Радомир като незаконосъобразен.
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за произнасяне, съобразно дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона в настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на министерство вътрешните работи Перник, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на В.Ж.И. с ЕГН **********
*** съдебни разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: