О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№254

Гр. Перник, 21.12.2018 година.

Административен съд – Перник, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов частно административно дело № 676 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 14, ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по частна жалба на Е.Л.В. от с. Студена, ул. „***“ № *** против Определение № 5626 от 05.11.2018 година, постановено по административно дело № 4 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

С обжалвания съдебен акт е оставена без разглеждане жалба на Е.Л.В. и Евгени Л.В. против Решение № 134 от 25.10.1994 година на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Перник и съдебното производство е прекратено.

За да постанови обжалваното определение районният съд е приел жалбата за недопустима за разглеждане поради подаването ѝ от лица без правен интерес от обжалването на решение № 134 от 25.10.1994 година на ОСЗ Перник, като адресати на постановен позитивен административен акт, за които същият не създава задължения, нито засяга неблагоприятно правната им сфера.

Частният жалбоподател без да излага доводи срещу изводите на районния съд за недопустимост на производството поради липса на правен интерес от обжалване именно на процесното решение на ОСЗ Перник, твърди, че делото следва да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг първоинстанционен съдебен състав. В жалбата единствено се сочи, че с решението на ОСЗ Перник е „заличен“ имот на позиция № 2 от писмото (писмо по л. 12 от делото, обективиращо протоколно решение № 35/12.05.1993 година на Поземлена комисия Перник по чл. 18ж, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ) – в местността „Брескето“, като на негово място е поставен имот в местността „Реката“ с площ от 1,772 дка (имот на позиция № 10 от писмото), както е „заличен“ и имот на позиция № 1 от писмото в местността „Чучулец“ с площ от 2,5 дка (л. 12 от делото), като на негово място е „поставен“ имот в местността „Реката“ с площ от 1,200 дка (позиция № 12 от писмото).

В хипотезата на чл. 160, ал. 1, изр. 2 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 228 от АПК препис от частната жалба не е изпратен на административния орган, тъй като не е връчван препис от оспорването.

Административен съд – Перник в настоящия състав намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от лице, имащо правен интерес от оспорването на прекратителното определение на районния съд, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложените в частната жалбата доводи и данните по делото, намира постановеното определение за правилно по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че производството по административно дело № 4 по описа на Районен съд Перник за 2018 година е образувано по жалба срещу решение № 134/25.10.1994 година на ОСЗ Перник, с което на наследниците на С. Н. В. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следните имоти: 1. ливада от 1,431 дка, шеста категория, местност „Реката“, имот №008013 по картата на землището на с. Студена, община Перник и 2. ливада от 1,772 дка, шеста категория, местност „Реката“, имот №008016 по картата на землището на с. Студена, община Перник.

От доказателствата по делото се установява, че Е.Л.В. и Евгени Л.В. са наследници на Спас Николов В., поради което същите, като адресати на издадения административен акт имат правото да оспорят същия по аргумент на чл. 159, т. 2 от АПК.

На следващо място предпоставка за допустимост на обжалването на индивидуалния административен акт е наличието на право на оспорване, а такова според разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК имат гражданите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от оспорения административен акт, или за които този акт поражда задължения. Наличието на правен интерес у оспорващия е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Както в първоначалната си жалба, така в уточнението към същата, а също и в настоящата частна жалба, жалбоподателят обосновава правния си интерес от обжалване на процесното решение на ОСЗ Перник, като се посочва, че с това решение са „заличени“ имот в местността „Брескето“ с площ 2,000 дка и имот в местността „Чучулец“ с площ 2,500 дка – позиция № 2 и позиция № 1 от писмото, обективиращо протоколно решение № 35/12.05.1993 година на Поземлена комисия Перник по чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като на тяхно място са „поставени“ съответно имот в местността „Реката“ с площ от 1,772 дка и имот в местността „Реката“ с площ от 1, 431 дка. С това уточнение се иска от районния съд да възстанови имотите в местностите „Чучулец“ и „Брескето“.

С обжалваното решение на ОЗС, издадено в производство по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници конкретно на имот с № 008013 и имот с № 008016 по картата на землището на с. Студена, предмет на заявление с вх. № 2263/19.02.1992 година на наследниците на С. В.. Това решение няма за предмет обезщетяване с имоти или „заличаване“ на имоти, както твърди жалбоподателят, като включително няма за предмет имотите в местностите „Чучулец“ и „Брескето“, които жалбоподателят иска и то от съда да му бъдат възстановени. В тази връзка и твърденията за несъответствие между площите на възстановените имоти (в местността „Реката“) и площите на имоти, които на се предмет на решението на ОСЗ (в местности „Чучулец“ и „Брескето“) също са неотносими към процесния административен акт, съответно не могат да обосноват наличие на правен интерес от обжалване конкретно на решение № 134/25.10.1994 година на ОСЗ Перник. Процесното решение на ОСЗ Перник не съдържа и отказ за възстановяване на двата имота в местностите „Чучулец“ и „Брескето“. Дали тези два имота са предмет на производство, водено пред ОСЗ Перник е ирелевантно за производството по обжалване на процесното решение.

При тези данни настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е постановено по повод жалба от лица, за които не е установен пряк и непосредствен правен интерес по чл. 147, ал. 1 от АПК от оспорването на административния акт. В този смисъл направеното заключение от районния съд, че жалбата е недопустима, като подадена от лица без правен интерес, настоящият състав намира за обосновано, поради което прекратителното определение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, в настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 5626 от 05.11.2018 година, постановено по административно дело № 4 по описа за 2018 година на Районен съд Перник.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/

/п/